№ 13060
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110154140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от 17.09.2021 на ЗАД [ фирма] . със
седалище и адрес на управление гр., ет. 5 чрез изп. директори А. Л. и Р. Д. чрез адв. С. С. -
САК против ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ., представлявано от изпълнителния директор С. Д. П..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът твърди, че на 06.12.2017 г. около 12:00 ч. гр. София, по бул.,, с посока на
движение от ул. А. Й. към ул. при управление на л.а. с ДК № , водачът М. С. П. виновно
причинил ПТП с л.а. с ДК № , собственост на не е посочен, управляван от Д. В. П. при което
настъпили следните повреди: описани в щетата. Съставен бил Протокол за ПТП №
№./06.12.2017 на ОПП-СДВР.
Излага че собственикът на повреденото МПС не е посочен е застраховал същото при
ищеца по договор за застраховка „Каско на МПС” № ./23.11.2017 с период на действие
28.11.2017-27.11.2018 като застрахователната сума била заплатена. Твърди че изпълнение на
застрахователния договор ищецът заплатил на автосервиза извършил ремонта определеното
от ищеца по образуваната при него щета № . обезщетение в размер на 13614,84 лв.
Сочи, че собственикът на МПС при чието управление са причинени уврежданията
бил застраховал същото при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с период на действие към датата на настъпване на ПТП.
Твърди че е отправил регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение от 13614,84 лв., увеличено с обичайните ликвидационни
1
разходи от 15 лв.
Поканата била получена от ответника на 30.07.2018 г. , но не последвало пълно
плащане а само частично на сумата от 12450,84 лв. на г., която според ищеца включва
сумата 12435,84 лв. главница и лихви и сумата 15 лв. обичайни ликвидационни разходи.
Ето защо ЗАД [ фирма] предявява срещу ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ., представлявано от изпълнителния
директор С. Д. П. иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 149,00 лв. от които 1 149,00 лв., представляваща
невъзстановено заплатено застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца щета №
. във връзка с ПТП настъпило на 06.12.2017 г. около 12:00 ч. гр. София, по бул.,, с посока на
движение от ул. А. Й. към ул. с участието на л.а. с ДК № . собственост на не е посочен,
управляван от М. С. П. и л.а. с ДК № , собственост на не е посочен, управляван от Д. В. П.,
ведно със законната лихва върху главницата считано о т 17.09.2021 г. до окончателното
заплащане на задължението и сумата от 0,00 лв. ликвидационни разноски.
Предявява и иск с пр. квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 350,15 лв. - лихва за забава за периода от 16.9.2018 '3.' г. до
16.9.2021 '3.' г. върху главницата.
Претендира и направените по делото разноски.
Прави искане за приемане като доказателства по делото на приложените исковата
молба документи, за допускане до разпит на водача на повредения автомобил, изслушване
на САТЕ, за задължаване на осн. чл. 190 от ГПК ответника да представи копие от
намиращата се в него договор за застраховка „Гражданска отговорност” с период на
действие към датата на настъпване на ПТП.
Ответникът е депозирал писмен отговор в указания от съда срок, в който са
релевирани възражения че оспорва иска само по размер. Твърди че след завеждане на
щетата заплатил сумата от 14465,84 лв. с което счита че е заплатил всички дължими по
настъпилото ПТП суми. Счита че разходите за труд а и изборът на сервиз за необосновани,
както че са ремонтирани части , които не били увредени от процесното ПТП.
Признава механизма на ПТП, не възразява на допускането на САТЕ.
Претендира направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Твърди че до завеждане на делото е заплатил сумата от 12450,84 лв. Ответникът не е
посочил каква част от заплатената преди датата на завеждане на исковата молба сума е
главница, лихва и обичайни разноски, поради което и настоящият съдебен състав приема че
не е спорна дължимостта на ликвидационните разноски, както и че ответникът е изпълнил
задължението си да ги заплати преди образуване на делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска по
2
основание и размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа страна:
С определението за насрочване на делото е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване е отношенията между страните наличието на застрахователно
правоотношение на страните и механизма на ПТП.
От представените по делото като доказателства застрахователна полица №
./23.11.2017 с период на действие 28.11.2017-27.11.2018 и Общи условия се установява, че
собственикът е застраховал л.а.. с ДК . при условията на застраховка „Каско на МПС”, а
действието на застраховката е за периода 28.11.2017-27.11.2018.
Видно от изготвения от ОПП-СДВР Протокол за ПТП № №.1/06.12.2017, на
06.12.2017 г. около 12:00 ч. гр. София, по бул.,, с посока на движение от ул. А. Й. към ул.
при управление на л.а.. с ДК № , водачът М. С. П. причинил ПТП с участието на л.а.. с ДК
№ , собственост на не е посочен, управляван от Д. В. П. при което настъпили следните
повреди: описани в щетата.
Видно от справка в Гаранционния фонд собственикът на автомобила, управляван от
виновния водач застраховал същото при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” № не е посочен с период на действие към датата на настъпване на ПТП.
След настъпването на ПТП собственикът не е посочен на л.а.. с ДК . уведомил
застрахователя си - ищец за настъпилото ПТП. Образувана била щета . по описа на ищеца,
която е приложена по делото.
С платежни нареждания от от 05.02.2018 и 08.06.2018 г. ЗАД [ фирма] е заплатило на
на автосервиза извършил ремонта общо сумата от 13614,84 лв.
Ищецът признава че до завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 12450,84 лв., поради което и настоящият съдебен състав приема този факт за
доказан.
По делото е постъпила изисканата от ОПП-СДВР административна преписка във в
връзка с протокол за ПТП № №.1/06.12.2017
По делото е постъпило и прието като доказателство писмо от . ЕАД – официален
вносител за България за марката . (л. 157 от делото) от което се установява, че автомобилът е
бил в гаранция в периода 25.11.2015-24.11.2020 или до изминаване на 100 000 км, (което
настъпи първо)
По делото са прието основна и автотехническа експертиза, от която се установява, че
вредите, обезщетени от ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са идентични и се
намират в причинна връзка с ПТП-то. Според експерта стойността на ремонта на
автомобила по средни пазарни цени без ДДС е 13614,84 лв., размера на вредите по фактури
е 13614,84 лв. Според вещото лице размерът на ликвидационните разноски възлиза на 15 лв.
Според вещо лице за размера на вредите няма значение дали автомобилът е бил в гаранция
3
или не, тъй като разходите за труд които са били заплатени от ищеца са били по-ниски от
тези в официален сервиз.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец – застраховател, изпълнил свое
задължение за заплащане на обезщетение по застраховка „Каско” и суброгирал се в правата
на увреденото лице против причинителя на вредата. С изпълнението на задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователя се поражда правото на
регресен, суброгационен иск срещу причинителя на вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
който иск му гарантира встъпване във всички правомощия на увреденото лице, породени от
застрахователното правоотношение.
При иск по чл. 411 от КЗ следва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и деликвента, настъпването на вреда за застрахованото лице,
заплащането на обезщетение от страна на ищеца по застраховката на увреденото лице и
деликтната отговорност на причинителя на вредата.
Съдът приема, че гореизложените правопораждащи претенцията на ищеца факти са
доказани по делото. Доказано е наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Каско на МПС” чрез застрахователна полица, покриващ процесното застрахователно
събитие. Заплатена е вноската от застрахователната премия съобразно договореното между
страните, по отношение на който факт не се спори и договорът е породил действие за
договорения процесен период. В периода на действие на застраховката застрахованото лице
е претърпяло ПТП, като причинител на вредата съобразно протокола за ПТП се явява
застрахования при ответника водач на МПС.
Установи се че вина за настъпването на ПТП има водача на автомобила застрахован
при ответника с застраховка „Гражданска отговорност”. Не се установи съпричиняване.
Доказана е и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от
пострадалото лице.
Съдът изцяло кредитира изслушаната експертиза. Експертът на база специалните
знания, които притежава, дава обосновани и доказани заключения според което заключение
размерът на претърпените вреди възлиза на 13614,84 лв. Съдът приема, че в протокола за
ПТП съставителят описва видимите щети по МПС, а застрахователят дължи обезщетение за
всички причинени от застрахователното събитие вреди, в това число и скритите
увреждания. В този смисъл съдът приема, че е налице причинна връзка между инцидента и
вредите и е установено, че за репарирането на тези вреди ищецът е заплатил на
застрахованото лице сумата от 13614,84 лв. Заплатеното застрахователно обезщетение се
дължи на ищеца от причинителя на вредата.
На обезщетяване обаче подлежат само действително претърпените вреди, но не
4
повече от действително поисканите и от средните пазарни цени за извършване на ремонта. В
конкретния случай автомобилът е в гаранционен срок, но извършеният ремонт а на цена по-
ниска от тази във фирмен сервиз. Доколкото обаче застрахователят е заплатил сумата от
13614,84 лв., то той се е суброгирал до този размер, независимо че вредите за увреденото
лице са съизмерими със сумата от 13614,84 лв., като допълнително му полагат и обичайните
ликвидационни разноски определени от вещото лице на сумата от 15 лв.
Настоящият съдебен състав обаче следва да съобрази извършеното плащане от
ответника на сумата от 12450,84 лв., заплатена до датата на завеждане на делото на .
Настоящият съдебен състав намира че регресната претенция за заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски са един общ иск и в този смисъл
и двете са лихвноносни.
При определяне на поредността на вземанията настоящият съдебен състав възприема
приетото в Решение № 111 т 27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. по описа на И ТО, ТК на
ВКС че при главница и обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се прилага
поредността по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и с извършеното плащане първо се погасява главницата
като най-обременително задължение.
Страните спорят за размера на ликвидационните разноски.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема че с първото плащане
ответникът е заплатил изцяло претендираните ликвидационите разноски от 15 лв., поради
което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Остатъкът от платената до датата на завеждане на иска сума е следва да бъде отнесена
към застрахователното обезщетение, поради което искът се явява основателен за пълния
предявен размер от 1 149,00 лв.
Тъй като се претендира законната лихва върху сумата сушата следва да бъде
присъдена от момента в който преденцията е заявена в съда.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ликвидационната преписка с претенцията е предоставена от ищеца на ответника на
30.07.2018 г. Няма данни ответникът да е възразил основателно че същата е била непълна
поради което и на 29.08.2018 г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед основателността на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за
сумата от 327,78 лв. за исковия период 16.9.2018 '3.' до 16.9.2021 '3.' като отхвърля иска за
горницата над 327,78 лв. до пълния предявен размер от 350,15 лв. като неоснователен.
По отношение на разноските:
Дължими и присъдени разноски на ищеца:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените разноски, а именно 98,52
5
% от разноските по настоящето дело.
Общият размер на присъдените на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по делото на ищеца
разноски изчислени съобразно уважената част от иска възлиза на сумата 729,04 лв.
разпределени по вид както следва:
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за държавна такса а именнно сумата от 98,52 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за вещи лица а именнно сумата от 216,74 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за свидетели, а именнно сумата от 0,00 лв
Присъжда се връху пълния размер на поисканите разноски за адвокат, тъй като не
надвишават направените разноски за адвокат а именно сумата 413,78 лв. на осн.чл. 78, ал. 1
от ГПК. С оглед цената на иска и предмата доказване към подаванена исковата молба
настояшият съдебен съатзв не намира заплателнт оадвпатако възнаграждение за прекомерно.
Дължими и присъдени разноски на ответника:
С оглед изхода на делото на ответника се следват съобразно отхвърлената 1,48 %
част от исковете част от направените от него по настоящето исково производство разноски
като при направено искане в този смисъл ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на
ответника.
Общият размер на присъдените на осн чл. 78, ал. 3 от ГПК по делото на ответника
разноски изчислени съобразно отхвърлената част на иска възлиза на 6,74 лв. разпределени
по вид както следва:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника се присъждат съобразно
отхвърлената част от исковете направените в настоящето исково производство разноски за
вещи лица а именнно сумата от 1,78 лв.
С оглед искането за присъждане на разноски за юрисконсулт се присъждат такива
върху 150лв. събразно Наредбата за правната помощ, а именно сумата от 4,96 лв. на осн.
чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. 411от КЗ ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ., представлявано от изпълнителния директор С. Д. П. да
заплати на ЗАД [ фирма] . със седалище и адрес на управление гр., ет. 5 сумата от 1 149,00
6
лв. от които 1 149,00 лв., - невъзстановено застрахователно обезщетение и сумата от 0 лв.
ликвидационни разноски по образуваната при ищеца щета № . във връзка с ПТП настъпило
на 06.12.2017 г. около 12:00 ч. гр. София, по бул.,, с посока на движение от ул. А. Й. към ул.
с участието на л.а.. с ДК № . собственост на не е посочен, управляван от М. С. П. и л.а.. с
ДК № , собственост на не е посочен, управляван от Д. В. П., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.09.2021 г. до окончателното заплащане на задължението,.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. ., представлявано от изпълнителния директор С. Д. П.
да заплати на ЗАД [ фирма] . със седалище и адрес на управление гр., ет. 5 сумата от 327,78
лв. - лихва за забава за периода от 16.9.2018 г. до 16.9.2021 г. като отхвърля иска за
горницата над 327,78 лв. до пълния предявен размер от 350,15 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ., представлявано от изпълнителния директор С. Д. П. да заплати на ЗАД [
фирма] . със седалище и адрес на управление гр., ет. 5 сумата от 729,04 лв. разноски по
делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД [ фирма] . със седалище и адрес на управление гр., ет. 5 да заплати на
ЗД [ фирма ] АД, гр.София, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. София, бул. .,
представлявано от изпълнителния директор С. Д. П. сумата от 6,74 лв. на осн чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
УКАЗВА на ищеца че в случай че подаде жалба срещу решението в цялата част в която исковете са
отхвърлени следва да представи с жалбата и доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер
на 25,00 лв., определена като сумата на 2 % от обжалваната част от всеки обжалван иск, но не по малко от
25 лв. по всеки обжалван иск.
УКАЗВА на ответника че в случай че подаде жалба срещу решението в цялата част в която исковете са
уважени следва да представи с жалбата и доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на
50,00 лв., определена като сумата на 2 % от обжалваната част от всеки обжалван иск, но не по малко от 25
лв. по всеки обжалван иск.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7