МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против Г. А. *** за
престъпление по чл.129,ал.2 ,вр.ал.1 от НК.
В с.з.
участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както
е по обвинителния акт,като счита същото за доказано както от обективната, така
и от субективна страна.Според прокурора от доказателствата по делото по
безспорен начин се установи че на инкриминираната дата – 06.10.2014 г. в гр.
Ямбол, подсъдимият е причинил на пострадалия Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на четирите долни десни зъба довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето, като увреждането е категорично
установено от изготвените по делото
експертизи.
Прокурорът
излага ,че по делото не са събрани
доказателства за извършено деяние по чл. 132, ал .2 от НК, а именно за
причиняване на средна телесна повреда в условията на физиологичен афект, като в
тази насока били налице единствено
обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. В. ,които не следва да се кредитират.Излага ,че не следва да се кредитира и изготвената комплексната психологично- психиатрична
експертиза,чието заключение е изградено
изцяло въз основа на обясненията на подсъдимия , като са пренебрегнати останалите
по делото гласни доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъдат признат за виновен в
извършването на посоченото в акта престъпление и пледира да му се определи
наказание при условията на чл.54 от НК, което да бъде от една до една година и
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години.Граждански иск, се преценя за доказан по основание.
Като частен обвинител в наказателното производство е
конституиран пострадалият З.Д..Същият е конституиран и като граждански ищец по делото, като е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него
против подсъдимия граждански иск за сумата от 15000 лв.,представляващи
обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултата на деянието
по чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК, ведно с
законната лихва върху тази сума ,считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
В съдебно
заседание обвинението и гражданският иск се подържат от повереника на частния обвинител и граждански ищец – адв.Д..Алтернативно се прави искане ,ако съдът приеме ,че
деянието е извършено в състояние на физиологичен афект,да се произнесе с
присъда и за това престъпление.
Подсъдимият Ф.не се признава за виновен в извършване на
инкриминираното деяние и твърди ,че е
невинен.Дава обяснения ,с каква цел е
отишъл до дома на пострадалия и за
развилите се след това събития. Твърди
,че бил ударен от пострадалия по гърба със стик за голф и при отнемането му той
паднал на земята. Защитата на подсъдимия моли съда последният да бъде признат
за невинен.Изтъква ,че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
не се доказва по категоричен начин той
да е извършил престъплението ,за което е привлечен към наказателна отговорност.
Според защитата описаният
в обвинителни акт механизъм на
извършване на деянието не следва да
получи кредит на доверие. Изтъква се
,че по делото не е установено подсъдимият да е имал бокс на дясната си ръка. Сочи се ,че
показанията на пострадалия и
неговите близки са противоречиви и не следва
да се кредитират.
Според защитата действително
на инкриминирана дата е имало инцидент между подсъдимия и пострадалия , но уврежданията
които е получил са от падането му на земята.Излага се ,че по делото не е
доказано на пострадалия да са избити четирите долни десни зъба, като
се акцентира ,че това обстоятелство не е
било установено при престоя му в
хирургическото отделение ,той не е потърсил медицинска помощ повече от 40 дни и по делото не са налице доказателства да е
изпитвал затруднения с дъвченето и говореното.Излага се ,че според показанията
на свид. М. , травмата която е констатирала 40 дни след инцидента е със давност
10 дни или малко повече,което наред и с
поставената от нея диагноза пародонтоза води
до извод ,че разклащането на зъбите на
пострадалия се дължи именно на това заболяване. С оглед на
това се иска постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно се излагат доводи ,че деянието е извършено
от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия ,
или т.нар. физиологичен афект,което е престъпление по чл.132,ал.1 ,т.2 от НК.Предвид на това ,че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за преследване защита
моли наказателното производство да бъде
прекратено.
Гр. иск се преценя като неоснователен и недоказан.В
условията на евентуалност/при приемане от съда ,че извършеното деянието
осъществява признаците на състава на чл.132 от НК/ моли съда при определяна размера на гр. иск да съобрази и поведението на пострадалия.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2014г. между
подсъдимия Г. Ф.и “АВС И.–Н“ ЕООД
гр.Ямбол. бил сключен договор за цесия
,с който вземане на дружеството в размер на 2426,66 лв.. било
цедирано на подсъдимия.Длъжник по
вземането било дружеството – „***“ ООД,
управлявано от свид.Л. Д..Последния бил
син на пострадалия З.Д. Двамата живеели на един адрес *** ,****.
Във връзка със задължението му подс.Ф. няколкократно посещавал адреса , но не откривал свид.Л.Д..
На 06.10.2014г. , около
11.30 часа подсъдимият отново
решил да посети адреса. Отишъл с автомобила си , заедно със свид. В..Паркирал
го в близост до входа и двамата се
качили до апартамента на пострадалия.След като позвънили пострадалия отворил вратата.Видял подсъдимия
и непознато за него момче, което го попитало за сина му.Пострадалият незнаел
,че сина му в апартамента , тъй като се
прибрал малко преди това и отговорил , че го няма.В този момент подс.
Федеренков го ритнал в слабините и
пострадалият се свлякъл на земята.Свид.М А. ,която се намирала в жилището
видяла дядо си да се превива от болка
и извикала на баща – си Л.Д.,
който бил на тераса.Последният веднага
излязъл от жилището и тръгнал след подсъдимия, за да разбере какво се е
случило.Пострадалия Д. ,след като се изправил взел един стик за голф и също излязъл
навън, пред жилищния вход, последван от св. М.Д..Излизайки Д. видял
свид.В. и сина му да си разменят
удари.Подс.Ф.бил до тях и Д. се
насочил към него в опит да му нанесе удар със стика.При приближаването подс.Ф. издърпал стика от ръцете на Д. и му нанесъл удари с юмруци, с поставения
на една от ръцете си „бокс“, като някои от тях попаднали в областта на долната
и горната челюст на лицето му.В резултат на ударите свид. З.Д. паднал на земята
и получил охлузвания на кожата в дясната
половина на лицето в областта на носа
, челото и слепоочието.Подс.Ф. нанесъл и
удари със стика на пострадалия в областта на лявата раменна става и горната
половина на страничната повърхност на
мишницата на лявата ръка .В един момент подсъдимият преустановил нанасянето на
удари на свид.Д. и заедно със свид.В. се качили в автомобила и потеглили.По
пътя подсъдимия изхвърлил стика за голф.
Свид .А. сигнализира на тел.112 за нанесения побой на
дядо й.На място пристигнал полицейски екип при РУ-Ямбол, в състав - св.П.П. и
св.С.П., които установили, че на свид.З.Д. му бил нанесен побой и същият е
получил телесни увреждания, като забелязали, че по лицето му имало следи от
кръв. На място пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, с медицински
фелдшер - свид.Н.Н., която констатирала, че св.З.Д. имал рани по лицето и
същият бил отведен в приемното отделение на МБАЛ „св.Пантелеймон“АД
гр.Ямбол.Там бил приет на лечение в „Хирургическо отделение“.
На 07.10.2014 год. на същия му била извършена оперативна
интервенция, като получените наранявания в областта на лицето били зашити.На
08.10.2014 год. бил изписан от болничното заведение с окончателна диагноза
„Контузио ет вулнера контуза капитис ет фациеи, комоцио церебри“. След случая
свид.З.Д. чувствал болки в областта на зъбите, като установил, че има
няколко увредени зъби на долната
челюст.По-късно започнал лечение на зъбите при зъболекар в гр.Стара Загора -
свид.Н., като някои от увредените зъби били извадени.
За установяване на медико-биологичните характеристики на
телесното увреждане на пострадалия Д. в хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза с ВЛ д- р Т.Ч..ВЛ е дало заключение ,че Д. е получил II – III степен
разклащане на долните десни четири зъба, което е наложило тяхното изваждане и
изграждане на протеза.Разклащането от предния долен десен зъб до четвърти долен
десен зъб е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
В хода на досъдебното производство е назначена и комасийна СМЕ с вещи
лица д-р Й.С. и д-р В. Р.. ВЛ са дали заключение ,че в резултат на нанесения му
побой Д. е получил контузия на главата с клинични и анамнестични данни за
сътресение на мозъка; разкъсно-контузни рани по предната повърхност на долната
устна, в дясната половина на горната устна, в областта на дясната очница и в
окосмената част на главата; кръвонасядания и повърхностни охлузвания по
вътрешната, лигавична повърхност на долната устна с болезнен травматичен оток;
обширни повърхностни охлузвания на кожата в областта на носа, дясната половина
на челото и дясното слепоочие около очницата; отоци и кръвонасядания в областта
на лявото рамо и лявата мишница; болезненост в областта на гърба; травматична
луксация на долните десни четири зъба от предния долен десен до четвъртия долен
десен зъб с II - III степен на разклащане.Според ВЛ гореописаните увреждания се
дължат на действието /удар, протриване, сътресение/ на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, като уврежданията в областта на лицето, устата и
окосмената част на главата, изразяващи се в наличие на разкъсно- контузии рани
със сходни характеристики, отговарят да са в резултат от нанесени силни удари с
ръка с поставен на нея метален бокс.ВЛ сочат ,че уврежданията в областта на лявата раменна става и горната половина на страничната повърхност на мишницата на
лявата ръка се дължат на нанесени силни удари със твърд предмет, чиято
дължина на удрящата повърхност
превишава значително широчината и.Според
тях такава характеристика на удрящата
повърхност притежават предметите с цилиндрична
форма и значителна дължина / пръчка
,тръба, сап ,щанга, палка и др./
ВЛ сочат ,че обширните охлузвания на кожата в дясната половина на лицето в областта на носа , челото и слепоочието се дължат на
протриването на тези повърхности върху твърд предмет с широка и грапава
повърхност и добре отговарят да са получени при падането на пострадалия върху
терена.С оглед характера на уврежданията и тяхната локализация ВЛ са направили заключение, че на
пострадалия са били нанесени не по- малко от 8 удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път.
По отношение
на луксацията на долните десни четири зъба / 41, 42, 43 и
44/ с II-III степен на разклащане на Д.
ВЛ са дали заключение ,че съществува
пряка причинно следствена връзка с нанесения му удар в областта на лицето от
подсъдимия Ф., като травматичното увреждане на първите четири зъба е довело до
медикобиологочния характеризиращ признак избиване на зъби.
В хода на
досъдебното производство е назначена и тройна съдебно медицинска
експертиза с ВЛ д-р Ч., д-р С. и д-р Р., неправилно наименувана като
повторна колективна съдебно-медицинска
експертиза.В тази експертиза ВЛ отново
са се обединили в изводите си относно причинените увреждания на Д.,механизма им
на получаване и причинно следствената връзка
между причиненото травматично
разклащане на описаните предни зъби от
зъбната редица на долната челюст и нанесените удари в областта на устата на Д..ВЛ са категорични ,че това
разклащане от II
и III степен е
довело до изваждането им на по късен етап и до затруднения в храненето и то
най-вече във фазата на отхапване, както и на говоренето поради размера на
обеззъбения участък, изразяващо се най-вече във фъфлене и затруднения в
изговарянето на т.н. „шептящи“ звуци, като по този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „избиване на
зъби.
При разглеждането
на делото от друг съдебен състав на същите ВЛ е възложена допълнителна
експертиза,в която експертите са се запознали с представения амбулаторен дневник на д-р М..ВЛ са дали
заключение ,че данните от амбулаторния
дневник ,не водят до промяна на заключението на тройната колективна СМЕ.
В хода на съдебното производство при разпита вещите лица
подържат изготвените заключения.Според
ВЛ Р. след екстракция на зъб не може да се установи причината да бъде екстрахиран,
защото десет дни след травмата лигавицата заздравява.
При разглеждането
на делото от друг съдебен състав е назначена и комплексна психолого –
психиатрична експертиза. ВЛ са приели въз основа на обясненията на подс.Ф., че
нанесеният му удар със стик от пострадалия Д. е довело до реакция на гняв у
подсъдимия и е породило импулсивност в поведението му. Ф. е изпаднал в
състояние на силно раздразнение от действията на Д., което е допринесло до
ответната му реакция на телесна агресия.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява ,че подс.Ф. е неосъждан.
Горната фактическа
обстановка се установява частично от
обясненията на подс.Ф., частично от показанията на свид.В., от свидетелските показанията на
пострадалия, Л.Д., М.А.,П., П., Г. , Н.
и М. , от заключенията на СМЕ,
КСМЕ,ТСМЕ и ДТСМЕ от писмените
доказателства по делото- съдебно медицинско удостоверение ,№ 588/2014г.
и № 606/2014г.,писмо от „АВС инженеринг- Н „ЕООД,лист за преглед на пациент в
спешно отделение№ 13722, фиш за спешна помощ №90983,лист за преглед на пациент
в спешно отделение № 13723,епикриза,амбулаторен лист № 440 и №
59,амбулаторен дневник и справка за съдимост.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се
очертават две версии. Първата версия се изгражда от показанията пострадалия Д.
и свидетелите Л. Д. и М. А., според които на инкриминираната дата подсъдимият Ф.
е нанесъл удари на Д..Според тези гласни доказателства първоначално инцидента е
започнал до входната врата на жилището на пострадалия, където е бил ритнат
в слабините, след което пред входа на
блока подсъдимия нанесъл удари с юмруци, с поставения на една от ръцете си
„бокс“, в резултат на който Д. получил
телесни увреждания.
Втората версия се изгражда от обясненията на подс.Ф.и
показанията на свид.В., според която
версия конфликта е бил предизвикан от пострадалия
. Според тези доказателства подс.Ф. се качил сам до жилището на пострадалия и
след като си тръгнал по пътя до автомобила
му бил застигнат и ударен със
стик за голф в областта на гърба, а след
като изтръгнал стика от ръцете на
пострадалия , той паднал и получил
наранявания.
Настоящият съдебен състав намира, че първата група гласни
доказателствени средства създава пълна, точна и ясна картина на събитията от
процесната дата.Вярно е ,че за тези свидетели има основания да се счита ,че същите са предубедени от изхода на
делото, предвид обстоятелството ,че Здр. Д. е конституиран по делото като гр.
ищец и частен обвинител, а свидетелите
Л.Д. и М. А. са негови близки роднини,но това обстоятелство, само по себе си,
не е основание тези гласни доказателства да не се кредитират, а единствено
създава задължение за съда при анализа им да ги съпостави с останалия
доказателствен материал, за да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
Действително съществуват и
противоречия в тези гласни доказателствени източници ,но те касаят единствено
точното място на физическия сблъсък и какъв предмет е държал пострадалия,след
като е излязъл от дома си.Тези несъответствия в показанията им ,според съда се
обясняват именно с различните им индивидуални способности да възприемат точно
фактите от обективната действителност, да ги запомнят и да ги възпроизвеждат
акуратно. Не бива да се забравя,че тези лица са
обикновени хора и са станали свидетели на поведението на подсъдимия, което ги е
стресирало.Не бива да се забравя
изминалия период от време , през който спомените избледняват и ,че пострадалия
е получил контузия на главата с клинични
и анамнестични данни за сътресение на мозъка, като е възможно да забрави определени подробности.Не на
последно място не бива да се забравя внезапното
възникване и изключително бързото развитие на ситуацията,както и ,че свидетеля
Л.Д. е участвал в друг физически сблъсък
,поради което не може да се очаква от
тях да възпроизвеждат една обстановка или подробности все едно гледат
престъплението, снимано на филмова лента.Посоченото обяснява и защо свид.Александрова
не възприела дядо й да носи стик и подс.Ф. да ползва „бокс“ при нанасянето на ударите, а
пострадалия Д. да твърди ,че е взел точилка , а не стик.
Показанията на тримата свидетели обаче са еднопосочни ,че
подсъдимият е лицето инициирало конфликта,като подробно и категорично описват
действията му във входа на блока и пред него/в зависимост от това каква част са
възприели /нанесените удари и
физическото състояние на пострадалия след това.
В този смисъл следва да се посочи, че описаните
противоречия в показания на обсъжданите свидетели не са съществени и не оказват
решаващо влияние върху приетото относно казаното от тях.
За да кредитира показанията им съдът взе предвид и , че те се
подкрепят от обективни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на
делото източници.Такива по делото са показанията на свид.П. ,П., Н. дадени в
хода на съдебното следствие и тези
дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НПК.Посочените свидетели макар и да не са очевидци са пристигнали
непосредствено след инцидента и описват състоянието на пострадалия- бил в шок
,неадекватен, имал кръв по лицето, като
свид.Л.Д. обяснил и причината за
това , а именно нанесения побой от подс.Ф.
Показанията на свид. Д. по отношение на механизма на причиненото увреждане кореспондират и и с показанията на свид. М. , дадени в хода
на съдебното следствие и тези дадени
пред друг състав на съда ,прочетени по
реда на пл.281,ал.1,т.2 от НПК.Същата при проведеното лечение на
пострадалия е извършила екстракция на
четири зъба/ 42,41,31,32/ поради травматична луксация.Свидетелката е
категорична в показанията си ,че
установеното от нея вертикално изтикване на зъбите на пострадалия не е вследствие на пародонтоза , а се
получава от директен удар в долната
челюст.
Показанията на тримата свидетели относно уврежданията на Д.
и механизма на причиняване ,намират категорично потвърждение и от заключенията на
приетите по делото съдебно-медицински експертизи и разпита на вещите лица.Според
тях съобщения от тримата свидетели механизъм на причиняване на телесните
увреждания на пострадалия е обективно възможен- както по отношение на уврежданията
в областта на
лицето, устата и окосмената част на главата,които са вследствие на нанесени
силни удари с ръка с поставен на нея метален бокс, така и по отношение на
падането му на земята и нанесени му удари със стик в областта на
лявата раменна става и горната половина
на страничната повърхност на мишницата на лявата ръка .
В обобщение следва да се посочи, че показанията на тази
група свидетели, след извършения критичен анализ следва да се кредитират, доколкото в частта им,
касаеща съставомерните признаци на престъплението, предмет на настоящето дело,
същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване,поради което и следва да бъдат поставени в основата на фактическите
констатации по делото.
Показанията на свид.М. също имат съществена роля при
изграждане на вътрешното убеждение по делото.Те следва да бъдат възприети с
доверие, като се даде предимство на тези прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.2
от НПК/ протокола за разпит от 18.07.2018г. дадени пред друг състав на съда /,тъй като са изключително подробни и
са дадени в момент много по- близък
до инкриминираната дата от тези в
съдебната фаза, а и свидетелката сама заяви
,че ги подържа.Показанията й освен
това са отличават с конкретност
и детайлност и кореспондират с кредитираните
от съда гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Съдът възприе при изграждане на вътрешното си
убеждение като достоверни показанията на свид.П.,П. и Н. дадени в хода
на съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл.281,ал.5 от НПК със
съгласието на страните ,предвид на това ,че последните двама свидетели заявяват
,че не си спомнят с подробности случая.Показанията им в тази част се подкрепят
от кредитираните от съда гласни доказателства по делото ,писмените такива и изводите на ВЛ изготвили СМЕ. Съдът не
кредитира единствено показанията на свид.П. дадени в хода на съдебното
следствие в частта им ,че му било
заявено ,че след като пострадалия отворил вратата непознатото лице
е влязло в жилището и му е нанесъл побой,доколкото
къде е било осъществено нападението се
установява от първата група гласни доказателства и, а и свидетеля сам заявява
,че не си спомня подробности, предвид спецификата на работата му и изминатия
дълъг период от време
Показанията на свид.Г. също следва да бъдат кредитирани с
доверие, но само в частта ,че е извършил проверка ,при която е разговарял със участниците в конфликта и, че
подсъдимия е имал следи по гърба от удари.По отношение на показанията на
свидетеля, какво точно му е било заявено от участниците в конфликта и неговото протичане, не следва
да бъдат приети за достоверни ,защото от
една страна противоречат на останалите доказателствени източници по делото,
а от друга Г. сам заяви ,че предвид
многобройните преписки ,по които
е работил и изминалото време няма ясни спомени и не може с точност да
възпроизведе тези обстоятелства.
Съдът възприема изцяло и заключенията на изготвените по
делото съдебномедицински експертизи, тъй като тези заключения в пълнота отговарят
на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед останалите доказателства
по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост.
Заключенията на тези експертизи като
способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, за които са
нужни специални знания, са компетентно изготвени и неоспорени от страните.
Съдът не кредитира и
приема за защитна версия обясненията на
подсъдимия в съдебно заседание, че на инкриминираната дата ,че е бил до
автомобила си ,когато е бил ударен от пострадалия със стик в гърба ,че той паднал на
земята ,след както му взел стика ,че не
е носил бокс ,че пострадалия е натискал
капака на автомобила му и по време на инцидента не е видял свид.Л. Д. пред блока.В тази част обясненията
на подсъдимия се опровергават от кредитираните от съда гласни доказателства и
приложените по делото писмени доказателства- медицинско
удостоверение ,№ 588/2014г. и № 606/2014г., ,лист за преглед на пациент в
спешно отделение№ 13722, фиш за спешна помощ №90983,лист за преглед на пациент
в спешно отделение № 13723,епикриза,амбулаторен лист № 440 и № 59.От съществено
значение за да се приемат за недостоверни неговите обяснения са и заключенията
на СМЕ,според които избиването на предните четири зъба се дължи на нанесени
силни удари със ръка с поставен „бокс“ и
не са получени при падане на земята на пострадалия,както твърди подсъдимия.При падането на пострадалия той е
получил други увреждания- в областта на носа ,
челото и слепоочието.Обясненията на подсъдимия ,че той не видял сина на пострадалия пред блока
противоречат както на собствените му обяснения ,дадени пред друг
състав на съда и прочетени на основание
чл.279,ал.1,т.3 от НПК , така и на показанията на свид.В.,който твърди обратното.Недостоверно е и твърдението на подсъдимия ,че пострадалия
е натискал капака на автомобила му ,когато
той се опитвал да дръгне, защото
след нанесените удари обективно състоянието му не е позволявало да извърши
тези действия.
Съдът намира за
доказателствено необезпечено твърдението на подсъдимия ,че пострадалия
му е нанесъл удар със стик в областта на гърба.Доказателства в тази насока са
единствено обясненията на подсъдимия и
показанията на свид.В. но те са изолирини и неподкрепени със съответни
медицински документи.Тук следва да се посочи ,че подсъдимия не е посетил
съдебен лекар и или друг медицински специалист, който да констатира
претендираните увреждания,което поведение е нелогично при един такъв инцидент. Следва
да се отбележи и ,че подобно поведение е
нехарактерно и за човек изтъкваш се,че притежава висока правна култура ,още
повече ,че подсъдимият е бил на местопроизшествието ,когато свид.Александрова
се обадила на тел.112 за да повика полиция и е бил наясно ,че ще бъде търсен и
разпитван за случая.
Показанията на свид.Г., в които сочи ,че е видял следи от
удари по гърба на подсъдимия не променят извода на съда ,доколкото това обстоятелство е било възприето от Г. в
много по–късен момент –близо месец,след инцидента при извършената проверка, и
доколкото твърди ,че е видял следи от
няколко удара, а подс.Ф. твърди ,че
пострадалият го е ударил веднъж.
Съдът не кредитира и показанията на свид.В. по отношение
на твърденията му ,че не се качил до апартамента на пострадалия ,че последния е
настигнал подсъдимия и му нанесъл
удар със стик или палка, че подсъдимия
не е съборил пострадалия на земята и не е ползвал бокс,че той не е нанасял
удари на свид.Л.Д. и пострадалия си вървял спокойно ,без травми или следи от
удари.
Според настоящия съдебен състав изложеното от свид.В.
досежно действията на подсъдимия е интерпретация на случилото се като опит да му помогне в негова защита срещу обвинението.Аргумент в
тази насока са противоречивите твърдения на свид.В. от една
страна и твърденията на подсъдимия относно къде
се е намирал,когото пострадалия го ударил От една страна свид.В. твърди ,че са изминали 5-6 метра от входа и подсъдимият е бил ударен, а от
друга последният твърди ,че бил до автомобила си ,който бил паркиран на около
15-20 метра от входа. Аргумент също така
са и противоречивите твърдения на
свид.В., като първоначално сочи ,че непознатия за него мъж нанесъл удари на
подсъдимия, а по надолу ,че става въпрос за един единствен удар.Освен това свид.В. твърди ,че са вървели заедно с
подсъдимият, който бил малко пред него, но като се обърнал назад видял как му
нанасят удари , което е нелогично.
Също така от съществено значение за да се приемат за недостоверни показанията на този свидетел са кредитираните
от съда гласни доказателства и заключенията на СМЕ , от които се
установява какво е било състоянието на пострадалия, непосредствено след инцидента,а
от СМУ № 588/2014г. и това на свид.Л. Д.- имал контузия на главата
,повърхностни морово червеникави
кръносядания в областта на дясната половина на лицето и охлузна рана в областта на брадичката .
Съдът не кредитира заключението на комплексната комплексна
психолого – психиатрична експертиза,тъй като при изготвянето му ВЛ са игнорирали първата група гласни доказателства и са взели
предвид само обясненията на подс.Ф.,които съдът прие за необективни,поради
което и заключението се явява
необсновано и неправилно.
Съдът намира за неоснователно възражението на адв.А. ,че
обвинението е неясно,затрудняващо
осъществяването на защитата.Принципно въпросите дали е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, ,съгласно
чл.248 от НПК се разглеждат в хода на разпоредителното заседание.Тази въпроси
са обсъдени и защитата е изразила становище ,че няма допуснато нарушение, а и
съдът е приел ,че изготвения обвинителен акт отговаря изискванията на чл.246 от НПК,тъй като
прокурорът ясно е посочил вида и характера на телесната повреда на
пострадалия.Поради това съда и и
възражението за неясно обвинение
неоснователно.
Неоснователно е и възражението ,че по делото не било
доказано използването на „бокс“от подсъдимия ,тъй като той не е бил открит .Фактът
,че той не е приложен като веществено доказателство по делото не води до
извод,че не е използван от подсъдимия при нанасянето на ударите.В случая
откриването му е било обективно невъзможно,защото подсъдимия е напуснал
местопроизшествието ,преди пристигане на полицейските служители.Поради същата причина не е открит и
стика за голф, изхвърлен в последствие от подсъдимия. Друг е въпроса ако подсъдимият беше задържан по време на извършването на деянието
или непосредствено след това и металния бокс не е бил открит. Тогава
възражението на защитата не би било лишено от основания ,а и това обстоятелство сериозно би
разколебало показанията на пострадалия и свид.Л.Д., но в случая това не е така.
Не може да бъде споделено и становището на защитата ,че
по делото нямало доказателства травматичното
разклащане на предните зъби да е довело до затруднения в дъвченето и
говоренето на пострадалия.Тук ВЛ са категорични в заключенията си ,че
разклащането от II и III степен на долните десни четири зъба и изваждането им на
по късен етап е довело до затруднения в храненето и то най-вече във фазата на
отхапване, както и на говоренето поради размера на обеззъбения участък,
изразяващо се най-вече във фъфлене и затруднения в изговарянето на т.н.
„шептящи“ звуци, т.е налице е трайно затрудняване на дъвченето и говореното на
пострадалия.
Доводът на защитата ,че при извършения преглед на
пострадалия от екип на спешна помощи и при
престоя му в хирургическо отделение не са били установени липсващи зъби също е
неоснователен.Видно от показанията на свид.Н. извършила първоначалния преглед
на пострадалия избиването на зъби не е приоритет на спешна помощ и дали е
налице или не се отразява в медицинските документи .В случая водещо е било контузните рани на лицето , със
съмнение за комоцио,в каквато насока е и проведеното му лечение в хирургическото отделение ,което е видно от приложената по делото ИЗ № 12120 от
06.10.2014г..
Не може да бъде споделен
и довода на защитата ,че не е налице причинно следствена връзка между
нападението от 06.10.2014г.г. и увреждането , установено от свид.М. на
14.11.2014г.както и ,че не било ясно кои точно зъби е извадила тя.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 606/2014г.
предварителните сведения , които пострадалият е съобщил на съдебния лекар, на 10.10.2014г.при освидетелстването му ,
относно кога ,кой, как и с какво му е
причинил увреждането са идентични с
фактите за увреждането му, които е изложил в показанията си както на досъдебното
производство ,така и в хода на съдебното
следствие.На следващо място от заключението на тройната СМЕ ,безспорно се установява се ,че пострадалия е получил травматична луксация на
долните четири зъба от първия до четвъртия / 41,42,43,44/ с II и
III степан на разклащане,а
д- р М. е екстрахирала предните
четири зъба от зъбната редица на долната
челюст / 31,32,41,42/,като в отговор на въпрос III в заключението подробно е описано
,кое е наложило екстракцията на двата зъба № 31 и 32,какво лечение е
приложено за зъб № 43 и 33 и какво се е
случило със зъб № 44. Поради това и за съда не остава и ни най- малко съмнение за давността на увреждането
на пострадалия, респективно ,че то се дължи на нанесени удари от
подсъдимия и не е получено в резултат на
падането му на земята, както твърди
защитата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.Федеренко е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК, тъй като на 06.10.2014 год., около 11,30 ч. ***,
чрез нанасяне на удари с юмруци, с „бокс“ на една от ръцете, в областта на
долната и горната челюст, причинил на З.И.Д. ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на четирите долни десни зъби от предния долен десен до
четвъртия долен десен зъб, довело до затрудняване дъвченето и говоренето.
От обективна страна непосредствен обект на престъпното
посегателство е телесната неприкосновеност на личността и по конкретно здравето
на постр. Д..Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението
чрез нанасяне на удари с юмруци, с поставен бокс в областта на долната и горната челюст на пострадалия Д..В резултат на нанесените
удари постр.Д. е получил травматично увреждане под формата на средна телесна
повреда , изразяваща се в избиване на долните десни четири зъба / 41, 42, 43 и
44/ , което е довело до затрудняване дъвченето и говоренето .
От субективна страна престъплението е извършено с внезапен
пряк умисъл.Решението да се нарани пострадалия е взето непосредствено преди
извършване на инкриминираното деяние.Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
инкриминираното деяние и е можел да ръководи постъпките си.Той е искал и целял да нарани пострадалия.
Относно наложеното наказание на подсъдимия
Съгласно
Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., нарушаването на принципа за разглеждане на
делото в разумен срок е основание обвиненото лице да се ползва от правото на
изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализация на
наказанието. Продължителността на производството, разгледано в аспекта на този
критерий, се преценява според конкретните обстоятелства по делото - сложността
на делото, поведението на обвиненото лице и на съответните органи. В този
смисъл е и решение № 190/21.06.2010г. по н.д.№59/2010г., ІІ н.о. на ВКС.
В случая
изминалият дълъг период от време ,близо шест години от извършването на деянието,безспорно прави
наказателната репресия закъсняла, което и следва да се отчете като изключително
по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК обстоятелство, налагащо наказанието на
подсъдимия да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.2 бук“б“ от НК.
Освен изложеното, съдът се съобрази с причините и мотивите за извършване на
деянието, със степента на обществена опасност на деянието, като последната
следва да бъде определена като типична за този вид престъпления,със степента на
обществена опасност на деца, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан и добрите му характеристични данни, които обстоятелства отчете като смекчаващи такива.
С оглед
на изложеното съдът определи наказанието
на подсъдимия при условията на чл.
55,ал.1,т.2,бук“б“ от НК, а именно Пробация със първите две задължителни пробациенни мерки
:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично .2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, като
счита ,че с това наказания ще се
изпълнят целите визирани в чл.36 от НК
По гражданския
иск:
Пострадалият Д.
е предявил против подсъдимия граждански иск, с който претендира да му бъде
заплатено обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15000 лв., в едно със законната лихва
от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане.
Основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, в което
се е изразило. Това означава, че гражданската отговорност за вреди на деликтно
основание по чл.45 и сл ЗЗД може да бъде ангажирана дори и когато липсва
престъпление, но се установи извършено деяние и настъпили вреди за пострадалия,
между които има пряка причинно-следствена връзка- арг. от чл.307 НПК. В
настоящия случай се установи, че подсъдимия, чрез нанасяне на удари с метален
бокс е причинил на гражданският ищец средна
телесна повреда, изразяваща се избиване на четирите долни десни зъби от предния
долен десен до четвъртия долен десен зъб.От
събраните по делото доказателства се установява, че оздравителния процес на
полученото телесно увреждане е продължил около 4 месеца. Изложеното по
безспорен начин обуславя наличието на претърпени от Д. болки и страдания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с извършените спрямо него противозаконни
действия от подсъдимия, като по делото не са налице данни пострадалия да е
допринесъл с поведението си по някакъв начин за настъпването им. След преценка на конкретните обстоятелства
съдът счете, че на основание чл. 52, вр.
чл. 45 ЗЗД на гражданския ищец следва да се присъди обезщетение в размер
на 5000 лв., които съответстват на
тежестта и характера на претърпените от него неимуществени вреди, като за
разликата до претендираните 10 000лв. искът като неоснователен и недоказан
съдът отхвърли.
На основа чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението следва
да бъде заплатено заедно с лихвата за забава считано от датата на увреждането,
а именно 06.10.2014 година до окончателното изплащане.
Съдът присъди
в тежест на подсъдимия и направените от
гр. ищец и ч. о.Д. разноски по делото в
размер на 1300лв., които суми са вписани и платени в приложените по делото
договори за правна защита.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер
на 1313,18. в полза на ОД на МВР-Ямбол,
както и сумата от 2464,72 лв.- разноски за възнаграждения на ВЛ, сумата от 200
ДТ върху уважения размер на гр. иск, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: