Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2015 град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На двадесети март Година две хиляди и петнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: УЛЯНА САВАКОВА
МЛ.С-Я.ТЕОДОРА ШИШКОВА
Секретар: К.А.
Прокурор: Д. ДУШЕВ
като разгледа
докладваното от съдия П.Митев ЧНД № 328
по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.32, вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55
от 19.07.2011г./
Образувано
е въз основа на изпратено чрез Федерална служба „Правосъдие” на Р Германия
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, на база решение за
признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено
на 04.08.2014г. от несъдебен орган на издаващата държава – Главна митническа
служба гр. Ландсхут на Р Германия, влязло в сила на 01.09.2014г. срещу българския
гражданин Д.П.А., ЕГН: **********.
Засегнатото
лице е с постоянно местоживеене *** и настоящ адрес гр. Варна, кв.
Аспарухово, ул. Вилите № 4 А, поради което компетентен да разгледа решението
съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП
предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение.
Засегнатото лице Д.П.А. редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за
установено следното:
От
приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от
24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции се установява, че с Решение № 7524 - SV 3300 - EV 60/14 - F 1001 от 04.08.2014 г. на несъдебен орган на издаващата
държава – Главна митническа служба гр. Ландсхут на Р Германия е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 18 675 евро и разходи 937.25евро, всичко на обща
стойност 19 612.25 евро на
българския гражданин за извършено от него административно нарушение - квалифицирано по чл. 284
ал.1, чл.404 ал.2 т.2 от Трета книга на Социалния кодекс /СК III/; по чл.17, 35, 65 от Закона
за административните нарушения /ЗАН/ вр. чл. 404 ал.3 от СК III / на издаващата държава.
Разпоредби, въз основа на които е постановено решението:
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от Трета книга на Социалния кодекс касаещ Разрешение за
работа на ЕС за граждани на новите страни членки на ЕС – Гражданите на държави,
които са приети в Европейския съюз според Договора от 25 април 2005г. за
приемането на Р България и Румъния в ЕС / Федерално издание на закони 2006 II S.1146,1148/, както и членовете
на техните семейства с право на свободно движение имат право да упражняват
трудова дейност само с разрешение на Федералната агенция, както и да бъдат
назначавани на работа от работодатели, ако притежават такова разрешение,
доколкото съобразно Договора за приемане на ЕС трябва да се прилагат
отклоняващи се от него нормативни уредби под формата на временни нормативни
уредби относно свободното движение на работонаемателите.
Според
ал.2 административно
нарушение извършва този, който умишлено и непредпазливо противно на чл.,284,
ал.1 или чл.,4 ал.,3 изр. 2 от Закона за пребиваване на чужденците назначава на
работа чужденка или чужденец. За посоченото административно нарушение може да
бъде наложена в случаите на ал.1 и ал. 2, т.3 парична санкция до петстотин
хиляди евро, в случаите на ал.2 т.1, 5 до 9 и 11 до 13 – парична санкция до тридесет
хиляди евро, в случаите на ал.2 т. 2, 4, 16 и 26 – парична санкция до пет
хиляди евро, а в останалите случаи – до две хиляди евро.
От
фактическа страна е прието, че засегнатото
лице е било управител - отговорен
предприемач на фа. „Александер-бау" Дружество на предприемачи с ограничена
отговорност, ул. „Ото-Хан-щрасе" № 21 в гр. Ердинг п.к. 85435, с
предмет
на дейност производството на изолационни съоръжения,
топлоизолации на фасади, търговия със строителни материали, сухо строителство, както
и строителен транспорт.
Засегнатото лице в качеството си на отговорен предприемач е назначило на
работа във фа „Александер-бау" Дружество на предприемачи с ограничена
отговорност, ул. „Ото-Хан-щрасе" № 21 в гр. Ердинг, като работонаематели, българските
граждани:
- Красимир Аспарухов Тодоров род. на *** г. за времето от 26.09.2012 г. до 31.03.2013 г.; Васил Христов
Джамбазов род. на *** г.,
за времето от 17.09.2012 г. до 31.03.2013 г.; Донко Георгиев Атанасов род. на *** г., за времето от 04.02.2013 г. до 31.03.2013 г.; Йордан Стоянов Георгиев род. на ***, за времето от 04.02.2013 г. до 31.03.2013 г.; Коста Костов Иванов род. на *** г., за времето от 04.02.2013 г. до 31.03.2013 г.; Владимир Евтимов
Котоманов род. на *** г., за
времето от 17.09.2012 г. до 31.03.2013 г.; Милко Марков Стефанов род. на *** г., за
времето от 01.03.2012 г. до 30.06.2013 г.; Станислав Кирилов Иванов род. на *** г., за времето от 17.09.2012 г. до 31.03.2013 г. и,Янчо
Христов род. на
***, за
времето от 04.02.2013 г. до 31.03.2013г., които са били назначени на работа в
интервала от време без валидно разрешение за работа на Европейския съюз.
Продължителността на заетостта им е доказана въз основа на наличните
удостоверения за регистрация с цел социално осигуряване, както и на наличните
отчети за изплащане на възнаграждения.
Работонаемателите от български произход никога не са притежавали според
наличните документи валидни разрешения за работа на Европейския съюз, съобразно
чл. 284 ал. 1 от Трета книга на Социалния кодекс, с което не са имали право да
бъдат назначавани на работа в съответно посочения интервал от време.
Предмет на настоящото производство е влязъл
в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз с което е
била ангажирана административната отговорност на българския гражданин А. – в
случая Решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т. 1
от ЗПИИРКОРНФС.
Налице са условията за неговото признаване
и изпълнение. С оглед квалификацията на извършеното от А. – налице е
изискването за двойна наказуемост - хипотезата на чл.30 ал.1 и ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като се касае за деяние, което съставлява административно
нарушение и по българското законодателство – чл.82 ал.1 и 2 и чл.70 от Закона
за насърчаване на заетостта вр. чл.48 от Закона за чужденците в Р България,
като наред с това засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България.
Съгласно удостоверението в проведеното административно
производство А. е бил уведомен за решението, съобразно законодателството на решаващата
държава относно правото си да го обжалва, както и за сроковете за обжалване.
Издаващият орган е посочил, че в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото
деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или трета
държава, различна от издаващата или изпълняващата държава.
Предвид изложеното съдът счита, че са
налице основанията по чл. 30, ал. 1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС. Не се установяват
отрицателните предпоставки за отказ за признаване на чуждия съдебен акт и
допускане на неговото изпълнение, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за признаване и за изпълнение
се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища, поради което настоящия съд не
може да намали размера на наложената финансова санкция, по реда на чл.32 ал.2
от ЗПИИРКОРНФС до максималния размер предвиден за подобни деяния по българското
законодателство. По делото не са представени доказателства за пълно или
частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане
на финансова санкция, което да обоснове и приспадане по чл. 33 вр. чл. 17 от
ЗПИИКОРНФС.
Съдът
счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
паричното задължението на Д.П.А. следва да бъде трансформирано в лева по
фиксинга на БНБ за деня, в който е постановено настоящото решение, като
определения официален курс на лева към евро е 1.95583 лева, т. е.
равностойността на задължението от 19 612.25
евро по
наложеното възлиза на 38 358,23
лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение № 7524 - SV 3300 - EV 60/14 - F 1001 от 04.08.2014г., влязло в сила на 01.09.2014г. на несъдебен орган на
издаващата държава – Главна митническа служба гр. Ландсхут на Република Германия
с
което на българския гражданин Д.П.А. ЕГН: **********, е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 19 612.25 евро с левова равностойност 38 358,23 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД при НАП – гр. Варна
за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия
по изпълнението му.
Да се
уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Република
Германия, Главна митническа служба
гр. Ландсхут за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция на компетентния орган – ТД при НАП - гр.Варна, както и при
приключване на изпълнението на решението.
Копие от
уведомлението по чл.38 ал.1 от с.з. да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред
Апелативен съд – гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: