№ 699
гр. Варна, 08.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900198 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът А. М. Н., уведомен от предходно съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, явява се лично, представлява се от адвокат Ц.
Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , уведомен
от предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
представлява се от адвокат А. А., преупълномощена от адвокат Т. Г. и приета
от съда от днес.
Вещото лице В. Н. С., редовно уведомен по телефона, явява се лично.
Вещото лице С. Я. М., уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява.
Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 25918 от 25.10.2023 г.
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Б.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
1
Адв. А.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
В. Н. С. – 49 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Б.: Нямам въпроси към вещото лице.
В.л. С. на въпроси от адв. А.: В заключението са описани подробно
обичайните оздравителни процеси на травмите. Тук се касае за най-тежката
травма по възстановяването на става – сложното счупване на лявата лопатка в
областта на няколко анатомични области. Това е травмата, която е с най-
продължителен оздравителен процес – приблизително около 6-7 месеца след
претърпяното ПТП и към момента са налице известни ограничения в
движенията на лявата раменна става. При завършил оздравителен процес тези
ограничения на движенията не е възможно с категоричност да се определи
колко ще продължат и дали въобще ще се възстановят напълно.
Считам, че са протекли в рамките на обичайния период от 6-7 месеца
оздравителните процеси, но отново казвам – това, че е приключил
оздравителният процес на травмата, не означава, че напълно са възстановени
движенията в ставата. Тоест повече от тук нататък няма да се промени
състоянието на ставата, в резултат от репаративни процеси. Може да се
подобри състоянието на ставата от извършване на рехабилитационни
мероприятия. Има възможност да има още подобрение, но това вече няма да е
в резултат на оздравителния процес.
При проведения преглед се установи, че са налице известни
ограничения (не в пълен размер) на движенията при отвеждане на крайника и
на вътрешната ротация.
Функцията на крайника е възстановена. Това е категорично. Основната
функция на горния крайник е хватателната функция. Тя е възстановена.
2
Доколкото се сещам, няма представени медицински документи, които
да са във връзка с проведена рехабилитация. Няма как да се установи от
преглед дали е провеждана рехабилитация, или не. Тя не оставя някакви
следи. Мога да определя настоящото състояние на ставата.
Адв. А. към вещото лице: Ако кажем, че не е провеждал
рехабилитация, щеше ли да се възстанови по-бързо?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адвокат А., тъй като счита, че същият е
хипотетичен.
В.л. С. на въпроси от адв. А.: Не е бил зададен такъв въпрос коя е
водещата ръка при ищеца. Обичайно при преглед не се установява и не се
търси коя е водещата ръка, тъй като затрудненията в движенията и на едната,
и на другата ръка се разглеждат по един и същи начин от медицинска гледна
точка. Тоест няма значение коя е водещата.
Няма представени данни по делото дали е губил съзнание след
претърпяното ПТП. Нямало е въпрос в делото за предхождащи заболявания,
съответно няма представена медицинска документация за предходни
заболявания.
Предполагам, че ищецът е спазвал лекарските предписания. Няма как да
го установя това нещо от преглед. Има медицински документи, в които има
такива предписания, има съответно проведено лечение, има назначена
терапия, но не мога да отговоря конкретно на този въпрос дали е спазвал
лекарските предписания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Б.: Да се приеме заключението.
Адв. А.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебномедицинска експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 25918 от 25.10.2023 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза,
ведно със справка-декларация на вещо лице В. Н. С..
3
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице В. Н. С. в размер на
400.00 /четиристотин/ лева, както следва: 200 лв от внесения депозит от
ответника и 200 лв от бюджета на съда.
(Издадени 2 бр. РКО за 200.00 лв от бюджета на съда и за 200 лв по вн.
бележка от 17.08.2023 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 26404 от 31.10.2023 г. от
ОД МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ и писмо с вх.№ 26663 от
02.11.2023 г. от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ във
връзка с искана информация относно А. Н..
Съдът връчва същите за запознаване на страните.
Адв. Б.: Да се приемат.
Адв. А.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо с вх.№
26404 от 31.10.2023 г. от ОД МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ и писмо с
вх.№ 26663 от 02.11.2023 г. от Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 25704 от 24.10.2023 г. от вещото лице
С. М., в която сочи, че поради голяма натовареност не е могъл да изготви
експертиза в срок. Моли да му бъде дадена възможност да я изготви в срок до
следващото съдебно заседание, като е изброил и дати, на които няма
възможност да се яви в съдебно заседание, поради ангажираност по други
дела.
Адв. Б.: Запознат съм. Нямам възражения.
Адв. А.: Запозната съм. Аз също нямам възражения.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на вещото лице
С. М. да изготви заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза в законоустановения срок до следващото съдебно заседание.
Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
4
му:
Р. А. Ж., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Ж. на въпроси от адв. Б.: С А. бяхме решили да излезем да
караме мотори. Мисля, че беше на 05.09.2020 г. Видяхме се пред тях.
Запалихме си моторите, тръгнахме. Аз бях малко след него и спрях да го
изчакам на „Почивка“ някъде, защото той кара малко по-бавно, обаче него го
нямаше. Реших да се върна и когато се върнах видях ПТП-то, видях мотора,
колата. Отидох на място, но него вече го нямаше. Вече го бяха взели с
линейката. Супер много се притесних, защото изглеждаше ужасно. Страшна
катастрофа беше. Разбрах, че е бил в съзнание, но изобщо не е знаел какво
говори.
След катастрофата фактически не го видях. Ходих всеки ден до
болницата да му нося разни работи. Чухме се по телефона вечерта след
катастрофата. Той беше със силно комоцио. Говореше несвързано. Може би
10 пъти ме пита едно и също нещо. Много се притесних за него. Около 3
седмици беше в болница и малко повече плюс няколко дена. На изписването
не присъствах, но след изписването веднага отидох до тях да го видя.
Първото ми впечатление беше, че в погледа му се четеше, че е преживял нещо
ужасно наистина. Имаше много изплашен поглед, беше пребледнял. Усещах
болката му направо, като го виждах. Наистина изглеждаше ужасно. Аз самият
се изплаших.
През периода, в който се възстановяваше, почти всеки ден се виждахме.
Помагал съм му да си облича фланелата, защото той не можеше да си вдига
едната ръка – лявата. Помагал съм му да си облича дрехите, когато майка му я
нямаше. Носил съм му храна, когато я нямаше, защото той нищо не можеше
да направи. Може би 3 месеца горе-долу не можеше да се обслужва сам,
защото той декември замина за Банско, понеже той работи там, но беше силно
притеснен дали ще може изобщо да върши някаква работа и в случая не
можеше да изпълнява функциите, за които беше там. Искаше да отиде, за да
смени обстановката, да се разведри малко, защото това, което преживя, беше
наистина ужасно.
Определено намирам промяна в него след инцидента. Преди това беше
5
всеотдаен, много лъчезарен, общителен, раздаваше се за всеки. След
инцидента стана един по-затворен, не толкова общителен, даже бих казал
депресиран. Доста зле изглеждаше. Не е това, което беше със сигурност.
Свид. Ж. на въпроси от съда: Инцидентът се отрази на психиката му
ужасно. Първо, че беше много уплашен. То се четеше в погледа му. Стана
много по-затворен човек, не толкова общителен. Стана по-изнервен. Тази
година за първи път карахме мотори заедно и усетих един страх в него, който
е вследствие на тази катастрофа. Кара доста по-внимателно, по-бавно, обрано.
Общо взето разликата в психическото му състояние е огромна. Не беше такъв
човек със сигурност.
Свид. Ж. на въпроси от адв. А.: Аз не бях на мястото на катастрофата,
защото бях след него, но той не е карал с повече от 75-80 км/ч, защото пак
казвам, той караше бавно. Имаше и две момчета, които бяха от охранителна
фирма, с които си говорихме на мястото на катастрофата. Те казаха, че са
видели всичко как се е случило. Едното момче каза, че А. не го е изпреварил
бързо и че е карал нормално с около 70 км/ч по тяхна преценка. Просто
човекът е навлязъл странично на пътя, А. се е блъснал в него и е изхвърчал
като коркова тапа. Това е, което мога да кажа за скоростта. Не е карал със
свръх превишена скорост.
Към Златни пясъци бяхме тръгнали в онзи ден да се разходим, да
покараме мотори. А. беше зад мен. Аз бях пред него. Понеже него го хвана
червеният светофар, аз минах първи. Спрях да заредя бензин на „Почивка“.
Чаках го, изпуших една цигара, но него го нямаше и се притесних, защото
това е много време. Върнах се и видях мястото на катастрофата.
Нямаше други мотори около нас. Само двамата бяхме.
А. не се е възстановил напълно. Все още му е като недъгава ръката.
Движи я, но аз не мисля, че ще се възстанови тази ръка напълно. Това беше
много тежка операция. Да кажем, че на следващата година започна да си
изпълнява до някаква степен функциите на работа. До някаква степен казвам,
защото той е ски-инструктор и там се изисква да си здрав физически. Общо
взето да кажем година и малко след това започна лека полека да навлиза в
нормалния си начин на живот, но не бих казал, че това е нормалният начин на
живот.
Към момента може да се облича, но пак му е малко по-трудно.
6
Доколкото съм запознат, майка му му помагаше до момента, в който той
замина за Банско. Там има съквартирант, който също му е помагал да се
облича, защото това продължи доста дълго време и доколкото знам,
операцията тук във Варна не беше успешна и му насрочиха друга операция за
следващата година в София, от която всъщност започна да се възстановява
горе-долу тази травма, която имаше той.
Той все още не е преодолял стреса напълно, но с помощта на приятелите
си, на смяната на обстановката, на плаН.та, чистия въздух, хората покрай
него, подкрепата, която получаваше…
Нямам информация дали е посещавал психолог. Доколкото знам е пил
болкоуспокояващи. Хапчета за сън пи, защото как да спи след такова нещо.
Успокоителни е пил за нервите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Н. И.на Я. ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. Я. на въпроси от съда: Желая да свидетелствам.
Свид. Я. на въпроси от адв. Б.: Бях на работа, когато разбрах за
инцидента. А. трябваше да дойде да ме прибере от работа. Стана време, но
него го нямаше. Звънях по телефона, но не ми вдигаше. Няколко пъти така
изчаквах и пак звънях. Накрая ми вдигна и каза: „Мамо, аз съм в болницата.
Катастрофирах.“ Каза ми да звънна на приятеля му. Вкъщи се срещнахме с
неговия приятел и той ми разказа. На другия ден вече отидохме в болницата,
но тогава беше Пандемията и не пускаха. С него говорихме всеки ден как е.
Беше отчаян. Той не помнеше, че съм му звъняла и че ми е отговорил. Много
тежко беше.
Той беше жизнен преди. Говореше с всички. Беше весел, общителен,
много приказваше с комшиите, но после той се затвори в себе си, не излизаше
много. Все за катастрофата приказваше след болницата. В болницата не
7
успяхме да се видим. На санитарката само давахме, каквото искаше. Тя
казваше, че е много отпаднал, много стресиран. След болницата вече започна
обслужването, къпането. Той не можеше да се облича, защото не можеше да
си вдига ръката. След това, като казаха, че ще има втора операция, той съвсем
се отчая. Не можеше да спи спокойно. Ръката го болеше. Ходеше на лечебни
масажи. После в София ходи и пак се отчая, защото чакаше да се възстанови,
но стана по-дълго възстановяването. След операцията беше по-добре, но не
може да си вдига ръката все още спокойно, както трябва. Помагах му 2-3
месеца. Пиеше успокоителни, обезболяващи. Вечер много се изпотяваше,
въртеше се в леглото.
Свид. Я. на въпроси от адв. А.: Не е търсил медицинска помощ
относно преодоляване на психическия стрес. Помагаха му много неговите
приятели. Идваха и го поддържаха да не се отчайва. И ние много му
помагахме и му говорихме. Успокоителните ги предложиха от болницата, но
не помня какви хапчета бяха. За сън му дадоха един спрей от аптеката.
За Банско замина в края на декември. Каза: „Мамо, вече не издържам.
Искам да сменя обстановката.“ Тук нямаше какво да прави. Искаше да е при
другите, за да може да се възстанови по-бързо. Там с ежедневните дейности
му помагаше съквартирантът му. Към днешна дата се справя сам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на допуснати доказателства
производството по делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.12.2023 г.
от 09.45 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице С. М. за датата и часа на следващото
съдебно заседание.
8
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.35
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9