РЕШЕНИЕ
№ 2132
гр. В., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110101553 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
ВРС е сезиран с искова молба, депозирана от ищцовата страна „А. д. В. и Б.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на дружеството: ***, чрез адвокат Ц.С. В. от САК против
ответника Т. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: *** с посочена цена на иска 7 027,80 лева,
без ДДС и основание: чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 415 ГПК.
Ищцовото адвокатско дружество основава исковата си молба на следните
твърдени факти и обстоятелства:
На 24.04.*** г. между Т. ХР. Б. и „А. д. В. и Б.“, представлявано от адвокат Ц.С. В. от
САК в качеството й на управител бил сключен договор за правна защита и съдействие с
предмет на договора оказване на правна защита и съдействие с цел реализиране правата на
клиента Т. ХР. Б. във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в
резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие на ***. в гр. В. на кръстовището на
*** и ***, при което клиентът пострадал и му били причинени телесни увреждания и
имуществени вреди. В предоставеното във връзка с извършването на горните действия
пълномощно, било предвидено процесуално представителство, както пред гражданския съд,
така и пред органите по образуваното досъдебно производство. Пълномощното било с
нотариална заверка, регистрирано под № ***/***.*** г., от нотариус № *** по описа на
Нотариалната камара - П .М. .В съответствие c възлагането на работата по сключения
договор, дружеството, чрез упълномощен адвокат извършило всички необходими
процесуални действия в рамките на законовите възможности, за защита на интересите на
възложителя пред гражданския съд, срещу *** Общо застраховане, в качеството му на
1
застраховател по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ на водача,
причинил процесното ПТП.В изпълнение на задълженията си по сключения договор били
извършени следните процесуални действия: Предявяване на извънсъдебна претенция до
застрахователя *** за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
изготвяне на искова молба и образуване на гражданско дело срещу *** - т.д.№ ***/*** г. по
описа на ОС В., изготвяне на допълнителна искова молба по образуваното търговско дело,
явяване в 6 /шест/ открити съдебни заседания в първоинстанционното производство. След
образуване и в хода на гражданското дело, застрахователят изплатил на клиента
обезщетение в размер на 20 000 лева, преди постановяване на решението на 18.01.***г. ОС
В. постановил съдебен акт - Решение от 26.06.***г., с което било определено допълнително
обезщетение на ищеца Т.Б. в размер на 7 000 лв. освен платеното в хода на делото за
неимуществени вреди и 43 лева за имуществени вреди. Първоинстанционното решение
било обжалвано в отхвърлителната му част пред Апелативен съд гр. В., като било
образувано в.гр.д. ***/***г. по описа на АС В.. С Решение от 12.11.***г. въззивният съд
потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно,
Сочи се още в исковата молба, че на 02.02.*** г. пред ЧСИ Й.Ц. с район на действие
Софийски градски съд било образувано изпълнително дело № *** с взискател Т. ХР. Б.
срещу *** за събиране на допълнително присъденото обезщетение от ОС В..
Изпълнителното дело било прекратено с Постановление от 09.02.***. поради изплащане на
задължението от длъжника преди неговото образуване, като допълнително присъденото
обезщетение било заплатено от застрахователя на дата 16.07.***г. по сметка на Т.Б., ведно с
дължимата законна лихва, възлизащо на 8 111.20 лева., освен доброволно платеното на
18.01.***г., по образуваната извънсъдебна претенция в размер на 20 000 лв. и във връзка с
което също не било заплатено дължимото адвокатско възнаграждение.
На основание Раздел IV от сключения между страните договор от 24.04.*** г.
клиентът следвало да заплати на *** възнаграждение в размер на 25 % без ДДС от брутния
размер на определените/присъдените обезщетения. Заплащането следвало да се извърши
при получаване на обезщетението, но не по-късно от 14 дни от датата на получаване.
Ответникът Т.Б. твърди ищцовата страна, че дължи адвокатско възнаграждение за
извършената работа съгласно сключеният договор. Във връзка с това, било депозирано пред
PC В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ГПК, по което заявление
било образувано ч.гр.д. *** /***., по описа на PC В., по което постъпило възражение от
страна на ответника.
До настоящия момент дължимото адвокатско възнаграждение не било заплатено,
което обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовата страна счита, че ответникът дължи адвокатско възнаграждение във връзка
със свършената работа, определено на база сключения между страните договор като
хонорарът бил уговорен като резултативен, а именно 25 % от получените обезщетения в
общ размер на 28 111.20 лева. Общата сума на уговореното и дължимо възнаграждение по
сключения договор възлизала на в размер на 7 027.80 лв. без ДДС.
2
При тези твърдения, а и съгласно уточнителната молба, ищцовата страна желае
ВРС да постанови Решение, по силата на което, със сила на присъдено нещо да бъде
установено, че ответникът Т. ХР. Б. дължи на *** сумата от 7 027.80 лева,
представляващо дължимото адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 24.04.***г.; сумата от 3 865.29 лева представляваща лихва за периода от
16.07.***г. до 22.11.***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението, за което има издадена Заповед № ***/******. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.***/***. по описа на Районен съд
В.., 42 състав , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Изрично в уточнителната молба е подчертано, че исковата претенция е за цялата
сума, за която ВРС е издал Заповед № ***/******. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.***/***. по описа на Районен съд В.., 42 състав.
Обективирано е искане за присъждане на сторените разноски, като на осн. чл. 127, ал.
4 от ГПК е посочена банкова сметка за изплащане на претендираната сума, а именно: ***,
при банка ***, с титуляр: „А. д. В. и Б.“.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. ХР. Б., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
процесуален представител -адвокат от АК В. А.Д. , със съдебен адрес: *** е изразил
писмено становище по така предявения против него иск.
Ответникът оспорва в цялост исковата претенция. Счита същата за неоснователна
и неотговаряща на обективната истина.
Твърди се от ответника, че на 18.01.*** г. същият е получил извънсъдебно и
доброволно от *** сумата в размер на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания), претърпени от ищеца /Т. Б./ в резултат на ПТП, настъпило на ***., в гр.
В..
Ответникът бил доволен от получената сума, но ищците без знанието и съгласието на
Т. Б., дали желае да продължи да води дела, самоволно образували тьрг. дело № ***/*** г.
по описа на ВОС.
С Решение по търг. дело № ***/*** г. по описа на ВОС съдът осъдил ***, ЕИК ***,
със седалище гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б. обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания), претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на ***., в гр. В.
допълнително в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), ведно със законната лихва върху
главницата от 18.01.*** г. до окончателното изплащане на задължението, като иска бил
отхвърлен до допълнително претендирания размер от 30 000 лева, на осн. чл. 432 КЗ, вр.чл.
45 и 86 ЗЗД.
Съдът осъдил Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище гр. С. сумата 1 151
лв., представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съдът осъдил ***, ЕИК ***, със седалище гр.С. ДА
3
ЗАПЛАТИ на „А. д. В. и Б.“, ЕИК *** с адрес гр.С., сумата 636 лв., представляващи
разноски в производството съобразно уважената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
Ищците отново самостоятелно отново без знанието, съгласието и без да се
допитат до Т. Б., твърди същият, обжалвали първоинстанционното решение пред
Апелативен съд - В.. С Решение № ***/*** по гр. дело ***/*** г. на АпС - В. въззивинят
ВнАпС потвърдил Решението на ОС - В., като осъдил Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
със седалище гр. С. сумата 1 220 лв., представляващи разноски във въззивната инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК
На второ място в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва по съдържание и
авторство представения договор за правна защита и съдействие от 24.04.*** г. като
твърди, че същия не е подписван от Т. Б..Ответникът твърди, че „нито е виждал такъв
договор, нито знае за него“.В раздел IV според Т.Б. имало дописвания на размера на адв.
възнаграждение. Т.Б. твърди, че никога не бил договарял такъв размер на адвокатското
възнаграждение, а именно 25% и то без ДДС / а с прибавяне на ДДС към тези 25 % се
получавали 30 % размер на адвокатското възнаграждение/.
Ответникът оспорва по съдържание и авторство представения договор и поради
факта, че в точно в този период Т. Б. бил почти в неподвижно състояние в резултат на
получените травми от настъпилото ПТП и не бил в състояние да пише свободно.
С нотариално завереното пълномощно за водене на делото ищците дали на Т. Б.
ясна уговорка, че адвокатското дружество ще получи възнаграждение от
застрахователя при уважаване на иска по реда определен от чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В отговора на искова молба ответникът акцентира върху обстоятелството, че никой
от ищцовото дружество не излагал в исковата молба твърдения, че Т.Б. бил принуден да
заплати 2 371 лв. разноски в полза на ***. Той даже не е знаел за тази сума, докато не
получил обаждане, с което му казали, че трябва да ги плати в 7-дневен срок иначе ще бъде
образувано изпълнително дело.
От изложеното в исковата молба и приложените към нея доказателства, според
ответника, така и не ставало ясно как била формирана търсената от ищеца сума и от
какво точно била формирана.
В процесния договор за правна защита и съдействие по никакъв начин не било
обективирано, какво формира брутния размер на определените/присъдените
обезщетения. Не ставало ясно тези 2 371 лв. разноски в полза на ***, на които Т. Б. бил
осъден да заплати и той заплатил, и те ли са включени в брутния размер на обезщетението
или следвало да бъдат приспаднати и тогава да се търси никакъв брутен размер, от който да
се отчислят търсените 30 % от изплатеното обезщетение. Така както в момента било
отправено искането до съда, според ответника се получавало, че от приведените на Т. Б. 28
111.20 лева, като даде търсените от ответника суми в патримониума на Т. Б. ще остане
единствено сумата от 16 670.30 лева. Т.е . излизало , че : „ на гърба на този изстрадал човек
4
и платил със своето здраве това кърваво обезщетение „, ищците „изкарали 11 440 лева“,
което било повече от 41 % от присъдената сума. Явно това било „хуманното“ и
„етичното“ отношение на „***“, ЕИК *** към пострадалите от ПТП, обобщава ответника.
На следващо място в отговора на искова молба ответника се позовава на чл. 36, ал. 4
от Закона за адвокатурата (ЗА),съгласно която норма се предвижда отлагане на заплащането
на адвокатското възнаграждение, в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за
правна защита не отрича ответника, че могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими
от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде
дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Но, възразява
ответника, че е недопустимо и противоречащо на закона и морала да бъдат получени две
възнаграждения един път процент от сумата, един път възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Ето защо и ответника счита, че ищците нарушили чл. 40, ал. 3 от ЗА, като не са били
осведомили Т.Б. за процесуалните си действия. Нарушили били и чл. 40, ал. 4 от ЗА като
искали да получат два пъти възнаграждение за едно и също нещо.
С Решение по търг. дело № ***/*** г. по описа на ВОС ,пояснява ответника , че
съдът присъдил сумата от 636 лв., представляващи разноски в производството съобразно
уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
С оглед на всичко изложено по -горе, ответникът желае съдът да отхвърли исковата
молба, като неоснователна и недоказана по основание и размер.
В подкрепа на твърденията и възраженията си, ответникът е направил
доказателствени искания:
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.06.2022 г. ищцовото
дружество *** , представлявано от адвокат М.М. от САК поддържа предявения иск, желае
съдът да уважи иска ведно с присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски
съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК . В рамките на предоставения от съда срок
ищцовата страна е депозирала и писмена защита.
В същото съдебно заседание ответникът, не се явява, представлява се от адвокат И.В.
от ВАК . Адв.В. поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска ,
позовавайки се и на събраните по делото гласни доказателства и заключението по
допуснатата съдебно – графологична експертиза , като моли съда да отхвърли иска .
Видно от протокола от проведеното о.с.з. от 13.6.2022 г. адв. М.М. в условията на
евентуалност е възразила за прекомерност на претендирано от ответника адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал.5 ГПК , но ответникът не е претендирал разноски по
делото .
Съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщено като писмено доказателство по настоящото исково производство е
заповедното производство, инициирало исковото - частно гражданско дело № ***/*** г. по
описа на Районен съд – В., 42 състав.
5
От материалите по заповедното дело е видно , че на 24.11.*** г. във ВРС е било
депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от ***, чрез адв. В. от САК против Т. ХР. Б. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите подробно посочени в т . 9 от заявлението и
съгл. т.14 от същото ведно със сторените разноски.
Видно от л. 15 – ти от заповедното дело , с Разпореждане № *** / ****** г. / след
отстраняване на нередовността в заявлението / заповедният съд е разпоредил издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на кредитора и против длъжника ,
като е приел, че не са налице процесуалните пречки визирани в нормата на чл. 411 , ал.2 , т.
2, 3 , 4 и 5 ГПК .
От оригинала на Заповед № *** /****** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № ***/*** г. по описа на РС В., 42 –ри състав /л. 16 –ти от
заповедното дело / е видно, че заповедният съд е разпоредил длъжникът Б. да заплати на
кредитора *** сумата от 7 027,80 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 24.04.*** г., сумата от 3 865,29 лв.
представляваща лихва за периода от 16.07.*** г. до 22.11.*** г. , ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.*** г., до
окончателното изплащане на задължението , на осн. чл. 410 ГПК , както и направените
съдебно – деловодни разноски в размер на 217, 86 лв. за заплатена държавна такса , на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК .
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена лично
на длъжника на 17.12.*** г. / л.18 – ти от заповедното дело / и на 22.12.*** г., в рамките на 1
месечния преклузивен срок длъжникът е депозирал Възражение по чл. 414 ГПК /л. 19 от
заповедното дело .
С Разпореждане № ***/****** г. заповедният съд е приел възражението на
длъжника и указал на заявителя възможността да предяви специалния положителен
установителен иск , ведно с последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск
. От последния лист на заповедното дело е видно, че преписа от разпореждането на
заповедния съд е бил получен на 17.02.2022 г.
Исковата молба с правно осн. чл.422 ГПК е предявена във ВРС на 08.02.2022 г.
При направеното повторно от исковия съд сравнение на датата на изпращане на
съобщението по чл. 415 ГПК до кредитора, вписаната дата на получаване, датата на
предявяване на исковата молба във ВРС, настоящият съдебен състав приема, че специалния
установителен иск е предявен в срок, като допуска че съобщението по чл. 415 ГПК не е
получено на 17.02.2022г., а на 17.01.2022 г., т.к. ако преписа на разпореждането със
съобщението по чл. 415 ГПК са получени на 17.02.2022 г. се оказва че исковата молба е
предявена 8 дни преди да бъде получено съобщението .
ВРС приема, че след като е сезиран с установителен иск ,предявен в
преклузивния срок исковата защита по чл.422 ГПК е допустима и съдът дължи
6
произнасяне по същество на спора.
От приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че на дата 23 април
*** г. и на 24 април *** г. ответникът е подписал пълномощно за процесуално
представителство и договор за правна защита към ищцовото дружество .
От приложеното на л. 6 – ти заверено за вярност с оригинала копие на
пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег. № *** / ***.*** г. на помощник
нотариус по заместване Д.Г. на нот.П .М. нот.с рег.№ *** е видно, че Т.Б. е упълномощил
„А. д. В. и Б.“ , представлявано от адв. Цв.В. с правото да го представлява пред всички
физически и юридически лица, съдилища, застрахователни компании и др., във връзка с
извършване на всички необходими правни и фактически действия по повод защита и
реализация на правата и интересите му в качеството му на пострадало лице в следствие на
ПТП , настъпило на ***. в гр.В. във връзка с определянето и изплащането на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Изрично в
цитираното пълномощно, сред едни от последните абзаци е вписано , че представителството
на Т.Б. ще се осъществява по реда на чл. 38 , ал.1 , т.2 , вр. ал.2 от Закона за адвокатурата
, като материално затруднено лице .
На дата 24.04.*** г. ( ден след нотариална заверка на подписа на Т.Б. върху вече
цитираното пълномощно) е подписан Договор за правна защита и съдействие между
ищцовото дружество и ответника.
Заверено за вярност с оригинала копие на договора за правна защита от дата 24.04.***
г. е приложено на л. 5 –ти , а оригиналът е приобщен на лист 79 –ти по делото .
В Договора за правна защита и съдействие се съдържат общо четири раздела –
първи страни , втори основание и предмет, трети права и задължения и четвърти
възнаграждение . Съгласно вписаното във втори раздел „*** „, представлявано от адв. Ц.С.
В. в качеството на управител е приело оказване на правна защита и съдействие , чрез
извършване на всички необходими правни и фактически действия вкл. и процесуално
представителство за защита и реализиране на правата и законните интереси на Т.Б. от гр.В.,
изразяващи се в определянето и изплащането на застрахователно обезщетение за клиента, в
качеството му на увредено лице вследствие ПТП от ***. в гр.В..
За реализацията на правата и законните интереси на клиента, адвокатът по силата на
раздел Трети от договора се е задължил да предяви претенции от негово име и за негова
сметка пред застрахователната компания издала застрахователната полица по
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите / или пред Гаранционен фонд ,
ако се установи, че към датата на ПТП няма валидна застрахователна полица / искания за
изплащане на обезщетения за претърпените от клиента имуществени и неимуществени
вреди ; да преговаря и да сключва споразумения относно размера на застрахователното
обезщетение, да подпише документи, вкл. и споразумения ;
При непостигане на споразумение относно размера на застрахователното
обезщетение, от името и за сметка на клиента да образува граждански или търговски
7
дела срещу застрахователната компания , съотв. Гаранционен фонд и /или виновен водач
и да представлява клиента до окончателното йм приключване , като упражнява всички
процесуални права в пълна степен ; да подава молби за издаване на изпълнителни листа за
присъдените обезщетения , да получи така издадените изпълнителни листа, да образува
изпълнителни дела и посочва способи на изпълнение .
По взаимно съгласие на страните да заплаща от името на клиента и за негова сметка
всички дължими такси , разноски и разходи по образуваното гражданско производство вкл.
и такси за изискване на документи и др. и да получи дължимото се възнаграждение .
КЛИЕНТЪТ от своя страна съгласно раздел ТРЕТИ от договора се задължил за
заплати на адвоката уговореното възнаграждение при условията на Раздел Четвърти
от договора.
В раздел Четвърти от договора е записано, че за действията по договора клиентът
заплаща на адвоката възнаграждение от 25 % без ДДС от брутния размер на
определените /присъдени обезщетения . Заплащането се извършва при получаване на
обезщетенията от страна на клиента, но не по-късно от 14 дни от датата на получаване .
Така цитирания договор от 24.09.*** г. е оспорен от ответника и по съдържание
и като неавтентичен .
При заявеното от ищцовата страна , че се ползва от оспорения договор,представяне
на оригинала на договора, съдът е открил производство по чл.193 ГПК като за проверка на
автентичността на договора е допусната необходимата съдебно – графологична експертиза,
възложена на в.л.Ц.Ц. .
От експертното заключение на в.л.Ц., приобщено по делото на листи 103 – 111 се
установява несъмнено , че в оригинала на Договор за правна защита и съдействие от
24.04.*** т. подписът след текста „ Клиент „ Е ИЗПЪЛНЕН от Т. ХР. Б., ЕГН *** , а
ръкописният текст в договора вкл. цифрите „ 25 % „ НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Т.Б.. Така
изготвеното от в.л. Ц. не е оспорено от страните , дори не са били поставени въпроси към
вещото лице в откритото съдебно заседание .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото са допуснати
гласни доказателства чрез показанията на по един свидетел при режим на водене в
полза на ищцовата и на ответната страна .
В проведеното по делото о.с.з. на 13.06.2022 г. воденият от ищцовата страна свидетел
Х.Г. –без дела и родство със страните, твърди пред съда , че познава адв.Ц.В. от седем –
осем години , познавал я от бивши негови колеги които преди доста време ги свързали.
Адв.В. сочи свидетеля , че работела в сферата на застрахователното право, преди това в ***.
Св. Г. твърди, че не познава ответника Т.Б., но познава неговия внук И. . Внукът на
Т.Б. И. бил от В. , имали общи познати със свидетеля и от четири – пет години двамата се
познавали, а лятото св.Г. бил „ по морето „ .
В показанията си пред съда св.Г. твърди, че той препоръчал адв.В. на И. по повод на
това, че имало ПТП с дядо му и когато свидетелят разбрал за инцидента се обадил на И.,
8
след това му казал че има „ подходящ човек „, който може да помогне за правата на
пострадалия . Това, по думите на свидетеля не било скоро , минали доста години три - чети .
За пострадалия свидетеля сочи, че знаел, че имал фрактури , доколкото помнел фрактурите
били тазобедрени , а впоследствие И. казал , че ще работят с адв.В.. Понеже адв. В. живеела
в С., а И. и дядо му във В., свидетелят казал, че ще им съдейства ако има нужда за
документи или кореспонденция , така или иначе с И. били приятели . Първоначално
свидетелят обяснява, че знаел, че след като адв. В. поела случая *** определили едно
обезщетение, което мисли че било около 20 000 лв. и тогава ги уведомил, че ако искат, може
да се сключи споразумение и делото да приключи или ако искат , може да продължи делото
и да се получи допълнително обезщетение . В случая , сочи св. Г., те (приятелят му И. и
дядото на И. – отв.Б. ) взели това решение да продължи делото. Св. Г. комуникирал с И. ,
като предполага, че той трябва да е уведомил неговите роднини. Твърди се от свидетеля още,
че се получило допълнително обезщетение , мисли че било миналата година, не помнел
покрай ковид тези 2 години му били като една , така че ги бъркал .
В края на показанията си св.Г. е заявил, че той пратил бланките на договора, които
адв.В. му предоставила , а от там нататък те ги подписвали , като свидетелят обяснил , че
пълномощното трябвало да е нотариално заверено , договорът да е в два екземпляра и след
това , тези бланки като били подготвени , свидетелят ги дал на адв. В., без да присъства на
самото подписване . Св.Г. е обяснил , че се чували по телефона с И., бил наясно с
уговорките по договора който бил сключен, обяснил на И. , че в тези случай адв. В. работи с
25 % възнаграждение след като приключи производството , когато се получи крайното
обезщетение , тогава получавала и нейното възнаграждение. На конкретно поставени от
адв.В. въпроси св. Г. е отговорил отново, че е комуникирал с И., а не с дружеството , защото
бил приятел на И., излизали много пъти и било по-лесно да комуникира с него, те
делегирали на него тези права – ако имало него го казвали на свидетеля и той го предавал на
И. . Свидетелят разчитал на И. , че той ще уведоми Т.Б. , защото свидетелят му разяснил
подробно, но не може да каже дали дружеството провеждало разговори с Т.Б..
В същото съдебно заседание в качество на свидетел е разпитан И. Г. И.ов – внук на
ответника . Свидетелят Ив.И.ов е заявил пред съда , че желае да дава показания . В
показанията си пред съда св.И. И.ов твърди , че със свидетеля Х.Г. се познават бегло , без да
сочи от къде и по какъв по повод. Същият свидетел е заявил, че дядо му Т.Б. участвал в
ПТП през 2018 г. септември месец , не помни точно. За това ПТП , дядото на свидетеля
водил дело със застрахователите, като го представлявала адвокат В. , но свидетелят така и
не бил виждал адвоката , препоръчали му я . Св.И.ов твърди, че не знае, но мисли че дядо му
подписал пълномощно към адв.В., дядо му бил на възраст, по принцип четял сам и пишел и
т.к. минало много време свидетелят не си спомнял дали бил там или не когато дядо му
подписал пълномощното , а и тогова дядо му не бил добре, бил на легло с пукнат таз . По
предположения на св. И.ов сигурно той занесъл на дядо си пълномощното, от където му
препоръчали адвоката и му дали пълномощното . По спомени на св.И.ов пълномощното
било попълнено , това било преди четири – пет години , като мисли че уговорката била
9
такава , че трябвало парите да се вземат от застрахователя , не знае дали са търсили пари от
дядо му .
По делото освен цитираните по-горе доказателства са приобщени като писмени
доказателства представени от ищцовото дружество още с исковата молба заверени копия на
молба до „*** *** от Т.Б.; п исмо изх.№ ***/****** г. от ***; платежно нареждане за
кредитен превод от 18.01.*** г.; искова молба до Окръжен съд - В. вх.рег.№ ***/***.***
г.; въззивна жалба вх.рег.№ ***3/07.08.*** г.; Решение № ***/*** по въззивно
гражданско дело № ***/*** г. по описа на Апелативен съд - В., I състав.
С отговора на искова молба ответникът е представил и по делото са приобщени като
писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на : Решение по търговско
дело № ***/*** г. по описа на Окръжен съд - В., Търговско отделение; платежно
нареждане за кредитен превод от 18.01.*** г.; писмо изх.№ ***/****** г. от ***;
преводно нареждане за кредитен превод от 05.01.2022 г.; извлечение от сметка за
период 01.01.*** г. - 31.12.*** г.
Съвкупният и поотделен анализ на представените от страните писмени доказателства
налага извода , че по повод отправено до *** ***Д заявление за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди , претърпени вследствие на ПТП от ***. (застрахователна преписка
№ *** ) адв.В. и Т.Б. са уведомени , че с платежен документ с референтен номер *** от
18.01.*** г. дружеството – застраховател е изплатило сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Т. ХР. Б. неимуществени вреди,вследствие
горецитираното ПТП . При определяне на обезщетението били отчетени характера и
степента на претърпените увреждания, оздравителния процес, съобразени били установилата
се застрахователна и съдебна практика за присъждане на обезщетения в аналогични случаи
и критерия за справедливост, а сумата била изплатена по представената банкова сметка на
името на Т.Б. , водена при А.Б.Б. / л.10 от делото /.
От приложеното на л. 11 –ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно
нареждане е видно, че на 18.1.*** г. „*** *** е превело по щета № *** ОПИС 295-***0
СУМАТА от 20 000 лева по банкова сметка на Т. ХР. Б. .
От приложените на л.12 - 25 заврени за вярност с оригнала копия на искова
молба и въззивна жалба се установява, че на 14 май *** г. във ВОС е била предявена
искова молба от Т.Б., чрез „*** „, представлявано от адв.Цв.В. – САК против „ *** *** с
цена на иска 30 043 лв. и правно осн. чл. 498, ал.3 , вр. чл.432 КЗ от която цена 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди по повод същото застрахователно събитие за което
Т.Б. получил сумата от 20 000 лв., както и 43 лв. претендирани имуществени вреди . В края
на исковата молба е обективирано особено искане с правно осн. чл. 83, ал.2 ГПК / л.18 /
На 08.07.*** г. Т.Б., чрез„*** „, представлявано от адв.М.М. САК е депозирал
Въззивна жалба против Решение № ***/ ***.*** г. постановено по т.д. № ***/ *** г. по
описа на ОС В., т.о., ТК в отхвърлителната част над 7000 лв. до пълния размер от 30 000 лв.
претендирано обезщетение за неимуществени вреди . В края на самата въззивна жалба се
съдържа изрично искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв. /л.25 /.
10
С Решение № 1***/*** Апелативен съд В. ,първи състав по в.гр.д. № *********
по описа на *** г. е потвърдено Решение № ***/ ***.*** г. постановено по т.д.№ *** по
описа за *** г. на ОС В. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Т.Б. против *** *** за
разликата над присъдения му размер от 7 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди / болки и страдания / претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на ***. в град В. , ведно със законната лихва от 18.1.*** г. до
окончателното изплащане на сумата , на осн. чл. 432 , ал.1 КЗ. Със същия съдебен акт
Апелативен съд В. е осъдил Т.Б. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „*** *** сумата от
1 220 лева – разноски за въззивна инстанция .
От приложеното на л. 34 – ти копие на преводно нареждане носещо дата 16.07.*** г.
се установява , че „*** ***“ са превели по банкова сметка на Т.Б. сума от 8111,20 лв. с
вписано основание за превода „ обезщетение по т.д. № ***/ 19 ОС В. Щ 4 „.
От приложеното по делото на л.56 – 60 заверено за вярност с оригнала копие на
Решение на ОС В. по т.д. № ***/ 19 г. от м. 06.*** г. се установява , че ОС В. е уважил иска
на Т.Б. за сумата от 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 43 лв. имуществени
вреди , отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата от 7 000 до 30 000 лв., но
също така се и произнесъл по въпроса за отговорността за разноските .
С оглед изхода на спора ОС В. е осъдил дружеството ответник- застраховател да
заплати сумата от 636 лв. представляваща разноски в производството пред ОС В. съобразно
уважената част на предявените искове в полза на“***“ и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ,вр.
чл. 38 , ал.1 ЗА. Със същото решение Т.Б. е бил осъден да заплати на застрахователното
дружество сумата от 1 115 лева разноски в производството , съобразно отхвърлената част от
предявените искове на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
И на последно място, от представеното от ответника в срока по чл.131 ГПК и
приложено на л.63 –ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане се
установява, че на дата 05.01.2022 г. Т.Б. е превел по банкова сметка на „*** *** сумата от
общо 2371,00 лв.с вписано основание за банковия превод „ разноски по т.д. ***/19 , д.
*** /20 на Апелативен съд В. „.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните,съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото специални положителни установителни искове исковият съд е
намерил за процесуално допустими , при формалното спазване на преклузивния
едномесечен срок и въпреки липсата на приложен към заповедното дело препис от исковата
молба. Фактът, че исковият и заповедният съд са с един и същи съдия – докладчик и
въвеждането на ЕИСС, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че при спазване на
преклузвния срок за предявяване на специален положителен установителен иск а и при
наличието на електронни дела не следва нормата на чл. 415 , ал.5 ГПК да се тълкува
формално и стеснително и липсата на препис от искова молба по заповедното дело да води
до недопустимост на исковата защита . Ето защо и исковият съд счита, че исковото
11
производство е допустимо . Съдът не коментира факта че съобщението изпратено по чл. 415
ГПК до заявителя на 29.12.*** г. по заповедното дело носи дата на връчване 17.02.2022 г., а
исковата молба във връзка със същото разпореждане е предявена във ВРС на 08.02.2022 г.
,т.к. е изложил по-горе мотиви .
Приемайки исковете за допустими , с доклада по делото , обявен за окончателен
съдът е дал правна квалификация на предявените искове по чл. 422 ,ал.1, вр.чл. 415 ,ал.1
ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е разпределил и доказателствената тежест между страните
както следва:
Съгласно общата процесуална норма на чл.154 ГПК, исковият съд е указал на
страните, че всяка страна в процеса следва да установи и докаже твърдените от нея факти и
или обстоятелства от които черпи положителни за себе си права.В тежест на ищцовата
страна е било възложено да установи и докаже, че въз основа на подадено от нея до РС В.
заявление е било образувано частно гр.дело , по което в полза на същата страна против
ответника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
процесните вземания, предмет на установителната защита, че заповедта е била оспорена в
срок от длъжника и че искът по чл.422 ГПК е предявен в срок за същите парични вземания
по размери и основания, така както са били заявени в заявлението и вписани Заповедта по
чл. 410 ГПК.Ищцовата страна е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието и размерите на търсените главно и акцесорни парични вземания,
включително и изпадането на ответника в забава съгласно чл. 86 ЗЗД и началната дата от
която ответника е изпаднал в забава.По същество на спора ищцовата страна е следвало да
докаже ,че в качеството си на процесуален представител на ответника, въз основа на
надлежен и действителен договор за правна защита и съдействие е приела да осъществи
всички възложени от ответника действия за получаване на обезщетение от „*** *** по
повод ПТП при което пострадал ответника. Ищцовата страна е следвало още да установи
обема от права които ответникът е възложил на ищцовото дружество, както за
извънсъдебно, така и за съдебно събиране на претендираните от ответника обезщетения от
трето на спора лице -застраховател, така и пълното и точно изпълнение на възложените
права, начина на определяне на размера на дължима насрещна престация от ответника,
размера на същата и началния момент от който паричната престация е станала дължима. В
тежест на ищеца е било и да установи и докаже, че ответникът дължи както главницата ,
така и акцесорните вземания за лихва за забава и законна лихва, за периодите за които се
претендират.
В тежест на ответника с доклада по делото съдът е възложил да установи и докаже
при условията на пълно и главно доказване въведените в отговора на искова молба
възражения против основанието на иска и размера на претенциите.В тежест на ответника е
било да установи и докаже възраженията си затова, че договорът за правна защита и
съдействие е с невярно съдържание, в частност че раздел четвърти е бил дописван и не е бил
уговарян резултативен хонорар. В случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от договора за
правна защита и представи оригинала, то тогава ответникът е следвало да установи и
12
докаже, че подписът върху договора изходящ от името на ответника не е полаган от
ответника. В тежест на ищеца е било и да установи и докаже твърденията си затова, че при
сключване на договора за правна защита с ищцовото дружество е било договорено
заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
При така разпределената тежест на доказване , съобразно събраните по делото и
писмени и гласни доказателства, кредитираното като обективно и пълно и компетентно
заключение на вещото лице по допусната и приобщена съдебно – графологична експертиза,
мотивират исковият съд да изведе извода от правна страна за неоснователност и
недоказаност на предявените специални положителени установителни искове.
Безспорно по делото процесния договор за правна защита и съдействие носещ
дата 24 април *** г. е автентичен документ, носещ подписа на ответника Т.Б.. Ето защо,
при неуспешно предприето от ответника оспорване по реда на чл.193 ГПК частният
документ не следва да се изключва от доказателствения материал а да бъде обсъден ведно с
останалите събрани доказателства.
Именно на база клаузата съдържаща се в раздел Четвърти от Договора за правна
защита и съдействие ищцовото дружество „ *** „ твърди , че му се дължи 25 % от
присъденото на ответника обезщетение .Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество на база пълномощно с нотариална заверка на подпис от 23 април *** г.и договора
за правна защита и съдействие от 24 април *** г. предприело и извършило фактически и
правни действия по защита правата и законните интереси на пострадалия при ПТП - Т.Б., с
цел получаване на застрахователно обезщетение в пълен размер , като в тази връзка са били
предприети действия по извънсъдебно изплащане на обезщетение от дружеството
застраховател, образувано търговско дело по описа на ОС В., депозирана въззивна жалба
против отхвърлителната част на Решението на ОС В. . При определените на Т.Б.
обезщетения се твърди от Адвокатското дружество, че ответникът не е платил договорения
резултативен хонорар , като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК Т.Б. имал
непогасено парично вземане в размер на 7 027,80 лв. представляващо дължимото
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 24.04.*** г. ,
сумата от 3 865,29 лева представляваща лихва за периода 16.07.*** г. до 22.11.*** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението , за
което има издадена Заповед № *** / ****** г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** / *** г. по описа на РС В. , 42 –ри състав .
Видно и от уточнителната молба от 7.3.2022 г. ищоцовата страна , след прецизиране
на петитума на иска е заявила ясно, че се претендира цялата сума за която заповедният съд е
издал Заповедта по чл.410 ГПК .
По делото не е спорно а и е доказано , че преди да бъде заведено исковото
производство , ищцовото дружество е инициирало заповедното производство – ч. гр. д. №
***/*** г. с цел издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
събиране на паричните вземания по договора за правна защита от 24.3.*** г.Депозирането
на възражение от длъжника по чл.414 ГПК е довело до упражняване на правото на иск на
13
ищцовото дружество , като с предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК спорът относно
дължимостта на паричните вземания е пренесен пред исковия съд .
Исковият съд намира, че на ***.*** г. ответникът е упълномощил *** да го
представлява както пред застрахователната компания , така и пред съд за защита на правата
и законните му интереси, като пострадал при ПТП от ***. , в гр.В. . От приложеното на л. 6
–ти по делото пълномощно с нотариална заверка на подпис друг извод освен този , че е
извършено валидно упълномощаване не следва. В самото пълномощно обаче се съдържа
изрично позоваване на нормата на чл. 38, ал.1 т.2 , вр. ал.2 от Закона за адвокатурата –
осъществяване на безплатна адвокатска защита на Т.Б. като материално затруднено лице .
Доказано по делото , че на дата 18.1.*** г. Т.Б. е получил обезщетение от 20 000 лв.
за неимуществени вреди от *** *** , факт който е виден от преводното нареждане на л. 11 –
ти , представено от ищцовата страна.Т.е. три месеца след получаване на доброволно и
извънсъдебно плащане на обезщетение от застрахователя , на ***.*** г. Т.Б. е упълномощил
адвокатското дружество да го представлява пред застрахователя за получаване на търсеното
обезщетение, а ако не бъде постигнато съгласие и пред съд . На следващия ден, след
подписване на пълномощното , на дата 24.04.*** г. Т.Б. подписва Договора за правна защита
и съдействие към същото адвокатско дружество , в който договор не се съдържа дори
индиция , че клиентът е в материално затруднено положение , а клауза в раздел Четвърти
по силата на която Т.Б. се задължава да заплати на адвокатското дружество 25 % без данък
добавена стойност от брутния размер на определените /присъдените обезщетения ,като е
договорено че заплащането ще се извърши при получаване на обезщетенията от страна на
клиента , но не по-късно от 14 дни от датата на получаване .В частта в която е изписан
текста в договора от 24.04.*** г. , вкл.и двадесет и пет процента, по делото чрез СГЕ е
установено , че текста не е изпълнен от отв.Т.Б. . Независимо от всичко , от писмените
доказателства по делото се установява , че след като и адвокатско дружество и Т.Б. са били
уведомени от *** за определения размер на обезщетението от 20 000 лв. и при извършен на
дата 18.1.*** г. паричен превод по банковата сметка на Т.Б. от застрахователя / л.11 /, на
***.*** г. Т. Б. е подписал пълномощно към *** , а на следващия ден и процесния договор
за правна защита – на 24.04.*** г.
Доказано е несъмнено , че на 15.05.*** г. от *** в качество на процесуален
представител на Т.Б. е заведено т.д. № ***/ *** г. по описа на ОС В., на ***.*** г. ОС В. е
постановил Решение с което е уважен частично иска на Т.Б. за 7000 лв. неимуществени
вреди и 43 лв. имуществени вреди, на 7.8.*** г. адвокатското дружество , вече не чрез
адв.Цв.В. а чрез адв.М.М. САК е депозирало въззивна жалба против Решението на ОС В., а
на дата *** ВнАпС е постановил Решение № *** по в.т.д. № ********* /*** г. с който акт
окончателно е решен спора с правна квалификация чл.432 КЗ – потвърдено е Решение №
***/ ***.*** г. по т.д. № ***/ ***г. по описа на ОС В. в отхвърлителната част, а Т.Б. е
осъден да заплати на *** *** сумата от 1220 лв. разноски пред въззивната инстанция на осн.
чл. 78 , ал.3 ГПК / л. 32,33 /.
Доказано е още , че на 5.1.*** г. Т.Б. е платил по банков път сума от общо 2371 лв. в
14
полза на *** *** по банков път , която сума представлява сбора от възложените в негова
тежест съдебно – деловодни разноски от ОС В. от 1151 лв. по т.д.***/***г.на ОС В. и 1220
лв. по в.т.д. № ***/*** г. по описа на Варненски апелативен съд .
Доказано е също, че на 16.7.*** г. *** *** са заплатили по банков път на Т.Б. сумата
от общо 8111,20 лв. с посочено основание за превода „обезщетение по търговско дело №
***/19 на ОС В. щ 4 „.
На следващо място исковият съд отича факта, че с Решението на ОС В. по т.д. №
***/*** г. с оглед изхода на спора Окръжен съд В., съобразно уважената част на иска е
присъдил разноски по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата в размер на 636 лева в полза
на *** .
При всичко така изложено по-горе, съобразно практиката на ВКС по реда на чл.290
ГПК, ВРС извежда извод, че упълномощителната сделка, неоспорена от ответника ,
обективирана в пълномощно с нот.заверка на подпис с рег.№ *** от 23.4.*** г. е
действителна , валидна . Съобразно това пълномощно е възникнала възможност адвоката да
иска осъждане на насрещната страна за разноски, но само при неблагоприятен за нея изход
на делото; иначе той няма право на възнаграждение (чл.38 от ЗАдв и чл. 78, ал.1 ГПК )
Съдебната практика приема, че е валиден и действителен договор за правна /адвокатска /
защита срещу възнаграждение в размер под допустимия минимум, но последиците от
сключването на такъв договор са дисциплинарна отговорност за адвоката; а разликата до
пълния размер на минималното възнаграждение не му се дължи. В случаи , като настоящия
ВКС приема, че тогава когато Адвокатско дружество е поело защитата по определен кръг
въпроси, доверителят не дължи нищо вън от уговореното с адвокатското дружество, щом
защитата е осъществена от посочен от дружеството адвокат. Все във връзка със
заплащането на адвокатския хонорар ВКС приема, че доказателствената тежест не зависи от
процесуалната роля на страните - ищец или ответник, а доказването на договора е в тежест
на тази от страните, която претендира неговите последици.
В практика си по чл.290 ГПК ВКС приема , че упълномощителната сделка овластява
пълномощника със свои действия да ангажира правната сфера на упълномощителя.
Пълномощникът е свободен да реши дали да извърши, или да не извърши представителство;
както и да постъпи той, нито пълномощникът дължи нещо на упълномощителя, нито
упълномощителят дължи нещо на пълномощника. Задължение за пълномощника да
осъществи представителната си власт,обаче възниква от договора за мандат. По този
договор може да бъде уговорено и възнаграждение.Договор за мандат е именно
договора приложен на л. 5 –ти по делото в заверено за вярност с оригинала копие и на
л. 79 в оригинал.
По този договор е трудно да бъде изведен извод, че Т.Б. се е съгласил да заплати
на *** 25 % без ДДС от брутния размер на определените /присъдените обезщетения .
Това е така, т.к. и двамата свидетели водени от ищцовата и ответната страна , независимо
един от друг са изложили пред съда свидетелски показания затова, че Т.Б. е подписвал
предварително съставени „бланки „ / договор, пълномощно/ които са били изпращани от св.
15
Г. на св. И.ов , без Т.Б. да е виждал и или контактувал с адв. В. . Показанията на двамата
свидетели попадат под хипотезата на чл.179 ГПК поради вероятната заинтересованост от
изхода на делото - св.Г. сам сочи , че е препоръчал адв.В. и че не познава Т.Б., а внука му И.
, с който комуникирал и били приятели, а св. Ив. И.ов е внук на Т.Б. ,като твърди,че „бегло „
познава свидетеля Г.. Ето защо и при вътрешното противоречие между гласните
доказателства, съдът кредитира същите само в частта в която и двамата свидетели твърдят ,
че отв.Т.Б. не е договарял лично с ищцовото адвокатско дружество, а и с адв.В.. Въпреки
вероятната заинтересованост на св.Г. и И.ов , съдът следва да изведе логичен изводи затова
как точно Т.Б. е разбрал в какво ще се осъществи представителството му от адвокатското
дружество и въобще ще дължи ли заплащане на адвокатки хонорар. С оглед годината в
която е роден ответника 1932 г. , при претърпяно ПТП довело до фрактури на 28.09. 2018 г. ,
към 23 и 24.04.*** г. , може да се допусне че Т.Б. не е бил в здравословно състояние което да
му позволява сам да взема решения дали и какви претенции да предявява против
застрахователя на виновния водач , причинил ПТП- то било то по извъсъдебен ред и по
чл.432 КЗ. Ако се следва логиката на действията на ответника Б. – на 23 април *** г. да
желае да му се предостави правна помощ по чл.38 ,ал.1 т. 2 ЗАдв , липсва такава на 24 април
*** г. да се съгласи да заплати 25 % от бъдещо обезщетение. Нещо повече, обезщетение не
в какъв да е размер а от 20 000 лв. Т.Б. е бил получил на 18.1.*** г. Следващото
получено обезщетение от Т.Б. е от 16.7.*** г. – общо 8111,20 лв. Или обезщетенията които
Т.Б. е получил от *** са общо 28 111,20 лв. 25 % върху този общ размер, пресметнати от
исковия съд възлизат на 7 027, 80 лв. , което напълно съвпада с цената на иска за
главница, без ДДС.
Спорният по делото въпрос задължил ли се е Т.Б. да заплати на „А. д. В. и Б.“
резултативния хонорар от 25 % по договора за правна защита от 24 .04.*** г., за
настоящия състав на база събраните по делото по делото доказателства не може да
получи положителен отговор . Както бе посочено и по-горе и двамата разпитани по делото
свидетели не твърдят Т.Б. да е договарял с адв. В. . Договорът за правна защита е доказано ,
че е подписан от Т.Б., но е доказано , че точно процесния раздел Четвърти не е изпълнен
ръкописно от ответника. Ако се приеме, че Т.Б. е искал да се задължи по договора, следва да
бъде даден отговор и на въпроса защо в исковата молба се съдържа пропуск затова, че
ответникът е бил осъден за заплащане на разноски както от ОС , така и ВнАпС и то в размер
на общо 2371,00 лв., разноски платени от Т.Б. на 5.1.*** г.Липсата на годни доказателства
които да сочат на извод, че при упълномощаване с права на *** за процесуално
представителство по реда на чл.38 ЗАДв на ***.*** г. и поемане на задължение на 24.04.***
г. за заплащане на резултативен хонорар от 25 % без ДДС върху бъдещо обезщетение,
различния почерк на самия процент в договора от 24.04.*** г. , мотивират съда, да приеме,
че договора за правна защита от 24.04.*** г. не е породил валидни правни последици в полза
на ищцовото дружество .Срещу направеното от ответника оспорване на съдържанието на
договора в раздел Четвърти по делото ищцовата страна не е провела пълно и насрещно
доказване. След като ищцовата не установила и доказала при условията на пълно и главно
доказване основанието на иска си , не е ангажирала доказателства въз основа на които да се
16
приеме , че съдържането на раздел Четвърти от договора от 24.04.*** г. обективира волята
на ответника , то и исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани . Приемайки че ищцовата страна не е провела пълно и главно доказване на
основанието на иска си , съдът не обсъжда въпроса за размерите на главен и акцесорнен иск,
дължимост на законна лихва и разноските сторени от ищцовата страна в заповедното дело.
При липса на искане съдът не присъжда разноски в полза на ответника.
Водим от горното, Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в условията на обективно , кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове от ищцовата страна „А. д. В. и
Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на дружеството: ***, чрез адвокат Ц.С. В. от САК
против ответника Т. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: *** с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните , че ответникът Т. ХР. Б. дължи на ***
СУМАТА от 7 027.80 лева (седем хиляди двадесет и седем лева и осемдесет стотинки ),
представляващо дължимото адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 24.04.***г.; СУМАТА от 3 865.29 лева (три хиляди осемстотин шестдесет и
пет лева и двадесет и девет стотинки ) представляваща лихва за периода от 16.07.***г. до
22.11.***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.11.*** г., за което има издадена Заповед № ***/******. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№***/***. по описа
на Районен съд В., 42 състав , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
17