Решение по дело №2113/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1184
Дата: 25 ноември 2009 г. (в сила от 15 април 2010 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20092120202113
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

1614                                                       24.11.2009г.                                                   град Бургас

 

        В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,                                         XII-ти състав

На осемнадесети ноември                                                                                          година 2009

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар: Петя Минкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2113 по описа на съда за 2009 година

за да се произнесе взе предвид следното:

            

Производството пред БРС е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Д.М.Д. ***, обл. Бургас, с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № НП-138/19.01.2009г. на Кмета на Община Созопол, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл. 17, т.7 и т.10 от НООРСТОС (Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол), на основание чл.32, ал.1 от същата Наредба, вр. чл.47, ал.1, б.„а” и чл.53, ал.2 от ЗАНН е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.

Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло. Моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Не сочи  доказателства.

За административно-наказващият орган, представител не се явява. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания и като обсъди събраните доказателства намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:

От АУАН № 25/08.10.2008г. на Д.Т.,***, както и от разпита му в открито съдебно заседание, както и от разпита на св. Ж. се установява, че на 12.08.2008 г. е било констатирано, че от имот №178, собственост на жалбоподателя, на улицата изтичат замърсени от животните му води и отпадъци. Върху пожарния кран в близост до имота му били построени незаконни постройки, които биха били пречка за ползването на крана от пожарникарите.

Така констатираното административно нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл. 17, т.7 и т.10 от НООРСТОС. Процесният АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия срещу подпис, като към момента на съставянето му, жалбоподателят не е направил възражения.

Въз основа на акта от 08.10.2008г. и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП № 138/19.01.2009г. на Кмета на Община Созопол, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл. 17, т.7 и т.10 от НООРСТОС, на основание чл.32, ал.1 от същата Наредба, вр. чл.47, ал.1, б.„а” и чл.53, ал.2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.

Така установената фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя в депозираната пред БРС жалба, но не се сочат доказателства, оборващи констатираното. В същото време то се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.

Актът е съставен от компетентен орган, в каквото качество безспорно е действал актосъставителят в този момент. Съставеният от него АУАН не страда от съществени пороци, които да се явяват основание за отмяна на НП.

При правилно изяснена и надлежно установена фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган, че  жалбоподателят е нарушила разпоредбата на чл. 17, т.7 и т.10 от НООРСТОС: „забранява се….замърсяването на водите, земите, мерите, морето и крайбрежната ивица; …изхвърлянето на отпадъци и други материали в паркове, градини, зелени площи, водни площи, дерета, крайпътни ивици и други места. Твърденията на жалбоподателя, че констатациите в АУАН са неверни и липсата на доказателства в тази насока, навеждат настоящия състав на убеждението, че тезата му е защитна и с цел избягване от наказателна отговорност.

БРС преценя процесното нарушение като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като Д.Д. е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо и че чрез деянието му се нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното на нарушителя наказание – „глоба”, в размер на двеста лева, като несправедливо и необосновано. Видно от разпоредбата на чл. 32, ал.1 от НООРСТОС, предвидената в този случай санкция на физическите лица за нарушение на Наредбата е в размер от 20 до 500 лв. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства е липсата на предишни нарушения на този нормативен акт от страна на жалбоподателя. В същото време, Д. с деянието си не е причинил материални щети. Всички тези причини, както и материалното състояние на жалбоподателя, създават у БРС, в настоящия му състав убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието “глоба” се споделя изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай налагането на наказание “глоба”, в размер на петдесет лева би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-138/19.01.2009г. на Кмета на Община Созопол, издадено против Д.М.Д. ***, обл. Бургас, с ЕГН: **********, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл. 17, т.7 и т.10 от НООРСТОС (Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол), на основание чл.32, ал.1 от същата Наредба, вр. чл.47, ал.1, б.„а” и чл.53, ал.2 от ЗАНН е наложил на Д.М.Д. административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв, като намалява наложеното с НП на жалбоподателя административно наказание “глоба” от 200/двеста/лв. на 50/петдесет/лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                       СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:

Мария Милева