Решение по дело №1035/2020 на Районен съд - Разград

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 436                                        31.12.2020 г.                                      гр.Разград

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Разградският районен съд

На  двадесет и трети декември                                две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар      Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №1035/2020 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК и  чл.79 от Закона за задълженията и договорите.

            Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу   Е.С.Х. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата   353,19 лв. за далекосъобщителни услуги по фактури от 10.03.2018 г. и 10.04.2018 г. за периода 10.02.2018 г. – 09.04.2018 г. и сумата 28,31 лв. незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 14.08.2014 г. и допълнително споразумение от 07.04.2017 г. за срок до 07.04.2019 г., втори договор от 06.01.2018 г. и договор за лизинг от същата дата, че за ползваните услуги по двата договора са издадени горепосочените фактури, които не са платени от ответника. Допустимостта на установителния иск мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №639/2020 г. по описа на РС Разград.  Иска присъждане на разноските по настоящото и по заповедното производство.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият не е депозирал становище. В о.с.з. чрез процесуалният си представител признава задължението.

            Предявеният установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №639/2020 г. на РзРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги на 14.08.2014 г. за предпочетен №+359*********  с абонаментен план „Globul United 13.99“ при стандартен месечен абонамент от 13,99 лв. и първоначален срок на договора 24 месеца.  Към договора  е приложена и ценовата листа. На същата дата ответницата е поискала и смяна на номера.

 С допълнително споразумение към договора от 07.04.2017 г.  срокът на договора е продължен до 07.04.2018 г., а стандартния месечен абонамент е уговорен на 20,99 лв.

На 06.01.2018 г. ответницата е сключила с ищеца нов договор за мобилни услуги за №+359*********  за срок от 24 месеца  при стандартен месечен абонамент от 7,99 лв.

С договор за лизинг от 06.01.2018 г.  ищецът е предоставил на ответника за ползване устройство марка kids watch  с тел №+359*********. Уговорена е месечна лизингова вноска от 1,49 лв. за срок от 23 месеца, като е посочено, че общата цена на ползването за срока на договора е 44,27 лв. В договора е посочено, че с подписването му ответникът декларира и потвърждава, че ищецът му е предал устройството във вид, годен за употреба/чл.4/, както и това, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно, сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя  в качеството му на абонат на мобилни услуги /чл.3, ал.2/. В договора за лизинг е записано и правото /чл.1 ал.2/ на лизингополучателя да придобие правото на собственост по отношение на мобилното устройство, ако подпише договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг.

Ведно с договорите, ответникът е подписал и декларация , че е получил от ищеца екземпляр от общите условия, както и че е съгласен с тях, а като приложение към договора е подписал и ценовата листа за абонаментни планове  за частни лица  към датата на сключване на всеки от договорите.

            Във фактура от 10.03.2018 г.  за периода 10.02.2018 г. – 09.03.2018 г. ищецът е отбелязал за плащане сумата 30,66 лв. със срок за плащане 25.03.2018 г. С нова фактура от 10.04.2018 г. за периода 10.03.2018 г. – 09.04.2018 г. са фактурирани отново тези задължения от 30,66 от предходен период и 280,34 лв. разговори и съобщения със срок за плащане 25.04.2018 г. С фактурата от 10.06.2018 г.  са фактурирани задължения на ответника за заплащане на  28,31 лв. вноска лизинг и 362,39 лв. задължения от предходен период. В същата фактура е записано и задължение за заплащане на  неустойка в размер на 93,27 лв. Срокът за заплащане на тези задължения, посочен във фактурата е 25.06.2018 г. Тези три фактури са издадени за кл.№*********.

            Със заявление от 29.05.2020 г. заявителят е поискал и съответно съдът по ч.гр.д.№639/2020 г. е издал заповед срещу ответника за сумата 353,19 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги  и за сумата 28,31 лв. лизингови вноски. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу издадената заповед.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск за  установяване на задължението за заплащане на сумата 353,19 е  основателен и доказан. Между  ищеца и ответника са сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги. С тези договори  ищецът  се е задължил да доставя на ответника  мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в договорите, сключени между двете страни чрез посочване на вида на ползваната услуга.  Претендираната от ищеца сума в размер на 353,19 лв.,  за която е издадена заповедта за изпълнение, е фактурирана като общо задължение по двата договора.  

            Предявеният от ищеца иск за заплащане на сумата 28,31 лв. по договор за лизинг е основателен и доказан. С подписването на договора ответникът е удостоверил получаването на мобилното устройство и се е задължил да заплаща за ползването на същото съответните вноски. Не са представени доказателства за изменение или прекратяване на този договор, поради което така уговорената вноска е дължима до края на срока на договора. Тази сума е фактурирана като вноска лизинг, а след като ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство на лизинг, то ответникът следва да заплати лизинговите вноски, които са уговорени.

            Ищецът има право на направените разноски в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.  В настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на   195 лв. / 120 лв. адвокатско възнаграждение и  75,00 лв. държавна такса / и тази сума следва да му бъде заплатена от ответника.

Съответно по ч.гр.д.№639/2020 г.  направените разноски са в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да бъдат заплатени от ответника, тъй като задълженията, за които е издадена заповедта са  установени с предявените по настоящото дело искове.

Платените от ищеца разноски са в съответствие с посочените в чл.1 и чл.12 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а адвокатските възнаграждение – в съответствие с минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за едното от тях е внесен и ДДС. Ето защо същите не могат да бъдат намалявани на основание чл.78, ал.5 от ГПК, както  е поискал процесуалният представител на ответника.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Х., ЕГН ********** ***, че същата дължи на  „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6  сумите 353,19 лв. /триста петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 10.02.2018 г. – 09.04.2018 г. и 28,31 лв. /двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение №1502/02.06.2020 г. по ч.гр.д.№639/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.

            ОСЪЖДА Е.С.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6  сумата 195   лв. /сто деветдесет и пет лева / разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/  по настоящото дело и сумата 205 лв. / двеста и пет лева / разноски /в т.ч. и адвокатско възнаграждение/   по ч.гр.д.№639/2020  г. на Районен съд - Разград.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Окръжен съд - Разград.

            След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. .№639/2020 г. на Районен съд - Разград.

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: