Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 13.04.2020 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия
..................................а.н.дело №130/ 2019 година по описа на
Тервелски районен съд , и за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В.В.
с ЕГН ********** с посочен адрес ***
– месторабота АИППМП - Амбулатория
за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р А. В. В.,***
, на длъожност – общопрактикуваш лекар , срещу Наказателно
постановление №60 /
01.10.2019 година на Директора на Регионална
здравна инспекция Добрич . с което на основание
чл.225, ал.1 от ЗЗ/ Закона за здравето / във връзка с чл.53 Закона за административните нарушения и
наказания, за установено
административно нарушение на чл. 12
т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза,
приета с Постановление на Министерският
съвет № 120 ОТ 23 ЮНИ 2017 Г. / Обн. ДВ бр. 51 / 2017 година , изм. ДВ
брой 46 / 2019 година , ме у наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 /
хиляда / лева.
Жалбоподателят иска наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като сочи в жалбата си основания за това .
По делото жалбоподателя редовно
призован се явява лично , като
подържа жалбата по посочените
в нея основания.
Ответната страна редовно призована , не се представлява по делото , не излъчва
процесуален представител .
Актосъставителя – Е.Г.Д. редовно
призована се явява лично .
Свидетелите посочени по акта – Д.В.
К. и И.Й. М.
редовно призовани - се
явяват за съдено заседание .
По
делото съдът прие писмените доказателства съдържащи се по административно
наказателната преписка : Експертно решение на ТЕЛК при „ МБАЛ Добрич“ АД № 3053 от
02.10.2017 година издадено на лицето Валентин Димитров Ч.от гр. Тервел ,
Болничен лист № Е 20183362353 от 05.03.2019 година издаден на Валентин Д. Ч., издаден от д-р А.В. -ИППМП индивидуална практика за първична медицинска помощ, с диагноза Е 10.4 ИНСУЛИНОЗАВИСИМ ДЕАБЕТ С НЕВРОЛОГИЧНИ
ИЗМЕНЕНИЯ , за периода от 05.03.2019 годзина до 15.03.2019 година – при домашен – стаен режим ,
Жалба на НОИ – ТП – Добрич ,
представлявана от Директора си – Пламен Петров , изх. № 1012 -24-100 от
04.04.2019 година, с която е
обжалван болничен лист № Е
20183362353 от 05.03.2019 година
издаден на Валентин Д. Ч., издаден от
д-р А.В. ,входирана при РЗИ №
97-00-71 / 08.04.2019 година ,
Искане изх. № 97-00-71-1 /
12.04.2019 година на РЗИ Добрич до „
ДКЦ1- Добрич „ ООД за произнасяне по
законосоъбразността на издадения болничен лист - Е 20183362353 от 05.03.2019 година ,
Решение на лекарска консултативна кимисия № 154 / 20.05.2019 година , по
реда на чл. 112 ал. 1 от Закона за
здравето по отношение на
процесния болничен лист – лист
13 по делото , Придружително
писмо на Управителя на „ ДКЦ-1 Добрич“ ЕООД , с което РЗИ Добрич е уведомена за Решението на Първа обща ЛКК на лицето Валетнин Димитров
Ч.- лист 16 по делото , Заповед
№ РД -01-115 от 31.05.2019
година на Директора на РЗИ Добрич за назначаване на комисия в състав , която да издърши проверка на „ Д-р А. В. ИППМП“ ЕООД с посочен адрес на практика – лист 15 по
делото , Констативен протокол № МД 05/2/
18 / 03.06.2019 година по която е обективирано становището на комисията сформирана на основание Заповед
№ РД -01-115 от 31.05.2019
година на Директора на РЗИ Добрич, Доклад на сформираната комисия при РЗИ Добрич- 75-136 / 2006.2019 година , на основание и на който
е съставен АУАН – Акт № Ф 000296 / 2019 година от 11.07.2019 година , при наличието на
който и адм. Наказващия орган е
финализирал адм. Наказателанат преписка
с издаденото поднадзорно Наказателно постановление.
Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи установи :
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .Подадена
е в срок – видно от доказателтсвата по
делото – НП е връчено на жалбоподателя
на 23.10.2019 година , като жалбата е входирана чрез адм. Наказващия
орган от
31.10.2019 година – вх. № 97-00-215 .
Съдът , след като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба , приобщените по делото писмени доказателства,
съдържащи се по административно наказателната преписка , от разпита на
актосъставителя и свидетеля при
установеното административно
нарушение , прие за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори от страните , че по отношение на лицето Ч. ТЕЛК
при „ МБАЛ Добрич“ АД е издало експертно решение от 02.10.2017 година за трайна нетрудоспособност - на Ч.експерти са признали 62 процента
трайно намалена работоспособност , като му е поставена дагноза – „
инсулинозависим захарен диабет“ .
На
05.03.2019 година жалбоподателя в качеството му на общопрактикуващ лекар – месторабота АИППМП - Амбулатория за индивидуална практика за
първична медицинска помощ, с адрес гр. Тервел , ул. ****************“ № 2 издал на лицето Ч.болничен лист за временна неработоспособност № Е 20183362353 ,
след преглед на същия пациент , като по билничния лист е отразил деагноза – „ Е 10.4
- Инсулинозависим диабет с
неврологични изменения .
След
сигнал на Директора на НОИ - ТП – Добрич -
Пламен Петров Обща ЛКК към
„ДКЦ-1”ЕООД- гр. Добрич , след свое заседание / и
вероятен преглед на пациента /
проведено на 20.05.2019 година анулирала болничния лист, като приела, че той е издаден в нарушение на
чл.12, т.6 от Наредба за медицинската експертиза.
Предвид
установеното на 11.07.2019 година гл.
инспектор Дирекция „
Медицински дейности“ при РЗИ Добрич- Е.Д. съставя
срещу жалбоподателя АУАН
№ Ф 000296 / 2019 година , по който е
възприето , че жалбоподателя е
извършил адм. Нарушение на
разпоредбата на чл. 12 т. 6
от Наредбата за медицинската експертиза,
приета с Постановление на Министерският съвет № 120 от 23 юни 2017 година . Не се спори от страните, че
АУАН е съставен в отсъствието
на редовно призования общопрактикуващ лекар. АУАН е връчен на д-р В. на
14.08.2019 година , като при връчването на АУАН същия
общопрактикуващ лекар е посочил , че не е бил
запознат с обстоятелството ,че
прегледания от него пациент
има решение на ТЕЛК за същата
диагноза .
Със свое НП / поднадзорното
/ от 01.10.2019 година адм. Наказващия
орган финализира преписката .В цялост
по поднадзорното наказателно постановление
адм. Наказващияорган
възприема в цялост фактическата обстановка отразена
по издадения на жалбоподателя АУАН , но в обстоятелствената част на
НП има посочено едно
съществено различие на описаното адм. Нарушение , различно от това
прието за установено от актосъставителя по съставения
на жалбоподателя АУАН - по НП
– поднадзорното / е изписано следното установено административно нарушение: - „ … като общопрактикуващ лекар д-р В.
е издал еднолично болничен лист
на пациент с водеща диагноза : „ Инсулинозависим диабет с патологични
изменения“ като за същото заболяване *********има издадено ЕР № 3053 / 02.07.2017 година на ТЕЛК към „ МБАЛ- Добрич“ АД с определени
62 % трайно намалена работоспособност
….“ .
Дадената фактическа обстановка се
установява по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото
доказателства .
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички,
приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на
съдебното следствие.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели , както и приложените писмени доказателства. Няма
индиция за заинтересованост от страна на
свидетелите Д.В.К. / а на
както е
изписано по АУАН – Д.К.В. / и И. Й.М. , които поддържат
изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение.
От правна страна :
С атакуваното НП
е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това
органи- по което обстоятелство липсва спор по
делото .
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление , районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект -срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Административното нарушение има своята
легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че
административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно
наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция
произтичат няколко правни характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица
,поради коте и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно
деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга
действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат
от всички области на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те
да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са и деянията квалифицирани като престъпления , но
обществената опастност на административното нарушение е
много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали
деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в
специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което
се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно
нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три
елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват
обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат
да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме
изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния
правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се
отбележи,като особеност на административно – наказателното
производство , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния
кодекс.
При
налагане обаче на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ.
Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не
се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване
на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта
и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Съдът , след като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, приема следното:
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда
е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Състав на Тервелски районен съд
приема , че съставения на жалбоподателя
АУАН е съставен в съответствие с изискванията на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт може да се ползва с
установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Не
така стоят нещата по издаденото Наказателно постановление .
По
същото в описателната част , касаеща посочването именно
в какво се изразява нарушението
е допусната грешка , която се
явява дотолкова същетвена ,че препятства изобщо възможността да се прецени има ли
извършено нарушение . След
служебна справка съдът установи ,
че по Международната класификация на болеститет от
пунк Е 10 - инсулиназависим диабет до пункт Е
14- захарен диабет наеточнен , липсва
такова заболяване каквото и
изписал по НП адм. Наказващия орган
– „ инсулинозависим диабет с патологични изменения“.
Административно
наказващия орган е следвало да се
придържа към канстатациите обективирани в АУАН , по повод на което е
приел че има адм. Нарушение .
Посочената по НП грешно изписана диагноза ,
рефлектира по отношение на
твърдяното противоправното поведение на жалбоподателя, като общопрактикувщ лекар и се явява
грубо нарушаване на императивните
изисквания на ЗАНН /чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ и прави НП незаконосъобразно.
Посочената от адм. Наказващия орган –
изписаната по обстоятелствената част на
НП диагноза не съвпада с установеното по АУАН
и не дава убедителни данни за извършено нарушение от наказаното лице . Прави невъзможна и преценката на съда доколко
фактическите данни изпълват състава на
сочената за нарушена норма на чл.12 т. 6
от Наредбата на медицинската експертиза , приета с Постановление на
Министерският съвет № 120 от 23
юни 2017 година .
Едно коректно изписване по НП на реално
установената по адм. Наказателната
преписка поставена диагноза от страна на жалбоподатеиля по отношение на прегледан от
него пациент - в случая
поциента Ч.за който има дадни , че е
освидетелстван с ЕР на ТЕЛК при „
МБАЛ- Добрич“ АД би дало възможност на адм.
Наказващия орган да извърши коректна
проверка
на събраните по
преписката доказателства и да
даде обосновано заключение има ли извършено административно нарушение
във вр. с нарушаване на изискванията на
чл. 12 т. 6 от Наредбата,както и за установяване на автора на
такова нарушение.
Изложеното по-горе мотивира
съда да намери НП за незаконосъобразно. Липсата на съществени реквизити отразени по
НП прави и невъзможна проверката
и оценка на доказателствата по делото досежно това има ли извършено нарушение и
извършено ли е то от наказаното лице .
Водим от изложените съображения, Тервелски районен съд на основание чл. 63 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно №60 / 01.10.2019 година
на Директора на Регионална здравна инспекция Добрич . с което на основание чл.225, ал.1 от ЗЗ/ Закона за здравето / във връзка с чл.53 Закона за административните нарушения и
наказания, за установено административно нарушение на
чл. 12 т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза,
приета с Постановление на Министерският
съвет № 120 ОТ 23 ЮНИ 2017 Г. / Обн. ДВ бр. 51 / 2017 година , изм. ДВ брой 46 / 2019 година , на А. В.В.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000,00 /
хиляда / лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия :