Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 24/17.02.2011 г. по гр. д. № 434/2010 г. по описа на Районен съд – С. е прието за установено, че П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № .., В. .., А. ... дължи на “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 10 671.54 лв. (десет хиляди шестстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.) – главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури № № */07.08.2009 г. и */26.08.2009 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *, както и сумата 417.43 лв. (четиристотин и седемнадесет лв. и 43 ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка от тези фактури от падежа й до 11.01.2010 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за главницата в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 13 284.20 лв., а именно за сумата от 2 612.66 лв. – главница за дължимата сума по фактура № */26.08.2009 г., както и предявения иск за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 521.09 лв., а именно за сумата от 102.66 лв. – лихва за забава по фактура № */26.08.2009 г. Със същото решение е осъден П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № 2, В. Б, А. 19 да заплати на “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 2 001.91 лв. – разноски съразмерно с уважената част от иска. В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. Н. Ц. от гр. С., чрез адв. Н. И. от АК – В. Т. против Решение № 24/17.02.2011 г. по гр. д. № 434/2010 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В решението не била налице връзка между събраните по делото доказателства и изводите на съда. Излага се, че в хода на делото не се доказала основателносттта на предявения иск, но въпреки това съдът уважил претенцията на ищеца. Излага се, че ищеца следвало да докаже, че е доставил на абоната определено количество ел. енергия и да начисли сума, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия, което не сторил. Съдът не взел под внимание обстоятелството, че начислената ел. енергия на потребителя е начислена от неизправно средство за търговско измерване, а изводите на съда, че не били събрани доказателства за изправността на средството за търговско измерване по отоншение по отношение на предхождащия отчета период били в абсолютно противоречие със заключенията на вещите лица. Налице били фактически грешки в обстоятелствената част на решението, при които били разменени фигурите на ищеца и ответника, което вероятно било довело до формиране на погрешните правни изводи на съда. Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата чрез писмено становище е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 434/2010 г. по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 против П. Н. Ц. от гр. С., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 13 284.20 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода 07.08.2009 г. – 26.08.2009 г., както и сумата от 521.09 лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2010 г. В исковата молба се излага следното: Твърди се, че ответникът П. Н. Ц. от гр. С. е клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер * във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *. Излага се още, че по заявление на дружеството по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч. гр. дело № 161/2010 г. по описа на Районен съд - С.. По същото била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 13 284.20 лв. – главница, представляваща консумирана електрическа енергия за периода от 07.08.2009 г. до 26.08.2009 г., както и мораторна лихва в общ размер на 521.09 лв., представляваща сбор от мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 11.01.2010 г. В срока по пчл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение. Твърди се, че от прелижените фактура се установява, че ответникът бил консумирал ел. енергия за периода от 07.08.2009 г. до 26.08.2009 г., като след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия мемент стойността на фактурите не била заплатена. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът му дължи сумата 13 284.20 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода 07.08.2009 г. – 26.08.2009 г., както и сумата от 521.09 лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2010 г., посочени подробно в извлечение от сметка на кл. № *, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни разноски п озаповедното производство и по настоящото производство. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявените искове.Твърди, че сумите за дължима електроенергия са начислени при липса на правно основание за това. Посочва, че на 17.04.2009 г. бил съставен протокол № 113415 за подмяна на СТИ (електромер) на абоната, който не представлявал констативен протокол по смисъла на чл. 61, ал. 1 от Общите условия на „Е. Б. м.” , тъй като в него липсвали реквизити и не бил подписан от ползувателя. Излага се, че поради горното ищецът не може да претендира заплащане на исковата претенция за неправилно отчетена електроенергия. Заявява, че начисленото количество електрическа енергия не е доставено и реално потребено от ответника. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът П. Н. Ц. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ищец за обект, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *. Не е спорно, че на 17.04.2009 г. служители на „Е. Б. м.” са демонтирали средство за търговско измерване (СТИ) на ищеца с фабр. № 101 108, поради констатирано от тях не отчитане на дисплея на дневна енергия. Тези констатации са вписани в Констативен протокол № ..../17.04.2009 г. В протокола е записано, че „при товар от 30 А на фаза, дисплея не отчита киловат”. Не е установено нарушаване целостта на пломбите. Не са описани допълнителните знаци, от които да е видно запечатването на средството за техническо измерване. СТИ било изпратено за метрологична експертиза, която видно от констативен протокол № .../16.05.2009 г. е дала заключение, че при подаване на дозирана енергия от 1 kWh, показанието се променя съответно 864 839,32 kWh на 864 840,33 kWh, електромерът отчита 1,01 kWh. Десетичният знак (точка) не излиза на дисплея. Горният електромер е бил заменен с друг – EMPS 4121 с фабр. № 9075158, по който инкасаторите на „Е. Б. м.” са извършвали отчитане и са отразили показанията за потребена дневна и нощна ел. енергия в представените по делото карнети. Не се спори по делото и обстоятелството, че на 29.06.2009 г. този втори електромер е изнесен в табло на фасадата на трафопоста. Въз основа на показанията на карнетите са издадени три броя фактури № */07.08.2009 г. за консумирана енергия за периода от 18.12.2008 г. до 18.01.2009 г. за сумата 8 428.18 лв, № */26.08.2009 г. за консумирана енергия за периода от 18.04.2009 г. до 18.05.2009 г. за сумата 2 894.59 лв и № *4 за консумирана енергия за периода от 22.03.2009 г. до 17.04.2009 г. за сумата 2 612.66 лв. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. м.” . Не се спори по делото, че със заявление № 100.../29.05.2009 г. партидата на ответника е била прехвърлена на „Б. к.” ЕООД, гр. С.. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че СТИ е било неизправно и е отчитало нереални показания за консумирана електроенергия в процесния обект, поради което било демонтирано от обекта на 17.04.2009 г. Вещото лице дава заключевие, че разликата в отчетените показания на дисплея на електромера се дължат на т. нар. самоход – неизправност в постоянната памет. Вещото лице не може да се даде отговор на въпроса откога не е отчитал правилно електромера. Отчетените стойности по карнетни листи са последователни, но не може да се установи дали отчетените количества са реално консумирани през съответните месеци не може да се установи поради невъзможност да се определи момента на повредата. Вещото лице дава заключение, че корекцията на сметката не е направена като вземат количествата електроенергия консумирани от потребителя за аналогичен период от предходната година. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че отчетността на ищеца по отношение партидата на ответника е правилно водена. Постъпилите данни относно показанията на електромера, описани в ежемесените карнети на инкасатора П. П. са коректно вписани в издадените фактури. Вещото лице дава заключение, че фактурите за изразходената ел. Енергия не са издавани в съответните месеци. Дължимата сума от ответника за изразходена, но неплатена енергия за процесния период е общо 13 284.20 лв. Мораторната лихва по фактура № * за периода от 01.09.2009 г. до 02.03.2010 г. е 427.06 лв., за фактура № *4 от 17.09.2009 г. до 02.03.2010 г. е 130.89 лв. и за фактура № * за периода от 17.09.2009 г. до 02.03.2010 г. е 144.99 лв. С Разпореждане от 04.03.2010 год., постановено по ч. гр.д. № ../2010 год. по описа на Районен съд – С. е длъжникът П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № 2, В. Б, А. 19 да заплати на кредитора “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 13 284.20 лв. – дължими суми за ел. енергия, 521.09 лв. – мораторна лихва, считано от м. юли 2009 г. до м. август 2009 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 002.11 лв. – разноски. На 22.03.2010 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от П. Н. Ц. от гр. С., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С Разпореждане от 25.03.2010 год., постановено по ч.гр.д. № .../2010 год. по описа на Районен съд – С. е указано на “Е. Б. П.” , че следва да предяви исковете относно вземането си срещу П. Н. Ц. от гр. С. в едномесечен срок, и че ако не представи доказателства, че е предявил исковете в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение частично или изцяло, съгласно чл. 415, ал. 2 от ГПК. На 10.05.2010 г. са предявени исковете относно вземането си срещу П. Н. Ц. от гр. С., по които е образувано настоящото производство. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 24/17.02.2011 г. по гр. д. № .../2010 г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 422 от Гражданско-процесуалния кодекс - за установяване съществуването на вземане – във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. С Разпореждане от 04.03.2010 год., постановено по ч. гр.д. № 161/2010 год. по описа на Районен съд – С. е длъжникът П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” №.., В..., А. ... да заплати на кредитора “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 13 284.20 лв. – дължими суми за ел. енергия, 521.09 лв. – мораторна лихва, считано от м. юли 2009 г. до м. август 2009 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 002.11 лв. – разноски. В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящите искове против длъжника - ответник по настоящото дело. В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ответникът за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване. В случая ищецът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ответника (), не е провел пълно доказване, че е налице техническа неизправност на средството за търговско измерване или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съставеният констативен протокол от 17.04.2009 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 17.04.2009 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 17.04.2009 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. м.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ищцовото дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. В чл. 61 от ОУ се съдържа изискване протоколът от проведената проверка да е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен негов представител. По този начин резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си, абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на констативния прот¯кол - той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала. Процесният протокол не е подписан от абоната или негов представител, изрично упълномощен за това, и тъй като представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти, той не обвързва съда със задължителна доказателствена сила. В този смисъл и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната, до доказване от страна на ищеца, че са налице предпоставките на чл. 61, ал. 2 от ОУ, включително и чрез гласни доказателства, което не е сторено до приключване на устните състезания. На следващо място, съобразно чл. 36, ал. 6 от ОУ, ако при проверка се установи несъответствие с нормираните характеристики, „Е. Б. м." съставя констативен протокол по реда на тези Общи условия, а средствата за търговско измерване се демонтират и на тяхно място „Е. Б. м." монтира изправни такива, като демонтираните средства за търговско измерване се запечатват с допълнителни знаци, описани в констативния протокол и се съхраняват от „Е. Б. м." в продължение на 3 (три) месеца, а в случай на възникване на спор в рамките на този срок - до приключването на спора. Няма данни ищоцовото дружество да е спазило горепосочената процедура. Напротив в констативния протокол от 17.04.2009 г. не е описано запечатване с допълнителни знаци. Няма данни за такива и в констативния протокол № .../16.05.2009 г. от метрологична експертиза на средство за измерване. От друга страна, корекцията на сметка представлява способ за компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и реално потребената такава, и затова е необходимо неизправността на средството за техническо измерване да бъде безспорно установена, за да възникне правото на електроразпределителното дружество да пристъпи към корекция. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи точната дата, от която СТИ е извън класа си на точност, с оглед на което не е възможно да се установи дали ответникът дължи сума от 13 284.20 лв. за изразходвана ел. енергия за процесния период. На следващо място съдът намира, че по делото не е установено по категоричен начин правилното определяне на размера на корекцията. Законосъобразното начисляване на сумата за корекция изисква същата да е определена съобразно приложимата за съответния случай хипотеза на чл. 38 от Общите условия. Вещото лице дава заключение, че корекцията на сметката не е направена като вземат количествата електроенергия консумирани от потребителя за аналогичен период от предходната година. В този смисъл доколкото неточното отчитане се дължи на неизправност на СТИ, корекцията за сметка следва да бъде изчислена по реда на чл. 38, ал. 6 от Общите условия – съобразно консумацията за аналогичен период през предходната година. В тази хипотеза фактът дали грешката има точен измерител е ирелевантен. Това обаче не е сторено от ищцовото дружество, като същото е взело за база за корегиране на сметката период следващ месеца на корекция. По изложените съображения съдебният състав приема, че едностранната корекция на стойността на потребената от ищеца електроенергия е извършена в нарушение на установените в общите условия правила, поради което предявеният иск за дължимост на начислената на ответника сума се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На следващо място ищцовото дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 10.../07.02.2008 г., по т. Д. № .../2007 г. на ВКС на РБ). Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ищцовото дружество (), поради което и предявеният от „Е.OH Б. П.” иск е неоснователен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № .../2008 г. Не на последно място следва да се отбележи, че ищцовото дружество претендира в петитума на исковата молба заплащане на ел. енергия за периода 07.08.2009 г. – 26.08.2009 г., а обстоятелствата на които се основа иска посочените фактури са с периоди: фактура № */07.08.2009 г. за консумирана енергия за периода от 18.12.2008 г. до 18.01.2009 г., № */26.08.2009 г. за консумирана енергия за периода от 18.04.2009 г. до 18.05.2009 г. и № *4 за консумирана енергия за периода от 22.03.2009 г. до 17.04.2009 г. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № .../17.02.2011 г. по гр. д. № .../2010 г. по описа на Районен съд – С., в обжалваната му част, с което е прието за установено, че П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” №..., В. ..., А. ... дължи на “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 10 671.54 лв. (десет хиляди шестстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.) – главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури № № */07.08.2009 г. и */26.08.2009 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *, както и сумата 417.43 лв. (четиристотин и седемнадесет лв. и 43 ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка от тези фактури от падежа й до 11.01.2010 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата е неправилно, поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и за сумата от 10 671.54 лв. (десет хиляди шестстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.) – главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури № № */07.08.2009 г. и */26.08.2009 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *, както и сумата 417.43 лв. (четиристотин и седемнадесет лв. и 43 ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка от тези фактури от падежа й до 11.01.2010 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата или, че не дължи цялата сума в общ рамер на 13 284.20 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода 07.08.2009 г. – 26.08.2009 г., както и сумата от 521.09 лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2010 г., посочени подробно в извлечение от сметка на кл. № *, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата си част Решение № 24/17.02.2011 г. по гр. д. № 434/2010 г. по описа на Районен съд – С., с което предявеният от “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6 установителен иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 13 284.20 лв., а именно за сумата от 2 612.66 лв. – главница за дължимата сума по фактура № */26.08.2009 г., както и предявения иск за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 521.09 лв., а именно за сумата от 102.66 лв. – лихва за забава по фактура № */26.08.2009 г., като необжалвано е влязло в сила. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №6, ЕИК ...................,следва да заплати на отвеника П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № 2, В. Б, А. 19 направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 113.43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯРешение № 24/17.02.2011 г. по гр. д. № .../2010 г. по описа на Районен съд – С., в частта, с която е прието за установено, че П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” №..., В. ..., А. ... дължи на “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 10 671.54 лв. (десет хиляди шестстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.) – главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури № № */07.08.2009 г. и */26.08.2009 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *, както и сумата 417.43 лв. (четиристотин и седемнадесет лв. и 43 ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка от тези фактури от падежа й до 11.01.2010 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6, ЕИК ................... иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № ..., В. ..., А. ... дължи на “Е. Б. П.” , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В., сграда № 6, представлявано от юрисконсулт В. Ж. М. сумата от 10 671.54 лв. (десет хиляди шестстотин седемдесет и един лв. и 54 ст.) – главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури № № */07.08.2009 г. и */26.08.2009 г. за обект на потребление, находящ се в гр. С. – вили за абонатен № *, както и сумата 417.43 лв. (четиристотин и седемнадесет лв. и 43 ст.) – сбор от мораторна лихва по всяка от тези фактури от падежа й до 11.01.2010 г., както и законната лихва от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата (или, че дължи цялата сума в общ рамер на 13 284.20 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода 07.08.2009 г. – 26.08.2009 г., както и сумата от 521.09 лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.01.2010 г., посочени подробно в извлечение от сметка на кл. № *, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението). ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №6, ЕИК ................... да заплати на П. Н. Ц., ЕГН *, от гр. С., ул. „Г.” № .., В. ..., А. ... сумата от 1 113.13 /хиляда сто и тринадесет лв. и четиридесет и три ст./ лева – направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |