РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 88371
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110132567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Образувано е по заявление с вх. № 176140/30.05.2024 г. на (фирма) ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.(адрес), за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц.
К. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.(адрес), за сумата в размер на 4691,42 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
40010211094/17.06.2022 г., сумата в размер на 1991,38 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г., за сумата в размер на
1722,20 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
сумата в размер на 2818,87 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“, сумата в размер на 500 лева, представляваща незаплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, сумата в
размер на 558,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 26.09.2022 г. до 05.01.2024 г. (датата на предсрочната изискуемост на кредита) и
сумата в размер на 623,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено за сумата в размер на
4691,42 лева, представляваща непогасена главница, като по отношение на останалите
вземания съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали искането
за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В практиката на Съда на
Европейския съюз също е възприето задължение за служебна преценка на съда относно
неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08).
В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в
заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за
потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна
1
съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК / така
Определение № 4486/27.03.2024 г. на СГС по в. ч. гр. д. 3075/2024 г., Определение №
730/17.01.2024 г. на СГС по в. ч. гр. д. 172/2024г., Определение № 11696/05.10.2023 г. на СГС
по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от 10.07.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1003/2023 г.,
Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 480/2022 г.,
Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 326/2022 г. и др./
В настоящото заповедно производство, заявителят претендира своите вземания въз
основа на Договор за потребителски кредит № 40010211094/17.06.2022 г., препис от който е
представен ведно със заявлението. Според представения по делото договор за потребителски
кредит, на потребителя е отпуснат заем в размер на 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца
и размер на вноската 243,48 лева при ГПР – 48,67 %, ГЛП – 41,00 %. Предвидени са две т.
нар. допълнителни услуги: „Фаст“ – приоритетно разглеждане, по която кредитополучателят
дължи възнаграждение в размер на 2 000 лева и „Флекси“ – „гъвкав погасителен план“, по
която дължи възнаграждение в размер на 3250 лева, в който случай общото задължение по
кредита възлиза на 14015,02 лева, при общ размер на месечна вноска от 389,32 лева.
Съгласно чл. 6 от съглашението при изчисляване на ГПР по кредита т. нар. „такси
по допълнителни услуги“ не са включени като разход по договора. В сочената клауза
формално е посочен ГПР по кредита, но не са посочени разходите, които са взети предвид за
изчисляването му, като по този начин е нарушено изискването на правото на ЕС, в който
смисъл е Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази, в която
договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се
счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
На следващо място следва да се съобрази дали правилно е посочен ГПР в договора,
тъй като при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния е налице
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита
при предлаганите условия /т. 6 от условията по договора – „Параметри“/ включва
2
заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Следователно тази допълнителни
услуги представляват разход, който е бил известен на кредитора към момента на сключване
на договора и е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл и
практиката на СЕС – Решение по дело С-686/2019 г., както и Определение №
50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение № 531/ 10.06.2022
г. на ВКС по гр. д. № 2589/2021 г., III г. о.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че с уговаряне на клаузи за
заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“ се нарушава забраната по чл. 10а ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените клаузи за двете
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на
кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната
дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие.
Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя,
отпускането и управлението на кредита са присъщи за кредитора и в този смисъл не
представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася
и до услугата „Флекси“, която касае определянето на „гъвкав погасителен план“. Налага се
извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни
клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/. Налице е
обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с
невключването на разходите по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР,
доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят
до допълнително оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са
включени в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо
недействителността на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия заем, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
3
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023
г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на всички суми извън претендираната главница следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 176140/30.05.2024 г. на (фирма) ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц.
К. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. „Хемус“ № 27, ет. 2, ап. 6, в
частта относно сумата в размер на 1991,38 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г., за сумата в размер на 1722,20 лева, представляваща
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата в размер на 2818,87 лева,
представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, сумата в
размер на 500 лева, представляваща незаплатени такси за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни, сумата в размер на 558,56 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.09.2022
г. до 05.01.2024 г. (датата на предсрочната изискуемост на кредита) и сумата в размер на
623,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4