№ 10559
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110142441 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „А“ ЕООД, твърди, че по силата на рамков договор за цесия от
01.12.2016 г. и приложение №1 към него от 01.07.2020 г., сключен с „В к“ ООД, е
придобил вземане на цедента срещу ответника Г. В. П. за следните суми: 500 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
5546232/23.08.2019 г., ведно със законната лихва от 14.04.2021г. до изплащане на
вземането; 76,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2019 г. до
01.05.2020 г.; 36,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2019 г. до
26.03.2021 г.; Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричната
сума, предмет на договора, като срокът за връщане на сумата е бил до 01.05.2020 г. и
задължението не е изпълнено. За посочените суми в полза на ищеца срещу ответника в
производството по ч.гр.д. № 21113/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г., като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето
защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК.
Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното
1
производство.
Първоначалният ответник - Г. В. П. (починал в хода на процеса), не подава
отговор на исковата молба.
Ответниците – Д. Д. П., Л. Г. П. и В. Г. П. (конституирани с определение от
26.01.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса ответник Г. В. П.), не се
явяват в съдебното заседание, не са направили искане делото да се разглежда в тяхно
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Както беше посочено, първоначалният
ответник не е депозирал отговор на исковата молба, а ответниците, конституирани в
хода на процеса, не се явяват в съдебното заседание, за което са били редовно
призовани, не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие. С молба
от 21.09.2022 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Следователно, предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 23.08.2021 г. на ответника е указана
последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане
на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
заплатят на ищеца сумата в размер на 300 лв. – разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, както следва: 75 лв. – разноски в
заповедното производство за държавна такса (25 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (50 лв.); 225 лв. – разноски в исковото производство за държавна такса
(125 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (100 лв.)
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
2
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. П., ЕГН **********, Л. Г. П., ЕГН
********** и В. Г. П., ЕГН **********, дължат поравно и разделно в полза на „А“
ООД, ЕИК ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, сумите, както следва: 500
лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
5546232/23.08.2019 г., сключен между „В к“ ООД и Г. В. П. (наследодател на
ответниците), което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от
01.07.2020 г., ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането;
76,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2019 г. до 01.05.2020 г.;
36,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2019 г. до 26.03.2021 г.,
за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.04.2021 г. по ч.гр.д. № 21113/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, Л. Г. П., ЕГН ********** и В. Г. П., ЕГН
**********, да заплатят поравно и разделно в полза на „А“ ООД, ЕИК ххх, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3