Определение по дело №12/2021 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20

Велико Търново, 18.01.2021 г.

 

Административен съд град Велико Търново, VIІ - ми административен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 12/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по Искова молба вх. № 44/06.01.2021г. в АСВТ, подадена от името на К.А.М. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Предявен е иск срещу Агенцията по вписванията – гр. София за осъждане ответника, на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/, да заплати на ищеца, сумата от 207,50 лева като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение/АВ/ и държавна такса/ДТ/ в общ  размер 207,50лв., по търговско дело № 265/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, както и разноските, направени в настоящото производство.

Ищецът твърди, че вредите са възникнали в резултат на незаконосъобразна административна дейност, а именно: отказ за вписване, извършен от длъжностно лице при Агенция по вписванията. Същият е постановен по   заявление за вписване на промяна по партидата на ТД „СТРОИТЕЛНА ФИРМА-БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК ********* на обстоятелството по заличаване на К.А.М. с ЕГН ********** като управител на същото дружество. Впоследствие  чрез упълномощеният ПП Н. М. оспорил отказа пред Окръжен съд Велико Търново, където било образувано т. дело № 265/2019г. ВТОС постановил Решение № 49/28.02.2020г., с което отменил оспорения отказ на АВп. и дал указания да се извърши исканото вписване. Сторените разноски за ДТ/7,50лв./ и АВ/200лв./ обаче ОС не присъдил. Същите се претендират понастоящем пред АСВТ като имуществени вреди, на основание чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

 

 

 

Съдът извърши служебно дължимата проверка на ИМ по чл. 130 от ГПК, приложима, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При това настоящият съдебен състав намери предявения иск за недопустим по следните съображения:

Тълкуването на разпоредба на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ налага извод, че отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване. В случая обаче, специалният закон е предвидил процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като производството не е охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не препраща към разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация/вж. ал.4 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ/. Съобразно изхода на спора, съдът по оспорването следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. с чл.273 от ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание  чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. В случая промяната в имущественото състояние представлява платени съдебно деловодни разноски- чл. 78, ал. 1 ГПК, съответно не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане- чл. 273, вр. с чл. 81 от ГПК. Изменението и допълването на решението в частта за разноските- чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК следва да се извърши по опростения ред на чл. 248 ГПК, а не в отделно исково производство.

По изложените съображения при липса на абсолютна процесуална предпоставка предявеният иск е недопустим. ИМ следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото прекратено.

Воден от изложените мотиви, на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл.144 и чл.204, ал.5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА Искова молба вх. № 44/06.01.2021г. в АСВТ, подадена от К.А.М., срещу Агенция по вписванията гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди обезщетение, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса общо в  размер на 207,50лв., по търговско дело № 265/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок, броен от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Административен съд Велико Търново.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: