Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
град Горна Оряховица, 17.07.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1550 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.,
чрез пълномощник - юрисконсулт Н.А.С., твърди
в исковата си молба, че че на 23.09.2015г. между „Фератум България” ЕООД - като кредитор, и М.Г.М.
- като кредитополучател, е подписан договор за кредит № 304957, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ. Сочи, че със
сключване на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия. Твърди, че по силата на сключения договор за кредит, на М.М. е отпуснат кредит в размер на
1000,00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора, в размер на 230,00 лева, за срок от 360 дни. Заявява, че с цел да повиши кредитоспособността си и вероятността
да бъде одобрен, кредитополучателят
е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество е одобрено
от кредитора, като в тази връзка, на 23.09.2015г., между М.Г.М. и „Фератум Банк” ЕООД - като гарант, е сключен договор за гаранция с № 304957, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, и се задължава солидарно с последния, като при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредиторът има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя. Сочи, че съгласно Общите условия, приложими към договор за гаранция № 304957, кредитополучателят
се е задължил да плати на гаранта
такса за предоставяне на гаранцията, а именно – 578,38 лв. Твърди, че М.Г.М. не е изпълнила договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД, гарантът е
погасил дължимата сума в пълен размер и е встъпил в
правата на кредитор. Посочва, че датата
на последна вноска по кредита е била на 17.09.2016г. и след тази дата вземането е
станало изискуемо в пълен размер. Заявява, че подписаният договор
за гаранция предвижда в случай на забава от страна на кредитополучателя, на същия да се начислява такса, в зависимост от просрочието, като дължимата такса за
събиране на вземането в настоящия случай е в
размер на 100,00 лв. Заявява, че така задължението на
ответника М. към дружеството-гарант се
формира от непогасената част от кредита (главница), договорна лихва и административна такса, всичко в общ размер на 1188,29 лева,
ведно с дължимата такса за гаранция по договор за гаранция № 304957, в размер на 578,38 лв.
Твърди, че на 01.12.2017г., между „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД и „Фератум Банк” ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г към него от същата дата, по силата на които вземането,
произтичащо от договор за гаранция с № 304957/23.09.2015г. е
прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Тъй като по договора за гаранция
били извършвани плащания, като дългът е в общ размер на 1811,69 лв.,
от които: 915.52 лв. - главница, 172,77 лв. - договорна лихва за
периода от 23.10.2015г. (датата на първа вноска) до 17.09.2016г.
(датата на последната вноска), 100,00 лв. - административна такса за събиране
на вземането, 578,38 лв. - такса за гаранция, 45.02 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от 18.09.2016
г. до 17.05.2018 г., както и законната лихва
върху главницата.
Твърди, че горепосочените суми не са заплатени от ответницата. Посочва, че „АКПЗ” ООД
депозирало пред ГОРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано е ч. гр. д. 991/2018г., по което съдът е
издал заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, но в законоустановения двуседмичен
срок М.Г.М. е възразила срещу същата. Сочи, че това обуславя правния интерес на
ищцовото дружество от иницииране на настоящото производство.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с
което да
признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има
следните вземания срещу М.Г.М. по договор за кредит № 304957 от 23.09.2015г. във връзка
с договор за гаранция от 23.09.2015г., а именно : 915,52 лв. - главница; 172,77 лв. - договорна лихва за периода от 23.10.2015г. до 17.09.2016г.; 100,00 лв. - административна такса за събиране на вземането; 578,38 лв. - такса за гаранция; 45,02 лв. - мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от 18.09.2016г. до 17.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендира разноски на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.
Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника, заедно с
преписа от исковата молба и доказателствата.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от адв. Н.К. И. от ВТАК, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.
Ответникът М.Г.М. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си – адвокат С.И. от ВТАК. Заема становище, че предявения срещу нея иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди, че не е сключвала договор за кредит, респ. договор за гаранция, двата от 23.09.2015г., при описаните условия, и че не го е усвоявала. Твърди, че не е изпращала искане за предоставяне на кредит чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ до дружеството ищец „Фератум България” ЕООД и че не е получавала търговски съобщения и документи от същото. Заявява, че дори не ѝ е известно да съществува такъв договор. Прави възражение за недействителност на процесния договор за предоставяне на кредит чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ. Твърди, че до знанието ѝ не е достигала информация за извършена прехвърлителна сделка, поради което същата не поражда правни действия спрямо нея като трета страна-длъжник по договора, тъй като не е уведомена от първоначалния кредитор. Заявява също, че никога не ѝ бил предоставян и тя не била подписвала никакъв договор за гаранция с ищеца, още повече, че не е теглила никакви суми. Поради това прави възражение за недействителност на процесния договор за гаранция от 23.09.2015г. Оспорва истинността (автентичността и авторството) на представените с исковата молба писмени доказателства, като твърди, че същите не са съставени и подписани от нея. Моли съда да не допуска същите.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответницата М.Г.М., чрез пълномощника си – адвокат С.И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Не поддържа оспорванията на истинността (автентичността и авторството) на представените с исковата молба писмени доказателства Моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди направените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. д. 991/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., с пълномощник - юрисконсулт Н.А.С., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1171/29.05.2018г. против длъжника М.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за сумата от 915,52 лв., представляваща задължение по Договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк” ЕООД и М.Г.М. на 23.09.2015г., във връзка с Договор за кредит № 304957/23.09.2015г., сумата от 172,77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.10.2015г. до 17.09.2016г.; сумата от 100,00 лв., представляваща такси; сумата от 578,38 лв., представляваща гаранция по кредитна сделка; сумата от 45,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.09.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2018г. до окончателното ѝ плащане, сумата от 36,23 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 200,00 лв., от които 50,00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП и 150,00 лв. по чл. 26 от НЗПП. Тези факти се потвърждават и от писмените материали по ч.гр.дело № 991/2018г. по описа на ГОРС, приложено към делото.
Видно от
приетите писмени доказателства : заверени преписи от информация за заявка за кредит, статус на кредита, договор за
предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., общи условия към
него, в чл.1 – чл.3 от договора е визирано, че „Фератум България” ЕООД,
като кредитор, отпуска на ответницата - кредитополучател, потребителски кредит в
размер на 1000 лева, с размер на погасителната вноска – 102.50 лв., брой вноски
– 12, първа падежна дата – 23.10.2015г., обща дължима сума : 1230 лв., годишен
лихвен процент на разходите по кредита – 49.11 %, а кредитополучателят ще върне предоставената му сума на
кредитора, при условията, визирани в договора и ОУ към него, приети на
01.11.2014г. /чл.6 от договора/.
Видно от приложените писмени доказателства - заверени преписи от информация за заявка за кредит, статус на кредита, договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., общи условия към него, общи условия към договор за гаранция (поръчителство), процесният договор е сключен между страните като част от системата за предоставяне на кредити от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, подробно описана в цитираните по-горе Общи условия.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г., препис-извлечение от приложение към него, както и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, „Фератум Банк” гр. Слима, Малта, – Продавач /Цедент/, е прехвърлил възмездно на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София - Купувач /Цесионер/, свои ликвидни и изискуеми вземания – 5244 кредитни отписвания, при покупна цена от 557 144 лв. за целия портфейл, описани в приложение към този договор, което ще бъде подписано от двете страни.
От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно /л.24 от делото/, се установява, че цедентът „Фератум Банк” Слима, Малта, е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведоми от името на Ferratum Bank p.l.c. всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. между тези две дружества, включени в приложение Г – неразделна част от договора за цесия, като тези права се предоставят във връзка с изпълнение на изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
С уведомление, приложено към исковата молба по настоящото дело /л.22 от делото/, цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София уведомява М.Г.М., че на основание сключения договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г. между ,,АКПЗ” ООД (цесионер) и ,,Фератум Банк” ЕООД (цедент), задължението й, произтичащо от договор за кредит № 304957 от 23.09.2015г. във връзка с договор за гаранция от 23.09.2015г., е изкупено от ,,АКПЗ” ООД, което дружество е новият й кредитор. В цитираното уведомление е вписано, че на основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание чл.4.5 от сключения договор за цесия и Пълномощно, считано от датата на получаване на това уведомление, кредитор спрямо нея по горепосоченото парично задължение е ,,Агенция за контрол на просрочени задължение” ООД и всички плащания на дължими суми по договора (главница, лихви, разноски и др.) трябва да бъдат превеждани по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АКПЗ” ООД.
Видно от приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза на 23.09.2015г. „Фератум България” ЕООД
е предоставило кредит в размер на 1000,00 лв. на М.Г.М. чрез превод на сумата
по банковата сметка с IВАN : ВG66ВРВI79311026774701
в „Българска Пощенска банка” с титуляр М.Г.М.. От заключението на СИЕ се
установява, че предоставената на основание договор за кредит № 304957 от
23.09.2015г. сума в размер на 1000,00 лв. е усвоена на 23.09.2015г., чрез
получаването й по банковата сметка на М.Г.М.. Видно от заключението на СИЕ, към
момента на сключването на договор № 304957 от 23.09.2015г., възникналите
парични задължения за кредитополучателя са на обща стойност 2000,00 лв., в т.ч.
: - главница в размер на 1000,00 лв., - договорна лихва в размер на 230,00 лв.,
- такса гаранция в размер на 770,00 лв. От приетата СИЕ е видно, че
впоследствие, поради неизпълнение на разписаните в договора условия за
погасяване на кредита, за кредитополучателя М.Г.М. са възникнали задължения,
както следва : - административна такса в общ размер на 100,00 лв., - законна лихва
(върху стойността на дължимата главница по кредита), която от 01.12.2017г.
(датата на цесията) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда е в размер на 45,02 лв.; така общият
размер на задълженията възлиза на 2145.02 лв. От заключението на СИЕ се
установява, че за погасяване на задълженията си по договор за кредит № 304957
от 23.09.2015г., М.Г.М. е заплатила суми в общ размер на 333,33 лв., в т.ч. : -
на 26.10.2015г., чрез Ерау, М.Г.М. е внесла 166,67 лв. в полза на „Фератум
България” ЕООД с КИН: **********, с основание : „вноска по кредит ЕГН **********
М.Г.М.”; - на 25.11.2015г., с вътрешнобанков превод, М.Г.М. е превела 166,66
лв. от банковата си сметка с IВАN : …, в полза на „Фератум България” ЕООД с
КИН: **********, с основание : „вноска по кредит на М.М. - ЕГН**********”. Видно
от приетата СИЕ, с внесените от М.Г.М. по кредита 333,33 лв. от страна на
кредитора са погасени : - главница в размер на 84,48 лв.; - договорна лихва в
размер на 57,23 лв.; - такса за гаранция в размер на 191,62 лв. Приетата СИЕ
удостоверява, че съгласно погасителния план, с внесените от М.Г.М. по кредита
333,33 лв. е следвало да се погасят : - главница в размер на 166,66 лв.; - договорна
лихва в размер на 38,34 лв.; - такса за гаранция в размер на 128,33 лв., т.е.
при разпределението от кредитора на внесените по кредита суми не е спазен
договореният между страните ред за погасяване на дължимите суми по процесния
договор. От заключението на СИЕ се установява, че дължимите по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 304957 от 23.09.2015г. и договор за гаранция
№ 304957 от 23.09.2015г. суми за главница, договорна лихва, административна
такса и такса гаранция, не са платени от длъжника в пълен размер. Приетата СИЕ
сочи, че : 1/ имайки предвид направеното от кредитора разпределение на
вноските, неизплатените от ответницата задължения са в общ размер от 1811.69
ла, в т.ч. : - главница в размер на 915.52 лв., - договорна лихва в размер на
172,77 лв., - такса за гаранция в размер на 578,38 лв., административна такса
за събиране на вземането в размер на 100,00 лв., законна лихва за забава в
размер на 45,02 лв.; 2/ имайки предвид разпределение на вноските спрямо
погасителен план, неизплатените задължения от М.М. са в общ размер от 1807.65
лв., в т.ч. : - главница в размер на 833,34 лв., - договорна лихва в размер на
191,66 лв., - такса за гаранция в размер на 641,67 лв., - административна такса
за събиране на вземането в размер на 100 лв., - законна лихва за забава в
размер на
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на оспорените от ответницата вземания, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че между кредитора „Фератум България” ЕООД и ответницата М.М. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., по силата на който горепосоченият кредитор да е предоставил на ответницата, като кредитополучател, кредит в размер на 1000 лева, със срок на кредита – 360 дни, а кредитополучателят да е поел задължение да погасява кредита на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 102.50 лв. Действително, приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, и заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ, удостоверяват изложените от ищцовата страна твърдения относно времето, проведена между страните кореспонденция на електронни носители, начина на сключването на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. между „Фератум България” ЕООД и ответницата, по инициатива на потребителя М.М., чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР.
Въз основа на приетата СИЕ, съдът намира за установени по делото и фактите, че кредиторът „Фератум България” ЕООД е предоставил потребителски кредит в размер от 1000 лв. на ответницата по посочена от нея банкова сметка *** : ВG66ВРВI79311026774701 в „Българска Пощенска банка” с титуляр М.Г.М., след което потребителят М. е усвоила отпуснатия й кредит от 1000 лв.
Въз основа на приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че считано до изготвяне на експертизата, кредитополучателят М.М. е изплатила на кредитора „Фератум България” ЕООД общата сума от 333.33 лв., от която: сумата от 166.67 лв. – на 26.10.2015г., и сумата от 166.66 лв. – 25.11.2015г., след което е преустановила плащанията. В тази връзка, приетата СИЕ удостоверява по делото, че поради това кредиторът е начислил неизвършени просрочени и дължими плащания по процесния договор в общ размер от 1811.69 лв., в т.ч. : - главница от 915.52 лв., - договорна лихва от 172,77 лв., - такса за гаранция от 578,38 лв., административна такса за събиране на вземането от 100,00 лв., законна лихва за забава в размер на 45,02 лв.
С писмения отговор на исковата молба, обаче, ответната страна предявява възражения за недействителност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. и на договор за гаранция от 23.09.2015г., твърдейки, че М. не е изпращала искане за предоставяне на кредит, не е получавала търговски съобщения и документи от „Фератум България” ЕООД, не е подписвала описаните в исковата молба договори за кредит и договор за гаранция, които съдът намира за основателни.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от информация за заявка за кредит, статус на кредита, договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. и общи условия към него, както и приетата СИЕ, настоящият съдебен състав приема за установени фактите, твърдени в исковата молба, относно провеждането на кореспонденция между „Фератум България” ЕООД и М.Г.М. относно сключването на договор за потребителски кредит, чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща/ във формата на електронен документ, при условията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗЕТ. Данните по делото сочат също, че съдържанието на процесния договор е логически свързано с електронното изявление на потребителя, поискал предоставянето на кредит от разстояние със заявка от 23.09.2015г., в 09.32 часа, предоставил е изискуемата подробна информация относно имената, личната карта, адреса, телефонен номер и електронна поща за кореспонденция и връзка, както и банкова сметка *** М.М. – за превеждане на отпуснатия й кредит. Наред с това, съдът счита, че приложения по делото препис от договор за предоставяне на кредит от разстояние формално отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК.
В тази връзка, обаче, съдът намира, че кредиторът
не е изпълнил задълженията си да предостави на ответницата-потребител подробна преддоговорна
информация по реда и посредством формуляра по чл.5,ал.13 във вр. ал.9 във вр. ал.2
от ЗПК (стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2), липсват
доказателства между страните да е разменена кореспонденция по избраните от
потребителя електронни средства за комуникация от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, ответницата да се е запознала с предоставената й от ищеца преддоговорна
информация и да е потвърдила съгласие за сключване на договора, подписвайки го
с предоставен й код за потвърждение, съставляващ електронен подпис по смисъла
на чл.13,ал.1 от ЗЕДЕП, за което се съдържа и нарочна декларация в чл.9 от
договора. Съдът счита, че в случая не са
изпълнени изискванията и на чл.5,ал.10 от ЗПК във вр. чл.9 от ЗПФУР. Преценявайки
формата и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, съдът
приема за основателни възраженията на ответната страна, че договорът за
предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. не съдържа подписите
на двете страни, противно на изискванията на чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК. В този
смисъл, ищцовата страна не ангажира никакви годни доказателства за
удостоверяване на фактите числото 6758, съдържащо се в края на договора, след
„Кредитополучател”, съставлява ли код за потвърждение, по смисъла на чл.9 от
договора, кога, по какъв начин и от кого е предоставен на ответницата М. и
поставен ли е от нея върху процесния договор, нито доказателства, които да
установяват извършено ли е сключването на договора по реда, предвиден в чл.6 от
ОУ към договора за кредит. Не на последно място, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. и Общи условия, уреждащи отношенията
между „Фератум България” ЕООД и негови клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити, съдът намира, че в случая не са изпълнени и
изискванията на чл.10,ал.2 от ЗПК, а именно : всяка страница от общите условия
да бъде подписана от страните по договора, поради което в случая не може да се
приеме, че страните са постигнали съгласие тези ОУ да съставляват неразделна
част от сключения между тях договор за потребителски кредит.
Наред с това и с оглед изложеното по-горе, съдът счита, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние не отговаря и на изискванията, установени в чл.11,ал.1,т.2, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа по ясен и разбираем начин за потребителя и подробна информация за вида на предоставения кредит, общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора; извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави. Предвид изложеното, възражението за недействителност на договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., поради липсата на съгласие от страна на потребителя за неговото сключване и неподписването му от кредитополучателя, като основание за нищожност на договора по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД, се явява основателно и почива на събраните по делото доказателства.
Процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП). В разглеждания случай доколкото кредитополучателят е физическо лице - ползвател на предоставена финансова услуга, той има качеството потребител по смисъла на § 13,т.12 от ДР на ЗЗП, съответно клаузите на сключения между него и ищеца договор за кредит подлежат на проверка за валидност при въведените твърдения за недействителност на договора. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според разпоредбата на чл.145,ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се съобразят видът на стоката или услугата - предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,ал.1 от ЗЗП. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146,ал.2 от ЗЗП, а именно - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Като пример за такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването им не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП са неприложими. Така съгласно чл.147,ал.2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая клаузите на чл.1, чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6 от процесния договор за кредит, не са част от Общи условия, при които ищецът-кредитор сключва договорите за кредит, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора конкретен договор за предоставяне на кредит от разстояние от 23.09.2015г. Съдът намира, че въпреки това, клаузите на чл.1-чл.6 от договора за предоставяне на кредит от разстояние не са индивидуално уговорени, с оглед хипотезата на чл.146,ал.2 от ЗЗП. Ноторно известно е и от приетите писмени доказателства се установява, че сключването на договор за кредит се предхожда от депозиране на молба от страна на кандидата-кредитополучател, но обстоятелството, че тази молба е индивидуално разгледана, не означава, че договорът съдържа индивидуално уговорени клаузи, защото няма как ответницата да сезира кредитора за искания от нея кредит, ако не подаде молба, съответно няма как тази молба да не бъде разгледана индивидуално, тъй като бъдещият кредитополучател сам сезира кредитора с искането си. Не молбата и разглеждането й правят договора индивидуално уговорен, а начинът, по който се постига съгласието между страните. Видно от приложения по делото договор за кредит № 304957/23.09.2015г., същият е бил изготвен предварително като типов договор за предоставяне на кредит от разстояние, условията на който предварително са разработени от ищеца-кредитор и с които условия потребителят се е съгласил, избирайки конкретния кредитор и предложения от него финансов продукт. В тази връзка, ищецът не представя по делото писмени доказателства, удостоверяващи изготвянето на проект, обсъждане на клаузи, наличие на предложения за друга редакция на клаузи от договора и т.н., от които да се направи извод, че представеният договор не е изготвен предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели на кредит от разстояние. Поради това, съдът счита, че съдържанието на горепосочените клаузи са част от стандартни, изготвени предварително условия на ищеца-кредитор и ответницата-потребител не е имала възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Липсват доказателства, при тежест на ищеца (чл.146,ал.4 от ЗЗП), че спорните клаузи в договора са включени в неговото съдържание в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителя. Поради това, съдът приема, че клаузите на чл.1 - чл.6 от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит. са били изготвени от кредитора предварително и кредитополучателят не е имал възможност да окаже влияние върху съдържанието им при сключване на договора за кредит от разстояние. В този смисъл, тези клаузи ще се приемат за нищожни, ако се установи, че са неравноправни, на основание чл.146 от ЗЗП. Налице е изключението на чл.146,ал.2 от ЗЗП, като ответницата може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.143,т.18 от ЗЗП, неравноправна клауза е и тази уговорка, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съдът намира, че в конкретния казус клаузите на чл.5 и чл.6 от процесния договор за банков кредит са неравноправни, тъй като препращат за всички неуредени в договора въпроси към Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на Фератум България ЕООД, приети на 01.11.2014г., както и към договор за гаранция, сключен с трето за това правоотношение лице, които не се връчени на потребителя и не са подписани от него, а същевременно предвиждат възможност за кредитора да изменя едностранно размера на дължимата годишна лихва (респ. размера на дължимите месечни погасителни вноски) и съответно на общата дължима сума /чл.8-9 от ОУ/, възможност на кредитора да начислява лихва за забава и неустойка /чл.10 от ОУ/, такса за гаранция в неопределен размер, и др., които не подлежат на договаряне между страните. По този начин, горепосочените договорни клаузи осигуряват възможността на кредитора да увеличи уговорената цена на предоставената финансова услуга, без потребителят да има право да се откаже от договора. Налице е уговорена във вреда на потребителя възможност за кредитора едностранно да променя условията на погасяване на кредита, задължавайки ответницата-потребител при неизпълнение на непосочени в самия договор задължения и условия, да заплати необосновано високо обезщетение за забава или неустойка, както и такса за гаранция, всички в неопределен размер. Съгласно тълкуването, дадено в постановените, по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 205 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о., и др., допустима е онази уговорка за увеличаване на първоначално уговорената лихва в договор за кредит, която отговаря кумулативно на следните изисквания: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се промени лихвата трябва да са изрично уговорени в договора или общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при настъпване на тези обстоятелства да е възможно както повишаването, така и понижаването на уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване това води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл.143 от ЗЗП.
В случая нито една от изброените предпоставки не е налице. При така установените по делото факти, съдът намира, че договорните клаузи, предоставящи възможност на кредитора едностранно да променя лихвата, съответно ГПР, до пълното погасяване на задължението, противоречат на изискванията на Закона за потребителския кредит, който дава специална закрила на потребителите на кредитни услуги и урежда правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители. От това следва изводът, че клаузите на чл.5 и чл.6 от процесния договор, които препращат към неразписани от страните общи условия и договор за гаранция, въвеждат право на кредитора едностранно да променя ГПР, задължавайки потребителя да заплати необосновано високо обезщетение и/или неустойка, както и такса за гаранция, всички в неопределен предварително размер, съответно – лишават кредитополучателя от възможността да прецени икономическите последици от договора, са неравноправни и се явяват нищожни по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП във вр. 143,т.5 и т.18 от ЗЗП във вр. чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД - като неравноправни клаузи и противоречащи на закона, и на основание чл.19,ал.5 във вр. ал.4 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона. В този смисъл, възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит и за невъзможността му същият да породи търсените от кредитора правни последици, също се явяват основателни и почиват на събраните по делото доказателства.
На следващо
място, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки
възложената му доказателствена тежест, ищецът не ангажира никакви годни писмени
доказателства, които да установяват изложените в исковата молба факти за
наличието на облигационно правоотношение между ответницата М.Г.М. и „Фератум Банк” ЕООД по силата на валидно сключен между тях договор за гаранция
с № 304957/23.09.2015г., конкретния предмет и съществените условия на този
договор, дължимостта и размера на претендираната от него такса за гаранция по
силата на твърдения договор за гаранция. Действително, в чл.5 от договора за
потребителски кредит /, по отношение на който не се установява да е подписан от
потребителя/, е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum
Bank в полза на дружеството – кредитор, като с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението, а одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на кредита. В конкретния случай, обаче, не се установяват с никакви
годни доказателства, ангажирани в процеса, твърденията на ищеца за наличието на
договор за гаранция № 304957, по силата на който гарантът Фератум Банк да се е
задължил в полза на кредитора „Фератум България” ЕООД да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя М.М. по договор
за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., и да се е
задължил солидарно с последната, като при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
кредиторът да има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да
е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя.
По делото не са приети и никакви годни писмени доказателства, които да
потвърждават фактите, че кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта
такса за предоставяне на гаранцията в размер от 578,38 лв.
В тази връзка, ангажираното от ищцовата страна писмено доказателство – препис
от Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, не може да обуслови
извод за надлежното сключване на действителен и валиден договор
за гаранция № 304957 между гарант Фератум Банк и потребител М.М., съществените
условия на този договор и породените от него правни последици, тъй като и тези
общи условия не са подписани от страните по конкретен договор, към който следва
да се считат за неразделна част, и сами по себе си не могат да служат като
годно писмено доказателство за установяване наличието на твърдяната в исковата
молба договорна връзка. Не на последно, място, въпреки възложената му
доказателствена тежест, ищецът не ангажира и доказателства, които да
удостоверяват по делото изплатило ли е
дружеството „Фератум Банк” ЕООД - в качеството си на гарант по договор
за гаранция от 23.09.2015г., непогасено задължение на М.Г.М. по договор за кредит №
304957/23.09.2015г., встъпило ли е по този начин в правата на кредитор и била
ли е надлежно уведомена ответницата за това.
Предвид изложеното, съдът намира за основателно и възражението на ответната страна, че в случая не се установява с никакви годни писмени доказателства сключването на валиден и действителен договор за гаранция № 304957/23.09.2015г. между Фератум Банк и М.М., изразено съгласие от страна на потребителя за сключването на такъв договор и подписването му от ответницата.
Предвид изложените по-горе съображения относно недействителност на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г. и неустановяване на наличието на валидни и действителни договор за кредит № 304957/23.09.2015г. и договор за гаранция от 23.09.2015г., които да обвързват страните по тях и да пораждат целените с тях правни последици, съдът намира, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парични вземания на ищеца от ответницата, произтичащи от неизпълнението на договор за кредит № 304957 от 23.09.2015г. във връзка с договор за гаранция от 23.09.2015г., както следва : за сумата от 915,52 лв. - главница; за сумата от 172,77 лв. - договорна лихва за периода от 23.10.2015г. до 17.09.2016г.; за сумата от 100,00 лв. - административна такса за събиране на вземането; за сумата от 578,38 лв. - такса за гаранция; за сумата от 45,02 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 18.09.2016г. до 17.05.2018г., както и за законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради това, съдът счита, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 36.23 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 163.77 лв., разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответницата за присъждане в нейна полза на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез пълномощника им - юрисконсулт Н.А.С., с адрес ***, телефон: 0700 200 27, за приемане за установено по отношение на М.Г.М. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., СУМАТА от 915,52 лв. /деветстотин и петнадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща задължение за главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 304957/23.09.2015г., сключен между „Фератум България” ЕООД и М.Г.М., във връзка с договор за гаранция, сключен на 23.09.2015г. между „Фератум Банк” ЕООД и М.Г.М., СУМАТА от 172,77 лв. /сто седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 23.10.2015г. до 17.09.2016г.; СУМАТА от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща административна такса за събиране на вземането; СУМАТА от 578,38 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща такса за гаранция; СУМАТА от 45,02 лв. /четиридесет и пет лева и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 18.09.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2018г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1171/29.05.2018г. по ч. гр. дело № 991/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. - управител, чрез пълномощника му - чрез пълномощника им - юрисконсулт Н.А.С., за заплащане от ответника М.Г.М. с ЕГН **********, на СУМАТА от 36,23 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направените в заповедното производство разноски за държавна такса, СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/, от които 50.00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП и 150.00 лв. по чл. 26 от НЗПП – разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1171/29.05.2018г. по ч. гр. дело № 991/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на сумата от 663.77 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /163.77 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................