№ 68
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500722 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба на СВ. АЛ. З. за отмяна на неприсъствено решение № 62 от
12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 113/2021 г. на Пирдопски районен съд.
В молбата се поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от
ГПК, евентуално основанието по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК. Молителят твърди, че не е
получил препис от исковата молба и приложенията, както и не е получил призовка за
съдебното заседание по делото. Сочи, че не е налице надлежно връчване по чл. 44, ал. 1 от
ГПК – при него не е идвал призовкар, не са му връчвани книжа по делото, нито е отказвал да
получи съдебни книжа. Молителят твърди също, че към датата на съдебното заседание е бил
в болнични след проведена операция, което го лишило от възможността да участва по
делото лично или чрез повереник.
В представения писмен отговор ответницата Р. ИВ. К. оспорва молбата за отмяна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р. ИВ. К., с
която срещу СВ. АЛ. З. е предявен иск по чл. 150 от СК.
Разпореждането на съда по чл. 131, ал. 1 от ГПК за връчване на препис от исковата
молба е изпратено на ответника С.З. на посочения в исковата молба адрес. В разписката към
1
съобщението е отбелязано, че адресът е посетен на 01.03.2021 г., и че лицето отказва да
получи съобщението, което е удостоверено с подписа на връчителя. С разпореждане на съда
от 07.03.2021 г. е прието за редовно връчването на съобщението при условията на чл. 44, ал.
1, изр. последно от ГПК По делото не е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК.
С определение по чл. 140 от ГПК от 25.05.2021 г. съдът е насрочил открито съдебно
заседание по делото на 17.06.2021 г. Определението за насрочване на делото е изпратено на
ответника на посочения в исковата молба адрес. В разписката към съобщението е
отбелязано, че адресът е посетен на 11.06.2021 г. и че лицето отказва да получи
съобщението, което е удостоверено с подписа на връчителя. Съобщението е било прието от
съда за редовно връчено при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК.
В проведеното на 17.06.2021 г. открито съдебно заседание ответникът не се е явил без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В това съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощника й адв. Д. Н., е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, приел е представените с исковата молба писмени
доказателства и изготвения социален доклад. На 12.07.2021 г. е постановено неприсъствено
решение, което е връчено лично на ответника на посочения в исковата молба адрес на
23.07.2021 г..
Молба за отмяна на неприсъственото решение е подадена от ответника на 03.08.2021
г.
Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство копие от болничен
лист на СВ. АЛ. З., с който е определена временна неработоспособност за периода от
04.06.2021 г. до 21.06.2021 г., с диагноза – открита рана на задната стена на гръдния кош, с
определен режим на лечение - болничен /3 дни/ и домашен-амбулаторен /15 дни/.
Въз основа на така установеното, правните изводи на въззивния съд са следните:
Молбата за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено
решение е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал.
1 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по специално предвиден
ред, а не по пътя на редовното обжалване. Разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК дава
възможност на ответника в първоинстанционното производство да иска отмяна на
постановено неприсъствено решение в случаите, в които е бил лишен от възможността да
участва в делото поради изброените три причини, а именно: при ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или от призовките за съдебно заседание / т. 1/; при невъзможност
на страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовката за съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства /т. 2/; поради
невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание поради
2
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее /т. 3/.
В случая молителят поддържа основанието за отмяна на постановеното
неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно, че не му е бил надлежно
връчен препис от исковата молба и от определението на съда за насрочване на делото, а
евентуално – основанието по т. 3 от същата разпоредба, а именно, че е бил в невъзможност
да участва в съдебното заседание поради непредвидени обстоятелства – заболяване.
Установява се от върнатия отрязък на съобщението до ответника, че препис от
исковата молба с приложенията ведно с разпореждането на съда е редовно връчено на
ответника при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК, като отказът на адресата да
приеме съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя. В
разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК се съдържа изрично указание по чл. 239, а. 1, т. 1
от ГПК – за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
на страната в съдебно заседание.
Определението за насрочване на делото е редовно връчено на ответника също при
условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК, като отказът за приемане на съобщението
от адресата е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя.
При тези данни се налага извод, че не са налице твърдените от ответника процесуални
нарушения във връзка с връчването на препис от исковата молба и призоваването му за
съдебно заседание. Същият не е бил лишен от възможността да участва в делото. С
оглед на това не е налице основанието по чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК за отмяна на
постановеното неприсъствено решение.
Не е налице и евентуално въведеното основание по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, а
именно невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник поради наличието на
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира
понятието "особени непредвидени обстоятелства". В съдебната практика се приема, че като
особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са
възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на
обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и
положената грижа за добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и
на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на
предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В случая от доказателствата по делото не се установяват особени непредвидени
обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, и които да са поставили молителя
лично или чрез повереник да се яви в първото по делото съдебно заседание. Установява се от
представения болничен лист, че за времето от 04.06.2021 г. до 21.06.2021 г. молителят е бил
в отпуск поради временна нероботоспособност с определен болничен режим в първите три
дни и домашно-амбулаторен режим в останалите дни. В болничния лист липсва
изискуемото по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза отбелязване, че
заболяването на лицето не му позволява явяването му пред органите на съдебната власт.
Болничен режим на лечение е определен за първите три дни от срока на временната
3
неработоспособност, а за останалия период е определен домашно-амбулаторен режим.
Обективна невъзможност за явяването на ответника пред съда не следва и от посочената в
болничния лист диагноза. Ползването на отпуск, разрешен от здравните органи, е започнало
още на 04.06.2021 г., а съдебното заседание се е състояло 13 дни по-късно във времето, в
което ответникът е бил в домашно-амбулаторен режим на лечение. Следователно, не се
касае за внезапно и непредвидено влошаване на здравето на ответника, което да е довело до
обективна невъзможност същият да вземе лично участие по делото с оглед поставената му
диагноза. Не са налице данни за посещение на молителя в медицинско заведение за
осъществяване на амбулаторни изследвания или манипулации в деня на съдебното
заседание. От началото на ползването на отпуска по болест до датата на съдебното
заседание ответникът е имал достатъчно време да организира явяването си пред съда лично
или чрез пълномощник. Дори и да се приеме, че молителят не е имал обективна възможност
да се яви лично или чрез пълномощник по делото, той е имал достатъчно време да уведоми
съда за тази невъзможност и съответно да представи /или поиска да му се даде възможност
да представи/ доказателства за причината за неявяването си, както и да направи съответните
искания във връзка с отсъствието си в предстоящото съдебно заседание, за което няма данни
по делото.
С оглед на това изводът е, че неявяването на молителя или негов пълномощник в
първото заседание пред районния съд не се е дължало на особени непредвидени
обстоятелства, които той не е могъл да преодолее.
Поради гореизложеното, молбата за отмяна по чл. 240 от ГПК следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от ответницата по молбата искане, молителят
следва да бъде осъден да й заплати направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от пълномощника на
молителя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в
едно съдебно заседание без събиране на доказателства. С оглед на това на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК, на ответника по молбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минималния размер от 300 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СВ. АЛ. З. по чл. 240, ал. 1 от ГПК за отмяна
на неприсъствено решение № 62/12.07.2021 г. по гр.д. № 113/2021 г. на Пирдопски районен
4
съд.
ОСЪЖДА С.А. з. да заплати на Р. ИВ. К. сумата 300 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5