Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II E въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 8714
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.
С решение № 127895 от 22.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 88590/2017 г. на СРС, ГО, 161 състав, Столична община е осъдена да
заплати на С.С.А., на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – увреждания на здравето, преживени болки,
страдания, стрес и неудобство, причинени от ухапване от безстопанствено куче на
18.10.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 127, 50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за медицински прегледи, закупуване на медикаменти и
консумативи, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 18.10.2017 г. в
гр. София, ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното
изплащане. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
над 4000 лв. до пълния предявен размер от 5 732, 50 лв., а искът за
обезщетение за имуществени вреди – за сумата над 127, 50 лв. до пълния предявен
размер от 267, 50 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 224, 12 лв. разноски, съобразно уважената част от
исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Столична
община. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Излага съображение, че от страна на служители на Столична община
не е осъществено противоправно поведение, тъй като в изпълнение на Закона за
защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност са взети
предвидените в тях мерки. Сочи, че съгласно действалата към датата на инцидента
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012
г. – 2016 г. Столична община работи по метода: здрави и неагресивни
безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на
място; на евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни, като тази
принципна политика е залегнала в ЗЗЖ и се изразява в хуманното ограничаване и
намаляване популацията на безстопанствени кучета, а не тяхното избиване. Въз
основа на посоченото счита, че самото съществуване на безстопанствени кучета не
обуславя извод за противоправно поведение на служители на ответника. Счита, че
от страна на последния са били изпълнение задълженията му по закон, който
предвижда вземането на конкретни мерки, но не и постигането на конкретна цел.
По тази причина счита, че настъпването на вреди само по себе си не е достатъчно
за ангажиране отговорността на ответника при положение, че липсва
противоправност. Счита, че по делото не е доказан механизмът на инцидента,
както и че същият е причинен от безстопанствено куче, а събраните писмени и
гласни доказателства се явяват косвени такива, поради което не могат да
обосноват извод за основателност на претенцията. В тази връзка излага
съображения, че в писмо от Столична община-ОП Екоравновесие изх. №
ПЕР17-1101/29.11.2017 г. се съдържа квалификация на кучето като домашно,
породисто, с метална каишка, както и данни за двама мъже, които са дошли да го
търсят, а от друга страна – разпитаната по делото свидетелка-очевидец на инцидента
живее на съпружески начала с ищеца, с оглед на което показанията й следва да се
преценяват по реда на чл.172 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца С.С.А.. Излага съображения, че от съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства се налага извод за основателност на
претенцията му. В тази връзка поддържа, че по делото са разпитани свидетелите М.
и Ц., очевидци на инцидента, представена е медицинска документация и е
изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че получените от ищеца наранявания съответстват на изложения от него
механизъм на получаването им. Счита, че е провел пълно и главно доказване на
исковите си претенции, за което излага подробни съображения. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира направените по делото разноски.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.10.2017 г. около 19:30 часа се
прибирал от работа заедно с В. М., с която живее на съпружески начала. Паркирал
колата си на паркинга на „Нов Български Университет“ и тръгнали да се прибират
пеша по бул. „Монтевидео“ в посока ул. „Народно хоро“, като ищецът носел торба
с покупки за вкъщи. Твърди, че на ъгъла с ул. „Народно хоро“ изскочило огромно
куче, което се нахвърлило върху В., захапало я за предмишницата на дясната
ръка. Ищецът ударил кучето с чантата, при което то се отдръпнало и се
нахвърлило върху него, поваляйки го на земята, захапало го за коляното, като от
седнало положение ищецът започнал да го удря с ръце и дърпа, при което то
пуснало коляното му и започнало да го хапе по дясното рамо и предмишницата,
докато с другата си ръка ищецът се опитвал да го отблъсне. През това време
фактическата съжителка на ищеца викала за помощ. За да запази лицето си, ищецът
се обърнал и легнал на земята, при което кучето го захапало за гърба. В този
момент ищецът чул клаксон и надигайки глава, видял фарове на автомобил, при
което кучето се отдръпнало от него. Ищецът получил помощ от хора от близкото
кафене и от човека от автомобила, а след обаждане на тел.112 дошла и полиция от
06-то РПУ на МВР-София, като служителите обградили кучето, за да не нападне
никой друг, докато пристигне екип на „Екоравновесие“, а едно момиче качило пострадалите
в колата си и ги закарало в „Пирогов“, тъй като се оказало, че няма свободни
линейки. Там им оказали първа помощ, като на ищеца били поставени множество
шевове на предмишницата и рамото на дясната ръка, а раната на гърба му била
залепена. В продължение на два месеца му се налагало да ходи за смяна на
превръзки, прегледи, да купува „Йодасепт“, бинт и други предписани му с рецепти
медикаменти. В резултат на инцидента ищецът страдал от безсъние и изпитвал страх
при преминаване покрай куче навън. Твърди, че изпитва затруднения в работата
си, тъй като дясната ръка и рамото го болят и чувства напрежение. За случая
подал жалба на 26.10.2017 г. в 06-то РПУ на МВР-София. От писмо от Столична
община-ОП „Екоравновесие“ изх. № ПЕР17-1101/29.11.2017 г. узнал, че по сигнал
на 06-то РПУ на МВР-София служител на „Екоравновесие“ – М.И. е бил изпратен на
мястото на инцидента на 18.10.2017 г. за залавяне на кучето, което е било
настанено в общинска ветеринарна клиника „Връбница“ за извършване на клиничен
преглед, преминало е ветеринарномедицинска обработка и е било настанено в
общински приют „Горни Богров“. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 6 000 лв., от която: сумата от
5 732, 50 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 267, 50 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в причинна връзка с инцидента,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Столична община, с който оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че не е налице реализирано противоправно действие или
бездействие от негови служители, доколкото се работи активно по общинска
програма за овладяване на популацията на бездомните животни, поради което
съществуването на безстопанствени кучета на територията на Столична община не
може да обуслови ангажиране отговорността му за вреди. Оспорва в причинна
връзка с нападение от безстопанствено куче ищецът да е получил твърдените
увреждания. Твърди, че се касае за домашно куче, породисто, с каишка на врата и
без маркировка по ушите. Счита, че размерът не претендираното обезщетение е
завишен. Моли съда да отхвърли предявените искове.
От страна на ищеца са представени медицински
документи: лист за преглед на пациент № 031659/18.10.2017 г., в който след
снета анамнеза от ищеца за ухапване от куче е посочена диагноза - открита рана
на предмишницата; амбулаторен лист № 005395/24.10.2017 г., в който след снета
анамнеза от ищеца за ухапване от куче на 18-ти октомври към 19:30 часа пред
„НБУ“ и посещение на „Пирогов“ поради голяма разкъсно-контузна рана на ръката,
гърба и коляното, е посочено обективно състояние: разкъсно-контузна рана –
поставени множество шевове на дясна ръка и залепване на гърба; лист за платен
преглед № 000336/25.10.2017 г., при който е констатирано задоволително общо
състояние при множество разкъсно-контузни рани в областта на дясно рамо и
предмишница, сутурирани с изразен оток и зачервяване, както и свален шевен
материал и стерилна мазева превръзка; лист за платен преглед №
000346/31.10.2017 г., при който е констатирано задоволително общо състояние с
подобрен локален статус – тенденция за намаляване на отока и вторично заздравяващи
слабо секретиращи рани, с посочена терапия - стерилна мазева превръзка.
Представени са 7 бр. фискални бонове, както следва: от
26.10.2017 г. за сумата от 23, 18 лв. за покупка на „Йодасепт“, бинт и таблетки
„Флажил“; от 23.10.2017 г. за сумата от 10, 72 лв. за покупка на
„Ципрофлоксацин“ и „Флажил“; от
02.11.2017 г. за сумата от 14, 60 лв. за покупка на „Йодасепт“, компрес
стерилна марля и медикомп. компрес; от 03.11.2017 г. за сумата от 10, 23 лв. за
покупка на бинт, компрес стерилна марля; от 06.11.2017 г. за сумата от 18, 77
лв. за покупка на марлен компрес, „Йодасепт“ и бинт; от 31.10.2017 г. за сумата
от 25 лв. за обработка на превръзка на рана и от 26.10.2017 г. за сумата от 25
лв. за обработка на превръзка на рана или общо на стойност 127, 50 лв.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р К.С.въз основа на представените медицински
документи и личен преглед на пострадалия, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че на пострадалия е била оказана първа
помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където му е била направена рентгенова снимка на
дясна предмишница, раните му са били обработени хирургично, поставени са били
първично отложени шевове и е била направена антитетанична профилактика. Поради
възпаление на раните на 25.10.2017 г. пострадалият е отишъл на преглед при
хирург, където са били свалени конците и е била поставена мазева превръзка,
като е бил направен и контролен преглед
на 31.10.2017 г., при който превръзката е била сменена. При извършения от
вещото лице личен преглед на пострадалия последният е съобщил, че кучето го е
ухапало по дясното рамо, дясна предмишница, дясна гривнена става и дясно
коляно, но там няма белег; че са го зашили в „Пирогов“ и на другия ден е отишъл
на превръзка, за да стегнат конците; че след 2-3 дни са се появили силни болки
и оток в областта на раните, наложили преглед при хирург, който свалил конците,
отворил раните и ги оставил да зарастват така; че пострадалият си е правил
самостоятелно превръзки – първоначално всеки ден, после през ден, през два дни
за период от месец и половина; че след като раните се затворили, ходил 10 дни
на физиотерапия заради липса на чувствителност по вътрешната страна на дясната
предмишница, както и че към момента на прегледа чувства болки в областта на
раните при натоварване и кормуване. Обективно са установени от вещото лице:
белег от разкъсно-контузна рана с напречен ход и дължина 5 см, зашита с 4
конеца, по задната страна на дясна раменна става; белег от разкъсно-контузна
рана с напречен ход и дължина 4 см, зашита с 4 конеца, по задната страна на
дясна предмишница; белег от разкъсно-контузна рана с напречен ход и дължина 2
см, зашита с 3 конеца, по предната страна на дясна предмишница; белег от
разкъсно-контузна рана с напречен ход и дължина 5 см, зашита с 5 конеца, по
предната страна на дясна предмишница; белег от разкъсно-контузна рана с
напречен ход и дължина 6 см, зашита с 6 конеца, по предната страна на дясна
предмишница; белег от разкъсно-контузна рана с напречен ход и дължина 2 см,
зашита с 3 конеца, в основата на палеца на дясна ръка. Вещото лице е
констатирало, че раните са на нивото на кожата с непроменен цвят; че е запазен
обемът на движение в ставите на десен горен крайник, както и че получените увреждания
съответстват на описания от пострадалия механизъм на получаването им. Посочило
е, че при нормално протичане на лечебния процес възстановителният период е
около 20-25 дни; че при пострадалия е имало възпаление на раните, удължило
възстановителния период, като е потвърдена необходимостта от провеждане на
контролни прегледи и извършване на етапни превръзки, чиито брой и честота се
определят от лекуващия лекар в зависимост от обективното състояние на пациента;
че при лечението на рани се използват медикаменти и превързочни материали –
„Йодасепт“, бинт, компрес „Марлен“, „Флажил:, таблетки „Флоксацин“, както и че
медикаментите, закупени с представените от ищеца фискални документи, са във
връзка с проведеното лечение.
От страна на ответника са представени програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
Столична община 2012-2016 г.; справка за дейността на приют за безстопанствени
кучета в кв. Сеславци към ОП „Екоравновесие“ и приют за безстопанствени кучета
в с. Горни Богров за периода 01.09.2006 г. – 31.03.2011 г.; справка за
дейността на приют за безстопанствени кучета в кв. Сеславци към ОП
„Екоравновесие“ за периода 24.04.2008 г. – 31.03.2011 г.; справки за дейността
на ОП „Екоравновесие“ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; отчет за
изпълнение на мерките по т.VI от Програмата за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016 г.
Представено е писмо изх. № ПЕР17-1101/29.11.2017 г. от
Директора на ОП „Екоравновесие“ до адв. А., в което във връзка с процесния
инцидент се сочи, че по сигнал на 06 РУП служител на „Екоравновесие“ е изпратен
на ъгъла на бул. „Монтевидео“ и ул. „Народно хоро“ за залавяне на агресивно
куче, което след залавянето е било настанено в общинска ветеринарна клиника
„Връбница“; че след постъпването му е бил извършен клиничен преглед; че
изглеждало, че кучето е домашно, било породисто и с метална каишка, която била
впита в шията му, причиняваща страдание, което вероятно е провокирало
агресивното му поведение; че по сведения на служителя, заловил кучето – М.И.,
двама мъже отишли с джип на място при залавянето му и казали, че са чули за
инцидента и искат да го осиновят; че същите били насочени към предприемане на
действия за осиновяването му, но впоследствие не се появили; че кучето е
преминало ветеринарно-медицинска обработка и е било настанено в общински приют
в Горни Богров.
Пред СРС е разпитана свидетелката В. М., която
заявява, че живее на съпружески начала с ищеца. Депозира показания, че на
18.10.2017 г. се прибирали от работа, оставили колата на паркинга на „Нов
Български Университет“ и тръгнали да се прибират към къщи по бул. „Монтевидео“
в посока ул. „Народно хоро“. На ъгъла на двете улици свидетелката видяла куче,
което скочило върху нея, повалило я на земята и я захапало за дясната ръка, при
което мъжът и се обърнал и го ударил с чантата, която носел. Кучето се
отдръпнало и скочило върху мъжа й, повалило го на земята и започнало да го
хапе. Заявява, че един човек тръгнал с джипа си към кучето, сигнализирайки със
светлини и клаксон, при което кучето се отдръпнало, ищецът успял да стане и се
отдалечили от кучето, като мъжът й бил нахапан по дясната ръка – от рамото до
китката и под дясното рамо на гърба. Депозира показания, че около кучето, което
описва като голямо и бяло, не е имало никой, който да го води или да го вика,
не е видяла дали кучето има нашийник. От близкото кафене се обадили на тел.112,
но тъй като линейка не дошла 10-12 минути, едно момиче ги качило в колата си и
ги закарало в „Пирогов“, при което кучето останало на ъгъла, а впоследствие
разбрали, че на място е отишла полицията да го пази, както и представител на
„Екоравновесие“. Заявява, че в „Пирогов“ направили промивки на мъжа й, поставили
му шевове. След инцидента около 2 месеца се налагало да ходи за смяна на
превръзки. За посещенията 2 пъти седмично заплащали такси, закупували и лекарствата
и медикаментите – „Йодасепт“, стерилни и обикновени марли, бинтове и
антибиотици. Вкъщи сменяли превръзките на мъжа й сутрин и вечер. При
последващите прегледи се установило, че раната се е инфектирала и се наложило
да се включи друг антибиотик – първият бил „Ципрофлоксацин“, като проблемната
рана била между китката и лакътя на дясната ръка. След инцидента сънят на
пострадалия станал неспокоен. Последният работел като строителен техник и близо
2 седмици след инцидента не можел да шофира служебната кола, не можел да пише.
Свидетелката заявява, че и към момента на показанията й има безчувствено място
около раните и от време на време го преболява силно.
Пред СРС е разпитан и свидетелят Б.Ц., който заявява,
че познава ищеца по повод инцидента от 18.10.2017 г., когато свидетелят отишъл
до барчето на „Народно хоро“ и бул. „Монтевидео“, за да си купи цигари. На
влизане в бара чул писък и видял жена, която била захапана от куче, за което
заявява, че мисли, че е било каракачанска овчарка. Заявява, че мъжът до нея го
ударил с пазарска чанта, при което кучето пуснало жената и започнало да хапе
мъжа, съборило го на земята, един мъж с кола запалил фаровете и тръгнал към
кучето. То пуснало мъжа, който бил целият в кръв. От заведението излязло
момиче, извикали полиция, а момичето с колата си ги закарало до „Пирогов“.
Заявява, че покрай кучето не е имало собственик, както и че то не е имало
каишка и свидетелят го е възприел като бездомно, тъй като е било само, не е
видял да има марка на ушите. Депозира показания, че пострадалият е имал
множество захапвания – първо по крака, после кучето го съборило, цялата му
дясна ръка била в кръв, като впоследствие му дали плик, който да увие около
нея, за да не изцапа колата на момичето.
Пред СРС е разпитан и свидетелят М.И., който заявява,
че работи в „Екоравновесие“ и помни процесния случай, при който около 21:30-22:00
часа е получил обаждане за постъпил сигнал на тел.112 за куче, което е
нападнало хора, на бул. „Монтевидео“ и ул. „Народно хоро“. Когато пристигнал на
място, там имало полиция. Кучето се намирало легнало до оградата и му било
показано през стъклото на колата от полицая. Заявява, че било породисто и добре
гледано и че в тъмното не можел да види добре, но било рижаво или черно. Описва
кучето като хубаво и чисто и заявява, че когато го качил в буса, видял впила се
във врата му верижка, която още стои при тях и за отстраняване на която се
наложила операция 1-2 дни след инцидента. Заявява, че верижката е била враснала
във врата му, покрита с козина, кожа и кръв. Депозира показания, че докато
говорел с полицаите, на място дошъл джип с двама души, които му казали, че са
видели в Интернет, че там има едно куче, което им харесва и искат веднага да го
осиновят. Свидетелят ги информирал, че това не може да стане в момента и трябва
да дойдат в приюта. След като полицаят им казал, че кучето е нападнало хора, те
запалили джипа и избягали. След съставянето на протокол свидетелят прибрал
кучето в „Екоравновесие“. Заявява, че впечатлението му било, че тези двама души търсели кучето и се познавало, че е тяхно,
както и че към момента на депозиране на показанията му не знае къде се намира
то, но мисли, че е в приюта в Горни Богров, където кучетата отиват, след като
ги държат около 15 дни, през които не се появи собственик, като агресивните
кучета не се пускат обратно на улицата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По
отношение на релевираните доводи относно неговата правилност съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е
налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на
възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при възлагане
на работа, трябва да са налице: 1) общите предпоставки на деликта по отношение
на изпълнителя - деяние (действие или бездействие), противоправност, вреда и
причинна връзка, а наред с тях - и следните условия: 2) работата да е била
възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него
вреди и 3) вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на
работата. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от ищеца съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Не е необходимо да се установи конкретното лице,
осъществило деянието, като е достатъчно да се установи, че то е от кръга лица, на
които ответното дружество е възложило работа.
Съдът
намира, че от представените по делото медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетелите В. М., възприела непосредствено
инцидента като участник в последния,Б.Ц., възприел непосредствено нападението
на пострадалия, и М.И., служител на „Екоравновесие“, изпратен на мястото на
инцидента след постъпване на сигнал на тел.112 за залавяне на кучето, се
установява по безспорен начин, че на 18.10.2017 г. около 19:30 часа в гр.
София, на ъгъла на бул. „Монтевидео“ и ул. „Народно хоро“ ищецът е бил нападнат
и ухапан от безстопанствено куче. Показанията на свидетелката М. са преценени
по реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че същата се намира във
фактическо съжителство с пострадалия, като същевременно се отчита и че
показанията й се основават на личните й възприятия и непосредствени впечатление
за инцидента, в който е участвала лично, доколкото се установи, че тя също е
била нападната от кучето, както и че показанията й относно механизма на
инцидента се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства.
С оглед
изложеното, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че от страна
на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на механизма на процесния
инцидент.
Неоснователно
се явява и възражението на жалбоподателя, че не се установява кучето да е било
безстопанствено. В случая, от показанията на свидетелката М., които съдът
кредитира като логични и последователни, основаващи не непосредствено
възприетите от нея обстоятелства, се установи, че същата е възприела кучето,
което описва като голямо и бяло; че около него не е имало никой, който да го
води или да го вика; че не е видяла същото да има нашийник. Показанията й се
потвърждават от тези на свидетеля Ц., станал очевидец на инцидента, който
заявява, че покрай кучето не е имало собственик. От показанията на свидетеля И.
се установява, че при пристигането му на мястото на инцидента кучето му е било
показано от намиращите се на място полицаи. Свидетелят го описва като
породисто, без да може да посочи конкретна порода. С оглед обстоятелството, че
същият е получил обаждане да се отзове на мястото около 21:30-22:00 часа и че
при пристигането му вече е било тъмно, заявената несигурност относно цвета на
кучето не внася съмнение в достоверността на показанията му. Показанията на
свидетеля в частта, с която заявява, че се познавало, че кучето е домашно
обаче, са израз на лична оценка и становище на свидетеля, а не на
непосредствено възприети от него обстоятелства, поради което в посочената част не
следва да бъдат кредитирани. Изводите на съда не се разколебават от заявеното
от свидетеля, че кучето е имало верижка, доколкото от показанията му се
установи, че се касае за верижка, до такава степен враснала във врата на
кучето, покрита с козина, кожа и кръв, че се е наложило оперативното й
отстраняване след инцидента, поради което наличието й само по себе си не
обуславя извод към момента на инцидента кучето да е било домашно. Наред с
посоченото, врастването й във врата на животното по описания начин кореспондира
с обстоятелството, че същата не е била забелязана от свидетелката М., възприела
кучето, което е нападнало първо нея, а после и ищеца. Изводи в различен смисъл
не се налагат и от показанията на свидетеля И., че на мястото на инцидента са пристигнали двама души
с джип, които са обяснили, че са видели кучето в Интернет, харесали са го и
искат да го осиновят. Заявеното от свидетеля, че тези хора са познавали кучето,
търсели са го и че то е било тяхно, е израз на лично мнение и почива изцяло на
предположение, доколкото не се установява лицата да са се легитимирали като
собственици на кучето, напротив – същите са заявили, че са разбрали за него от
Интернет, били са напътени към процедура за осиновяване, след което не са се
появили повече за провеждането на такава, а кучето е било настанено в приюта в
Горни Богров, каквито данни се съдържат в представеното писмо изх. №
ПЕР17-1101/29.11.2017 г. от Директора на ОП „Екоравновесие“. Последното се
явява частен свидетелстващ документ, който преценен наред с останалите
ангажирани по делото доказателства, не налага изводи в различен смисъл от
изложените.
За пълнота следва да се отбележи, че с оглед принципа
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, при твърдения за
наличие на собственик на процесното куче, общината следва да докаже този положителен
факт, за да бъде освободена от отговорност, каквито изводи не следват от
ангажираните по делото доказателства.
Установи се от представените медицински документи, фискални
бонове, заключението на съдебно-медицинската експертиза и ангажираните гласни
доказателства, че в причинна връзка с ухапването от безстопанствено куче ищецът
е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, негативни
изживявания, и имуществени вреди – разходи за лечение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
претърпените вреди не са настъпили в причинна връзка с противоправно
бездействие на негови служители. При формиране на посочения извод съдът
съобрази разпоредбите на Глава пета „Безстопанствени животни“ от ЗЗЖ. Съгласно
чл.41, ал.1 ЗЗЖ, безстопанствените животни се настаняват от органите и
организациите по чл.40, ал.4 и 6 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл.41, ал.2 ЗЗЖ
органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за
чиято дейност съгласно чл.41, ал.3 ЗЗЖ отговарят кметовете на населените места.
Според разпоредбата на чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл.49 и 50. Следователно, в случаите,
когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение
съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в
приют, но и в случаите, когато след предприемане на действията по чл.47, ал.1
ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. Нормата на чл.50, т.2 ЗЗЖ вменява
изрично задължение на лицата по чл.49
ЗЗЖ да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни. Видно от представената по делото програма за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012 г. – 2016
г., сред проблемите, свързани с безстопанствените кучета, като риск за хората е
посочено, че безстопанствените кучета създават риск от ухапване и застрашават
живота и здравето на хората /р.III, т.1.1/. Сред целите на програмата са
предвидени постоянен и строг контрол върху размножаването на безстопанствените
кучета до края на 2014 г. с 50%, а до края на 2016 г. с 95% /р.IV, т.1/, като
са предвидени и очаквани резултати от изпълнение на задачите за постигане на
целите, сред които – повишаване безопасността на градската среда /р.VII,
т.1.1/.
По делото се установи, че в причинна връзка с
нападение на безстопанствено куче, проявило агресия, ищецът е понесъл вреди. Следователно,
общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за
надзор по ЗЗЖ. Такъв извод не следва от ангажираните от страна на
жалбоподателя-ответник писмени доказателства, а възраженията му в обратен
смисъл са неоснователни. С оглед изложеното, следва да се приеме, че е налице
противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които е
възложено извършване на конкретни дейности по посочените разпоредби от ЗЗЖ. От
стана на ответника не беше оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображение следва да се приеме, че в
полза на ищеца е възникнало вземане към ответника за обезщетение за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди.
От страна на жалбоподателя не са релевирани оплаквания
във връзка с определения от първата инстанция размер на обезщетението за
неимуществени вреди и на обезщетението за имуществени вреди, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по
арг. от нормата на чл.269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответникът по жалбата има право на разноски за
въззивната инстанция, но доколкото не е ангажирал доказателства да е сторил
такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127895 от 22.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 88590/2017 г. на СРС, ГО, 161 състав, в ЧАСТТА, с която Столична община, БУЛСТАТ********, е осъдена да заплати на С.С.А., ЕГН **********,
на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
увреждания на здравето, преживени болки, страдания, стрес и неудобство,
причинени от ухапване на безстопанствено куче на 18.10.2017 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата
от 127, 50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински прегледи, закупуване
на медикаменти и консумативи, причинени от ухапване на безстопанствено куче на
18.10.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове – за обезщетение за неимуществени вреди – за сумата над 4 000 лв.
до пълния предявен размер от 5 732, 50 лв., и за обезщетение за
имуществени вреди – за сумата над 127, 50 лв. до пълния предявен размер от 267,
50 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните в частта относно иска за
обезщетението за неимуществени вреди.
В останалата част решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.