Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14
019 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 558
ал.5 вр. 557 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Д.В.С. се твърди,
че на 04.07.2018 г., около 07.20 часа, в гр. С. е настъпило ПТП, при което
пострадал ищецът. Твърди се, че като велосипедист се движел по спомагателното
платно на бул. „Цариградско шосе“ от бул. „Алея Яворов“ към „Площад на авиацията“,
когато в района на ул. „Тинтява“ бил ударен от неизвестен лек автомобил.
Вследствие на удара паднал от велосипеда, а водачът на лекия автомобил напуснал
мястото на ПТП. Твърди се, че получил тежки травматични увреждания, изразяващи
се във фрактура на горния край на лява раменна кост /хумерос/. В болнични
условия му била извършена закрита репозиция за наместване на счупването. Търпял
болки, страдания и ограничения през значителен период от време.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф. да му заплати сумата 30 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2018 г. Претендират се
разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Николов.
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Шишков.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К - 438 на СДВР, от който се
установява, че на 04.07.2018 г. , около 07.20 часа на спомагателното платно за
движение на бул. „Цариградско шосе“, в района на кръстовището с ул. „Тинтява“ е
осъществено ПТП между неизвестно МПС и велосипедиста Д.В.С., от което пострадал
велосипедиста с диагнова – фрактура на ляво рамо.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Д.В.С. е получил счупване на лява мишнична кост в горния й край. Обоснован е
извод за проведено консервативно лечение чрез имобилизация по Дезо за 45 дни.
Посочено е, че ищецът е ползвал болнични листове за временна нетрудоспособност
за 5 месеца. Посочено е, че през периода на лечение е търпял болки и страдания,
като първите 4 седмици те са били с по-интензивен характер. Посочено в
заключението е, че механизмът на увреждането най-често е индиректен – падане
върху ръката и е възможно да бъде получено при падане от велосипед върху
терена.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че няма данни за технически причини за
настъпване на произшествието като водачът на автомобила е имал техническата
възможност да възприеме движещият се пред него велосипед, да спре преди мястото
на удара или да заобиколи велосипеда. Посочено е, че неустановеният автомобил и
велосипеда са се движили по дясното самостоятелно платно на бул. „Цариградско
шосе“ с посока от бул. „Алея Яворов“ към кръговото кръстовище на „Площад на
авиацията“. Посочено е, че няма данни за спрели и паркирани ППС на мястото на
произшествието, както и че няма данни за препятствия на пътното платно,
ограничаващи видимостта на водачите. Вещото лице е обективирал извод, че
водачът на неустановения автомобил е имал техническата възможност да възприеме
движещия се велосипед пред автомобила, да намали скоростта на движение или да
спре преди мястото на удара, както и да извърши маневра за заобикаляне на
велосипеда. Посочено е и, че водачът на велосипеда е имал техническата
възможност да възприеме движещият се зад него лек автомобил в огледалото за
обратно виждане респ. да не управлява в района на плотното за движение на ППС.
В съдебно заседание на 03.06.2019 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С.Д.С., брат на ищеца и А.Е.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 04.07.2018 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът Д.В.С.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е неустановен, а това се установява и от констатациите на протокола за
ПТП, който в тази си част има обвързваща съда доказателствена сила.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от констатациите на протокола за ПТП респ. изводите на вещото
лице по САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищеца С.. От получените травми са последвали болки и
страдания за същия, установени от заключението на вещото лице. Фактът на
понесени страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства, които
съдът кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като логични,
последователни непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалия /44 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период и
страданията, които е преживял същият от медицинска и емоционална гледна точка и
ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него
дейности в значителен период от време настоящият съдебен състав намира, че следващото
му се обезщетение за причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума в
размер на 20 000 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи
като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
При проведено насрещно доказване, ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване, изразяващо се в движение с гръб
към попътно движещите се МПС-та. Очертаното, във възражението на ответника,
поведение на ищеца не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 80 от ЗДвП. Съвсем отделен въпрос е, че предлаганият от ответника начин на движение
на велосипедиста би противоречал на нормата на чл. 15 ал.5 от ЗДвП. По делото
не са ангажирани доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се
установи, че с поведението си водачът на велосипеда е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване се
възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 17.07.2018 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 18.10.2018 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на процесуалния
представител на ищеца /между стр. 4 и стр.5 в делото/ е посочено, че
представителството е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което
настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приложение на горецитираната правна норма. С оглед размера на заявения иск и
уважената част от него, извършените по делото процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира, че
дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на сума
в размер на 1 430 лв., с оглед определените минимални размери на адвокатските
възнаграждения в Наредба 1/2004 г., а в неговата припадаща се част с оглед
уважената част от иска същото е в размер на 953, 33 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 183, 33
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1033, 33 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на Д.В.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. С. Н.-К.сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г.
в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2018 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. С.
Н.-К.сумата от 953, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С. Н.-К.да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата от 183, 33 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 1 033, 33 лв. – дължима ДТ и платени разноски от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: