РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330114418 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано по жалба, подадена от И. С. Н. срещу Заповед за
задържане на лице от *** г. В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед поради нарушаване на изискванията за
съдържание. Иска се отмяна на заповедта и присъждането на разноски.
Не е постъпил отговор по жалбата от ответната страна.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа,
И.Н. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР. Като
мотивировка на заповедта е посочено, че за лицето има наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК- ДП ** от *** г. по описа на * РУ- управлява МПС
след употреба на наркотични вещества.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на
1
материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран
и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя
към *** г.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за
извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.
72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР
положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни
контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като
издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми. В заповедта като основание за задържането е посочено само "за лицето има
наличие на данни, за извършено престъпление“ като е възпроизведена правната
квалификация и основното съдържание на нормата. От административния орган не
бяха ангажирани доказателства установяващи фактическите основания за задържането.
Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически
основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия.
Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР остава неизвестно поради липсата на факти в заповедта. Посоченото
управление на МПС след употреба на наркотици, представлява правна квалификация, а
в заповедта следва да е описано какво фактически е извършил. Трябва да се опишат
конкретните данни, които обосновават извода- дата, час и място на проверката,
конкретния автомобил, отказа за проверка с техническо средство и обстоятелства
довели до вземането на решение за задържане- признание за употреба на наркотично
вещество, усетена специфична миризма, конкретно физическо поведени или състояние
към момента на проверката. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Записаният номер на ДП, не е
достатъчен, за да бъде изпълнено изискването на закона, тъй като по делото не бяха
2
ангажирани доказателства за това какви данни е имало по него към датата на
задържане. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. №
7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V
о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и
практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на
Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм.
съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд -
Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд -
Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.
е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг
документ. Такова препращане липсва, като от нито един от документите, съдържащи се
в административната преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателя са
били налице данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК към датата на
задържане. При това положение не става ясно, как полицейският служител се е убедил,
в това че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и
въз основа на това е постановил задържането му за срок от 24 часа.
Тук е мястото да се посочи, че по делото е представената експертиза с
положителен резултат за ***, но същата е била изготвена на *** г., 2 месеца и
половина след задържането, поради което не може да се използва за обосноваване на
заповедта.
На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се
попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване (чрез заличаване на улики, местопрестъпление и т.н.), като за
всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени,
което е изцяло в тежест на административния орган издател на акта. В този смисъл:
Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г.;
Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.; Решение
№ 1501 от 10.08.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1135/2020 г.; Решение №
449 от 17.02.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. д. № 3453/2019 г. В настоящия случай
от представените по делото доказателства фактическите основания за издаването на
заповедта не могат да бъдат изведени.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатското възнаграждение
3
и 10 лева за ДТ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. С. Н., ЕГН **********, Заповед за задържане на
лице с рег. № *** от *** г., издадена от Г. Е. Д.– ***при *РУ - Пловдив към ОД на
МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане за
срок от 24 часа на И. С. Н. в помещение за временно задържане на **РУ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на И. С. Н., ЕГН
**********, сумата от 410.00 лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4