ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1759 11.09.2020 Година град
Бургас
Административен съд гр.Бургас,
трети състав, на единадесети
септември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Димитров административно дело № 1753 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104,
ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е било под №1728/2020г. по описа на
АС Бургас по жалба на Т.Г.А. ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес *** и № 7 –
Правна кантора „И Ел Си“ против заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповедта, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „Главен директор“ на Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от датата на връчване на заповедта. С жалбата
е било направено искане да бъде отменена обжалваната заповед и да бъде
възстановен на заеманата длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение за
времето, през което не е бил на служба, считано от датата на прекратяване на
служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на жалбата до окончателното и́ изплащане.
Със свое определение №1633 от 26.08.2020г. по
такацитираното дело съдебният състав е разделил производството по делото, като
по претенцията по чл.104, ал.1 от ЗДСл за обезщетение
в размер на основната заплата на жалбоподателя, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата е продължила под настоящия номер а.д. 1753/2020г. по описа на АС
Бургас.
С определение на докладчика по делото №1656 от
28.08.2020г. същят е намерил за необходимо депозираната от Т.А. жалба в частта
й, касаеща спора по чл.104, ал.1 ЗДСл и притежаваща характер на искова молба, да
бъде оставена без движение на основание
чл. 129, ал.2, изр.1 ГПК вр. чл. 144 АПК. На ищеца е било указано в 7-дневен
срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалба вх. № 7183/25.08.2020г.
по описа на АС Бургас в частта, съставляваща искова молба, като: уточни съда,
сезиран с иска по чл. 121, ал.1, т.3 вр. чл. 104, ал.1 ЗДСл; да посочи
ответника с пълно наименование, законен представител и адрес, като съобрази
изискването на чл. 205 АПК; да определи цената му чрез размера на
претендираното обезщетение ведно с периода на дължимостта му с начална и крайна
дата; да представи 3 бр. преписи от жалба вх.№ 7183/25.08.2020г. по описа на АС
Бургас с всички приложени доказателства, като и 3 екземпляра от изисканото
уточнение, за отстраняване на констатираните нередовности.
В изпълнение на дадените указания ищецът е
депозирал своя „Молба-уточнение“ с вх.№7720/10.09.2020г., с която съдът приема,
че е отстранил посочените нередовности.
В жалбата е предявен и иск, с който на
основание чл. 121, ал.1, т.3 от ЗДСл, жалбоподателят претендира да му се
присъди обезщетение за времето през което не е бил на служба. Тази претенция е
процесуално недопустима и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото прекратено, по следните съображения:
Съгласно чл. 104, ал.1 от ЗДСл, когато
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
Според настоящия съдебен състав правото на
обезщетение възниква с влизане в сила на административния или съдебния акт с
който е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и
размера на обезщетението се определя съобразно основната заплата на лицето, към
момента на признаване на уволнението за незаконно. Ето защо, след като към
настоящия момент липсва съдебно решение, с което да е отменена заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, което да е влязло в сила, то иска е
преждевременно предявен и претенцията е процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане. Така предявения искът ще бъде допустим и ще
подлежи на разглеждане след като заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена с влязъл в сила съдебен акт и в случай, че органът
откаже доброволно изплащането на дължимото обезщетение след надлежно отправена
покана, в този смисъл е и определение № 11068 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 11516/2014 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159,
т.4, Административен съд гр.Бургас, III-ти
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.Г.А. ЕГН:
********** ***, да му се присъди обезщетение за времето през което не е бил на
служба.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1753/2020г. по описа на Административен съд
Бургас.
Определението полежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: