№ 4463
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110123574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Х. А. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД,
с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1515,81 лева – вземания по
договор за кредит от 18.04.2005 г., сключен между ищцата и „Юробанк
България“ АД, като вземането било прехвърлено на ответника на 18.01.2016 г.,
и 1221,50 лева – вземания по договор за кредит от 15.03.2007 г., сключен
между ищцата и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, като вземането било
прехвърлено на ответника на 29.02.2016 г.
В исковата молба се твърди, че е сключила описаните в предходния
абзац два договора, по които вземанията били прехвърлени на ответника
„ЕОС матрикс“ ЕООД, но никой не бил търсел от нея връщане на сумите до
20.03.2024 г., когато ответникът поискал от ищцата плащане. Поддържа се, че
междувременно всички вземания са погасени по давност и не подлежат на
изпълнение. Въпреки това ответникът поддържал информация за вземанията в
Централния кредитен регистър и това пречело на ищцата. Иска се това да бъде
признато. Претендират се разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „ЕОС
матрикс“ ЕООД, с който предявеният иск се признава. Поддържа се, че
кредиторът не бил узнал, че ищцата претендира погасяване на вземанията по
давност, и затова ги отразявал в счетоводството си. Поддържа, че дори
вземането да е погасено по давност, той поддържал информация в Централния
кредитен регистър при БНБ за дълга, тъй като нямал задължение да го
отпише. Иска се уважаване на иска, като разноски да се платят на ответника.
1
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните
в откритото съдебно заседание, проведено на 04.12.2024 г. (протокол на лист
47) съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът претендира от ищцата вземания по
договор за кредит от 18.04.2005 г., сключен между последната и „Юробанк
България“ АД, като вземането му било прехвърлено на 18.01.2016 г.; че
ответникът претендира от ищцата вземания по договор за кредит от
15.03.2007 г., сключен между последната и „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, като вземането му било прехвърлено на 29.02.2016 г.; че вземанията са
погасени с изтичане на давностния срок.
Съгласно Референция, изх. № 24-Рф-00010/20.03.2024 г., издадена от
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД (на лист 21 от делото) към 20.03.2024 г.
актуалният размер на задълженията на ищцата С. Х. А. по Договор за кредит
от 15.03.2007 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
29.02.2016 г. е в размер на 1221,50 лева. Актуалният размер на задълженията
на ищцата С. Х. А. по Договор за кредит от 18.04.2005 г., сключен с „Юробанк
България“ АД, вземанията срещу ищцата по който са прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г. е в размер на 1515,81 лева.
Посочено е, че за погасяване на посочените задължения ищцата следва да
внесе по банкова сметка на „Еос Матрикс“ ЕООД сума в размер на 1800 лева.
При разпита си в откритото съдебно заседание на 04.12.2024 г. (протокол
на лист 47 по делото) свидетелката М. М., дъщеря на ищцата, дава показания,
че преди време майка е изтеглила кредити. В последствие от „Еос Матрикс“
ЕООД започнали да я притесняват и да изпращат писма, с които искали
заплащане на определена парична сума, на адреса, на който живеят бабата и
дядото на свидетелката – родители на ищцата. Свидетелства, че майка е
заплатила дължимите според нея суми, но от дружеството продължават да я
притесняват, като същата е искала отписване на задълженията си поради
изтекла погасителна давност.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като в частта, в която
дава показания, че ищцата е заплатила дължимите суми следва да се има
предвид, че ищцата твърди, че е погасила цялото си задължение по рано, тъй
като иначе показанията не кореспондират на писмените доказателства по
делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане поради
изтекла давност с правна квалификация по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 110 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че срещу ищцата има
2
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, по който
ответникът е взискател, и от издаването на този титул е изтекъл давностният
срок. Искът се признава и следва да се уважи.
Спорът е за това дали ищцата се е позовала на изтекла давност пред
ответника, като последният твърди, че това не е така, и поради това не е дал
повод за водене на делото.
Относно разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане, поначало право
на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящия случай, ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
тъй като от свидетелските показания и от представената по делото (на лист 21
от делото) референция от 20.03.2024 г. се установява, че е претендирал
заплащане на вземанията, предмет на настоящото дело. Настоящият съдебен
състав обаче приема, че не е достатъчно един длъжник по погасено по давност
вземане само да се позове на това, че му е пратена покана за плащане, за да се
стигне до съдебен процес. Макар в предходни свои актове по делото
докладчикът да е приемал обратното, следва да се има предвид разрешението,
дадено от Върховния касационен съд в Определение № 95/22.02.2018 г. по
частно гражданско дело № 510/2018 г., IV ГО, потвърдено с цитираното от
ответника Определение № 534/06.12.2019 г. по частно гражданско дело №
4484/2019 г., III ГО, което съответства и на целта и смисъла на правилото на
чл. 120 ЗЗД – давността не се прилага от кредитора без искане от длъжника, и
затова повод да се води исков процес има едва след като длъжникът заяви пред
кредитора, че е изтекъл давностен срок, но кредиторът въпреки това не
признава, че не му се дължи и не прави стъпки за отписване на задълженията
си. Поради това следва да се приеме, че повод за водене на делото, и съответно
според чл. 78, ал. 2 ГПК – право на ищеца да му се възмездят разноските за
делото, би възникнало след като е отправена до ответника извънсъдебна
покана да отпише вземанията, и той въпреки това бездейства. Ищцата опитва
да ангажира такива с гласните доказателства – показанията на свидетелката по
делото (нейна дъщеря), но същите само препредават твърдения на самата
ищца, че била поискала от ответника да отпише задълженията – липсва
каквато и да е конкретика кога и как е било направено това възражение, а
свидетелката не е очевидец, поради което показанията , макар и достоверни,
не водят на пълно и главно установяване на факта на поканата. Поради това
разноските следва да се присъдят на ответника съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че направените
разноски следва да останат за ищцата, но не прави на свой ред претенция за
собствени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. Х. А. установителен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл.
110 ЗЗД по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че С. Х. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, сумата от
1515,81 лева (хиляда петстотин и петнадесет лева и 81 стотинки) – вземания
по договор за кредит от 18.04.2005 г., сключен между ищцата и „Юробанк
България“ АД, прехвърлени на ответника на 18.01.2016 г., и 1221,50 лева
(хиляда двеста двадесет и един лева и 50 стотинки) – вземания по договор за
кредит от 15.03.2007 г., сключен между ищцата и „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД, прехвърлени на ответника на 29.02.2016 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4