Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.София, 17.06.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и шести април година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15829
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. І от ЗЗД,
вр. чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.), както и евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства Фонд з.г.н.в.в б. с ЕИК ******е предявил срещу К. НА С. В Б., ЕИК
******, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД, за връщане на сума в размер на 173
379.96 лева, представляваща недължимо получена гарантирана сума по влог по
сметка IBAN ***, като получена при първоначална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.12.2019г. - датата на исковата молба до
окончателното й плащане.
В условията на евентуалност Фонд з.г.н.в.в б. е предявил
срещу К. НА С.В Б., иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 173 379,96 лева, представляваща
недължимо изплатена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***, с която
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума от 03.12.2019г. - датата на исковата молба до
окончателното й плащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на
20.06.2014г. „К.т.б.“ АД („КТБ“ АД) е поставена под специален надзор с Решение
№ 73 от 20 юни 2014г. на БНБ, изм. и доп. с Решение №74 от 22 юни 2014г. на
БНБ. Сочи се, че спрямо „КТБ“ АД са наложени мерки по чл.116, ал.2, т.2 и т.З
от ЗКИ. С Решение № 114 от 16 септември 2014г. специалният надзор е удължен до
20.11.2014г. Допустимите за извършване операции по време на специалния надзор
са конкретно изброени в Решение № 104 от 15 август 2014г. на БНБ. На
06.11.2014г. с Решение № 138 на БНБ е отнет лиценза на КТБ АД.
Твърди се, че на основание чл. 23, ал.3
от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (1998г., отм.), във
връзка с чл.4 и чл.7 от Наредба 23/1999г. на БНБ Фондът получил информация
относно вложителите, притежаваните от тях влогове и размера на гарантираните
суми, подлежащи на изплащане на всеки вложител.
Сочи се, че на 06.11.2014г. била
получена информация, че К.НА С.В Б., е вложител, притежаващ в банката
депозитна сметка IBAN ***тва от 1 097 684, 45 лв. и
разплащателна сметка със салдо 523,36 лв., и гарантиран размер, подлежащ на
изплащане от 196 000 лева. На 04.12.2014г. започнало изплащането на
гарантираните суми на вложителите на КТБ АД, като средствата са предоставени на
разположение на вложителите в търговски банки, определени с решение на УС на
ФГВБ. Твърди се, че на 04.12.2014г.
започнало изплащането на гарантираните суми на вложителите, като средствата са
предоставени на разполажение на вложитерите в търговскщи банки, определени с
решение на УС на ФГВБ.
Твърди се, че на 23.12.2014г. ответникът КСБ
получил сумата от 196 000 лева чрез Юробанк и Еф Джи Б.АД.
На 22.04.2015г. с решение № 664/22.04.2015г. постановено
по т.д. № 7549/2014г. на СГС, Търговско отделение е открито производството по
несъстоятелност на банката. На 02.03.2017 г. в търговския регистър е обявена
първа частична сметка за разпределение по чл. 95 от Закона за банковата
несъстоятелност. Сочи се, ФГВБ е включен в реда за удовлетворяване по чл. 94,
ал.1, т.4 от ЗБН със сумите на изплатените гаранции на вложителите, в чиито
права се е суброгирал на основание чл. 24 от ЗГВБ (отм.). Фондът и другите
вложители, които се удовлетворяват в производството по несъстоятелност за
вземанията си към КТБ АД (н), които не са гарантирани, са получили 11,304 на
сто от сумите по първата ЧСР.
Твърди се, че ответникът К.НА С.В Б.е
притежавал в КТБ АД влог с привилегировани лихвени условия, както следва: срочен
депозит лева по сметка IBAN ***, открит при условията на Договор за
индивидуален срочен депозит № 13178 от 19.07.2011г. със срок от 3 месеца и
годишна лихва в размер на 5 процента. Първоначално вложената сума била 2 500
000 лева. Съгласно чл.4 от договора след изтичане на договорения срок ако
страните нямат писмени възражения и депозантът не даде други писмени
инструкции, договорът се подновява за нов срок при същите условия.
Към 19.07.2011 г. действала Скала на
стандартните лихвени проценти /в сила от 31.12.2010г./, които „КТБ“ АД прилага
към привлечените средства от клиенти, съгласно която размерът на лихвата при
3-месечен срочен депозит е 4 на сто. На 22.10.2012 г. бил сключен Анекс 1 към
договор № 13178 за индивидуален срочен депозит. Сочи се, че към датата на
анекса е в сила от 25.07.2011 г. актуална редакция на Скала на стандартните
лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечените средства от клиенти,
съгласно която лихвеният процент по 3- месечни срочни депозити в лева на юридически лица е 4 %.
Ищецът поддържа, че с писмо вх.№10368/31.10.2014г.
ответната К.на С.в Б.е поискала прекратяване на депозита, като на 06.11.2014г.
с вальор 04.11.2014г. е осчетоводено
прекратяване на депозита и сумата в размер от 195 906.59 лева е подадена за
изплащане към ФГВБ.
Сочи се, че с писмо изх. №
90-0076/06.11.2019г. ищецът ФГВБ е поканил ответника да върне сумата от 173
379,96 лева, представляваща недължимо платената гаранция, намалена с получената от суброгацията сума по първата частична сметка
за разпределение /ЧСР/ в хода на производството по несъстоятелност, но сумата
не била върната. Сочи, че до датата на отнемане на лиценза на банката,
ответникът е притежавал влог в КТБ АД, при условията на сключен индивидуален
договор, по силата на който банката е предоставила на ответника лихвени
проценти, които са по-високи от стандартните лихвени проценти, уредени в
Скалата на стандартните лихвени проценти, които банката е прилагала към
останалите вложители, като са му предоставени привилегировани лихвени условия.
Предоставения на ответника лихвен процент от 5 на сто е превишавал стандартния
лихвен процент, приет от банката. Счита, че ответникът не е имал право на
гаранция по влога си и е получил без основание цялата изплатената му на
23.12.2014г. сума от 195 476.64 лева от ФГВБ. Тъй като по силата на закона
Фондът е задължен да изплаща гарантирани суми на вложителите, които имат право
на гаранция, то с получаването на сумата от Фонда, без да има право, ответникът
се е обогатил без основание за сметка на Фонда, а с изплащането й без да има
задължение за това, Фондът се е обеднил. С изложеното е обоснован интереса на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предяви в условията на
евентуалност иск за връщане на сумата от 173 379,96 лева, с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца. Моли исковата
претенция да бъде уважена и да се присъдят съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната К.НА С.В Б. представлявана от изпълнителния директор В.Б.Н., чрез
юрк.В.Д.е депозирала отговор на ИМ, в който е изложено становище за
неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва обстоятелството, че КСБ е
имала в КТБ АД срочен депозит в размер 2 500 000 лева по сметка IBAN ***,
открит при условията на Договор за индивидуален срочен депозит № 13178 от
19.07.2011 г. със срок от 3 месеца и годишна лихва в размер на 5 %. С анекс към
същия договор от 22.10.2012 г. размерът на сумата по депозита е намалена на 1
000 000 лева, считано от 22.10.2012 г. С писмо, изх. № 00-90/20.06.2014 г., Камарата
на С.в Б.е поискала прекратяване на депозита и превеждане на сумата по него,
ведно с начислената лихва, в посочена в писмото разплащателна сметка. Ответникът поддържа, че на 23.12.2014 г., в
качеството си на вложител в „КТБ“ АД по посочената по-горе депозитна сметка, на
основание чл. 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (1998г.,
отм.), във връзка с чл. 4 и чл. 7 от Наредба 23/1999 г. на БНБ, КСБ получава от
ищеца сумата от 195 988 лева чрез Юробанк и Еф Джи Б.АД.
Ответникът оспорва „К.т.б.” АД (н), да е предоставила на КСБ
лихвени проценти по – високи от стандартните. По отношение на представената от
ищеца Скала на стандартните лихвени проценти, счита, че същата не би могло да
бъде отнесена директно към настоящия спор. Поддържа, че процесния депозит не
попада в хипотезата на преференциален депозит и за него не е приложима
хипотезата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./. Отбелязва още, че размерът на
лихвите по всички депозити не би могъл да е еднакъв и същите следва да бъдът
разграничавани с оглед размера на привлечените чужди средства. Намира, че
нормално би било лихвения процент за депозит, чиито размер е на значителна
стойност /какъвто е в конкретния случай/ да е по-висок.
Наведен е довод, че ответната КСБ е получила
сумата от 195 988 лева на съществуващо правно основание - нормите на чл. 7,
Параграф 2, вр. Приложение I, т. 11 от
Директива 94/19/ЕО. Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез адв.Н. Стоева поддържа предявените искове.Представя писмена
защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.Х.Г. оспорва предявените искове. Представя писмена
защита и списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 19.07.2011г. между „КТБ" АД и ответника К.на С.в Б.е сключен договор за идвидуален
срочен депозит № 13178, съгласно който депозантът депозира
при банката сума - депозит в размер на 2
500 000 лв. за срок от 3 /три/ месеца по
депозитна сметка IBAN ***. /л.48-л.49 от делото/ В чл.2 от договор за идвидуален срочен депозит
№ 13178/ 19.07.2011г. е уговорено, че банката начислява лихва върху сумата с
текущ лихвен процент в размер на 5 %, при база 30/ 360. В клаузата на чл.3 от
договора за срочен депозит е предвидено, че при изтичане на договорения срок,
ако депозантът не даде други писмени указания действието на договора се
продължава автоматично за същия срок и при същите условия, а начислената до
момента лихва се капитализира към авора по сметката.
С анекс към същия договор за идвидуален
срочен депозит № 13178 от 22.10.2012 г. размерът на сумата по депозита е
намален на 1 000 000 лева, считано от 22.10.2012 г., като останалите клаузи по
договора са непроменени. /л.50 от делото/
Видно от приетото писмо вх.№10368
/31.10.2014г. внесено в КТБ АД- Централно управление, ищцовата
Камарата на С.в Б.е поискала прекратяване на депозита и превеждане на сумата по
него, ведно с начислената лихва, в посочена в писмото разплащателна сметка. /л.81 от делото/
От приетото неоспорено платежно нареждане
от 23.12.2014г. от Пощенска банка се установява, че на 23.12.2014 г. Камарата на С.в Б.като вложител в „КТБ“ АД е получило от Фонд з.г.н.в.в б. сумата от 195 988 лева./л.53 от делото/
От вписванията по партидата на
"КТБ." АД (н) в търговския регистър са установими ноторните факти, че
с решение № 73 на Управителния съвет на БНБ от 20.06.2014 г. "К. Т.
Б." АД е поставена под специален надзор за срок от 3 месеца, а с решение №
138, лицензът за извършване на банкова дейност на "К. Т. Б." АД е
отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение. В резултат на делицензирането на банката, с решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав,
"К. Т. Б." АД е обявено в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.
В Скала на стандартните лихвени проценти,
прилагани от "КТБ." АД (н), приложима за 2011 г., в т. ІІ, т. 1 е
предвидено, че лихвеният процент за привлечени средства на юридически лица
между 1 000 и 500 000 лева е 4%, като в чл. 3 е посочено, че извън случаите
посочени в раздел IV и V на
скалата, за привлечени средства в размери над 500 000 лева, с клиентите могат
да бъдат договаряни лихвени проценти от 1% до 10 % годишна лихва./л.86-л.88 от делото/
Не се спори, че към датата на постановяване
на решението за отнемане на лицензията на "КТБ" АД /н/ за извършване
на банкова дейност в тежест на банката е имало възникнали и неизпълнени
задължения към КСБ да му върне предадената й за съхранение парична сума и да
заплати уговорената лихва по договор за идвидуален срочен депозит № 13178 от
11.07.2011г., изменен с анекс от
22.10.2012г.
Предвид така установените факти, че по
делото се установява, че са осъществени предпоставките, при наличие на които в нормата на чл. 23, ал. 1
ЗГВБ (отм.) е предвидено, че в тежест на Фонда възниква задължение да изплати
на влогодателя К.на С.в Б.паричните суми, които "КТБ" АД /н/ дължи на
дружеството по сключен между тях договор за банков влог.
Ищецът обаче твърди, че по отношение на
влога на ответника в "КТБ" АД /н/ са налице регламентираните в закона
условия, при които той се изключва от гарантираните съгласно ЗГВБ (отм.)
размери на влоговете, които подлежат на изплащане от Фонда и следователно за
последния правен субект не е възникнало задължение да изплати дължимите на КСБ суми по сключения на 11.07.2011 г.
договор за срочен депозит. Ето защо и доколкото ответникът оспорва това, съдът
е длъжен да се произнесе дали в съществуваща към 23.12.2014 г. правна норма са
регламентирани изключения, при които за Фонда не възниква парично задължение
към влогодателя по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.).
От
приетото неоспорено заключение на съдебно икономическата експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и в съответствие с другите събрани в
производството доказателства, се установява, че на 23.12.2014 г. е извършено
плащане по банков път с наредител: ФОНД З.Г.Н.В.В Б.
с получател: ответника К.НА С.В Б.на
сума в размер на 195 988,00 лева, с основание на превода по платежно нареждане:
„ПЛ. ПО ЗГВБ - ******/КСБ”. по банкова сметка ***: *** „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи
се, че плащането е извършено чрез експресен превод по системата RINGS, за което
е удържана такса в размер на 12,00 лв. Изплатената сума в размер на 195 988,00
лева от ищеца на ответника е във връзка със следните парични наличности и
банкови сметки на ответника при „КТБ“ АД:
-
Разплащателна
сметка в лева с IB AN: ******/аналитична партида 1719 *********/ с наличност по
сметката към 06.11.2014 г. - 523,36 лева;
-
Депозитна сметка в лева с IB AN: ******/аналитична
партида 1613 *********/ с наличност по сметката към 06.11.2014 г. – сума от 1
097 684,45 лева начислената и изплатена лихва по депозита на ответника по процесния договор
за индивидуален депозит и анекс 1 към него по депозитна сметка в лева с IBAN: ***-
ответника, за периода от датата на откриване на депозита 19.07.2011 г. до
06.11.2014 г. вкл. е в размер на 257 889,83 лв.
От заключението на СИЕ се установява, че „Скалата
на стандартните лихвени проценти“, които КТБ АД е прилагала към привлечени
средства от клиенти в сила от 01.06.2010 г. не фигурира депозит в с размер 2
500 000 лева за юридически лица със срочност 3-месеца с лихвен процент 5,00%
годишно, като вещото лице заключава, че не е налице стандартен лихвен процент с
размер 5,00% за 3-месечен депозит за юридически лица в лева с размер 2 500 000
лева. Според заключението на СИЕ не са налице еднакви лихвени проценти по
депозити и влогове по сметки в „КТБ“ АД, както и не е налице уеднаквяване на
лихвените проценти по депозити и влогове предлагани от „КТБ“ АД за процесния период.
При изслушването на СИЕ в отрито с.з. на
26.04.2022г- вещото лице Р.С. пояснява,
че банка „КТБ“ АД е определила диапазон от 1% до 10 % лихва, защото същата
зависи от размера на сумата и срока за който се внася. Пояснява още, процесния депозит, който е открит през 2011г.
е с размер от 2 500 000 лв. и определения по него лихвен процент от 5 % попада
в диапазона от 1%
до 10 %. Сочи, че при определяне на лихвения процент банката се базира на
няколко харктеристики съвкупно.
При
така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и, ал. 2
ЗГВБ (отм.) гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в
една банка от ФГВБ независимо от броя и размера им до размера от 196000 лева,
която сума включва и начислените лихви към датата на решението на Българската
народна банка за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност на
търговската банка. В чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) обаче е предвидено
изключение - да не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на
лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в
отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители. Вложителите, ползвали привилегия законодателят санкционира
като им отказва правото на гарантирано плащане от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките, съответно тези вложители ще следва да се удовлетворяват за
вземанията си в рамките на производството по несъстоятелност на "К. Т.
Б." АД (н).
За да се приложи правилото на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗГВБ (отм.), следва да се съобрази дали същото съответства на
предвиденото в Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, в
който смисъл са доводите на ответника.
Според чл. 288, т. 3 ДФЕС, директивата е
акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите
членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при
избора на формата и средствата на постигане на този резултат. 3а разлика от
регламента, който се прилага изцяло и директно, директивата определя цели,
които да се постигнат от държавите-членки в определен срок, който срок
позволява на националните законодателства да се адаптират към новата
регламентация. За Република Б.Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране
на депозити е станала задължителна и от 01.01.2007 г. националното право следва
да съдържа разпоредби, съобразени с нея.
В преамбюла на директивата е предвидено,
че в нея е дадено минимално гаранционно ниво, като не трябва от националното
право да се оставят твърде голяма част от депозитите без защита, което в
интерес както на защитата на потребителите, така и на стабилността на
финансовата система. Посочено е също така, че държавата-членка трябва да е в
състояние да изключва определени категории специално изброени депозити или
вложители, ако не смята, че те се нуждаят от специална защита и от гаранциите,
предлагани от схемите за гарантиране на депозити.
Съгласно чл. 7, § 2 от Директивата
94/19/ЕО, държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити
да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като
изключенията са изброени в Приложение I. Следователно на държавите-членки е
предоставена възможност да изключат дадена категория вложители от гаранция, но
при съобразяване изчерпателния списък на Приложение I, в противен случай целите
на директивата за гарантиране на едно минимално ниво, не биха били постигнати.
Хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
(отм.) съответства на предвиденото в Приложение I, т. 11 от Списъка на
изключенията, посочени в чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО. Според него се
изключват депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от
същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали
за влошаване на финансовото й състояние. Видно е, че изключението, предвидено в
директивата изисква освен наличие на обективния факт на предоставяне на
привилегировани лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката
общо приложими такива, това да е спомогнало за влошаване на финансовото
състояние на банката. Неблагоприятните последици на получени привилегировани
лихвени условия, изразени в изключване на депозита от системата за гарантиране,
са приложими само ако привилегированите условия са резултирали във влошаване
финансовото състояние на кредитната институция. Това означава, че
предоставената от банката привилегия следва да стои в пряка причинна връзка с
настъпилата й неплатежоспособност.
В разписаното в националното
законодателство правило единственото условие, за да се изключи депозитът от
гаранцията (дължима от държавата-членка), е предоставянето на привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, но без поставено
изискване това е да е застрашило финансовата стабилност на банката. Въведената
в националния закон хипотеза е значително по-широка от предвидената в
директивата, тъй като изключва от групата на защитените депозити всички такива,
при които са предоставени различни (по-благоприятни) от стандартните лихвени
проценти. Това обаче не съответства на предвиденото в директивата, нито на
целите, които същата си поставя - изключенията да са изчерпателно посочени и да
са насочени към определена категория специално изброени депозити или вложители.
С директивата е въведено допълнително условие към изключението - да е налице
спомагане за влошаване финансовото състояние на банката, което в националния
закон не се съдържа.
От изложеното следва, че изключението по
чл. 7, § 2, т. 11 от Приложение I е неправилно транспонирано в чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗГВБ (отм.). За да намери пряко приложение директивата следва да са изпълнени
следните условия: 1). държавата-членка да не е изпълнила в установения срок
задължението си за транспониране; 2). разпоредбата на директивата да е
безусловна и достатъчно прецизна и 3). разпоредбата да установява права на
отделни субекти, противопоставяни срещу същата държава-членка или срещу орган
или организация, намиращ се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица.
Съдът намира, че в разглеждания случай
тези условия за пряка приложимост на Директива 94/19/ЕО са налице, тъй като
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) предвижда изключение по-широко
по обхват от изключението по т. 11 от Приложение I. Нормата на т. 11 е ясна и
прецизна, като предвижда изискването уговорените индивидуални условия по
депозитите да са спомогнали за влошаване финансовото състояние на кредитната
институция. Разпоредбата има пряко значение за правото на вложителя М. И. К. и
е противопоставима именно на ищеца като специално създадено учреждение с
компетентност, надхвърляща принципа на равнопоставеност в процесните
правоотношения.
В посочения смисъл за необходимостта от
пряко приложение на Директива 94/19/ЕО, относно правилото на т. 11, Приложение
І, поради неправилно транспониране в българското законодателство има
постановени актове на въззивната инстанция - решение № 1337/13.06.2017 г. по
т.д. № 5727/2016 г. на САС, ТО, 9 състав и решение № 1667/12.07.2017 г. по т.д.
№ 525/2017 г. на САС, ТО, 6 състав, както и определение № 541/08.08.2019 г. по
търг. дело № 3049/2018 г. на ВКС. Изложеното сочи, че чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ
(отм.) не следва да намери приложение и фактите, обуславящи наличето на правно
основание за плащане на гаранцията се налага да бъдат субсимирани не под
хипотезиса на националната правна норма, а при прилагане на чл. 7, § 2,
Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО.
Няма съмнение, че сключените договори за
срочен депозит съдържат лихвен процент, който е договорен на индивидуална
основа. Този процент би могъл да се квалифицира като привилегирован при
съотнасянето му със стандартния лихвен процент за съответния вид депозити. Не
се установява обаче този по-висок лихвен процент да стои в причинна връзка с
влошаването на финансовото състояние на банката. Според заключението на вещото
лице усвоеният размер на лихва по кредита е по-нисък от уговорения, като не се
установява размерът на лихвата по конкретния депозит да станал причината за
влошаване финансовото състояние на "К. Т. Б." АД.
От представените по делото доказателства
се установява, че по паричния депозит, за гарантиране на който е заплатена
сумата, претендирана от ФГВБ в процеса, ответникът се е ползвал от индивидуално
уговорени с "КТБ" АД /н/ условия, касаещи размера на
възнаградителната лихва, който е определен по общо съгласие на двете страни в
сключения между тях срочен договор за индивидуален срочен депозит, който е
действал последователно в периода от 19.07.2011г. до 31.10.2014 г. Размерът на уговорения между
страните процент, въз основа на който ще се изчислява размера на вземането на
влогодателя за получаване на възнаградителна лихва от банката, във всяка една
от тези сделки е различен от този, който съгласно представените в
производството скали, е прилаган по договорите за срочен влог на парични суми в
евро, при които липсват индивидуално уговорени условия.
Съгласно
приложимите за посочения времеви период скали на стандартните лихвени проценти,
които "КТБ" АД прилага към привлечени средства от клиенти,
приложимият за тримесечни срочни депозити в
лева лихвен процент е 4 %, а за привлечени средства в размери над 500
000 лева, с клиентите могат да бъдат договаряни лихвени проценти от 1% до 10
% годишна лихва. Същевременно
приложимият към депозита на КСБ лихвен процент, въз основа на който се определя
размера на дължимата от банката на влогодателя възнаградителна лихва, в периода
на действие на отделните договори за влог съгласно уговореното в тях е 5 %
и попада в дипазона от 1% до 10 % . Това
от своя страна означава, че по отношение на процесният паричен депозит не се установява да е настъпила първата
предпоставка, предвидена в т. 11 от приложение I от Директива 94/19/ЕО, при
която този влог се изключва от гаранцията, предвидена с нормите на ЗГВБ (отм.).
На следващо място съдът трябва да се
произнесе дали предоставените за ползване на ответника К.на С.в Б.специални
лихвени проценти, въз основа на които се определя размера на възнаградителната
лихва, с която се олихвява процесния паричен влог, са в причинна връзка с
влошаването на финансовото състояние на "КТБ" АД /н/, което е довело
до неплатежоспособността на тази банка. Доказването на такава причинна връзка
предполага на първо място въвеждане в процеса на конкретни твърдения за това
какви са причините за влошаване на финансовото състояние на банката, довело до
отнемането на лиценза и до изпадането й в несъстоятелност, както и какво е
значението на условията по конкретния депозит в рамките на общата съвкупност от
причини и след това и представяне на доказателства, установяващи
осъществяването на посочените факти. В процеса обаче от ищеца, който е
страната, която се ползва от установяване на факта, че по отношение на
процесния влог е налице изключение от правилото за неговото гарантиране, не се
проведе доказване, че предоставените на ответно сдружение КСБ лихвени проценти
по сключените с това дружество договори за влог, които са различни от
стандартните, при които се сключват този вид сделки, по някакъв начин са
спомогнали за влошаване на финансовото състояние на "КТБ" АД /н/ през
2014 г.
Предвид
изложеното следва да се заключи, че по делото не се доказа настъпване на
втората от двете кумулативно предвидени в т. 11 от приложение I от Директива
94/19/ЕО предпоставки, при които от гаранцията, предвидена с нормите на ЗГВБ
(отм.), се изключва влогът на К.на С.в Б.в "КТБ" АД /н/ на парична
сума в размер на 196 000лв.. Следователно в тежест на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките на основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) е възникнало
задължение да изплати на влогодателя КСБ паричните суми, които "КТБ"
АД /н/ дължи на дружеството по сключения между тях договор за срочен депозит от
19.07.2011г. Ето защо и доколкото не се спори, че процесната парична сума от
173 379,96 лв. е престирана от ищеца на ответника в изпълнение точно на това
задължение, то трябва да се приеме, че е налице валидно правно основание за
осъщественото разместване на блага и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне тази, получена от него сума, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По изложените съображения предпочитаният
иск с основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД
е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на предпочитани я иск се е сбъднало вътрешно-процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск.
По евентуалния иск:
Предявения при евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е
неоснователен, по следните съображения:
Фактическия състав на материално
правните условия за основателност на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД включва -
имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца /което
може да има различни проявни форми/ и обогатяването на ответника /също може да
се обективира под различна форма/, като връзката не следва да е причинно -
следствена между състоянията на обедняване и съответно обогатяване, а да
произтичат от общ право пораждащ факт, както и липса на основание за
имущественото разместване. В случая ищецът не установи да са налице всички
елементи от фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД. От приетите по делото
писмени доказателства и заключението на приетата съдебно икономическа експертиза
не се установи обедняване на ищеца. Не
се доказа от ищеца, като страна, носеща доказателствената тежест за положителните
факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ за ответника да е налице обогатяване, както и
дали има причинно – следствена връзка между двата факта – обедняването за ищеца
и обогатяване за ответника.
Горното определя предявения иск с правно
основание чл.59 ЗЗД като неоснователен.
Неоснователно спрямо главното вземане е и искането за присъждане на законна
лихва от подаване на иска до изплащането на дължимото.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответника, съгласно чл.78,
ал.3 ГПК. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК ответникът е сторил
разноски в общ размер от 5 197,59лв., от които 200лв. депозит за СИЕ и 4
997,59лв. платено адвокатско възнаграждние, които следва да бъдат заплатени от
ищеца.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фонд з.г.н.в.в б.
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу К.НА С.В Б., ЕИК ******,
район Младост, кв.Полигона, ул.“******, иск
с основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) за
връщане на сума в размер на 173 379.96
лева, представляваща недължимо получена гарантирана сума по влог по сметка
IBAN ***, като получена при първоначална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.12.2019г. - датата на исковата молба до
окончателното й плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фонд з.г.н.в.в б. ЕИК ******срещу К.НА С.В Б., ЕИК ******, иск с основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 173 379,96 лева,
представляваща недължимо изплатена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***,
с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.12.2019г. - датата на исковата молба до
окончателното й плащане
ОСЪЖДА
Фонд з.г.н.в.в б. ЕИК ******да
заплати на К.НА С.В Б., ЕИК ****** сумата 5
197,59 лв., разноски по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
СЪДИЯ: