РЕШЕНИЕ
№ 260044
гр. Пловдив, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, трети наказателен състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА с участието на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, след като разгледа
докладваното от съдия Антонова ВЧНД №
530 по описа за 2020 г., на основание чл. 44, ал. 12 от ЗЕЕЗА
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2052 от 26.10.2020 г., постановено по ЧНД 214/2020 г. на ОС-К., с което:
- е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г.
от държавен прокурор Р. Т. от Държавна
прокуратура към съда в П., И. по дело № SIEP
23/2019, въз основа на изпълнително съдебно решение от съда гр. П.
от 07.11.2018 г., влязло в законна сила като окончателно от 24.12.2018 г., №
320/2018 г., гл. рег. – 939/2018 г. рег. присъди, с която се иска предаване на И.Т.Т.,
роден на *** *** с ЕГН: **********, за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
- е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г.
от държавен прокурор Р. Т. от Държавна прокуратура към съда в П., И. по дело № SIEP 23/2019, въз основа на изпълнително
съдебно решение от съдия-следовател към съда в гр. В. от 20.01.2014 г., влязло
в сила като окончателно на 08.03.2014
г., № 2039/2013 г., гл. рег. – 91/2014 г. рег. присъди, с която се иска
предаване на И.Т.Т. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от
една година и единадесет месеца /с остатък от 4 месеца и 24 дни/, като приеме
да се приведе в изпълнение от ОП-К. наложеното наказание в посочения размер,
тъй като са налице основанията по чл. 44, ал. 8 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4
от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на изпратените ЕЗА и приемане за привеждане в
изпълнение от прокуратурата по местоживеене *** на наложеното наказание от 1
година и 11 месеца /с остатък от 4 месеца и 24 дни/.
- е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г.
от държанет прокурор Р. Т. от Държавна прокуратура към съда в П., И. по дело № SIEP 23/2019, въз основа на изпълнително
съдебно решение от съда в гр. У., И.от 24.09.2013 г., влязло в сила като
окончателно на 14.11.2016 г., № 861/2013 г., гл. рег. – 1235/2013 рег. присъди
/потвърдена от Апелативен съд в Т. с решение № 2016/470 от 07.04.2016 г./, с
която се иска предаване на И.Т.Т. за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца, като приема да се приведе в
изпълнение от ОП – К. наказанието лишаване от свобода в посочения размер, тъй
като са налице основанията по чл. 44, ал. 8 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на изпратените ЕЗА и приемане за привеждане в
изпълнение от прокуратурата по местоживеене *** на наложеното наказание от 1
година и 8 месеца.
На основание чл. 44, ал. 9 вр. ал. 8 от ЗЕЕЗА взема мярка
за неотклонение "задържане под стража" до привеждане в изпълнение на наказанията
лишаване от свобода, наложени с посочените по-горе присъди на И.Т.Т..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Мотиви към решение № 260044/16.11.2020 г. по ВЧНД № 530/2020
г. по описа на АС – Пловдив, 3 наказателен състав
Производството е по реда на чл. 48 от ЗЕЕЗА.
С решение № 2052 от 26.10.2020 г., постановено по ЧНД № 214/2020
г. по описа на Окръжен съд – К. е отказано
изпълнение на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г. от държавен прокурор Р. Т. от Държавна прокуратура към
съда в П., И. по дело № SIEP 23/2019, въз основа
на изпълнително съдебно решение от съда гр. П. от 07.11.208 г., влязло в
законна сила като окончателно от 24.12.2018 г., № 320/2018 г., гл. рег. –
939/2018 г. рег. присъди, с която се иска предаване на И.Т.Т., роден на *** ***
с ЕГН: **********, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от
една година, отказано изпълнение и на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г. от
държавен прокурор Р. Т. от Държавна прокуратура към съда в П., И. по дело № SIEP 23/2019, въз основа на изпълнително
съдебно решение от съдия-следовател към съда в гр. В. от 20.01.2014 г., влязло
в сила като окончателно на 08.03.2014
г., № 2039/2013 г., гл. рег. – 91/2014 г. рег. присъди, с която се иска
предаване на И.Т.Т. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от
една година и единадесет месеца /с остатък от 4 месеца и 24 дни/, като приеме
да се приведе в изпълнение от ОП-К. наложеното наказание в посочения размер,
тъй като са налице основанията по чл. 44, ал. 8 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4
от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на изпратените ЕЗА, като се приеме за
привеждане в изпълнение от прокуратурата по местоживеене *** на наложеното наказание
от 1 година и 11 месеца /с остатък от 4 месеца и 24 дни/. Със съдебния акт е отказано
изпълнение и на ЕЗА, издадена на 09.04.2019 г. от държавен прокурор Р. Т. от
Държавна прокуратура към съда в П., И. по дело № SIEP
23/2019, въз основа на изпълнително съдебно решение от съда в гр.
У., И. от 24.09.2013 г., влязло в сила като окончателно на 14.11.2016 г., №
861/2013 г., гл. рег. – 1235/2013 рег. присъди /потвърдена от Апелативен съд в
Т. с решение № 2016/470 от 07.04.2016 г./, с която се иска предаване на И.Т.Т.
за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем
месеца, като приеме да се приведе в изпълнение от ОП – К. наказанието лишаване
от свобода в посочения размер, тъй като са налице основанията по чл. 44, ал. 8
във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на изпратените ЕЗА,
като се приеме за привеждане в изпълнение от прокуратурата по местоживеене *** на
наложеното наказание от 1 година и 8 месеца.
Срещу постановеното решение е постъпил протест от ОП-К.,
която намира, че са налице всички основания по специалния закон, с които да се
приемат за изпълнение трите ЕЗА, касаещи българския гражданин, поради което
моли да бъде отменено решението на окръжния и въззивният съд да постанови
решение, с което да приемат за изпълнение изпратените ЕЗА.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба от
упълномощения защитник на исканото за предаване лице – адв. П.В.С., с искане за
отмяна на решението на окръжния съд в частта му, в която е са били приети за
изпълнение наказанията лишаване от свобода. От въззивния съд се иска да постановяви
решение, с което да бъде постановен отказ да се изпълнят ЕЗА, както да се не се
привеждат в изпълнение наложените с тях наказания лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав обвинението
и защитата поддържат исканията си.
Държавното обвинение релевира доводи, че не са налице никое
от обстоятелствата по чл. 39 от ЗЕЕЗА, представляващи абсолютни основание за
отказ да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест. Намира, че от
доказателствата по делото се установява, че главното производство в И., по
което е било постановено изпълнително съдебно решение, е протекло в отсъствието
на исканото лице, а в заповедта не е отбелязано, че осъдителното решение е било
връчено на Т., нито пък, че е бил уведомен за възможността да го обжалва или да
иска повторно разглеждане на делото. Последното счита за относително основание
за отказ от изпълнението на ЕЗА, като наличието му е свързано с оценка за
спазване принципите на справедливия процес и гарантиране правото на защита. Представителят
на АП-П. изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира
оплакванията на защитата за неоснователни. Намира, че съдът е сезиран с редовно
издадени ЕЗА. Пледира за отхвърляне на жалбата и уважаване на подадения протест.
Защитата на исканото лице в хода на съдебните прения
намира, че са налице абсолютни основания
за отказ от изпълнение на ЕЗА по смисъла на ЗЕЕЗА. Счита, че начина, по който са
описани деянията, за които българският гражданин е признат за виновен и осъден
от съдебните власти в И. не може да формира извод за двойната наказуемост на
същите. Счита, че доколкото не може да се установи престъплението, за което е
издадена ЕЗА, чието изпълнение се иска, тъй като деянията не са в достатъчна
степен индивидуализирани, за да се направят необходимите съпоставки с оглед
разпоредбата на ал. 3 от чл. 36 от ЗЕЕЗА. Тъй като според защитата не може да
се установи двойна наказуемост и заповедите не следва да бъдат изпълнявани,
включително и чрез приемане на изпълнението на наложените от компетентните италиански
власти наказания.
Отделно, в подадената до съда жалба, защитата иска и отмяна
на изпълняваната спрямо исканото лице мярка за неотклонение задържане под
стража, доколкото не е налице опасност от повлияване по неправомерен начин приключване
на настоящото производство.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, и при цялостната проверка на обжалваното решение,
намира за установено следното:
Атакуваното решение на първата инстанция е правилно и
законосъобразно, като в него се съдържа задълбочена преценка на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно изискванията на чл.
44, ал. 6 от ЗЕЕЗА.
На първо място във връзка с представената
европейска заповед за арест, издадена на 09.04.2019 г. от Държавен прокурор Р.
Т. от Държавна прокуратура към съда в П., И., по дело № SIEP 23/2019, въз
основа на Изпълнително съдебно решение от съда в гр. П. от 07.11.2018 г.,
влязло в сила като окончателно от 24.12.2018 г., № 320/2018 г., гл. peг. - 939/2018 peг. присъди, с
която се иска предаване на лицето И.Т.Т., за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода, е приел че не отговаря на изискванията на закона за уважаването й
от страна на съда. Като е преценил, че абсолютни основания за отказ в случая
липсват, е акцентирал върху основанията по чл. 40 от ЗЕЕЗА, отчитайки задочния
процес, проведен спрямо Т.. Без да
споделя квалификациите на първия съд по отношение на характера на
проведения процес, следва да бъдат споделени доводите на инстанцията, че в
случая основание за отказ е разпоредбата на чл. 40, ал. 2 т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Действително европейската заповед за
арест не съдържа информация за спазване на условията по чл. 40 ал. 2 т. 1- 4 от ЗЕЕЗА. Става въпрос за определени гаранции, които са относими към случаите на
задочно осъждане в искащата държава. Съгласно хипотезите на т. т. 1-4 на 40,
ал. 2 от ЗЕЕЗА окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за
арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановени при
съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако европейската
заповед за арест изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните
условия:
1. лицето е било призовано лично и по
този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на
съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин,
безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за
възможността за постановяване на решение, ако не се яви;
2. след като е било своевременно
уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или
такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита
действително е оказана;
3. след като решението е било връчено
лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново
разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде
преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за
отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или
не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;
4. решението не е било връчено лично,
но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде
изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично
участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне
на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за
срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане.
В случая и след поискване, на допълнителна
информация, не са били дадени гаранции за правото на задочно осъдения да бъде
информиран за възможностите да бъде преразгледан случая му, когато не е бил
информиран за воденото наказателно производство. По делото не са постъпили гаранции в подобен
смисъл, а само справка, че заповед е била изпратена на исканото лице И.Т. с едно
непотърсено препоръчано писмо. Настоящият съд намира, че в случай че подобни
гаранции бъдат получени, макар и в последствие, няма процесуална пречка
държавното обвинение да инициира нова процедура във връзка с издадената
европейска заповед за арест.
По отношение на останалите две ЕЗА г.
от Държавен прокурор Р. Т. от Държавна прокуратура към съда в П., аргументите
на първата инстанция се споделят изцяло, поради което няма да бъдат
преповтаряни.
Правилно окръжният съд е приел, че тези европейски заповеди
за задържане са издадени от компетентен орган в държава – членка на ЕС и е
придружена с превод на български език. Според съдържанието на формуляра на
заповедта, италианските власти изрично са отбелязали, че българският гражданин
се иска за предаване за изтърпяване на наложеното му с влезли в сила присъди съответни
наказания лишаване от свобода.
Правилно и обосновано окръжният съд е преценил, че получените
ЕЗА съдържат необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА,
включително такива за идентификация на исканото за предаване лице, описание на
обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, за които се иска
предаване на лицето, степента на неговото участие и посочване на правната
квалификация и наказуемост съгласно законодателството на искащата държава.
Подлежащите на изпълнение заповеди съдържат описание на фактите и правната
квалификация на деянието.
Не могат да бъдат споделени възраженията, отправени от
защитника пред настоящия съд за това, че издадените ЕЗА не съдържат изискуемото
от чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА описание на обстоятелствата, при които са били извършени
престъпленията, начина им на извършване и личният принос на българския
гражданин към престъпната деятелност. Изискване на закона е за предоставяне на
информация, годна да очертае фактическите рамки на обвиненията и в случая
такава е налице, макар и синтезиран вид. В издадените ЕЗА се съдържа описание
за време, място на извършване на деянията, както и на степента на участие на
исканото за предаване лице.
Правилно е отразено, че коментираните престъпления, за които
Т. е признат за виновен и осъден съставляват престъпления по смисъла на чл. 249
от НК на Република България. При това положение, спазени са изискванията,
визирани в чл. 36 от ЗЕЕЗА.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред
настоящия съд, че изложеното от фактическа страна в изпратените ЕЗА не дава
възможност за преценка на параметрите за престъпленията, за които е бил осъден Т.
от компетентните власти на искащата държава, като изложената в самите ЕЗА
информация, доколкото същата, макар и в синтезиран вид изпълнява изискванията
към реквизитите на ЕЗА, като дава възможност, в посочения и по-горе смисъл да
се направи изводи, че деянията съответстват на престъплението по чл. 249 от НК.
Наведените от защитата доводи за нарушено право на защитата
лично участие в процеса пред италианските власти не могат да бъдат споделени,
тъй като не намират опора в материалите по делото. В постъпилите ЕЗА и преводи
на същите, както и от допълнително исканата от първия съд информация изрично е
било посочено, че исканото лице е имало
тази възможност и искащата държава, още повече че е било задържано по едно от
водените срещу него наказателни производства в И..
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че
остатъчното наказание по една от присъдите на исканото лице е по-малко от една година.
Подобен аргумент, би имал тежест в случаите, когато европейската заповедта е
била издадена само във връзка с едно единствено наказание в подобен размер.
Изложеното позволява да се сподели извода на ОС-К., че коментираните
две получените за изпълнение ЕЗА за предаване на исканото лице, отговарят на
изискванията за съдържание съобразно ЗЕЕЗА, така че не са налице формални
основания за отказ те да бъдат изпълнени.
Обосновано и правилно с оглед изложеното по-горе, усилията
на първоинстанционния съд са били концентрирани върху преценката за
съществуването на факултативното основание по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за
отказ за изпълнение на ЕЗА, съгласно чиято норма съдът може да откаже
предаване, когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република
България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в
изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено от съда на
издаващата държава.
В контекста на това, решаващия съд е преценил, че предвид правната
връзка на гражданството, лицето, чието предаване се иска, има гарантирано право
на личен и семеен живот на територията на България, което следва да бъде зачитано,
като ограниченията в тази сфера следва да бъдат пропорционални.
Преценявайки посочените обстоятелства, ОС-К. обосновано е
преценил като основателно алтернативното искане на защитника на исканото лице,
българският гражданин да търпи наказанията си в българско пенетенцирно
заведение. Така той ще има възможност да изтърпва наказанията си в близост до
семейството. По този начин при изпълнение на наказанията лишаване от свобода
най-близко до местоживеенето на осъдения ще се зачете и правото на личен и
семеен живот на Т.. Това ще спомогне и по-безболезненото му интегриране в
последствие в обществото.
Въззивният съд намира, че привеждането в изпълнение на
наложените наказания лишаване от свобода по присъдите, постановени от италианските
съдебни власти няма да постави пред българските власти прекомерни затруднения
спрямо сходното изпълнение на подобни наказания.
Изложените съображения мотивират въззвиния съд да сподели
изводите на ОС – К., че са налице основанията по чл. 44, ал. 8 във вр. с чл.
40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнението на изпратените ЕЗА, като се
приеме за привеждане в изпълнение от прокуратурата по местоживеене ***, наложените
наказания от 1 година и 11 месеца /с остатък за изтърпяване 4 месеца и 24 дни/
лишаване от свобода на българския гражданин И.Т.Т., наложено с влязло в сила на
08.03.2014 г. решение № 2039/2013 г., гл. рег. – 91/2014 рег. присъди, както и
да приеме да се приведе в изпълнение от ОП-К. наказанието лишаване от свобода
за срок от една година и осем месеца, наложено на основание изпълнително
съдебно решение на съда в У., И. от 24.09.2013 г., влязло в сила като
окончателно на 14.11.2016 г., № 861/2013 г., гл. рег. – 1235/2013 г. рег
присъди /потвърдена от Апелативния съд н Т. с решение № 2016/470 от 07.04.2016
г.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че както
протеста на ОП-К., така и подадената от защитника на исканото лице жалба са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение като
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено, тъй като при
постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
На последно място, апелативният съд намира за неоснователно
искането на защита, фигуриращо в подадената до съда жалба, за отмяна на изпълняваната
спрямо Т. мярка за неотклонение задържане под стража. Разпоредбата на ал. 9 на
чл. 44 от ЗЕЕЗА налага, с оглед изхода на делото, съдът и служебно да се
произнесе по мярката за неотклонение, в сила до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Като най-адекватна и
доколкото първият съд няма изрично произнасяне по този въпрос, въззивният намира,
че най-тежката по степен мярка за неотклонение задържане под стража е
най-подходяща в случая, тъй като именно тя е в състояние да обслужи нуждите на конкретния казус, доколкото се
касае за привеждане в изпълнения на наказания лишаване от свобода.
Водим от изложените съображения въззивният съд постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.