Р Е Ш Е Н И Е
№818
13.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Валентина Радева -
Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №861 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.В.Б. ***,
против Решение №200/12.06.2019 г., постановено по АНД №184 по описа на Хасковския
районен съд за 2019 г.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд било постановено в разрез със закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,
във връзка с ал.2 от НПК и чл.348, ал.1, т.2, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Твърди се, че при разглеждане на делото
съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като било
обжалвано Наказателно постановление №11-01-6252018 от 08.02.2019 г.
на директора на АДФИ, а съдът разгледал и съответно постановил решение, с което
потвърдил Наказателно
постановление №11-01-625 от 08.02.2019 г. на директора на АДФИ. Налице била
разлика в номера на обжалваното и на потвърденото от съда наказателно
постановление.
Излагат се съображения, че съдът изобщо не
обсъдил наведените доводи за незаконосъобразност, а единствено посочил размера
на поетите ангажименти към 31.12.2017 г. и приел, че е надхвърлено
ограничението от 50%, които изводи били необосновани и незаконосъобразни.
Твърди се, че неправилно бил определен
периода от последните четири години. Излагат се доводи, че след като се
установявало нарушение към 31.12.2017 г. и след като било установено нарушение
за бюджетната 2017 г., то този период следвало да обхваща годините 2013 – 2016
г., в подкрепа на което се цитират разпоредбите на чл.94, ал.3, т.2; чл.94,
ал.2 и чл.84, ал.4 от ЗПФ. Видно било от НП, че при изчисляване на
средногодишния размер на отчетените по бюджета на общината разходи, АНО бил
взел предвид годините от 2014 до 2017 включително, което било съществен
недостатък на проведеното административно-наказателно производство. При
условие, че кметът на общината отчитал изпълнение на бюджета за текуща година –
в случая 2017 г., то последните предходни четири такива се явявали 2013-та,
2014-та, 2015-та и 2016-та г., а разходите, които ще се отчитат тепърва – за
протеклата 2017 г., не следвало да се включват в сбора от разходи, изискуем
като такъв на последните четири години, за да се изчисли от тях
„средногодишният размер на разходите“. Нямало и как Общинският съвет през
м.01.2017 г., още при приемане на бюджета за 2017 г., да знае какви като сума
ще са разходите, отчетени в края на 2017 г., за да ги съобрази при решението си
по чл.94, ал.2, вр. ал.3, т.2 от ЗПФ. Самият закон използвал термина „отчетени“
разходи, т.е. от „приключени“ финансово години, към времето, за което тепърва
се готви отчета.
Освен това неправилно бил изчислен и
размерът на поетите ангажименти за разходи, съобразно последното изречение на
чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ. Твърди се, че при извършване на проверката
актосъставителят не бил анализирал поетите нови ангажименти за разходи,
съобразно дефинициите за „нови задължения за разходи“ и „поети ангажименти за
разходи“, дадени в §1, съответно т.22 и т.27 от Допълнителните разпоредби на
ЗПФ, което довело до непълно и неясно описание на нарушението. Задължително
следвало актосъставителят да изследва начина на финансиране на всеки един от
поетите ангажименти, тъй като сред тях имало и такива, които не били за сметка
на общинския бюджет. Цитират се конкретни Договори, които били видни от
Справката за произхода на осчетоводените към 31.12.2017 г. ангажименти,
фигуриращи в счетоводна сметка 9200. За конкретни суми от тези договори се
твърди, че били целеви и представлявали „помощ и дарения“ по смисъла на §1,
т.28 от ДР на ЗПФ, за които не важало ограничението на чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ.
За други договори на конкретни суми се твърди, че били сключени с прогнозируема
стойност и срок на действие 5 години, или съответно били направени за съвместно
възлагане, а за един от договорите се твърди, че сумите в него представлявали
разходи за персонал, пенсии и приравнените към тях плащания по смисъла на §1,
т.27 от ДР на ЗПФ и това задължение не следвало да се взема предвид. Не
следвало да се взема предвид и посочените под номер 76 в справката „субсидии“
от МФ с определена остатъчна стойност.
Сочи се, че пълно фактическо описание на
нарушението отсъствало и в НП, с оглед императивните изисквания на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Налице било едно бланкетно обвинение, в което не били отразени
съответните релевантни факти и обстоятелства, като гаранция за пълната
индивидуализация на административното нарушение. Това процесуално нарушение
било съществено, тъй като нарушавало правата на наказаното лице да реализира адекватно
защитата си, същевременно водело до невъзможност съдът да осъществи цялостен
съдебен контрол върху оспореното НП, поради което последното следвало да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Освен това се твърди, че нормата на чл.94,
ал.3, т.2 от ЗПФ нямала за адресат кметовете на общини, тъй като същата касаела
приемането на бюджетите на общините от общинските съвети. Поради това
действията на кмета на общината не можели да бъдат квалифицирани и за тях да
бъде ангажирана административнонаказателна отговорност като нарушение на чл.94,
ал.3, т.2 от ЗПФ.
По изложените съображения се претендира
обжалваното решение на районния съд да бъде обезсилено, а алтернативно – да
бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, Агенция за държавна финансова
инспекция – София, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково намира касационната жалба за основателна и предлага обжалваното решение
да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
съда.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Хасковският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) №11-01-625/08.02.2019 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр.С., с което
на Д.В.Б.,***, за нарушение на чл.94, ал.3, т.2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), във
връзка с § 2 от ДР на ЗПФ, и на основание чл.32, ал.1, т.1, във връзка с чл.35,
ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е наложена глоба в
размер на 200 лева.
На първо място настоящият съдебен състав
намира, че решението е допустимо постановено, тъй като по допустима и подадена
в срок жалба въззивният съд е разгледал и се е произнесъл именно по обжалваното
Наказателно постановление. Независимо, че в диспозитива на решението не е
вписана цифрата „2018“, която фигурира над номера на Наказателно постановление
№11-01-6252018 от 08.02.2019 г., самият номер е коректен и
съответстващ, поради което не се стига до объркване относно предмета на
производството и потвърдения от съда акт.
За да потвърди Наказателното постановление,
Хасковският районен съд е констатирал, че при извършена през м.август 2018 г. в
Община Хасково проверка от АДФИ, след запознаване с предоставените от общината
финансови документи, проверяващият е установил размера на отчетените разходи за
последните 4 години – 2017, 2016, 2015 и 2014 г., определил е средно
аритметичния размер на тези разходи на 55 889,50 лв. на година, след което
установил от представената оборотна ведомост, че към 31.12.2017 г. поетите
ангажименти за разходи от Община Хасково са в размер на 39 075 698,58 лв.,
което надвишава 50% от средногодишния размер на разходите през последните 4
години – 27 944 734,25 лв. Съдът е приел, че с това е било нарушено
задължението по чл.94, ал.2, т.3 от ЗПФ, а доколкото към 31.12.2017 г. Д.Б. ***,
който съгласно чл.7, ал.5 от ЗПФ е първостепенен разпоредител с бюджет по
бюджета на Общината, като организира и ръководи съставянето, внасянето в
Общинския съвет и изпълнението на бюджета на Община Хасково, същият е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение, за което правилно е бил санкциониран,
доколкото не се касае за маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение за неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона.
Наложеното с НП на Д.В.Б. административно
наказание по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е за нарушение на бюджетната дисциплина по
смисъла на §2 от ДР на ЗПФ, изразяващо се в неспазване в Община Хасково на ограничението по чл.94,
ал.3, т.2 от ЗПФ. В санкционния акт е посочено, че кметът на Община Хасково Д.В.Б.,
в качеството си на лице, което организира и ръководи съставянето, внасянето в
общинския съвет и изпълнението на бюджета на общината, по смисъла на чл.7, ал.5
от ЗПФ, към 31.12.2017 г. не е привел
показателя за „наличните в края на 2017 година поети ангажименти за разходи“ в
съответствие с ограничението по чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ, като
нереализираните към същата дата ангажименти за разходи превишават с 19,92 %
максимално допустимия размер от 50 на сто от средногодишния размер на
отчетените разходи за последните четири години, регламентиран в чл.94, ал.3,
т.2 от ЗПФ. Прието е, че с така описаното деяние Д.В.Б., в качеството си на
кмет на Община Хасково, е нарушил чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ.
Разпоредбата на чл.94 от Закона за
публичните финанси има следното съдържание:
„Чл.94. (1) Проектът на бюджет на общината
се разглежда по ред, определен от общинския съвет.
(2) Общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл.45, ал.1
в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните
взаимоотношения с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със
закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за
съответната община показатели и разпоредби.
(3) С
решението по ал.2 общинският съвет одобрява и:
1. (изм.ДВ бр.43 от 2016 г.) максималния
размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения
за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на
отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за
задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;
2. (изм.ДВ бр.43 от 2016 г.) максималния размер на ангажиментите за
разходи, които могат да бъдат поети през
годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи
не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи
за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за
разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения; … …“
Понятията „нови задължения за разходи“, „поети
ангажименти за разходи“ и „налични към края на годината поети ангажименти за
разходи“ са легално дефинирани съответно в т.22, т.27 и т.21 на §1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПФ.
В § 2 от ДР на ЗПФ е посочено, че „Неизпълнението
на този закон, на закона за държавния бюджет за съответната година, на законите
за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и
на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или
издадени на основание на тези закони, както и на указанията на министъра на
финансите по този закон и по закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение
на бюджетната дисциплина.“
Приложената в случая санкционна разпоредба
на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ гласи следното:
„Чл.32. (1) (доп.ДВ бр.86 от 2007 г.) При
упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица,
както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол,
ако деянието не съставлява престъпление, се наказват:
1. (изм.ДВ бр.15 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 2000 лв.“
Цитираната норма е бланкетна, като за да
бъде наложено предвиденото в същата административно наказание, следва да бъде
установено извършено от длъжностно лице конкретно нарушение, на конкретен
нормативен акт, уреждащ бюджетната сфера. Законът за публичните финанси
представлява такъв нормативен акт, но приетата за нарушена разпоредба от същия
– на чл.94, ал.3, т.2, не може да бъде нарушена от кмета на община в посочения
в АУАН и НП смисъл, тъй като тя не вменява задължения за тази категория
длъжностни лица.
Съдържанието на чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ е
ясно. В тази норма недвусмислено е регламентирано правомощието (съответно
задължението) на общинския съвет, с решението, с което приема бюджета на
общината, да одобри и максималния размер на ангажиментите за разходи, които
могат да бъдат поети в тази община през съответната бюджетна година. Предвиденото
в същата разпоредба ограничение – наличните
към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на
сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години
– също е относимо към задължението на общинския съвет, който следва да одобри
съобразен с определения в него (т.е. ограничен от закона) максимален размер на
ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината.
В разпоредбата на чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ
няма регламентирано конкретно задължение, отправено към кмета на общината,
което да може да бъде нарушено от него чрез действие или бездействие. В закона
няма предвидено и задължение на кмета на общината „да приведе показателя за наличните
в края на“ бюджетната година „поети ангажименти за разходи“ в съответствие с
ограничението по чл.94, ал.3, т.2 от ЗПФ.
Деянието, за което е ангажирана
отговорността на Д.В.Б., в качеството му на кмет на Община Хасково в случая, не
е обявено за наказуемо, респективно не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на същото
лице за нарушение на бюджетната дисциплина, извършено по описания в НП начин, е
ангажирана незаконосъобразно и Наказателното постановление е следвало да бъде
отменено само на това основание. Като е потвърдил НП, съдът е постановил
решението си при наличие на основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1,
вр.ал.2 от НПК и същото следва да бъде отменено.
Допълнително настоящата инстанция намира за
уместно да посочи, че споделя изцяло изложените в касационната жалба възражения
относно неправилното отчитане от страна на АНО на „средногодишния размер на
отчетените разходи за последните четири години“, както и за непълнотата в
съдържанието на НП, във връзка с последното изречение на чл.94, ал.3, т.2 от
ЗПФ, според което „ограничението не се прилага за ангажименти за разходи,
финансирани за сметка на помощи и дарения.“ Видно е, че с т.1 от Решение
№359/27.01.2017 г., прието на основание чл.94 от ЗПФ, Общински съвет Хасково е
приел бюджета на Община Хасково за 2017 година, а с т.10 от същото решение е
одобрил максималния размер на поетите ангажименти за разходи, които могат да
бъдат поети през годината 2017 година, като наличните към края на годината
поети ангажименти за разходи не могат да надвишават сумата от 26 550 700 лв.
След като Общинският съвет, съобразно правомощията си, е определил този
максимален размер (на поетите ангажименти за разходи за бюджетната 2017 година),
недоумение буди възприетия от АНО подход да определя същия отново, при
включване и на отчетени по бюджета на общината разходи за същата 2017 г., които
освен това към 31.12.2017 г. не са били и „отчетени“. Съобразно разпоредбите на
чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА, съответно чл.7, ал.5 и чл.122, ал.1 от ЗПФ,
дължимото от кмета на общината поведение е да организира и ръководи
изпълнението на общинския бюджет така, както е приет, но не и вмененото му с разгледаното
НП задължение да привежда в края на бюджетната година показатели в съответствие
със законови ограничения.
Тъй като предмета на съдебна проверка е
ограничен до законосъобразното наказване, извършено с издаденото Наказателно
постановление, то не може да бъде обсъждано дали наказаното лице е извършило
друго, различно от вмененото му административно нарушение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №200/12.06.2019 г.,
постановено по АНД №184 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година,
вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-6252018
от 08.02.2019 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.