№ 40
гр. Перник, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201964 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5254740, с който на А. Х.
Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21,
ал.1 от същия закон, извършено на 11.09.2021г., в 17:05 часа в общ. Перник,
АМ Струма, км 22+100, бензиностанция Лукойл-Студена, в посока към гр.
Дупница, тъй като при ограничение от 120 км/ч валидно за извън населено
място, е заснет управлявания лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ 4
Матик” с рег. № ******** със скорост от 141 км/ч, при което превишението е
21 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата бланкетни доводи жалбоподателят А. Х. Х.
моли процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на
закона и процедурните правила.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се представлява и от свой пълномощник.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в предвидения
срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 11.09.2021г. на Автомагистрала Струма, в района на км 22+100,
бензиностанция Лукойл-Студена, намиращ се на територията на общ. Перник,
бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни
превозни средства в посока от гр. София към гр. Дупница с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0. В
17:05 часа през обсега на радарното устройство на автоматизираното
техническо средство преминал лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ 4
Матик” с рег. № ********, като същото фиксирало скорост на движение 146
км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран с № 1158р-8784 от 14.09.2021г.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на А. Х. Х., ЕГН **********. В отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден
срещу него процесния ЕФ, в който след приспадане на допустимата грешка
отчетената скорост била редуцирана на 141 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скоростта на движение било с 21 км/ч, като за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) Жалбоподателят не реализирал
правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с
процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ
4 Матик” с рег. № ******** е собственост на А. Х. Х., ЕГН **********, като
същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка
от показанията на автоматизираната система, а именно снимка №
11743DО/0404373 от 17:05 часа на 11.09.2021г., документираща именно
2
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че
друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – на Автомагистрала Струма, в района на км 22+100,
бензиностанция Лукойл-Студена, намиращ се в района на общ. Перник, при
което е било изготвеното статичното изображение с № 11743DО/0404373 на
което е заснето процесното пътно превозно средство.
По делото са приети доказателства относно вида и съответствието с
нормативните изисквания за сертифициране и годност на преносимата
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, за
което е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от Българския институт по метрология и Протокол за проверка №
01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология, поради което не може да се поставя под съмнение,
че същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка с рег.№ 1158р-8784 от 14.09.2021г. протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. От неговото съдържание се установява,
освен мястото на което е бил извършван контрола, но и посоката на движение
на контролираните моторни превозни средства, която е от гр. София към
гр.Дупница, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на
задействане - приближаващи автомобили, както и че контролът се е извършил
за времето от 16:00 часа до 18:00 часа, като възпроизведения час на заснемане
на процесната снимка – 17:05 часа е именно в периода през който системата е
била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че
3
контролирания участък попада в обхвата на позициониран пътен знак В26,
променящ на 120 км/ч общото ограничение на скоростта за движение по
автомагистрала.
Писмо изх. № 11-00-18 от 20.01.2023г. на Областно пътно управление
Перник удостоверява, че максимално допустимата скорост на движение на
автомагистрала Струма в посочения участък е въведена с пътен знак В26,
позициониран на км 19+797 в посока към гр. Дупница, т.е. безспорно се
доказа, че контролът е осъществен в участък на автомагистрала, в чийто
граници е действало ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с пътен
знак В26.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ не съдържа надлежно описание
на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП, като съображенията са следните:
Видно от съдържанието на обжалвания акт в него ясно и убедително е
посочено, че деянието е извършено „при ограничение от 120 км/ч валидно за
извън населено място”. Не са изложени релевантните обстоятелства за
контролирания участък, тъй като не е фиксирано, че се касае за превишаване
скоростта на движение в участък от автомагистрала, който е сигнализиран с
пътен знак В26, променящ общото ограничение от 140 км/ч, с въведена
забрана да не се превишава скоростта от 120 км/ч. В случая съставомерния
факт по чл. 21, ал.2 от ЗДвП не е надлежно предявен на нарушителя, тъй като
не е описан в ЕФ. При това положение жалбоподателят не се е защитавал
срещу същия, тъй като не му е предявено обвинение, че при избиране на
скоростта на движение е превишил скорост, различна от посочената в
таблицата по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае за непредявено фактическо
положение, което е относимо към дадената правна квалификация на
извършеното нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Същевременно
непосочването на въведената забрана с позициониран пътен знак В26 води до
невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение е извършил, за да
организира ефективно защитата си, тъй като общото ограничение на
максимално разрешената скорост, валидна за движение по автомагистрала е
140 км/ч, предвид чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното се налага извод за липса на логическо и правно
единство между приетите фактически констатации и изведената правна
квалификация на установеното нарушение, което води до съществено
процесуално нарушение, тъй като противоречието между описанието на
нарушението и правното му квалифициране ограничава правото на защита на
нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере за какво точно
деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност, въз
основа на какви факти и коя законова норма е нарушил, за да организира в
пълен обем правото си на защита.
Съдът също е поставен в положение, при което да не може да извърши
пълна и обективна проверка за коя релевантна хипотеза – на ал.1 на чл. 21 от
4
ЗДвП или на ал.2 на същата разпоредба е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с издадения
ЕФ, предвид направеното описание на деянието и въведено в чл. 21, ал.1 от
ЗДвП общо ограничение на скоростта по автомагистрала от 140 км/ч.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на
процесуалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2
от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 5254740, с който на А. Х. Х.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
същия закон, извършено на 11.09.2021г., в 17:05 часа в общ. Перник, АМ
Струма, км 22+100, бензиностанция Лукойл-Студена, в посока към гр.
Дупница, тъй като при ограничение от 120 км/ч валидно за извън населено
място, е заснет управлявания лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ Матик
” с рег. № ******** със скорост от 141 км/ч, при което превишението е 21
км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5