№ 199
гр. ***, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630102679 по описа за 2021 година
Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.240 от ЗЗД – по
отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. ”***” № 15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. “***“ № 15, ет. 6, чрез пълномощника юрисконсулт В. Ц. срещу О.С.Б.., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”*** № 117.
Ищцовото дружество твърди, че на 13.01.2020 г. между ответника О.С.Б.. и „***”
ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на
ответника бил отпуснат кредит на обща стойност 2396.91 лева, която сума следвало да бъде
върната на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 228.51 лева, съгласно подписан от
страните погасителен план. Договорът бил отпуснат при годишен процент на разходите
31.08% и лихвен процент 27.37%. Твърдят, че ответникът преустановил плащанията по
кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 01.02.2020 г. С оглед на
изложеното считат, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до 01.06.2021 г . – датата на изготвяне на справката за
заявлението за издавана на заповед за изпълнение.
На 22.04.2020 г. между заемодателят „***” ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по
1
Договор за потребителски паричен кредит № ***. В изпълнение на задължението си по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД „***” ЕАД е упълномощило „***“ ЕАД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането, като ищцовото дружество посочва, че в тази връзка са
изпратили до ответника уведомление за цесия чрез препоръчана поща. Адресът бил посетен,
но адресатът не бил открит и не се явил, за да получи пратката. Считат, че връчването
следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление
от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.
410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден
длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен
на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като
молят съда да признае за установено, че О.С.Б.., с ЕГН ********** дължи на „***“ ЕАД
сумата от 2 396.91 лева - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор
за потребителски паричен кредит № ***, 345.21 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., 231.36 лева – лихва за забава за периода от
02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по
настоящото и заповедното производство разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.03.2022 г., в която излагат
становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, като моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. В тази връзка заявява, че не е теглил кредит за
климатик, а негов познат го е изтеглил, като му е дал 300 лв. за услугата. Това възражение
обаче не е направено с отговора на исковата молба, а се прави за първи път в съдебно
заседание, поради което и на основание чл. 133 от ГПК следва да се счита за преклудирано,
поради което и съдът не следва да го обсъжда, както и не допуска доказателства – писмени
и устни за установяване на възражението, което е могло да бъде направено своевременно с
отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. “***”
2
ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит за закупуване на климатик в размер на 2 199
лева и закупуване на застраховка от 197.91 лева, като посочената сума била включена към
главницата по кредита. Заемът е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски всяка в
размер на 228.51 лева, съгласно подписан от страните погасителен план. Договорът бил
отпуснат при годишен процент на разходите 31.08% и лихвен процент 27.37%. Съгласно
клаузите на договора крайния срок за изпълнение на договора настъпвал на 01.01.2021 г., с
което вземането ставало предсрочно изискуемо с целия неплатен остатък от главното
задължение. От страна на ответникът не са постъпвали плащанията по кредита, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 01.02.2020 г.
На 22.04.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата
22.04.2020 г., по силата на което “***” ЕАД /цедент/ прехвърлило вземането, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. на „***“ ЕАД
/цесионер/, като е упълномощило цесионера и с правата да връчи на ответника уведомление
за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На длъжника било изпратено
уведомление за цесия чрез препоръчана поща, като адресът бил посетен, но адресатът не бил
открит и не се явил, за да получи пратката.
Тъй като ответникът не заплатил задължението си, на основание чл. 410 от ГПК
поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът
да им заплати следните суми: 2 396.91 лева - главница, представляваща неизплатена
дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит № ***/13.01.2019 г., 345.21 лева
– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., 231.36 лева –
лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.
Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно от 22.10.2020 г., Договор за
потребителски кредит с номер ***; Сертификат за застраховка, ведно с общи условия към нея;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит;
Декларация за предоставяне на лични данни и информация, ведно с условия за тяхната
обработка; Служебен бон от 13.01.2020 г.; Извлечение от счетоводната система на „***
С.А., клон България" ЕИК ***; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г.; Извлечение от Приложение 1 от дата 22.04.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (стр. 1-ва, страницата на която е посочен процесния
договор и страница последна) със заличени лични данни; Пълномощно, упълномощаващо
цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Потвърждение за
извършената цесия; Уведомление за цесия; Обратна разписка, Вносна бележка за заплатена
държавна такса, както и материалите, приложени по ЧГД № ***/2021 г. по описа на ШРС.
3
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
размера на задължението на ответника по договора за кредит към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2021 г. е в размер на 2979.15 лева,
от които 2 396.91 лева – главница вкл. застраховка, договорна възнаградителна лихва –
345.21 лева, 237.03 лева – обезщетение за забава плащането на дължимата главница,
изчислено за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително; както и че към момента на изготвяне на
експертизата – 01.03.2022 г. от ответника не са извършвани плащания за погасяване на
задълженията по процесния договор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „***” ЕАД, с ЕИК *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му
на кредитор срещу ответникта О.С.Б.. в качеството му на длъжник, на заповед №
580/07.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
***/2021 г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 ог ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г., прехвърлен с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2020 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № ***/2021 г.
на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
Не се спори между страните по делото, че на 13.01.2020 г. между “***” ЕАД и
ответника О.С.Б.. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от
13.01.2020 г. по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника паричен кредит
за закупуване на климатик в размер на 2 199 лева и закупуване на застраховка от 197.91
лева, като посочената сума била включена към главницата по кредита. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 27.37%, като
4
кредитополучателят се задължил да погаси заема на 12 месечни вноски всяка в размер на
228.51 лева. Първата погасителна вноска била платима на 01.02.2020 г., а съгласно клаузите
на договора крайния срок за изпълнение на договора настъпвал на 01.01.2021 г. От страна на
ответникът не били постъпвали плащанията по кредита.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че посочения
договор е бил предмет на сключен договор за цесия, като на 22.04.2020 г. било подписано
Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 22.04.2020 г., по силата на което “***”
ЕАД /цедент/ прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит № *** от 13.01.2020 г. на „***“ ЕАД /цесионер/, като е упълномощило цесионера и с
правата да връчи на ответника уведомление за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3
от ЗЗД. На длъжника било изпратено уведомление за цесия чрез препоръчана поща, като
адресът бил посетен, но адресатът не бил открит и не се явил, за да получи пратката.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че действително, както става ясно от
материалите по делото преди предявяване на иска по чл. 422 от ГПК длъжникът не е бил
надлежно уведомен за извършените цесии, доколкото въпреки направените опити за
връчване, уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не му е било връчено. В същото време обаче
е налице надлежно връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената цесия на длъжника и връчването на
книжата по този начин с исковата молба представляват редовно уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е
упълномощил новия да уведоми длъжника от името на първия за прехвърлянето на
вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че
такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от предишния
кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия
кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание
разпоредбата на чл. 235 от ГПК. Поради изложеното по-горе съдът приема, че с връчване на
исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия, което обстоятелство на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
следва да бъде взето предвид при решаване на делото.
Въпреки твърденията на ищцовото дружество, че са изпратили до ответника
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, по делото липсват
доказателства в този смисъл. Следователно до ответника не е достигнало изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно
разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. дело № 8/2017 г. решението на съда трябва да отразява правното положение между
5
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В настоящия случай уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост следва да се счита за връчено на ответника чрез
връчване му на исковата молба на 16.12.2021 г.
Следователно с оглед на обявената предсрочна изискуемост на кредита ответникът
дължи на ищцовото дружество целия размер на дължимата и непогасена главница. При
преценка размера на главницата съдът съобрази обстоятелството, че ищцовото дружество
претендира сума в размер на 2 396.91 лева, която включва освен задължението за неплатена
главница в размер на 2 199 лева и сумата от 197.91 лева, представляваща дължима сума за
част от сключена застраховка на кредита, по отношение на която страните са договорили в
Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. да бъде включена към
главницата по кредита.
С оглед на изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 396.91 лева,
представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за потребителски паричен
кредит № *** от 13.01.2020 г.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът съобрази
обстоятелството, че ищцовата страна претендира заплащане на пълния размер на посочената
в погасителния план договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г. в размер на
345.21 лева. При преценка на този иск, съобразявайки разясненията, дадени в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., както и
обстоятелството, че кредитът следва да се счита за предсрочно обявен за изискуем от датата
на връчване на исковата молба на ответника – 16.12.2021 г., то ответникът дължи заплащане
на договорна лихва за посочения в исковата молба период от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г.
Имайки предвид представения по делото погасителен план и заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че втория обективно съединен положителен
установителен иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 345.21 лева за периода от
01.02.2020 г. до 01.01.2021 г.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск съдът
установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 231.36 лева, представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г.,
без периода от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл. В тази връзка съдът съобразявайки отново
разясненията, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. дело № 3/2017 г., съгласно които размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
6
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, приетата по-
горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 16.12.2021 г. и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, намира, че
третият обективно съединен положителен установителен иск се явява неоснователен и
недоказан, доколкото ищцовото дружество претендира обезщетение за забава плащането на
законната лихва преди датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, т. е. за
период, за който такава не се дължи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както
бе посочено по-горе по делото липсват доказателства ответникът да е получил уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на връчване на исковата
молба. Следователно следва да се приеме, че кредита не е бил обявен за предсрочно
изискуем към твърдяната от ищцовото дружество дата – 01.01.2021 г. Такова уведомяване е
настъпило едва с връчване на исковата молба на ответника, което е станало след датата на
образуване на исковото производство. А с оглед на изложеното се налага извода, че
ответникът не дължи претендираната от ищцовото дружество законна лихва в размер на
231.36 лева, претендирана за периода от 02.02.2020 г. /датата, на която твърди, че е била
изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника/ до 01.06.2021 г. /датата, посочена
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
В същото време обаче, доколкото ищцовата страна е формулирала претенция за
заплащане на законната лихва върху дължимата главница, то такава се дължи, но считано от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 16.12.2021 г., а не от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед задължението на съда, визирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите
на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по
отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите,
предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния
процент на разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната
практика размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 515.08 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък. При преценка на
дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци,
ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по
7
дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както
фактическата и правна сложност на делото, така също и че за процесуално представителство
на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.С.Б.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. ”*** № 117 дължи на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, ул. ”***” № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния
директор Лилия Димитрова, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, ет. 6, чрез
пълномощника юрисконсулт В. Ц. сумата от 2 396.91 лева /две хиляди триста деветдесет и
шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължима и незаплатена главница
по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г., сключен между „***”
ЕАД и ответника О.С.Б.., вземането по който е било прехвърлено чрез цесия от „***” ЕАД
на „***” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.04.2020
г. и Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 22.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.С.Б.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул. ”*** № 117 дължи на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, ул. ”***” № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния
директор Лилия Димитрова, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, ет. 6, чрез
пълномощника юрисконсулт В. Ц. сумата от 345.21 лева /триста четиридесет и пет лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски
паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че О.С.Б.., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”*** № 117 дължи на „***” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. ”***” № 15, ет. 6, представлявано
от изпълнителния директор Лилия Димитрова, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, ет.
6, чрез пълномощника юрисконсулт В. Ц. сумата от 231.36 лева /двеста тридесет и един
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща претендирана законна лихва върху
дължимата главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. за
периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.С.Б.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”*** № 117 ДА
ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район
„***“, ул. ”***” № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова,
8
със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, ет. 6, чрез пълномощника юрисконсулт В. Ц.
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на
515.08 лева /петстотин и петнадесет лева и осем стотинки/, включващи държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9