Номер 31723.11.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – К.IV-ти наказателен състав
На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
Секретар:М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20201850200334 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Съдът съд е сезиран с жалба от Е. Б. (ERCAN BASAK), роден на
11.11.1974 година в Република Т., турчин, турски гражданин, чрез адвокат
Д.С. от АК – Х., съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.М.“ № 33 против наказателно
постановление № 42-0001205/22.07.2020 година, издадено от директора на РД
„АА“, гр.С.. Моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, поради
изложени съображения.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на АУАН от 21.07.2020 година, на 22.07.2020 година е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лева, на
основание чл.93, ал.1, т.1, вр.чл.19, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.,
на МТС, за това, че на 21.07.2020 година, около 20,45 часа на улица „Ломско
шосе“, на 100 метра след кръгово движение в гр.К., посока на движение –
Околовръстен път, е управлявал товарен автомобил с прикачено полуремарке,
подробно описани и индивидуалзрани, като извършвал международен превоз
на товари от Република У. до Република Т., видно от товарителница СМR от
20.07.2020, със заверено копие на лиценз на Общността, валиден до
11.02.2026 година, но без сертификат за водач по чл.57, ал.5 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г., на МТС.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
1
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на чл.43, ал.3 и ал.4 и чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр повелява „водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лева - при първо нарушение;
Чл.19, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., на МТС „При извършване на
международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други
документи за водача, превозното средство и товара, включително и
митническите гаранционни документи, които се изискват от Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, както и по силата
на международните договори и спогодби, по които Република Б. е страна;и
чл.57, ал.5 - Лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз
на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския
съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно
средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица (приложение №
28).
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвП
и чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, определен от министъра на
МТИТС.
Доказателствата по делото установиха, че в процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на наказанието, са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено при условията на чл.44, ал. 4 ЗАНН,
2
без да са налице кумулативно посочените предпоставки на този текст.
Същият предвижда изключение от общите правила за налагане на
административни наказания, поради което следва да се прилага само, когато
са налице всички императивно визирани предпоставки в този текст.
Действително, жалбоподателят е гражданин на Р Т. и няма постоянен адрес на
територията на РБ., но към акта не са приложени писмените възражения или
обяснения на последния, нито нарушителят се е запознал с АУАН и с НП, а
прилагането на такива е императивно изискване, визирано в чл.44, ал. 4
ЗАНН, нарушението на което води до ограничаване правото на защита на
нарушителя и налага отмяната на наказателното постановление изцяло, като
незаконосъобразно.
Налице е и друго непреодолимо процесуално нарушение при издаване
на АУАН и НП. На основание събраните и приложени по делото
доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на
процесуалните правила както при съставянето на АУАН така и при
издаването на НП. Актосъставителят и АНО са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за
когото няма никакви доказателства, че владее български език говоримо и
писмено, на ниво позволяващо да разбира посоченото в административни
актове. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е
следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на
административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят
е разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на
административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да
се осъществява от компетентните органи в съответствие със
законодателството на Р.Б.. Наличието на затруднения в администрацията,
независимо от причините, не може да се преценява във вреда на
санкционирания.
В чл.1 от ЗАНН се определят общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и
осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в
3
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води
на български език. Съгласно ал.2 на чл 21 от НПК, „Лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези
случаи се назначава преводач.”
Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него.
Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на
правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да
отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да
отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално
нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите,
опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за
отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че Съдът
приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с
непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството
в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел,
административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед
осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и
осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на
чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН,
контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на
родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден
АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил осъществен превод и че е
разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от
Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното постановление, като
лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и
е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй като законът
не съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена,
следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач,
4
извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на
лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български
език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език.
Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за
АУАН - назначен от контролните органи, а за НП - назначен от наказващия
орган. Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се
установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя. При
връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се
установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е
обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че
владее български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази
констатация в АУАН, което в настоящия случай контролния орган не е
направил.
Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване
правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния
орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото
нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените. То е
такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и
възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в
невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност
са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се защитава.
С оглед изхода на спора, РД „АА“, гр.С. да заплати на Е. Б. (ERCAN BASAK)
направените по делото разноски за един адвокат в размер на 200 лева.
Горното налага отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001205/22.07.2020 година,
издадено от директора на РД „АА“, гр.С., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“, гр.С. да заплати на Е. Б. (ERCAN BASAK) сумата
от 200 (двеста) лева.
5
Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщението за жалбоподателя и въззиваемата страна, пред
Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6