ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. Перник , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна вх. № 264793 от 25.02.2021 г. подадена от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. С. против Разпореждане № 262578 от
03.02.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 00409 по описа на Районен съд Перник за 2021
г. в частта му, с която е отхвърлено заявление № 262401 от 01.02.2021 г., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Й. В. Б. от
*** на основание Договор за заем, за сумата от 244.15 лв. възнаграждение по договор
от *** г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит от ***
г. и сумата от 27 лв. такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на
кредита.
Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че в
чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г.,
конкретно чл. 3 е уредена т.н. генерална клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, включително в потребителския кредит. Позовавайки се на
легалната дефиниция за неравноправна клауза, жалбоподателят счита, че поради липса
на доказателства в заповедното производство Районният съд не би могъл да формира
обоснован извод за наличие на неравноправни клаузи единствено и само въз основа на
съдържането на т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Счита, че е налице неяснота относно мотивите на съда за недължимост на
възнаграждението по гаранционна сделка (поръчителство). Посочва, че „Файненшъл
1
България“ ЕООД и Й. В. Б. са сключили договор за предоставяне на поръчителство, с
което първият е приел да поръчителства за изпълнение задълженията на заемателя по
договора за заем срещу получаване на възнаграждение за предоставената услуга. Сочи
също така, че тази договореност е израз на свободното договаряне, принципът за което
е закрепен в чл. 9 от ЗЗД и след като „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнила
задължението си по договора, то уговореното възнаграждение е дължимо. Позовава се
на акцесорния характер на отговорността на поръчителя, като поддържа, че същата е и
относително самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде дадено при по-
леки условия. Поддържа, че дори и да се приеме нищожност на чл. 4 от договора за
заем поради неравноправност на клаузата, то при изпълнени от „Файненшъл България“
ЕООД задължения, уговореното възнаграждение се явява дължимо.
Излага съображения, че претендираните административни разходи не попадат в
обхвата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и не противоречат на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустимо събиране на такси и услуги и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и, че допълнителните услуги –
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и др. са вследствие на
виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да
върне получената сума в уговорения срок. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3,
т. 1 от ЗПК и счита, че след като законодателят е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи като изрично ги е изключил при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита.
Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за
изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми.
Окръжен съд Перник приема, че частната жалба е редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по гр. дело № 00409 по описа на РС Перник за 2021 г. е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 262401 от 01.02.2021 г., подадено от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. С. срещу Й. В. Б. за
заплащане на конкретно посочени в заявлението суми, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им
изплащане, както и направените разноски.
С Разпореждане № 262578 от 03.02.2021 г. по горепосоченото дело районният съд
е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 400
лв., представляваща главница по договор за паричен заем № *** г., сумата от 40.85 лв.,
2
представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 20.03.2020 г. и 26.26 лв.
мораторна лихва за забава от 22.11.2019 г. до 22.01.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и за разноските: сумата от 15.82 лв. за държавна такса и сумата от
31.64 лв. юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното Разпореждане Районният
съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 27 лв. такса за
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за
кредит и сумата от 244.15 лв. за възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство).
За да отхвърли заявлението в тази част, Районният съд е приел, че клаузите в
договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които
се претендират сумите са неравноправни, предвид начина на уговаряне и техния
размер.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
244.15 лв. се претендира от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД въз основа на сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Й. В. Б. договор
за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на последния като
кредитополучател по договор за паричен заем № *** г. По силата на същия договор
Й.Б. е получил паричен заем в размер на 400 лв. от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“
АД . В т. 12 от заявлението е посочено още, че договорът за предоставяне на
поръчителство влиза в сила, в случай, че длъжникът по договора за паричен заем не
изпълни задълженията си по него, а именно да представи в уговорения срок
обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, че
възнаграждението на поръчителя е платимо на вноски, че длъжникът по договора за
паричен заем не е изпълнил задълженията си по него, поради което на *** г.
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправил искане към дружеството –
поръчител за заплащане на целия дълг. Твърди също така, че поръчителят е заплатил
на заемодателя всички дължими от длъжника суми, поради което „Файненшъл
България“ ЕООД, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния
кредитор, има вземане в размер на уговореното възнаграждение по гаранционната
сделка (поръчителство), както и че това вземане е прехвърлено на заявителя в
заповедното производство с договор за цесия от *** г. Сочи, че с договора за цесия му
е прехвърлено и вземането против длъжника Й. В. Б. за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на дълга по договора за паричен заем, поради което с
твърдения за тяхната дължимост е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за административни разноски в размер на 27 лв. за извънсъдебно събиране
на вземанията по договора, както и сумата от 244.15 лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство).
3
От индивидуализацията на претенцията за възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 244.15 лв., съдържаща се в т. 12 от заявлението и
изложението в частната жалба е видно, че същата се основава на договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и
длъжникът по договор за паричен заем Й. В. Б.. Между страните е уговорено
заплащане на възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД за това, че
същият се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния
по сключения на *** г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Видно
от уговореното в чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, при предоставен кредит от
400 лв., възнаграждението на поръчителя е в размер на 244.15 лв., платимо разсрочено
на вноски, всяка от която е в размер на 43.83 лв. и е дължима на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем. От формулировката на клаузата на
чл. 4 от представения със заявлението Договор за паричен заем № *** г. следва, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ АД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредиторът на длъжника
по договора за кредит, видно от извършената служебна справка в Търговския регистър.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Нещо повече, размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство представлява повече от половината от
размера на предоставения кредит. Гореизложеното налага извода, че претендираното
вземане за възнаграждение за поръчителство е основано на неравноправна клауза,
която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
4
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 27 лв. представляваща
такса за административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по
договора за паричен заем, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в
т. 12 от заявлението, уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33
ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава извод за
нейната нищожност. От изложеното в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е видно, че процесните такси и разноски се претендират поради забава на
длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл. 33, ал. 1
от ЗПК). Предвид на това, валидността на уговорката, от която произтича вземането за
такса за разходи в размер на 27 лв. води до извод за нейната нищожност. Освен това,
конкретната уговорка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК. Кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а, ал. 1 от ЗПК), като посочване на
вземането като „такси и разноски“ не променя факта, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя.
Освен това изброените едва в жалбата дейности „изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.“ по естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора във връзка със
събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни
услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е
5
характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно
не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги (в този смисъл Решение №
345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК). Дори и да се приеме, че става дума
за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по управление на
кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Неоснователно е оплакването, че извода на Районния съд за наличие на
неравноправни клаузи е необоснован, като направен при липса на доказателства във
връзка със сключване на договора за паричен заем и договора за предоставяне на
поръчителство. Липсата на доказателства в горния смисъл не се явява пречка за
извършване на такава проверка, предвид индивидуализацията на вземанията,
направена в т. 12 от заявлението, а и предвид задължението на съда, визирано в чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК, да направи такава при наличие на обоснована вероятност искането за
издаване на заповед за изпълнение да се основана на неравноправна клауза в
потребителски договор.
С оглед на всичко изложено, с разпореждането в обжалваната част Районният съд
е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и
следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 262578 от 03.02.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 00409 по описа на Районен съд Перник за 2021 г. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6