№ 1083
гр. В., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20223100100794 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Г. И. с
ЕГН:********** и адрес в гр. В., ***, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. д-р Г. В., от АК-В.
и съдебен адрес гр.В., ****, ПРОТИВ Б. Б. Й. с ЕГН:********** и постоянен
адрес в гр. В., ****, иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и цена на иска
1491,37 лв., 25 410,08 евро и 9487,16 долара
В исковата молба ищцата твърди, че единствен наследник по закон на Г.
Ж. Ж. с ЕГН: **********, б. ж. на гр. В., починал на *** год., за което е
съставен Акт за смърт № *** год., на Община В..
Наследодателя на ищцата е починал на *** год. на територията на *** по
време на изпълнение на трудово правоотношение на борда на кораб „***".
След смъртта на Г. Ж., ищцата установила, че той е имал разкри следните
банкови сметки - Банкова сметка № (02) ****, BIC: ***, разкрита в лева в
„Банка ДСК" ЕАД; Банкова сметка № (04) ***, BIC: ***, разкрита в евро в
„Банка ДСК" ЕАД; Банкова сметка № (04) ***, BIC: ***, разкрита в долари в
„Банка ДСК" ЕАД;
Ищцата установила, че ответницата е изтеглила наличните суми от
посочените сметки непосредствено след смъртта на Г. Ж., както следва:
Банкова сметка № (02) ****, BIC: ***, разкрита в лева в „Банка ДСК" ЕАД - на
07.05.2020 г. сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), на 08.05.2020г. - сума
в размер 690 лв. и банковата сметка е закрита от Б. Й. на 21.05.2020г., за което
от сметката са изтеглени и 1,37 лв. Банкова сметка № (04) ***, BIC: ***,
разкрита в евро в „Банка ДСК" ЕАД - на 08.05.2020 год. сума в размер на 25
001,02 евро, на 11.05.2020 год. - сума в размер 409,06 евро, като на същата
дата посочената банкова сметка е закрита от Б. Й.. Банкова сметка № (04) ***,
1
BIC: ***, разкрита в долари в „Банка ДСК" ЕАД - на 07.05.2020 год. сума в
размер на 5300 щатски долара и на 08.05.2020 год. - сума в размер 4187,16
щатски долара, като на същата дата посочената банкова сметка е закрита от Б.
Й.. За извърши описаните по-горе банкови операции ответницата се е
позовала на Нотариално заверено пълномощно № 6407, от Г. Ж. Ж..
Ищцата твърди, че ответницата Б. Й. е живяла на семейни начала с
нейния баща и наследодател Г. Ж. и е знаела, че той е починал към тези дати,
тъй като длъжностните лица, удостоверяващи факта на настъпване на смъртта
в Съединени Мексикански Щати, както и компанията - работодател на
починалия, са се свързали незабавно с нея и са й съобщили този факт.
Ищцата твърди, че на основание чл.41, ал.1 ЗЗД пълномощното се
прекратява със смъртта на упълномощителя. Извършвайки банкови операции
без пълномощно, чието действие е било прекратено, за да получи процесните
суми от сметките на наследодателя на непълнолетното дете ответницата не е
притежавала представителна власт и е получила сумите при начална липса на
основание.
След смъртта на Г. Ж. на *** год., паричните средства средствата по
сметките на наследодателя са станали собственост на неговите наследници в
лицето на ищцата.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да:
ОСЪДИ ответницата Б. Б. Й., да заплати на ищеца сумата 1491,37 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ ответницата Б. Б. Й., да заплати на ищеца сумата от 25 410,08
евро, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ ответницата Б. Б. Й., да заплати на ищеца сумата от 9487,16
долара, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
Претендира направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение
за адвокат.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска. Претендира разноски.
По реда на чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Б. Б. Й., действащ чрез процесуалния си
представител по пълномощие, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В отговора не оспорва, че ищцата М. Г. И. е дъщеря и единствен
наследник по закон на Г. Ж. Ж., починал на *** год.. Починалото лице Г. Ж. е
имал разкрити посочените в исковата молба в „Банка ДСК" ЕАД банкови
сметки и ответницата е имала пълномощно да се разпорежда със сумите по
тези сметки. Банковите сметки са закрити от ответницата на посочените в
исковата молба дати.
В отговора твърди, че ответницата е прехвърлила, а не изтеглила от
банкова сметка в евро с IBAN *** сумата от 25 410, 08 евро по своя банкова
сметка.
2
В отговора се твърди, че от доларовата сметка са прехвърлени 9487,16
долара по останалите две сметки - 8687,16 долара по сметка в евро и 800
долара по сметка в лева.
Прехвърлила е по своя банкова сметка сумата от 7,16 долара при
закриване на доларовата сметка, а не посочената в исковата молба сума от 9
487,16 долара.
От левовата сметка са прехвърлени 690 лева по еврова сметка,
прехвърлила е по своя сметка сумата от 801,37 лева.
Твърди, че претендираните суми, в размер на 9 487, 16 долара и 690 лева
не са получени от ответницата и са останали по сметките на наследодателя на
ищцата.
В отговора се твърди, че за периода 30.04.2015 год. - *** год.
ответницата е предала на наследодателя на ищцата, чрез преводи, внасяне в
брой и чрез превод по делегация по неговите банкови сметки, свои лични
парични средства в размер на: 81 100 евро, 2 000 долара и 32 684, 93 лева и е
платила с нейни лични средства и задължение на наследодателя на ищцата за
наем в общ размер на 17 500 лева. В отговора се твърди, че исковете са
неоснователни, тъй като ответницата не е получила процесиите суми без
основание и не се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата. В отговора
се твърди, че в случая процесната сума не е дадена от ищцата, съответно
получена от ответницата за да бъде осъдена да я върне.
Признава факта, че ответницата е получила единствено сумата от 25
410,08 евро. Претендираната сума от 9487,16 долара, не е получена от
ответницата с изключение на сумата от 7, 16 долара, от претендираната сума
от 1491, 37 лева, ответницата е получила 801, 37 лева.
Оспорва като неоснователни искове, тъй като не е налице и следващото
условие за възникване на претендираните вземания - отсъствието на правно
основание за получаване на им. В отговора, се твърди, че за в периода от
31.08.2017 год. до *** год. ответницата е внесла /превела лично или по нейна
делегация по процесиите банкови сметки или е предала в брой на г-н Ж. суми
в размер на 81 100 евро, 2 000 долара и 32 684, 93 лева, тъй като са били във
фактическо съжителство и е съществувало взаимно доверие между тях.
В отговора се твърди, че между тях е сключен договор за влог, по силата
на който ответницата е предоставила на наследодателя на ищцата описаните
по - горе парични средства, който се е задължил да ги пази и да й ги върне.
В отговора се твърди, че с превода след смъртта на наследодателя на
ищцата, ответницата е изпълнила неговото задължение да върне част от
предадените му за съхранение парични средства. В условия на евентуалност
се твърди, че между ответницата и наследодателя на ищцата, че
горепосочените парични суми са предадени, без основание и наследодателя на
ответника е възникнало задължение да върне полученото без основание. С
преводите ответницата е изпълнила задължение на наследодателя на ищцата
да върне получените без основание суми. В обобщение се твърди, че
ответницата е получила сумите на годно правно основание, а предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност е въведено възражение, че в полза на ответницата са възникнали
вземания против ищцата на основание описания по - горе договор за влог в
следните размери: 81 100 евро, 2 000 долара и 32 684, 93 лева. Така
гореописаните вземания са ликвидни и изискуеми.
3
В отговора е въведено възражение за прихващане, с което ответницата
иска от съда, да се извърши прихващане между дължимите от нея суми към
ищцата и дължимите от ищцата суми от 81 100 евро, 2 000 долара и 32 684, 93
лева, до размера на по - малката от тях, а предявените искове следва да бъдат
отхвърлен на основание направеното по тази точка възражение за
прихващане.
В условията на евентуалност въвежда и допълнително възражение
срещу иска като твърди, че ответницата има вземания против ищцата в
следните размери: 81 100 евро, 2 000 долара и 50 184, 93 лева, суми получени
от наследодателя на ответницата без основание и е заплатила без основание
негови задължения в размер на 17 500 лева.
Прави възражение за прихващане, срещу предявения иск и дължимите
от ищцата суми от 81 100 евро, 2 000 долара и 50 184, 93 лева до размера на
по - малката от тях.
Моли съда да отхвърлите като неоснователни предявените искове,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуалния си представител по пълномощие, който
поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОКА:
Безспорно е между страните, че Г. Й. Ж. е български гражданин,
починал на *** год. на борда на кораб, собственост на дружеството „***“ АД,
с което е бил в трудово правоотношение.
Това се установява от представения трудов договор с ***, преведен от
английски език и акт за смърт № **, издаден от Регистъра по гражданско
състояние на град К., щат К., Обединени мексикански щати, в официален
превод на български език, както и издадения въз основа на него Акт за смърт
№ *** г. по регистрите на Община В..
След смъртта си Г. Й. Ж. е оставил единствен наследник по закон
неговата дъщеря и низходяща по права линия ищцата М. Г. И., видно от
удостоверение за наследници изх. № ***/22.10.2021 г. и акт за раждане № I-
1304/19.08.2004 год.
Наследодателя на ищцата и неин баща приживе е имал разкрити в
„Банка ДСК" ЕАД банкови сметки.
Ответницата е притежавала пълномощно, по силата на което е разполага
с представителна власт да се разпорежда със сумите по тези сметки.
Страните не спорят, че:
-банкова сметка № (02) ****, BIC: ***, разкрита в лева в „Банка ДСК“
ЕАД на името на наследодателя на ищцата е закрита от ответницата Б. Й. на
21.05.2020 г.;
- банкова сметка № (04) ***, BIC: ***, разкрита в евро в „Банка ДСК“
ЕАД на името на наследодателя на ищцата е закрита от ответницата Б. Й. на
11.05.2020 г.,
- банкова сметка № (04) ***, BIC: ***, разкрита в долари в „Банка ДСК“
ЕАД на името на наследодателя на ищцата е закрита от ответниците Б. Й. на
4
20.05.2020 г..
По делото се доказва, а и не спори от страните, че на 08.05.2020 год. от
еврова спестовна сметка на Г. Ж. с IBAN **** е нареден превод в размер на
25 001,02 евро към личната сметка на ответницата Б. Й. с IBAN ***, и на
11.05.2020 г., от същата еврова сметка на Г. Ж. е извършен втори превод в
размер на 409,06 евро по същата сметка на ответницата Б. Й. с IBAN ***, или
общо преведената сумата в размер на 25 410,08 евро.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице
М. П., приета по делото без възражения от страните се доказа, че след смъртта
на Г. Й. Ж. на *** год. ответницата Б. Б. Й. е извършила последователни
банкови операции, при които е прехвърлила от сметки на вече покойния Г. Й.
Ж. , към собствени сметки е прехвърлила е сума в размер на 25 410, 08 евро,
както и два превода – на 20.05.2020 г. и на 21.05.2020 г., съответно 7,16 USD и
1,37 лв., които по своята стойност не променят общата левова равностойност
на прехвърлените средства, но потвърждават намеренията на ответницата по
закриване на сметките след смъртта на Г. Ж..
На 08.05.2020 год. от левовата сметка на Г. Й. Ж. с IBAN *** 68 е
извършена вътрешна операция по превалутиране на сумата в размер от 690 лв.
в 352,04 евро, като тази сума е прехвърлена в еврова сметка на Г. Ж. с IBAN
****.
На 21.05.2020 г., при окончателното закриване на левовата сметка, е
извършен превод на остатъчната сума от 1,37 лв. по сметка на Б. Б. Й. (IBAN
***).
На 07.05.2020 г. и 08.05.2020 г. от доларовата сметка на Г. Й. Ж. с IBAN
** са извършени последователни вътрешни операции по превалутиране на
валута, при които общо сумата в размер на 8 680 щатски долара са обменени и
прехвърлени в еврова сметка на титуляра Г. Ж. с IBAN ****), както следва: на
07.05.2020 г., сумата в размер на 4 500 USD, превалутирана в 4 064,46 EUR, и
на 08.05.2020 г. – 4 000 USD, превалутирана в 3 618,98 EUR, както и 180 USD,
превалутирани в 162,85 EUR. На 20.05.2020 г., при окончателното закриване
на доларовата сметка, е извършен превод на остатъка от 7,16 USD по сметка
на Б. Б. Й. (IBAN ****).
Установява се по делото, че претендираните от ищцата суми в размер на
1491,37 лв. и 9487,16 долара, са постъпили по сметката на Г. Ж., разкрита в
евро, след което сумата в общ размер на 25 410,08 евро е преведена от
ответницата Й. по нейна лична банкова сметка с IBAN ***, чрез използване на
пълномощно.
От допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
прието от съда и не оспорено от страните, се установява, че в общата сума от
131 147,87 лв., отчетена като извършени преводи от Г. Й. Ж., са включени и
две значителни операции, осъществени приживе от него в полза на
ответницата Б. Б. Й. чрез дружеството „Нарвал Трейдинг“ ЕООД.
Първата операция е от 21 януари 2019 г., при която от сметката на Г. Ж. е
нареден превод в размер на 25 803,28 лв. с посочено основание „превод към
„Нарвал Трейдинг“ ЕООД, в полза на Б. Й. по фактура № 1-56/21.01.2018 г.“
Втората операция е от 19.04.2019 г., при която от същата сметка е
нареден превод в размер на 90 310,45 лв. с основание „превод към „Нарвал
Трейдинг“ ЕООД, вноска по имот в полза на Б. Й.“.
5
Общата стойност на двата превода възлиза на 116 113,73 лв. Посочените
плащания са наредени лично от Г. Й. Ж. от неговата разплащателна сметка в
Банка ДСК АД, като титуляр и наредител, с изрично посочено основание, че
са „в полза на Б. Й.“, а получател по банковите документи е дружеството
„Нарвал Трейдинг“ ЕООД.
Към документите по преводите са приложени фактура №
**********/21.01.2019 г. и декларация за произход на средствата от 19.04.2019
г., подписани от Ж..
Не се установи по делото, че ответницата Б. Й. е предоставяла средства
на покойния в условията на доверие и фактическо съжителство.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
през процесния период са извършвани касови операции по банковите сметки
на Г. Ж., като част от тях са направени лично от Б. Й..
Съдът намира, че наличие на такива вноски като факт не доказва
произхода на средствата, нито че те са били лична собственост на
ответницата.
По делото не се установи по какъв начин ответницата да е притежавала
внесените суми, както да са били предоставени от самия Г. Ж. или от трети
лица.
От справките постъпили по делото от НАП за декларирани доходи от
ответницата се установява, че за периода 2017–2020 г. тя не е декларирала
никакви доходи, не е осъществявала трудова или търговска дейност и не е
декларирала получено наследство, което би могло да изясни произхода на
внесените средства.
В този смисъл, се налага извод, че липсват доказателства относно това
тези средства са на ответницата предвид недоказаност на техния произход.
От заключението на вещото лице се установява, че наследодателя на
ищцата е нареждал значителни суми в полза на ответницата, включително за
строителството на жилищен имот.
По делото е безспорно установено, че на 21.01.2019 год. Ж. е наредил
превод на 25 803,28 лв., а на 19.04.2019 г. – на 90 310,45 лв., и двата по сметка
на „Нарвал Трейдинг“ ЕООД, с основание „в полза на Б. Й.“.
Общата стойност на тези два превода възлиза на 116 113,73 лв., с което е
финансирано строителството на имота.
От експертизата се установява също, че в периода 2018-2020 г.
ответницата е извършила тегления в брой на обща стойност в размер на 131
147,87 лв. от сметките на наследодателя на ищцата, чрез издадената дебитна
карта.
По отношение на сумите получени по договора за аренда, ищцовата
страна изрично е заявила, че дори при хипотетично съществуване на подобни
отношения, част от сумите, на които се позовава ответницата, са погасени по
давност съгласно чл. 110 ЗЗД.
От свидетелските показания на св. Й. заявява, че познава Г. Ж. като
колеги и приятели. Работили Параходство „Български морски флот“.
Пътували заедно и покрай работата са развили приятелски отношения. Б. я
познава като приятелка на Г.. Веднъж е посещавал апартамента. Той се намира
между Ботевата градинка и Колхозния пазар, в него каре. Там го е завел Г. Ж..“
6
Свидетелят е посетил жилището „веднъж само, за да взема няколко кашона с
книги. Тогава ми беше първото ходене. Апартаментът се разчистваше. След
смъртта на майката на Б., решили да раздадат мебели, покъщнина. Аз
предложих книгите, които бяха в апартамента, да бъдат дарени в читалището в
село С.. С Г. с колата отишли и натоварили 6-7 кашона с книги. Свидетелят
заявява не е влизал в апартамента и не съм виждал пликове с пари в този
апартамент.“.
От показанията на свидетеля Д., който е работил през 2020 г. в „***“ АД
и е бил в служебни отношения с починалия Г. И. Ж., без да има каквито и да
било връзки или заинтересованост към страните по делото, съдът установи по
категоричен начин, че смъртта на капитана е настъпила по време на плаване
от *** към Панамския канал, като екипажът е уведомил за инцидента още
същия ден, поради необходимостта корабът да продължи без капитан. Същият
свидетел заявява, че е бил натоварен лично да уведоми лицето Б. Й., посочена
от починалия като лице за контакт, и че уведомяването е извършено в същия
ден вечерта, на посочения от него адрес, в присъствието на друго лице,
познато на капитана, което не е служител на дружеството.
Съдът кредитира тези показания на свидетеля Д., като логични,
последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото,
доколкото свидетелят не е в отношения със страните и е имал пряк и
непосредствен контакт при уведомяването на ответницата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Б. А. единствено относно
факта, че ответницата е научила за смъртта Г. Й. Ж. още същия ден. В
останалата си част, тези показания са недостоверни, поради заинтересованост,
доколкото е свидетелят е в родствени връзки с ответницата.
От тези показания се налага извод, че ответницата Б. Й. е била
уведомена за смъртта на Г. И. Ж. още в същия ден.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и
компетентно.
Тази фактическа обстановка, съдът установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка със прави СЛЕДНИТЕ
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В проекто доклада си по делото с Определение № 2202/13.06.2022 год.,
съдът е приел, че предявени иск е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от
ЗЗД, т.е. иск за неоснователно обогатяване при изначална липсва на
основание.
Според разпоредбата на чл.5 от ГПК съдът е длъжен да разглежда и
решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви-според общия им разум. Съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и върху закона, което означава, че
съдът е задължен да подведе установените по делото обстоятелства под
приложимата за тях норма от закона т.е. да даде правна квалификация на
предявения пред него иск.
В проекто доклада, на основание разпоредбата на чл.146 ал.1 т.2 от ГПК,
съдът е посочил правната квалификация на правата претендирани от ищеца,
7
на насрещните права и възраженията на ответника. Дадената квалификация
определя и рамките на протичане на процеса, тъй като въз основа на нея се
определят подлежащите на доказване факти, разпределя се доказателствената
тежест за същите и се определя с какви доказателства могат да бъдат
установени.
Неправилната правна квалификация би била основание за обезсилване
на първоинстанционното решение само в случаите, когато същата е довела до
разглеждането на спора не на посочените от страните обстоятелства.
В изложения смисъл правилната правна квалификация на иска, по който
съдът следва да се произнесе е чл.59 ал.1 от ЗЗД.
При хипотезата за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД, следва
да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти. /Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС т.5/
Обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата са резултат от
разместване на имуществени блага без правно основание и без престация от
обеднялата страна към обогатилата се.
Понятието „основание“ в контекста на неоснователното обогатяване
означава валидно възникнало правоотношение между субектите, което
оправдава преминаването на имуществена облага. Когато такова
правоотношение липсва, полученото е „без основание“ и подлежи на
възстановяване по чл. 59 ЗЗД.
При безкасови операции, извършени без валидно нареждане: ако
банковата сметка на ответника е заверена без изрично искане/нареждане по
надлежния ред и извън предварително определените сметки за плащане,
липсва юридическият факт, от който да възникне разплащателно
правоотношение. Липсва разплащателно правоотношение при безкасови
банкови операции извършено от ответницата без представителна власт.
Със смъртта на Г. Ж., за който факт ответницата е знаела на основание
чл.41, ал.1 ЗЗД нейната представителна власт се прекратява със смъртта на
упълномощителя.
Извършените от ответницата банкови операции без представителна
власт, и е получила процесните суми от сметките на починалия без основание.
След смъртта на Г. Ж. на *** год., паричните средства по сметките по
неговите сметка преминал в собственост на неговата единствена наследница
ищцата по делото, която с тези преводи е обедняла.
Тези „преводи“ не почиват на валидно основание и полученото подлежи
на връщане като неоснователно обогатяване по реда на чл.59 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът се е обогатил без
правно основание за сметка на ищеца; липсва престация и липсва валидно
правоотношение, което да оправдае имущественото разместване; не са налице
и надлежно упражнени потестативни права, които биха изключили
неоснователността на обогатяването, което обосновава извод, че искът е с
правно основание чл. 59 ЗЗД. /В този смисъл и Постановление № 1/28.05.1979
г., ПВС/.
Предявения иск е основателна и доказан до сумата в размер на 25 410,
08 евро, като в останалата си част следва да бъде отхвърлен.
8
За пълнота на изложеното, по отношение на възражението за
прихващане, съдът с Определение №2202/13.06.2022 г. не е приел за
съвместно разглеждане, направеното от ответника Б. Б. Й. възражение за
прихващане в настоящото производство. По силата чл.103 и сл. от ЗЗД,
„Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В материално правен аспект прихващането
е способ за прекратяване на две насрещни вземания до размера на по малкото
от тях. Самото възражение за прихващане е процесуален способ за
упражняване на материалното потестативно право да се извърши
компенсация, уредено в чл. 103-105 ЗЗД.
Възражението за прихващане е процесуално действие, с което
ответникът се защитава срещу иска. Съгласно чл.103 ЗЗД, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За да се уважи възражението за прихващане, трябва да са на
лице следните предпоставки: наличие на два дълга, които могат да бъдат на
различно правно основание; да е налице идентичност на дълг и вземане между
едни и същи лица; двата дълга да са еднородни и заместими; вземането на
кредитора да е изискуемо; вземането да е установено по основание и размер,
т. е. да е ликвидно; и вземането да е действително.
В случая, обаче насрещното вземане, с което се иска прихващане, е
спорно, тъй като не се касае за вземания между едни и същи лица и
възражението за прихващане не може да бъде прието за съвместно
разглеждане, но дори и да бе прието за съвместно разглеждане от съда, то не
би променило крайните изводи на съда.
По отношение на разноските, съдът следва да присъди в тежест на
ответницата и направените от ищцата разноски в размер на 5 780 лева,
представляващи държавна такса от 2 760 лева и адвокатски хонорар от 3020
лева по представения списък.
Водим от гореизложеното съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД ответницата Б. Б. Й. с ЕГН:
********** и постоянен адрес в гр. В., ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Г. И.
с ЕГН: ********** и адрес в гр. В., ***, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие по реда на чл. 32 от ГПК адв. д-р Г. В., от АК-В.
и съдебен адрес гр. В., ****, сумата от 25 410,08 евро, с която сума ищцата се
е обогатила за сметка на ответницата като е извършила банков превод без
представителна власт, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба 07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявени иск
от М. Г. И. против Б. Б. Й., за сумата в размер на 1491,37 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
от М. Г. И. против Б. Б. Й., за сумата в размер на 9487,16 щатски долара,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
9
07.04.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответницата Б. Б. Й., да заплати на ищцата М. Г. И.
направените по делото разноски в размер на 5780 лева, на основание чл. 78 от
ГПК, от които 3020 лева, заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните, пред Апелативен съд гр.В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
10