М О Т И В И по НОХД № 647/2012 г. по описа на ПлРС
Обвинението е против подсъдимата С.Г.С. *** за извършено от нея
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК за
това, че:
с цел да набави за себе си имотна
облага, при условията на опасен рецидив, възбудила на 12.08.2011 г. в град
Летница, обл. Ловеч и поддържала до 13.08.2011 г. в гр. Летница, обл. Ловеч
заблуждение у В.Л. ***, че ще извърши ремонт на храм “Св. Теодор Тирон” от гр.
Летница и с това му причинила имотна вреда в размер на 700 лева в гр. Летница и
240 лева в гр. Плевен или всичко на обща стойност 940 лева.
Представителят на Районна
прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като
пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание към минимума предвиден в
закона, като същото бъде редуцирано с 1/3.
Подсъдимата
С.Г.С. се явява лично и с адв. Р.И. *** и категорично заявява, че е запозната със съкратеното съдебно следствие и дава съгласие то да бъде проведено при
условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимата признава вината си, запозната
е с чл. 371 от НПК, че самопризнанията,
направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на
присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство
№ Д-2803/2011 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
По делото
е предявен граждански иск от пострадалия В.Л.Й. за сумата от 940 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като
граждански ищец в процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимата в
хода на съдебното следствие, приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:
Подсъдимата С. се нуждаела от
парични средства и решила да набави такива чрез въвеждане в заблуждение на В.Л.Й.
– свещеник в храм “Св. Теодор Тирон” гр. Летница. За целта на 12.08.2011 г.
пристигнала в гр. Летница, заедно с познатия си О.И.Г. и се отправили към
храма, където намерила свещеника Й. и му показала документи, между които имало
и фактура и други писмени документи, от които е видно, че тя може да извършва
ремонти на църкви с пари от Епископата в гр. Солун, Република Гърция.
Документите били издадени от Пловдивската епарпхия. Документите били на
български език, но Й. не можел да разбере откъде точно са издадени, имало и
печати, но на по-късен етап в хода на разследването решил, че може би са
фалшиви. Подсъдимата С. за по-голяма достоверност показала и каталог за плочки
за под, като заявила, че може да направи ремонт на храма с пари на Епископата
от гр.Солун, Република Гърция. Подсъдимата С. също така заявила, че има
работници и материали в складове в гр. София. Тя накарала Й. да си избере
плочки от каталога и докато си избирал плочки подсъдимата С. казала, че
разполага с цигли и греди за покрива. Подсъдимата С. казала на свидетеля Й., че
оперира с “Алфа банк” и че на 16.08.2011 г. на сметка на Й. в “Алфа банк” ще
бъдат преведени 50 000 лв. за ремонт на църквата, като ремонта включвал
както и пода и стените, така и покрива на храма. Същия ден подсъдимата С. и
свидетелите Й. и Г. отишли в клон на банката в град Плевен, тъй като въпросната
банка нямала клон в гр. Летница. При откриването на сметката подсъдимата С. за
по-голяма достоверност накарала служителите на банката да направят писмена
заявка от името на Й. за теглене в брой на сумата от 50 000 лева за дата
16.08.2011 г., след което тримата се върнали в гр. Летница, като подсъдимата С.
обяснила на Й., че ще докара материалите за ремонт с ТИР от град София, за
което Й. трябвало да плати на шофьора пътя от гр. София до гр. Летница сумата
от 700 лева, като подсъдимата С. казала, че парите трябва да бъдат дадени на
нея, а тя ще плати на шофьора и товарачите. Същия ден отишли до гр. Левски, за
да може Й. да изтегли 700 лева от личната си сметка. Парите били изтеглени от
личната сметка на Й. от Банка “ДСК”. В банката Й. срещнал свой познат Г.С.,
който по попитал защо тегли тези пари и Й. му отговорил, че парите са за
транспорт за ремонт на църквата и ще ги даде на подсъдимата С., която пътувала
с него в колата. Парите в размер на 700 лева Й. дал на подсъдимата С., без да
получи никакъв оправдателен документ.
На следващия ден 13.08.2011 г.
подсъдимата С. отново се появила в църквата с О.Г., но този път на разговора
макар и не пряко присъствал Г.С., който косял тревата в двора на църквата и
тогава подсъдимата С. казала, че дадените пари няма да стигнат за превоза и
поискала още 300 лева. Тъй като било събота и банки работели само в гр. Плевен
отново дошли до град Плевен и от банка “ДСК” изтеглили 300 лева и дал от тях на
подсъдимата С. 240 лева. Подсъдимата С. и Г. отпътували за гр. София, а Й. ***6.08.2011
г. Й. отишъл в гр. Плевен в клона на “Алфа банк” да провери дали са постъпили
пари по сметката, но такива нямало. При телефонен разговор с подсъдимата С. тя
го уверила, че пътува към град Плевен заедно с Генералния директор на “Алфа
банк” с бронирана кола, както и ТИР с работници и материали. Й. чакал до обяд в
гр. Плевен, но подсъдимата С. на дошла и той си заминал за град Летница. На следващия
ден отново в телефонен разговор подсъдимата С. уверила Й., че всичко е по план,
но като не пристигнали материалите на следващия ден Й. разбрал, че е бил
измамен. По случая е образувано досъдебно производство.
Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на свидетелите В.Л.Й., Г.С.С. и О.И.Г. дадени на
предварителното производство и приети и от подсъдимия като доказателствен
материал по делото. Съдът изцяло цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи
си и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по
идентичен начин в логична
последователност фактите от значение за делото, които очертават възприетата от съда фактическа
обстановка.
В подкрепа на така изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт са
прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по
досъдебно производство № Д-2803/2012 г. по
описа на Районна прокуратура - гр. Плевен.
На досъдебното производство подсъдимата
С.Г.С. не се признава за виновна и дава обяснение, излагайки своя защитна теза,
но в хода на съдебното следствие признава вината си и съжалява за стореното.
От така приетата от страните за
установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимата С.Г.С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, като с цел да набави за себе си имотна
облага, при условията на опасен рецидив, възбудила на 12.08.2011 г. в град
Летница, обл. Ловеч и поддържала до 13.08.2011 г. в гр. Летница, обл. Ловеч
заблуждение у В.Л. ***, че ще извърши ремонт на храм “Св. Теодор Тирон” от гр.
Летница и с това му причинила имотна вреда в размер на 700 лева в гр. Летница и
240 лева в гр. Плевен или всичко на обща стойност 940 лева.
От обективна страна са всички
признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл,
като подсъдимата е съзнавала елементите
от обективна страна на основния и квалифициран състав и неизбежното
настъпване на обществено опасните последици на своето противоправно деяние, което
именно е целяла.
Причина за извършване на деянието е
ниското правно съзнание на подсъдимата.
Смекчаващо
вината обстоятелство е направеното самопризнание.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са предишните осъждания на подсъдимата С., които не
са оказали необходимото превъзпитателно и превантивно въздействие.
При определяне на наказанието на подсъдимата С.Г.С. съдът взе
предвид, че за извършеното престъпление по текста на чл. 211, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК
законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Тъй като делото е разгледано
при условията на съкртено съдебно следствие и по-точно на чл. 371, т. 2 от НПК,
е на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със
задължението по чл. 373, ал. 2 от НПК и приложи разпоредбата на чл. 58а от НК,
съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби
в НК – чл. 54 от НК и така определенето наказание се намалява с 1/3 и осъжда подсъдимата С.Г.С. на три
години лишаване от свобода, като намалява така определеното наказание с 1/3, а
именно я осъжда на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в Затвор.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
По делото е предявен граждански
иск от В.Л.Й. *** с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени
вреди в размер на 940 лева срещу подсъдимата
С.Г.С..
Искът е своевременно предявен и с
нарочно определение на съда е приет за съвместно разглеждане в рамките на
наказателното производство. В.Й. е конституиран като граждански ищец. Налице са
условията за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимата С.Г.С..
Извършено е деяние, което е противоправно, виновно, в резултат на него са
настъпили имуществени вреди и е налице причинно следствена връзка между
деянието и резултата, ето защо съдът счита, че предявения граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер за
сумата от 940.00 лева, като основателен
и доказан.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: