Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА А.А
при
участието на секретаря Виктория И.а и на прокурор Сашо Тотев, като се запозна с
докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 4540 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
17.04.2018 год. по НОХД № 2466/18 год. на СРС,НО,7 състав,подс.И.С.Б.
е признат за виновен в това,че на 10.01.2017 год.,около 22.50 ч., в гр.София,по
ул.”Слатинска”,с посока на движение от ул.”Гео Милев” към ул.”Боян Магесник”,управлявал МПС-л.а. „Ланд
Роувър” с рег.№ *******,с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда-1.3 на хиляда,установено по надлежния ред,съгласно
Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС,с протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№ 28 от .11.01.2017 год. на УМБАЛ”Св.Анна”-София,поради което и на основание
чл.343б.,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една
година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от
три години,както и на глоба в размер на 200 лв.
На основание
чл.343 г във вр. с чл.343б,ал.1 във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК подс.Б.
е лишен от правоуправление за срок от шест месеца,като е зачетено времето,през
което е бил лишен от това право по административен ред,считано от 12.01.2017
год.
Срещу присъдата е
постъпила жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че е
неправилна.Счита,че е налице необективна и непоследователна оценка на
доказателствата,в резултат на което съдът е достигнал до грешни фактически
изводи и свързаните с тях правни изводи.Излага подробни съображения в тази
насока,като по същество изцяло се оспорва достоверността на показанията на св.А.и
М.,на които се крепи обвинителната теза.Твърди се,че показанията на полицейските
служители не допринасят за изясняване на главния факт на доказване в
процеса,както и че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.Б.,Ч.и П..Твърди,че
е опорочена и цялата процедура по изследването на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия,но дори и да се приеме,че това не е така,то установените
стойности на алкохолно съдържание не са точни към инкриминирания момент,тъй
като подсъдимия е дал обяснения,че е употребил алкохол и в периода на изчакване
на полицейските служители.Прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия.
В съдебно
заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението съображения.Счита,че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,поради което и пледира
за оправдаване на подсъдимия.
Представителят на
СГП счита жалбата за неоснователна,тъй като установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните доказателства.Изтъква,че основният спорен момент е
дали подсъдимият е управлявал автомобила,което счита за доказано от показанията
на св.А.и М..Посочва,че подсъдимият е дал проба за употреба на алкохол и уредът
е отчел положителен резултат,като моли съдът да съобрази и обстоятелството,че
тогава пред нито един от петимата полицейски служители същият не е заявил,че не
е управлявал автомобила,т.е. прието е,че той е управлявал и той не е казал нищо
в противен смисъл.По отношение на тримата свидетели,които твърдят,че подсъдимия
не е управлявал автомобила,моли да бъде съобразено,че тези показания са се
появили шест месеца след извършване на деянието и докато за св.Ч.и П. може да
се намери някакво обяснение за тяхното късно включване в процеса,то за св.Б.
няма друго обяснение,освен изграждането на защитна теза,че Б. не е управлявал
автомобила.Моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът репликира,че в самия акт за установяване на административно
нарушение,подс.Б. е написал ,че има
възражения,каквито е написал и срещу акта,и до министъра на вътрешните
работи.Счита за без значение обстоятелството,че тримата свидетели темпорално са
разпитани в по-късен момент,тъй като преценката за техния разпит е на органа по
разследването,респ.прокуратурата.Обръща внимание на факта,че в момента,в който
му е повдигнато обвинение,той веднага е направил доказателствено искане за
разпит на тези свидетели и на неговата съпруга,така че в крайна сметка
отговорността е изцяло на обвинението и в никакъв случай на подсъдимия.Не
приема и твърдението на прокурора,че се изгражда защитна теза,тъй като съвсем
неоснователно съдът е кредитирал показанията на свидетеля,с който подзащитният му е имал конфликт въпросната вечер.
В правото си на
лична защита подсъдимия заявява,че въобще не е извършвал това,в което е
обвинен.Твърди,че общо взето е поставен в ситуация да се оправдава поради един
неверен донос на някакви хорица,които били афектирани от начина,по който е
паркирала жена му.Също така счита за невярно,че не е уведомил веднага
полицаите,че не е шофирал,тъй като на всеки един от присъстващите полицай лично
е казал,по няколко пъти,но те не са имали добрината да го впишат в
акта.Заявява,че е дал телефонния номер на жена му,за да й е се обадят и да я
питат,но те са отказали.Обобщава,че това е праволинейно поведение,типично за
катаджии- „коне с капаци”,докато той е шофьор вече 28 години,никога не е имал
ПТП или друго грубо нарушение,а само за малозначителни
дребни неща,като леко превишение на скоростта или забравяне на
документи.Поддържа,че никога не би си позволил след употреба на алкохол да се качи
на автомобил,за да застрашава хората по улиците.По принцип смята,че правилата
трябва да бъдат спазвани и затова моли да се прояви справедливост и да бъде
оправдан.Заявява на последно място,че нито ги е виждал,нито ги е чувал св.А.и М..
В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е проведено по диференцираната
процедура по смисъла на чл.371,т.1 от НПК предвид направеното изявление от
подсъдимия и неговия защитник ,че ще се ползват от събраните на досъдебното
производство показания на свидетели и експертно заключение.
Настоящият състав
счита,че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка,като фактите са приети от съда след анализ
на събраните доказателства,а материалният закон е приложен правилно спрямо
осъществените от подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са намерили
отговор възраженията на защитата по време на делото,обсъдени са противоречията
и непълнотите в доказателствения материал,като мотивите отговарят на
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.Липсват неясноти или противоречия относно
формираното вътрешно убеждение на първоинстанционния
съд ,а отправеният упрек ,че присъдата е изградена при необективна и
непоследователна оценка на доказателствата,е неоснователен.
За да приеме
фактическата обстановка по делото,районният съд е взел предвид всички
доказателства и доказателствени средства,като е обсъдил показанията на свидетелите,които
имат отношение към случая,приобщил е писмените доказателства и доказателствени
средства,както и приетите по делото експертизи.Посочената доказателствена
съвкупност е подложена на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията
на чл.305,ал.3 от НПК и първата инстанция е достигнала до фактическа
обстановка,която се споделя и от въззивния
съд,доколкото отговаря на изискванията на чл.13 от НП
При направения
собствен доказателствен анализ и съобразявайки процесуалното развитие на делото
и възраженията,направени от защитата,настоящия състав намери,че липсват
основания да се приеме различна фактическа обстановка,като фактите са следните:
На 10.01.2017
год. св.М.М. била на работа в китайски ресторант
„Двата лъва”,находящ се в гр.София,ул.”*********.Около
22.50 ч. св.В.А.отишъл с л.а. „Рено Сценик” с рег. № *********на
горепосочения адрес,за да вземе св.М.,с която живеел на семейни начала,от
работното й място.Пътната обстановка била сложна поради обилен снеговалеж.
Св.А.спрял
автомобила си от другата страна на улицата,срещу ресторанта, и св.М.,която го
чакала отпред,се качила.След това А.решил да пазарува и слязъл от
автомобила,който оставил с включен двигател и отишъл до близкия денонощен
магазин,а М.останала в автомобила.Когато се върнал след 2-3 минути и докато
оставял покупките от дясната страна на автомобила,до него се приближил л.а. „Ланд Ровър” с рег.№ *******,управляван
от подс.Б.,който се движел в посока от ул.”Гео Милев”
към ул.”Боян Магесник”.
Подс. Б. спрял автомобила си в непосредствена близост до св.А.и неговия
автомобил така,че последният не можел да напусне мястото,на което бил
спрял.Причината за това било обстоятелството,че А.бил паркирал точно пред входа
на гаражите на кооперацията на ул.”Слатинска” №101 ,където живеел подсъдимият и
поради това същият не можел да паркира в гаража си.Подсъдимият с груб тон
попитал А.защо е спрял там.Последният го помолил да му освободи място,тъй като
тръгвал,но Б. не отместил автомобила си,а слязъл от него и отишъл до А.,като му
казал,че няма да мръдне колата си и нямало да потегли.При непосредствената
близост между двамата,св.А.усетил миризма на алкохол,идваща от подсъдимия,както
и че движенията му са некоординирани. А.му казал,че ако не премести колата
си,ще се обади на полицията.Конфликтът бил възприет от св.М.,като освен това тя
и св.А.възприели,че подсъдимия е сам в автомобила.
Понеже подс.Б. отказал да премести колата,св.А.позвънил на тел.112
и подал сигнал за случая,който бил приет на 10.01.2017 год.,в 22.50 ч.От
изготвената съдебно-техническа експертиза на оптичния носител и изслушването му
в съдебно заседание,в присъствието на страните,съдът е приел за установено,че
лице,представило се за В.А.е съобщило,че на ул.”********* един джип,”Рейнд Ровър” с рег.№ ******* е
спрял до неговия автомобил и му пречи да излезе,като водачът на джипа е видимо
пиян.
Вследствие на
така подадения сигнал от 01 РУ СДВР били изпратени св.Щ.,И.и М.,които на място
установили св.А.и М.,както и намиращия се извън автомобила Б..За съдействие бил
извикан и екип от ОПП-СДВР,като на място пристигнали и св.Н.и Ш..
В 23.45 ч. последните
тествали подс.Б. за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7410 +” № 0056,което отчело проба № 3187 с резултат 1.32 промила алкохол в дъха
му.
Резултатът бил
показан и видян от последния.След това св.Н.съставил АУАН срещу подс.Б. ,като
му издал и талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба.Талонът бил
връчен на Б. в 00.10 ч. на 11.01.2017 год.,като в него бил фиксиран срок за
явяване в МБАЛ”Св.Анна” до 45 минути.Била издадена и заповед за временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на подсъдимия.
Същият бил
придружен от св.Щ.,И.и М. до МБАЛ”Св.Анна”,където му била взета кръвна проба за
изготвяне на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта или друго упойващо вещество.Протоколът за медицинско изследване бил
изготвен от д-р Р.,която отразила в него,че кръвта е взета на 11.01.2017 год. в
00.32 ч.Било вписано,по сведения на Б.”,че същият бил употребил водка в 23.00
ч.Лекарят не установил мирис на алкохол,като констатирала,че координацията му е
запазена,съзнанието ясно и не се установявали абстинентни
явления.Поведението му било възбудено.След изследването подс.Б.
бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
На 11.01.2017
год. в специализираната лаборатория на МБАЛ „Св.Анна” била извършена химическа
експертиза на взетата от Б. кръвна проба,която доказала наличие на алкохол в
кръвта му 1.3 на хиляда.Резултатите от нея били отразени в протокол за
химическа експертиза № 28 от същата дата.
За да приеме тази
фактическа обстановка съдът е подложил на обстоен анализ показанията на св.В.А.,М.М.,К.Щ.,И. И.,Н.М.,Л.Н.и И.Ш.,като в основата на изводите
си по фактите е поставил показанията на св.А.и М.,които са преки очевидци на
деянието и от тях е извел времето и мястото на извършване на инкриминираното
събитие,своеобразието на обстоятелствата,при които е извършено то-създадената
конфликтна ситуация по повод мястото на паркиране на управлявания от А.автомобил
и последващите действия на подсъдимия,които показания
са намерили подкрепа в тези на останалите свидетели ,разпечатката от тел.112 ,резултата
от изпробването на подсъдимия с техническо средство и заключението на
съдебно-химическата експертиза.
Съдът не е
кредитирал заявеното от св.Б. /съпруга на подсъдимия/,която е лансирала
версията,че не последния,а лично тя е управлявала автомобила,като съпругът й
слязъл впоследствие да рине сняг,както и показанията на св.Ч.и П.,които са в
същия смисъл и които твърдят,че са наблюдавали случващото се през прозорците на китайския ресторант от
другата страна на улицата,където са вечеряли,като е изложил съображения,че тези
показания са били дадени на един доста по-късен етап-шест месеца след случилото
се и освен това е налично съществено разминаване по отношение на часа на
наблюдаваните от тях събития-според Б. те са се случили след 22.00 ч.,докато Ч.и
П. са заявили,че е било 22.00 ч,което е с 50 минути по-рано от съобщеното от
св.А.и М. и от фиксираното телефонно
обаждане от страна на А.-22.50 ч.а изпробването с техническо средство е станало
в 23.45 ч.Съдът е приел това времево разминаване за съществено,разгледано и на
плоскостта на заявеното от Чобанов,че наблюдавал пристигането на втория
полицейски патрул и качването на подсъдимия в полицейската кола,а същевременно
е свидетелствал,че двамата с П. си били тръгнали от ресторанта около 23.00 ч.
На следващо място
съдът е констатирал и липса на житейска логика в пасивното любопитство на св.Ч.и
П.,които в нито един момент не са се намесили в полза на приятеля си Б.,който
от една страна не е управлявал автомобила,а от друга е бил подложен на проверка
за управление след употреба на алкохол.
При изграждане на фактическите си изводи съдът
е взел предвид и акта за установяване на административно нарушение,талон за
медицинско изследване,разпечатка с показателите на техническото
средство,протокол за химическа експертиза,протокол за медицинско
изследване,справка от тел.112,техническа експертиза и справка за съдимост на подс.Б.,за които е приел,че напълно кореспондират с
кредитираните гласни доказателства и не поставят под съмнение така приетите
факти.
В отговор на
подробните съображения във въззивната жалба досежно така направения доказателствен анализ ,въззивния съд държи да отбележи,че правилно в основата на
фактическите изводи съдът е поставил сведенията,дадени от св.А.и М.,за които не
може да се приеме каквато и да е предубеденост с оглед липсата на основания за
това.Видно е в този смисъл,че между тях и подсъдимия действително е възникнала
конфликтна ситуация по повод мястото,на което св.А.е паркирал временно
автомобила си така,че е препятствал достъпа на Б. до гаража му,която конфликтна
ситуация обаче е ескалирала в резултат на действията на последния,който от своя
страна е спрял автомобила си в такава близост до автомобила на свидетеля,че е
препятствал потеглянето му.Именно в последващия
диалог св.А.е имал възможността както да възприеме миризмата на алкохол ,идваща
от подсъдимия,така и некоординираните му движения,като впоследствие е бил
принуден да се обади на тел.112 ,за да потърси съдействие от органите на реда.
Повдигнатият от
защитата спор е досежно извършването от страна на
подсъдимия на инкриминираното деяние,като се твърди,че не той е управлявал
автомобила,а неговата съпруга-св.Б..
Горното напълно
се опровергава от св.А.и М.,които са категорични,че именно Б. е управлявал
автомобила,като е бил сам,т.е. съпругата му изобщо не е била на мястото на
случващото се.Заявеното от тези двама свидетели е в корелация с показанията на
полицейските служители Щ.,И.и М.,които първи са се отзовали на подадения от св.А.сигнал
и които възпроизвеждат дадените от
последния сведения относно възникналия спор и факта,че именно Б. е управлявал
автомобила,като е бил сам.В тази насока са и показанията на полицейските служители Н.и Ш.,които са
пристигнали на място,за да окажат съдействие на колегите си,пред които А.и М.
отново са дали сведения за възникналия конфликт с подс.Б.
и за обстоятелството,че същият е управлявал автомобила си във видимо нетрезво
състояние.Факт е,че нито един от петимата полицейски служители не е възприел
лично ,че подсъдимия е управлявал автомобила,което е и напълно обяснимо с оглед
на обстоятелството,че те са пристигнали впоследствие в резултат на подадения от
св.А.сигнал,който факт обаче не е от естество да обори обвинителната теза,като
се има предвид,че двамата свидетели-А.и М.,напълно последователно и
еднопосочно,без каквито и да е противоречия ,са изложили обстоятелствата по
случая пред полицейските служители.
Подсъдимият е дал
обяснения пред първостепенния съд,че не той,а съпругата му е управлявала
автомобила и не е могла да влезе в гаража си поради неправилно паркирания от
св.А.автомобил и по тази причина е паркирала в непосредствена близост до него
по начин,който е затруднявал движението му.Самият той се намирал навън,като
почиствал от снега подстъпите към гаражите им и междувременно отпивал алкохол,като
възприел,че свидетелите А.и М.говорят по телефона и предположил,че сигнализират
полицията,като били наясно,че е употребил алкохол и не е шофирал,респ.дали са
неверни данни на пристигналите на място полицейски служители.Подложил се на
контрол за употреба на алкохол,тъй като бил наясно,че не е извършил нарушение
или престъпление,предвид на обстоятелството,че не е управлявал автомобила си.
Съпругата му-св.Б.,е
дала показания в хода на досъдебното производство,че не е могла да паркира
автомобила си в подземния гараж на кооперацията,тъй като автомобила на св.А.й е
пречел,след което е паркирала успоредно на него и се прибрала в домът си заедно
с 6 –годишната й дъщеря.На входната врата я посрещнал съпругът й,на когото
споделила,че не е могла да паркира в гаража,а той й казал,че няма да премести
автомобила,тъй като е употребил алкохол и че отива да почисти рампата от
падналия обилен сняг.
Св.Ч.е заявил
пред органа по разследването,че на инкриминираната дата се е намирал в китайски
ресторант „Двата лъва” заедно с приятеля си П.П. и са
останали там до около 23.00 ч.Забелязал,че около час преди да си тръгнат,пред
кооперацията срещу ресторанта,пристигнала съпругата на подсъдимия с джипът им „Ланд Ровър” и видял,че паркирала
до друг автомобил,който бил паркирал на подхода към подземните гаражи.Около
10-15 минути след това се появил Б.,който започнал да чисти снега към
подходите,като се появил и друг мъж и двамата започнали да се разправят,а след
това дошли полицейски коли.Не видял подсъдимия да управлява автомобила.
В този смисъл са
и показанията на св.П.П.,който освен това е заявил,че
св.А.е бил сам автомобила,без да е сигурен в последното.Според него,двамата с Ч.са
си тръгнали от ресторанта около 24.00 ч.
Съвкупният анализ
на обясненията на подсъдимия и на показанията посочените трима свидетели дава
основание и на този съдебен състав да приеме,че те са недостоверни,като
последните са дадени с цел да обслужат версията на подсъдимия,която съдът счита
за защитна.Това е така ,защото същите са твърде пестеливи и в тях не се съдържа конкретика
по съществените за изясняване на делото обстоятелства,ориентирани са да
установят,че подсъдимия не е управлявал автомобила и освен това са налице
противоречия относно времето,за което свидетелстват,последното констатирано и
от районния съд.Прави впечатление,че в показанията на двамата свидетели не се
съдържат сведения за присъствието на св.М. на мястото на случилото се,а спор че
тя се е намирала там няма,като се има предвид заявеното от всички полицейски
служители,че на място са ги чакали двамата свидетели-А.и М..Сведения в тази
насока не се съдържат и в показанията на съпругата на подсъдимия,която няма как
да не е възприела намиращата се в автомобила на св.А.св.М.,която е останала в
колата да го изчака докато той пазарува.
В обясненията си
подсъдимия съзира заговор срещу себе си да бъде натопен пред полицията,че е
управлявал след употреба на алкохол,само по причина,че съпругата му е паркирала
така,че е направила невъзможно или е затруднила значително движението на
автомобила на св.А..
Съдът счита,че
липсва логика в една такава постановка,като се има предвид,че свидетелите и
подсъдимия не са се познавали до този момент и е житейски нелогично да са
проявили комбинативност до степен,че да реагират бързо в създадената ситуация
по начин да му навредят заради паркирането на съпругата му.Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството,че същият не се е възпротивил на проверката за
употреба на алкохол,което би било логично ако не е управлявал автомобила и
което неминуемо би отразил като възражения в съставения му акт за
административно нарушение /предвид и юридическото му образование/,което не е
сторил.Видно е в този смисъл,че той е оспорил твърденията в акта,като е
отбелязал също,че ще представи допълнителни възражения,но не е отразил,че
всъщност не е управлявал автомобила.Последното съдът отчита не на плоскостта на
доказателствената тежест в административното или наказателното производство,а
единствено за да илюстрира липсата на логика в изтъкнатото от подсъдимия,че е
бил жертва на неверните твърдения на св.А.и М..Следва да се изтъкне и
обстоятелството,че нито един от полицейските служители не е заявил в
показанията си подсъдимият да е оспорвал факта на управление на лекия
автомобил,а единствено възпроизвеждат сведенията,дадени им от двамата свидетели
А.и М.,както и обстоятелствата във връзка с последващите им действия. Ето защо
съдът счита обясненията на подсъдимия като средство за защита,а не като
доказателствено средство,поради което и правилно районния съд не е обосновал
изводите си и въз основа на тях.
С оглед на
изложените съображения настоящият състав намира,че правилно решаващият съд е
поставил в основата на изводите си по фактите показанията на св.А.и М.,които са
в синхрон със заявеното от полицейските служители и справката от тел.112,като е
приел,че автомобилът „Ланд Ровър”
е бил управляван именно от подс.Б..
Съдът не намира и
процесуален недостатък при установяване на алкохолното съдържание в кръвта на
подсъдимия по реда на Наредба №30/2001 год. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Видно е в този
смисъл,че подс.Б. е бил изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол в 23.45 ч.,който резултат е бил
положителен-1.32 промила,след което му е бил издаден талон за медицинско
изследване,което е извършено 45 минути след това-в 00.32 ч. му е била взета
кръвна проба,т.е. в рамките на предвиденото от Наредбата време,а от приетата
съдебно-химическа експертиза е установено наличие на 1.3 промила алкохол в
кръвта на подсъдимия.Поставеният от защитата акцент за процесуален порок при
изследването,изразяващ се в това,че кръвната проба на подсъдимия е взета след
изтичането на 1 ч. и
С оглед на
горното съдът счита,че приетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е в резултат на правилен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства,като съдът е оценявал заявеното поотделно от
свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата
доказателствена съвкупност и е достигнал до верни фактически изводи.
Единственото
несъгласие със съображенията на първия съд е в частта за времевото ангажиране
на защитните доказателства на подсъдимия на досъдебното производство,в която
връзка е необходимо да се изтъкне,че същият не е ограничен във времето да
ангажира такива и в този смисъл достоверността на същите не следва да бъде
преценявана от този аспект,а единствено след анализ и преценка с останалата
доказателствена съвкупност.
Като последица от така изложената фактическа
обстановка правилен и законосъобразен се явява правния извод на районния съд,че
от обективна и субективна страна на инкриминираните дата и място е осъществил
състава на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК ,като от обективна страна е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда-1.3 на
хиляда,установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза,а от
субективна деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал това.
Наказанието е
индивидуализирано правилно,като съдът е отчел всички значими за определяне на
отговорността обстоятелства-чистото му съдебно минало и установеното съдържание
на алкохол в кръвта,което не надвишава съществено границата от 1.2 промила и
като отегчаващо обстоятелство действията на подсъдимия ,насочени към друг
участник в движението и е определил лишаване от свобода за срок от една година,чието
изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като
е преценил,че са налице предпоставките за това,както и на глоба в размер на 200
лв.
Въззивният съд счита ,че наказанието е определено в съответствие с
установените по делото обстоятелства и при правилно приложение на закона,като правилно съдът е приложил и института на
условното осъждане,като се има предвид,че подсъдимия е неосъждан,наложеното
наказание е под три години и за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо изолирането му от обществото.
В съответствие
със закона съдът е лишил от правоуправление подсъдимия за срок от шест
месеца,като е зачел времето,през което същият е бил лишен от това право по
административен ред.
С оглед на
горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.04.2018 год. по НОХД № 2466/18 год. на
СРС,НО,7 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.