Р Е Ш Е Н И Е
№ 2248/11.12.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пловдив, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Таня Златева и с участието на прокурор Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1497 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на Д.С.С., с ЕГН
**********,***, представляван от адвокат Д., с
която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 2500 лева срещу ОДМВР
гр. Пловдив, представлявано от своя директор. Твърди се, че неимуществените
вреди са предизвикани от отменена по съдебен ред Заповед №
317з-2196/01.03.2023г. на директор на ОДМВР Пловдив. Неимуществените вреди се
изразяват в отрицателни емоции, душевни страдания, накърнено достойнство на
ръководен служител на МВР, лични унижения, силен психически дискомфорт от раздялата
със семейството и приятелската среда, както и с работната среда и колегите му в
РУ Раковски при ОДМВР Пловдив в период 14.03.2023г.-12.04.2023г. Претендира се
законната лихва от датата на заповедта – 01.09.2023г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото
дело разноски.
Ответната страна – ОДМВР Пловдив, оспорва иска,
алтернативно неговия размер, като възразява и за наличие на основания по чл. 5,
ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. Представя относими към правния спор писмени доказателства.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомероност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище за недоказаност на предявената искова претенция за неимуществени
вреди в този размер. Счита, че следва да се има предвид и общественият интерес.
Административен съд Пловдив, като прецени доводите на
страните и наличните по делото доказателства, счита, че исковата молба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че с влязло в сила на 09.06.2023 г. решение №
894/16.05.2023 г. по адм. дело № 693/2023 г. на Административен съд Пловдив, е
обявена нищожността на Заповед № 317з-2196/01.03.2023г. на директор на ОДМВР
Пловдив, с която ищецът е бил командирован за срок от 30 календарни дни, за периода
14.03.2023г. до 12.04.2023г., вкл. в Гранично полицейско управление – Резово
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР. Заповедта е нищожният/незаконосъобразен акт, в резултат на
който се твърди, че са настъпили неимуществените вреди.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства.
Съгласно
Справка за въведени болнични листи/л.23/ Д.С.С. е бил във временна
неработоспособност, като за процесния период това е по болничен лист № 3781501
за времето от 27.03.2023г. до 31.03.2023г. – 5 работни дни.
Ответникът
е представил и копие на Заповед № 317з-2196/01.03.2023г. на
директор на ОДМВР Пловдив/л.32/, с която Д.С. е бил командирован за времето от
14.03.2023г. до 12.04.2023г., както и разходо-оправдателните документи, във
връзка с полагащите се суми по пътни, дневни и квартирни пари/л.25-30/.
Представена е справка за използван платен годишен
отпуск за периода 11.07.2022г.-31.05.2023г., от която е видно, че за процесния
период не е ползван такъв от ищеца.
Към настоящото дело е прието и адм.д. № 693/2023г. на
Административен съд Пловдив.
По делото е представена информация от ТП на НОИ
Пловдив за паричните обезщетения за временна неработоспособност на Д.С. за
месец март 2023 г. и месец април 2023г./л.44-46/, където също е отразено
боледуването и полученото обезщетение за 5 дни за процесния исков период.
За
доказване на твърденията си ищецът е поискал събиране на гласни доказателства.
Разпитан е свидетелят Е. Й. Т., който работи като Началник на Отдел „Криминална
полиция“ при РУ Раковски от 25.08.2021
г. и има над 20 години трудов стаж в МВР. Познава ищеца повече от 15
години. С него се работил в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив, в РУ Раковски при
ОДМВР-Пловдив. Освен служебни имали и
лични отношения - семейни приятели от дълги години. Знае, че командировката на С.
в с. Резово е била през месец март. Посочва, че ищецът е бил командирован за
втори път от Дирекцията на границата за срок от един месец. Първата му
командировка на границата е била през лятото/август - септември 2022 г./. Знае,
че и заповедта за това предходно командироване е била отменена като
незаконосъобразна, но директорът го е командировал по същия начин. Споменава,
че е прецедент в ОДМВР-Пловдив началници да се командироват на границата, тъй
като там се пращали служили от изпълнителския състав, които да охраняват
границата. Директорът на ОДМВР-Пловдив е искал С. да се премести, да напусне РУ
Раковски, предполага и самата пловдивската дирекция. Ищецът му е споделял, че е
имал разговор с тогавашния Директор на ОДМВР-Пловдив, който му е казвал, че не
желае да работи в РУ Раковски, да си
търси друга работа и че ще го праща в
командировки, докато не се премести сам, да си пусне заявление за преместване.
Знае, че са предлагали на ищеца по-ниски длъжности за преместване. Знае, че С.
е бил разочарован от тези действия на Директора, тъй като РУ е било с много
добри резултати - Процентът на разкриваемост е бил много висок и изведнъж директорът
смятал, че не желае да работи с ищеца, като е провеждал според вижданията на
свидетеля „репресия“ спрямо ищеца. Свидетелят посочва, че знае за три
командировки на С. - първата през 2022г., втората през март 2023г. и третата през април 2023г. Казва, че
разходите за командировка са големи, свързани с отдалеченото пътуване. Знае, че
ищецът е имал и семейни проблеми, тъй
като децата му тогава имали организирано тържество за рожден ден, на което той
не успял да присъства. Когато е виждал ищеца, той му е споделял, че е под
стрес, не може да спи и т.н.т. Опасявал се за развитието на кариерата си, нямал
е представа как ще приключи кариерното му развитие и работата в полицията.
Свидетелят споделя, че съставът на РУ коментирали тези командировки, като
прецедент, тъй като никога началник не е пращан на границата. Смята, че С. е
бил нарочен и го пращали нарочно по границата, за да може сам да напусне или да
се премести. Ищецът е научавал за тези коментари на подчинените си от РУ, което
е било унизително за него, авторитетът му е бил сринат.
Свидетелят
споделя, че жената и децата на ищеца също са изразявали недоволство. Ищецът е
бил доста притеснен, отделен от семейството си на далечно разстояние и то без
никаква причина. Свидетелят знае, че С.
е ходил на работа в с. Резово, както и че е ползвал и болничен. Мисли, че е бил
на квартира в гр. Ц., като се оплаквал, че не му достигат средствата, тъй като
животът на морето е доста скъп, а и самите пътувания по 600-700 км. в двете
посоки са били голям разход. Свидетелят знае, че срещу С. се води дисциплинарно
производство. Не знае за конфликти в самото РУ Раковски през процесния период,
в резултат на които ищецът да е изпитвал емоционален дискомфорт. Казва, че С. е
бил отстранен за два месеца по дисциплинарното производство и от края на август
2023г. е Началник на РУ Раковски. Дава отговор на въпроси за отношенията на С.
с тогавашния директор на ОДМВР Пловдив – В. К., който му е казал да си търси
място, защото не желае да работи с него, в противен случай ще се образува
дисциплинарно производство срещу него и
така или иначе ще бъде отстранен. Отделно от това знае, че срещу В.К.
има образувано следствено дело за това, че е принуждавал Д.С. да напусне
системата, включително и той самият е бил разпитван по него като свидетел при
следовател. Свидетелят знае, че всички заповеди са били отменени, но С. му е
споделял, че самият К. му е казвал, че въпреки, че заповедите са отменени, ще
го праща на границата докато не напусне системата на МВР.
Въз
основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът
счита иска за допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай е
обявена нищожността на административен акт - Заповед № 317з-2196/01.03.2023г. на
директор на ОДМВР Пловдив.
Първата предпоставка е налице –
обявен нищожен административен акт.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Настоящият
съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, че в процесния
период ищецът е бил засегнат емоционално, напрегнат, преживял е негативните
емоции от това, че не е изпълнявал службата Началник на РУ Раковски, а е
командирован на границата, което се е отразило по някакъв начин на нервната му
система. Предвид показанията на колега на ищеца, съдът счита, че негативното
отразяване е следствие на командированато му в с. Резово. Колегата на ищеца е
близък приятел, същевременно е бил с него в служебното му ежедневие преди
командироването и е общувал с него след това, поради което и имал възможност да
наблюдава поведението му, познава го преди това, и има преки впечатления какво
е било емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от
наказателна отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не
следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му.
Съдът кредитира неговите показания.
С оглед на изложеното се установява
засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства,
засегнато професионално достойнство, безпокойство за семейството, емоционален
дискомфорт по съвместяване на служебните и лични ангажименти, вследствие на
обявеното със съдебно решение за нищожно като акт командироване за 30 дни за периода
14.03.2023г. до 12.04.2023г., вкл. в Гранично полицейско управление – Резово
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово при Главна дирекция
„Гранична полиция“ в МВР. Очевидно е, че ако не бе издаден нищожният акт, то
ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.
Размерът
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде
оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира, претендиратият
размер за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативни изживявания, с
оглед на установената дълбочина и сериозност на изживяванията, отразили се на
емоционалното състояние на ищеца. Данните са само от свидетелските показания на
колегата на ищеца, като няма никакви данни за необходимост от медицинско
лечение или обемът и дълбочината на тези емоции да са изисквали намесата на
специалисти в областта, или медикаментозно лечение.
При
определяне на размера следва да се отчетат и обстоятелствата за служебното
положение, статутът на ищеца като служител в системата на МВР. Законът за МВР
регламентира, че при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат
командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място.
Командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато.
Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на
служителите за това.
В
настоящия казус ищецът е бил командирован за 30 календарни дни в друго населено
място. Като служител в системата на МВР Д.С. е наясно, че при служебна
необходимост може да бъде командирован за месец и да се случи промяната на
местоизпълнението на задълженията му от Районно управление – Раковски на друго
място за срок от един месец. Характерът на службата му е такъв, че възможността
това да се случи е с голяма вероятност и не следва да се приема като нещо
нехарактерно за служител в системата на МВР. По свидетелски показания това е
била третата му командировка, но по делото не са ангажирани никакви други
доказателства от страна на ищеца за тези обстоятелства. Не са представени други
заповеди за командироване, нито писмени доказателства за тяхната отмяна, което
да е аргумент, че е тенденциозно и е упражнен психологически натиск или
субективно отношение на ръководството и от там да се обоснове степен на
негативно изживяване и засягане, обосноваващо по-големи неимуществени вреди,
които са преживени.
С командироването на ищеца е възлагана служба
в друго полицейско управление, която също е длъжност на служител в МВР, като
задълженията и отговорностите в системата на МВР са познати на ищеца и той е
запознат с тяхната вероятност да се случват, които е следвало да изпълнява. В
тази насока недоказано в производството остана, че ищецът е бил в риск и
затрудняване на кариерното си развитие, доколкото няма доказателства по делото
за това, а от там за съда остана недоказано, че това е засегнало емоционалното
му и психическо състояние в по-голяма степен.
Периодът,
през който са търпени вредите, е сравнително кратък – 14.03.2023г. до
12.04.2023г., от които 5 дни, същият е бил в отпуск по болест, за която няма
данни да е била причинена от командироването.
При
това положение и във връзка с горепосоченото предявеният иск следва да бъде
уважен частично, като Областна дирекция на МВР Пловдив следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца Д.С.С. обезщетение за причинените от обявената за нищожна
по съдебен ред Заповед № 317з-2196/01.03.2023г. на директор на ОДМВР
Пловдив
неимуществени вреди, които съдът оценява по справедливост на 250 (двеста и
петдесет) лева.
Ищецът
претендира и законната лихва върху тази сума от 01.03.2023г. до окончателното й
изплащане, което искане има акцесорен характер и следва главното, поради което
следва да се уважи от датата на издаване на нищожния административен акт, в съответствие
с решението по ТД № 3/2004г. на ВКС.
С
оглед уважената част в размер на 250 лева, съдът следва да отхвърли иска в
останалата част до 2500 лева като недоказан.
Разноски
са претендирани от ищеца, както и от адвоката за осъществена защита по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат,
съразмерно уважената част от иска. Представен е Договор за правна помощ от
10.09.2023г./л.35/. Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на
иска в размер на 2500 лв., уважената
част на иска в размер на 250лв., в полза на адвоката на ищеца следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, т. 3 от Закона за
адвокатурата, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя директор,
да заплати на Д.С.С., с ЕГН **********,*** размер
на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обявена за нищожна Заповед № 317з-2196/01.03.2023г. на
директор на ОДМВР Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
над 250 лева, тоест за сумата от 250лв. до 2500 лева искът се отхвърля като недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя директор,
да заплати на Д.С.С., с ЕГН **********,***, сумата
от 10 (десет) лева за разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, представлявана от своя директор,
да заплати на адвокат С.Г.Д. ***, сумата от 100 (сто) лева за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: