№ 30006
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110125904 по описа за 2024 година
Ищецът В. И. К. е предявил кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.
143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против ********** за прогласяване за нищожен на
целия договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
892373/18.10.2023 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против ********** за прогласяване
нищожност на клаузите по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в
тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27
предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок,
както и клаузата, определяща размера на ГПР по договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., а под евентуалност -
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника
**********, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 358.46лв.,
представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи
на закона клаузи по договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 892373/18.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.05.2024г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., въз основа на
който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 600 лв., със задължение да я
върне в шестмесечен срок, при посочен годишен лихвен процент от 36.00%, годишен
процент на разходите от 42.58% за срока на договора, като общо дължимата сума по
кредита за главница и лихва била в размер на 671.55 лева, а общо дължимата сума, ако
не бъде осигурена гаранция/поръчител била в размер на 1029.28 лева, срокът на
кредита бил 6 месеца. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за
1
предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на
договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено. Твърди, че ответникът начислил неустойка в общ размер на 357.73 лева
за непредставяне в тридневния срок на обезпечения - поръчител или банкова гаранция,
посочени в договора. Ищецът извършил плащания по договора в общ размер от 958.46
лева. Намира, че процесният договор има характеристиките на потребителски договор.
Поддържа, че договорът е недействителен поради неверен ГПР - различен от
действително приложения в договор № 892373/18.10.2022 г. годишен процент на
разходите, несъотвестващ на действително приложения по договора, като
действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като представлява над
50 % от предоставената сума по кредита. Счита, че доколкото е налице неправилно
изчисление и посочване на действително прилагания по процесния договор ГПР, това
нарушение следва да бъде приравнено на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно договора в цялост следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Намира, че следва да се приложи чл. 21,
ал. 1 ЗПК, така и че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с
оглед на което договорът за потребителски кредит е нищожен, недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Навежда възражение, че в процесния договор не е посочен действително приложният
ГПР, не е посочено как е формиран и какви компоненти включва, като от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат. Счита, че начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение не е
свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави,
както и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора.
Клаузата за неустойка уговаряла още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като
неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително
възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде
предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в
нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Клаузите в процесния договор и приложенията му не
били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Договорът бил нищожен поради накърняване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото с уговореният размер на
договорната лихва значително се надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, което имало за последица недействителност на целия
договор. Твърди се, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата
2
молба ищецът е заплатил всички задължения по договора, като с оглед
недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви са получени от
ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен
обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от
458.46 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането. Претендира разноски.
Представя под опис 3 бр. писмени доказателствени средства. Прави искане по чл.
190 ГПК, чл. 192 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. Сочи, че същият е сключен във формата на
електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК. По същество поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че
неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, както и че клауза е валидна и
отговаряща на всички законови изисквания. Целта й била да репарира причинените от
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение вреди. Липсвало
законоустановено правило относно размера на неустойката, а ако размерът бил счетен
за прекомерен, то същата следвало да бъде намалена, а не цялата клауза да бъде
признавана за недействителна. Възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата за
неустойка поставяла неизпълними условия. Поддържа, че договореният размер на
неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%,
независимо, че в текста на договора за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в
чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Оспорва
договорът за заем да накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба
неоснователно разместване на блага в имуществените сфери на страните по договора.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Представя под опис 5 бр. писмени доказателствени средства.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са кумулативно обективно съединени иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и
ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия
договор; евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за клаузи от договора; обективно съединен обусловен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
892373/18.10.2023 г. с твърдените в исковата молба клаузи, както и че е заплатил
сумата в общ размер от 958.46лв.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
3
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните
клаузи по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера
на ГПР (безспорно). В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и
оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР,
съответно, че клаузите не са неравноправни и не излизат извън присъщите на
неустойката функции.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 892373/18.10.2023 г. с твърдените клаузи (безспорно), в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен
срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка
при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща
размера на неустойка и ГПР, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на
ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г.
(безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника (безспорно), че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било
налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С оглед т.2 от доклада, допустимо и относимо е единствено искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като следва да се отхвърлят исканията
чл. 192 ГПК, тъй като не са необходими, а документите по искането по чл. 190 ГПК са
приложени към отговора на исковата молба.
4
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.10.2024г. от 14:50 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба,
като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 и чл. 192 ГПК.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5