№ 6292
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100508480 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 9345/20.05.2024 г., постановено по гр. д. №63424/2023 г., по описа на СРС,
79 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.59 ал.1
от ЗЗД, че Областна администрация на област София дължи на „Топлофикация София” ЕАД
следните суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно
сумата от 3261,25 лв., представляваща цена на топлинна енергия за период от 01.01.2021 г.
до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб.№ 343113, както и и сумата
7,60лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода 1.05.2021г. –
30.06.2021г. ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -15.09.2023г. до окончателното им изплащане, за които суми
по ч.гр.д.№ 51212/2023г. по описа на СРС, 79 с-в , е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 25.09.2023г. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за установяване
размера на търсената главницата за разликата над уважения размер до претендирания от
3640,06лв., както и акцесорния иск за мораторна лихва върху претендираната главница за
неплатена доставена топлоенергия в размер на 1004,81лв. дължима за периода 3.03.2021г. –
28.08.2023г. , както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение за периода 1.07.2021г. – 28.08.2023г. Със същото решение Областна
администрация е осъдена да заплати на „Топлофикация София ЕАД сумата 112,14лв.
1
разноски по ч.гр. дело №51212/23г. по описа на СРС, както и сумата 362,74лв. разноски в
исковото производство. „Топлофикация София“ ЕАДС е осъдена да заплати на Областна
администрация област София разноски за исковото производство в размер на 21,63лв.
Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД в частта на
уважения установителен иск за дължима цена на доставена топлоенергия за периода
1.01.2021г.- 30.04.2022г. в размер на 3261,25лв., ведно със законната лихва от 15.09.2023г. до
окончателното изплащане, както и в частта на присъдените разноски за заповедното
производство в размер на 112,14лв. и за исковото производство в размер на 362,74лв. В
жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. В подкрепа на това твърдение въззивникът посочва, че съдът не е осъдил
всички относими факти и доказателства, както и не се произнесъл по всички искания и
доводи на страните, в това число и оплакването на ответника, сега въззивник, че не е
получавал никакви фактури от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, което го е лишило от
възможността да оспори начислената сума за топлинна енергия. Въззивникът счита, че
липсата на представени и по делото фактури го е лишило от възможността да вземе
становище по същите, както и да постави конкретни задачи на експертизата. На следващо
място прави оплакване, че вещото лице е работило върху документи представени само от
ищеца, които удостоверяват изгодни за него факти. Като частни свидетелстващи документи,
същите не са ползват с доказателствена стойност. Посочва, че през исковия период
въззивникът не е ползвал имота и не е консумирал топлоенергия, а имотът е бил необитаем,
респ. въззивникът не е спестил разходи за сметка на ищеца. Представител на въззивника не е
включен като ползвател на услугите на „Бруната България“ ООД. Посочва, че Областният
управител на област София не е ползвател на имота, няма никакво отношение с „Бруната
България“ ООД и пред районния съд е оспорил протокола от ОС на етажната собственост.
Посочва, че размера на претендираната от „Топлофикация София“ ЕАД сума за дължима
цена на топлинна енергия и гореща вода не е установена по категоричен начин.
Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част.
В депозирания отговор на въззивна жалба „Топлофикация София“ ЕАД заявява
становище за неоснователност на същата. Посочва се, че районният съд е съобразил
константната съдебна практика по този вид типови дела и е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Третото лице помагач „Бруната България“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните и третото лице
помагач „Бруната България“ ООД не изпращат представител. В депозираните писмени
бележки, както Областна администрация , така и „Топлофикация София“ ЕАД поддържат
изложеното във въззивната жалба и в отговора на същата. И двете страни претендират за
разноски пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Решението се обжалва частично. В частта, с която ответникът, сега въззивник, е осъден да
заплати сумата 7,60лв. цена на услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва
решението не е обжалвано. Не е обжалвано и в частта, в която претенциите на ищеца са
били отхвърлени като неоснователни. В необжалваната част решението на СРС е влязло в
сила. Поради това доводите на въззивника досежно претенциите на ищеца, за които
първоинстанционното решение е влязло в сила, няма да бъдат обсъдени от въззивната
инстанция.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно.
За издадената на 25. 09.2023г. по ч.гр.д.№ 51212 по описа за 2023 г.заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът Областна администрация – област София,
е уведомен на 09.10.2023 г.
В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 27.10.2023г. длъжникът е депозирал в
съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 14.11.2023 г.
Исковата молба е предявена на 20.11.2022 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от
ГПК 1 месечен срок.
Претенциите се иска да бъдат установени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотезата на
неоснователно обогатяване, което е било посочено и в заявлението по чл.410 от ГПК.
Правната квалификация на иска не се оспорва, приема се от двете страни.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая се касае до имот
с предназначение за стопански нужди поради което ответникът Областна администрация
има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на пар.1, т.43 а от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.149
ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основа
на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите, извършващи стопанска дейност. По делото не е спорно, че между ищеца и
ответника не е сключен писмен договор. При това положение ищецът има право да
претендира заплащането на потребената топлинна енергия на основание чл.59 от ЗЗД –
неоснователно обогатяване. Тази хипотеза е обусловена от имуществено разместване, по
силата което клиентът е обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки
си разходи за отопление, които следва да направи за заплащането на потребената топлинна
енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставената енергия. От
представения по делото Акт за частна държавна собственост № 10812/14.05.2021г. се
установява, че собственик на процесния недвижим имот е държавата, и че същия се
стопанисва от ответника. Не е установено трето лице да е имало достъп до имота или той да
е бил предоставен за ползване на трето лице. Относно стойността на реално потребеното
3
количество топлинна енергия съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата
експертиза, което е кредитирал като обективно и компетентно дадено. От това заключение
се установява, че в имота има 6 бр. отоплителна тела без отчет, едно отоплително тяло и
1бр. щранг- лира. През 2021г. тези отоплителни тела са отчетени, а през 2022г. е отчетен 1
радиатор, а останалите 5бр. радиатори са с нулеви данни. Сумите за битова гореща вода са
начислявани служебно за 2 бр. водомери за 2021г. , тъй като не е предоставен достъп от
абоната. Съгласно заключението на СТЕ общата стойност на потребената топлинна енергия
за процесния период възлиза на 3261,25 лв. Доводът на ответника, че не дължи стойността
на потребената топлинна енергия, тъй като не е получавал фактури, е приет за
неоснователен. Районният съд е приел, че претенцията на ищеца е основателна за сумата от
3261,25 лв. Присъдена е и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 15.09.2023г. до окончателното изплащане. Претенцията за
заплащане на услугата за дялово разпределение ведно със законната лихва и претенциите ,
които са приети за неоснователни не са предмет на въззивен контрол, поради което
въззивната инстанция няма да ги пресъздава в мотивите на настоящото решение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема от правна и
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че процесното жилище, представляващо **** в ж.к.Младост -2 в
гр.София е частна държавна собственост и се управлява от Областния управител по
местоположението му в гр.София. То не е предоставено за управление на друго ведомство.
Жилището се намира в топлоснабдена от „Топлофикация София“ ЕАД жилищна сграда, в
която дяловото разпределението на топлинната енергия за етажната собственост се
извършва по решение на Общото събрание на етажната собственост от 2002г. от Бруната
България ООД. Радиаторите в жилищата в сградата са снабдени с индивидуални
разпределители, а съгласно решение на Общото събрание на ЕС количеството топлинна
енергия, отдадено от сградната инсталация , което се разпределя пропорционално между
потребителите е 10% от количеството топлинна енергия за отопление. Между
„Топлофикация София“ ЕАД и областния управител на област София не е сключен договор
за топлоснабдяване на процесното жилище. През 2021г. „Браната България“ е осъществила
служебен отчет на отоплителните тела и водомерите, тъй като не е бил осигурен достъп до
имота. През 2022г. достъп е бил осигурен и е извършен отчет. Със заявление по чл.410 от
ГПК, депозирано в съда на 15.09.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало от съда да
му бъде издадена заповед за плащане срещу Областна администрация-Област София за
ползвана доставена от дружеството в процесното жилище топлинна енергия за периода от
01.2021г. до 30.04.2022г. , ведно с лихвата за забава от 03.03.2021г. до 28.08.2023г. , както и
дължимите суми за дялово разпределение за м.май и юни 2021г., ведно с лихва за забава за
периода 1.07.2021г. – 28.08.2023г. Искането е уважено , а след подадено от Областната
управа – Област София възражение, „Топлофикация София“ ЕАД е предявила срещу
длъжника установителен иск за вземанията си. Като трето лице в процеса е привлечен
„Бруната България“ ООД.
4
Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗДС, имотите - държавна собственост, които не са предоставени за
управление по съответния ред, се управляват от областния управител по местонахождението
им, който извършва и поддържането и ремонтите на същите имоти - чл. 25 ал. 1 от ЗДС.
Съгласно чл.14 ал.1 от ЗДС, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна
собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка
да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност. От това следва, че Областния управител отговаря и за заплащане разходите по
поддръжка на процесното жилище, вкл. и топлоснабдяването му. Въпреки, че областният
управител разполага с административна правосубектност, по делата образувани по жалби
срещу издадени от него индивидуални административни актове, той не може да бъде страна
по граждански дела – гражданската правоспособност принадлежи на областната
администрация като юридическо лице, по аргумент от чл. 57 ал.2 от Закона за
администрацията, чл. 27 ал. 1 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 26 от ГПК /в този см. и напр.
Определение № 597 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2011 г., II т. о., ТК/ . За
процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно. По делото правилно като
ответник е конституирана Областната управа - област София.
Назначената по делото СТЕ установява, че сградата, в която се намира процесното
жилище е с непрекъснато топлоснабдяване, „Топлофикация София“ ЕАД е извършвала
ежемесечно отчети на общите топломери в сградата, които са преминали метрологичен
контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца, извършено е дялово
разпределение от Бруната ООД за ЕС и за процесното жилище в съответствие с
нормативната уредба, като дължимата цена за доставената топлоенергия и топла вода за
имота е 3261,25лв. С тази сума ищецът е обеднял и в съответствие с принципите на
неоснователното обогатяване ответникът дължи възстановяването й. Лихва върху
полученото без основание се дължи от поканата за връщане. Такава е отправена от ищеца
към ответника на 15.09.2023г. в заявлението по чл.410 от ГПК и от тази дата ответникът
дължи върху присъдената сума лихва за забава.
Сумата присъдена като дялово разпределение не се обжалва, в тази част решението е
влязло в сила, поради което изводи в тази насока въззивният съд няма да формира.
По възраженията, изложени във въззивната жалба:
Неиздаването, както и невръчването на фактури от ищеца касаят наличието на договорна
връзка между страните. Договор между страните не е подписван, и именно затова
претенцията на ищеца се основава на неоснователно обогатяване. Имотът се намира в
топлоснабдена сграда, и независимо дали е бил обитаван или не, при отчетена консумация
разходът за отопление и битова гореща вода се дължи. Областната администрация на Област
София остава задължена за доставеното количество топлинна енергия. Нейната цена е
установена от приетата СТЕ, която не е оспорена от страните. Експертизата не е изготвена
само въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, а и въз основа на
главните отчети и изравнителните сметки, предоставени от „Бруната България“ ООД, които
са приложени по делото.
5
Като е уважил иска по чл.59 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваните части, вкл. и в частта
на присъдените разноски по заповедното производство и по исковото производство.
На настоящата инстанция , с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на
въззивника не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за подаване на отговор по
въззивната жалба и процесуално представителство, които съдът на основание чл.78 ал.8 ГПК
определя в размер на 100 лв.
Третото лице помагач няма право на разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9345/20.05.2024 г., постановено по гр. д. 63424/2023 г., по
описа на СРС, 79 състав, в частта в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от
„Топлофикация София“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23 Б, срещу Областна администрация на Област
София,БУЛСТАТ *********, гр.София, ул. „Алабин“ № 22, иск по реда на чл. 422 ГПК,че
ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер
на 3261,25лв. , представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. ****, с аб.№ 343113, за периода 1.01.2021г.- 30.04.2022г., ведно
със законната лихва от 15.09.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 28340/25.09.2023 г. по ч. гр. д. №51212/2023г. по описа на
Софийски районен съд, 79 състав, както и в частта за разноските - разноски за заповедното
производство в размер на 112,14лв. и за исковото производство в размер на 362,74лв.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ *********, гр.София,
ул. „Алабин“ № 22, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78 ал.8
от ГПК, сумата в размер на 100лв. , представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Бруната България“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7