№ 62
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500645 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалва се с въззивна жалба вх. № 278917/08.07.2021 г. от П.Р.Б. чрез Окръжна
прокуратура П. Решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, в частта му, в която в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ
П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Ф. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул.
“Г. П.“ № 5, офис 3, чрез адв. С.А., във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на
престъпление по ДП №503/17 г. по описа на РУП – град К., производството, по което е било
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ характер: сумата от
1500-хиляда и петстотин лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 01.05.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до
претендираните 50000 лева и за искането за присъждане на законна лихва за периода
17.04.2018 г. - 30.04.2017 г. искът е отхвърлен и за сумата от 12.40-дванадесет лева и
четиридесет стотинки - разноски в производството, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
П. на Р.Б. е осъдена да заплати на адвокат С.С. А., с адрес за кореспонденция град П., ул. “Г.
П.“ № 5, офис 3, сумата от 335-триста тридесет и пет лева, като адвокатско възнаграждение
за осъщественото от нея безплатно представителство на Ф. М. Т., ищец по гр.дело №
2866/20 г. на ПОС. Изложени са конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение
и се претендира за отмяната му и отхвърляне на първоначалния иск.
Въззиваемата страна Ф. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул. “Г. П.“
№ 5, офис 3, чрез адв. С.А. не е депозирала отговор в законния срок и не е взела отношение
по въззивната жалба.
Делото е постъпило в Апелативен съд – Пловдив и е образувано като в.гр.д. под №
1
20215000500484 (484) по описа за 2021 г., като е било насрочено в открито съдебно
заседание на 15.11.2021 г. В проведеното заседание е констатирана очевидна фактическа
грешка в обжалваното решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, като производството е прекратено и делото – изпратено на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК.
Със свое Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260984 от 18.11.2021
г. по гр.д. 2866/2020 г. Пловдивски окръжен съд е допуснал поправка на Решение №
260859/01.07.2021 г., като е постановил в диспозитив първи за осъждане на П. на Р.Б.,
вместо „сумата от 1500-хиляда и петстотин лева“, да се чете „сумата от 1000-хиляда
лева“.
Така постановеното Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260984 от
18.11.2021 г. не е обжалвано в предвидения в чл. 247, ал. 4 от ГПК срок.
Постъпила е частна въззивна жалба с вх.№ 280743/13.08.2021 г. от Ф. М. Т. чрез
адвокат С.С. А. с адрес: град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3 против Определение №
261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на
основание чл.248 от ГПК е изменено негово Решение № 260859/01.07.2021 г. в частта за
разноските, като в диспозитив втори, след думите „сумата от“, вместо „335-триста тридесет
и пет лева“, става „60.90-шестдесет лева и деветдесет стотинки“. Частната въззивна жалба
съдържа подробни аргументи относно неправилността на така обжалваното определение,
като се иска отмяната му и потвърждаване на изначално постановеното в Решение №
260859/01.07.2021 г. в частта за разноските, а именно заплащането в нейна полза на сумата
от 335 лева.
П. на Р.Б. не е внесла в срок отговор на частната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. с оглед правомощията си по чл. 264, ал.
1 от ГПК въззивникът е оттеглил въззивната жалба. Ето защо образуваното производство по
тази жалба следва да бъде прекратено.
По отношение на внесената частна въззивна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК
против Определение № 261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив относно размера на присъдените разноски пред първоинстанционния съд,
настоящият състав намира следното:
Ищецът Ф. М. Т. е сключил на 10.08.2020 г. договор за правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с адвокат С.С. А. от АК – П. (л.
37 от първоинстанционното дело), като посочения начин на определяемост на адвокатското
възнаграждение е валиден за всички инстанции.
Нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК определя, че заплатеното от ищеца възнаграждение за
един адвокат се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска.
2
В чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна
адвокатска помощ от адвокат на лице, което е материално затруднено. В алинея втора на
същия текст е посочено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет и осъжда другата страна да го заплати.
Спорният въпрос е свързан с механизма на изчисляване на дължимото, възмездяващо
труда на адвоката възнаграждение, съгласно конкретните особености на настоящето дело.
Начинът на формулиране на правилото по чл. 78, ал. 1 от ГПК указва, че то е приложимо
при доказано заплатено адвокатско възнаграждение, какъвто настоящият случай не е, тъй
като липсва плащане, поради оказана безплатна адвокатска помощ. Ако при платено
възнаграждение, адвокатът е получил възмездяване на своя труд, то при оказване на
безплатна правна помощ той не е получил нищо и следва да бъде възмезден с оглед
постигнатия резултат. Тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а именно
каква е базата на изчисляване на възнаграждението на адвоката – дали размера на
първоначално предявения иск или размера на уважения, намира отговор в Опр-
515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС във вр. с Р-172/18.05.2015 г. по т.д.
186/2014 г. на ПАС, където база за определяне възнаграждението на адвоката при оказване
на безплатна правна помощ е размерът на уважената претенция, а не размерът на
предявената.
Ето защо с оглед уважения размер на иска от 1000 лева, следва да се определи
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред първоинстанционния съд от адв.
А. условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 в размер на
300 лева.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК
следва въззивника да бъде осъден да заплати на адвокат А. сумата от 300 лева.
Водим от горното, Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по отношение на въззивна
жалба с вх. № 278917/08.07.2021 г. от П.Р.Б. чрез Окръжна прокуратура
Пловдив срещу постановеното Решение № 260859/01.07.2021 г., поправено с
Решение № 260984 от 18.11.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, в частта му, с която по предявен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Ф. М. Т. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3, чрез адв.
3
С.А. във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по
ДП №503/17 г. по описа на РУП – град К., производството, по което е било
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ
характер сумата от 1000-хиляда лева, като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.05.2018 г. до
окончателното й плащане.
В останалата си част Решение № 260859/01.07.2021 г., поправено с
Решение № 260984 от 18.11.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение № 261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл.248 от ГПК е
изменено негово Решение № 260859/01.07.2021 г. в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ Решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, като в абзац четвърти на диспозитива изразът
„сумата от 335-триста тридесет и пет“ се заменя с израза „сумата от 300-
триста лева“.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на адвокат С.С. А., с адрес за
кореспонденция град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3 на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв сумата от 300-триста лева адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Определението е неокончателно и подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в седмодневен срок от
съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4