О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
16.12.2019
г., град Бургас
Бургаският районен
съд ІII–ти граждански състав
На шестнадесети
декември две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в
състав
Председател: Ивелина
Мавродиева
като разгледа докладваното от
съдията Мавродиева
гражданско дело № 8816 по описа за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.И.Д., уточнена с допълнителни такива, с която
се претендира солидарното осъждане на Министерство на отбрана и Военно
формирование 22800, двете с адрес в гр. София, да му заплатят сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
за проявеното бездействие по заличаването на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание, както и за солидарното осъждане на Министерство на отбрана, Военно
формирование 22800 и Централно военно окръжие, всички с адрес в гр. София, за
заплащане на сумата от 10 000 лева за разпространяването на горната
позоряща го информация, която е следвало да бъде заличена още през 1995 г.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
настъпили неимуществени вреди за ищеца, вследствие незаличаването на
дисциплинарно наказание, наложено му със Заповед № 0270/19.08.1994 г., и
впоследствие разпространяването на информацията за дисципланарното
му уволнение, след като същото вече е следвало да бъде заличено. Ищецът сочи
също така, че е бил на служба във военно формирование 18770-Бургас, като с
горната заповед му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което
било отменено с решението по гр.д. 1068/1996 г. по описа на Софийския районен
съд.
По повод на
постъпилата искова молба и след като съобрази закона, съдът намира, че
подсъдността е условие за надлежното упражняване на правото на иск в процесния случай, поради което и следва да направи служебна
проверка за допустимостта на висящото пред него производство /арг. от чл. 7 , ал. 1, чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 от ГПК/. В тази връзка разпоредбата на чл. 108, ал. 2, изр. 1 от ГПК предвижда, че
искове срещу държавата и държавни учреждения,
включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто
район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в
случаите по чл. 109 и 110 от ГПК.
Видно от
обстоятелствата, изложени в исковата молба и уточнителните
молби към нея, ищецът е бил на служба в гр. Бургас, но не това е спорното
правоотношение. Спорното правоотношение е деликтно и е
свързано с търпените вреди, вследствие на наложеното дисциплинарно уволнение,
за което се твърди, че е отменено, а по силата на закона следвало да бъде и
заличено, като това не е било сторено от ответниците,
и същевременно те са продължили да разпространяват информация за уволнението на
ищеца. В тази връзка съгласно чл. 108,
ал. 2 от ГПК, местно компетентен съд по предявените искове се явява съдът, в
чийто район е възникнало спорното деликтно правоотношението
– в случая Районен съд – София, тъй като ответниците,
чиито адреси са на територията на гр. София, е следвало съобразно твърденията
на ищеца да предприемат действия по заличаването на дисциплинарното му уволнение,
но са бездействали, и са продължили да разпространяват информацията за
уволнението.
Мотивиран от
изложено и на основание чл. 118 вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК и чл. 108, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по гр. дело № 8816/2019
г. по описа на Районен съд - Бургас.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд – София.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: