Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 25.05.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 27
април 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 5369 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с правно основание чл.124
от ГПК.
Ищецът
М.Ц.П. твърди в исковата си молба, че в края на м.октомври 2020г.
работодателят му удържал от заплатата му сума в размер на 400 лева, за които не
бил уведомен. След извършена проверка установил, че той получил запорно
съобщение с вх.№ 845/17.07.2020г. по изп. д. № 20118650400450 на ЧСИ Маргарита Д.
*** действие Окръжен съд - Стара Загора.
Установил, че по ч.гр.д. № 4361/2010г. на Pайонен
съд - Стара Загора е образувано въпросното
изпълнително дело с взискател ответника и
присъединен взискател ТД на НАП Пловдив.
По това дело не му били връчвани книжа и до този момент нямал уведомление.
Установил, че изпълнителното дело било прекратено и след това прехвърлено между
няколко съдебни изпълнители, като именно последният изпълнител го образувал.
Подал молба до съдебния изпълнител, с която помолил да му връчат съдебните
книжа, но до този момент нямал отговор. Едновременно с това направил
възражение, че настъпила абсолютната давност на изпълнителното деяние, с оглед
датата на изпълнителния титул и по този начин взискателят не можел да събира
принудително вземане. След като не получил отговор на молбата преценил, че
следва да поиска от съда да реши спора между страните.
Твърди, че не е получил от съдия
изпълнител покана за доброволно изпълнение. За наличието на изпълнително дело
разбрал от работодателя си и своевременно подал молба до ЧСИ да му бъдат връчени
книжата. До датата на уточняващата молба не получил документи. Твърди, че не е подал
възражение по ч.гр.д. № 4361/2010г. по описа на Pайонен съд - Стара
Загора, тъй като не му били връчвани книжа.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на „ А1 България" ЕАД поради изтекла абсолютна давност на
вземането, че не дължи сумата 1564,29 лева, от
които главница в размер на 328,32 лева, законна лихва в размер на 333,73 лева
за периода от 27.07.2010 - 15.07.2020г. , разноски - 65 лева, 100 лева разноски
по изп. дело, такси в размер на 687,24 лева и 50 лева в полза на държавата .
Моли съда да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „А1
България“ ЕАД, с който заявява, че счита иска за допустим.
Счита
предявения иск за неоснователен, предвид следните доводи:
Между
ищеца М.Ц.П. и „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и Приложение №1.
С
оглед възникнали незаплатени в срок задължения е образувано ЧГД № 4361/2010г.
по описа на PC - Стара
Загора, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, а в последствие и
изпълнителен лист от 04.10.2010г. За издаването на заповедта на изпълнение по
горепосоченото дело, ищецът е надлежно уведомен, но същият не е подал
възражение в законоустановения срок. Това значи, че страната знае за
задължението си и за факта, че е длъжник по определено вземане.
Същият
е разбрал за задължението си и има възможността да възрази в срок срещу
заповедта и да инициира исково производство, като в случай, че не стори това,
заповедта влиза в сила и се ползва със стабилитет. От влизането на заповедта в
сила, започва да тече нова давност. /Решение от 11.01.2019г., Гр. Д. 7995/2018г.
на PC - Пловдив, XI състав/.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. /Определение № 214/15.05.2018г. по дело № 1528/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно
чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
От
материално правна гледна точка липсата на възражение стои най-близо до
признаването на вземането от длъжника. Според трайната и непротиворечива
съдебна практика признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Не е задължително
признаването на дълга да бъде изрично - същото може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята
на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора - така Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.
д. № 194/2010 г., II т. о., ТК.
Съгласно
мотивите, изложени в т. 14 от на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението.
Когато
не е подадено възражение от длъжника, заповедното производство приключва без
извършване на съдебна проверка на съществуването на вземането по исков ред. В
този случай изобщо не се стига до предявяване на иск, следователно неприложими са
разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и чл.
115, б. „ж“ от ЗЗД.
Давността
не е прекъсната с подаване на заявлението и не е спряла да тече докато трае
заповедното производство, защото фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК не може да
се приложи.
Съгласно
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Образуването на изпълнително дело не е
изпълнително действие и не прекъсва давността. Както е посочено по-горе,
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността.
С
оглед на горното, с изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадена
заповед за изпълнение давността следва да се смята прекъсната на основание чл.
116, б. „а“ от ЗЗД - поради признаване на вземането от длъжника. С връчване на
препис от издадената заповед за изпълнение длъжникът е уведомен както за
основанието и размера на вземането, така и за последиците от неподаване на
възражение в законоустановения срок - чл. 412, т.т. 6, 9 и 10 от ГПК. При това
положение „мълчанието“ на длъжника може да се приеме за конклудентно действие,
което манифестира в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. Следва да се има предвид, че
целта на заповедното производства е най-напред да установи дали се касае за
безспорно вземане, а безспорността се установява именно посредством
неупражненото от длъжника право да подаде възражение, в т.ч. бланкетно.
В
посоченото по-горе ТР № 2/2015г. не се обсъжда случая, когато длъжникът не подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заповедта влезе в сила.
Неподаването на възражение води до стабилизиране на издадената заповед за
изпълнение. С влизането й в сила се преклудират всички факти, настъпили до
изтичане на срока за възражение. Това следва от разпоредбата на чл. 424, ал.1
от ГПК, съгласно която длъжникът може да предяви иск за несъществуване на
вземането само на основание новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
По
същество няма разлика между хипотезата на чл. 424, ал. 1 от ГПК и тази на чл.
303, ал. 1 от ГПК, която предвижда същите предпоставки за отмяна на влязло в
сила решение. Това сходство между правните последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение, когато длъжникът не възрази, и влязлото в сила съдебно решение,
дава основание част от съдебната практика да се обедини около становището, че
влязлата в сила заповед се ползва със сила на присъдено нещо. Изявление в този
смисъл се съдържа и в Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г.,
IV г. о., ГК, на което се позовава в решението си ВКС.
Правните
последици от влязлата в сила заповед за изпълнение били идентични с тези на
влязлото в сила съдебно решение. Процесуалната преклузия по отношение на
фактите и доказателствата, настъпили, респ. известни, до изтичане на срока за
възражение, обуславяло същото установително действие на заповедта в отношенията
между страните, каквото било предвидено в чл. 298, ал. 1 от ГПК по отношение на
влязлото в сила съдебно решение. Изпълнителната сила на двата акта била еднаква
- чл. 405, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
чл.117 ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а
според ал. 2 ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. /В този смисъл е Решение от 03.2019г. на ОС -
Варна по въззивна жалба срещу решение № 4498/08.11.2018г., постановено по
гр.дело № 2372/2018г. по описа на ВРС/.
С
оглед на изложеното, в разглеждания случай следвало да се приеме, че давността
по отношение на процесните вземания е прекъсната с влизане в сила на заповедта
за изпълнение, от която дата започва да тече нов петгодишен давностен срок.
От
друга страна, с издадения изпълнителен лист от 04.10.2010г. по ЧГД №
4361/2010г. по описа на PC - Ст. Загора, е образувано
изпълнително дело № 450/2011г. по описа на ЧСИ Маргарита Д..
Доколкото
давността по вземането не е изтекла към момента на образуването му, по
изпълнителното дело били извършени редица действия по принудително изпълнение,
които са прекъснали давността по отношение на вземанията. На 26.08.2011г. са
изпратени запорни съобщения до банки, както и на 13.03.2014г., 12.05.2015г.,
09.03.2017г. Изпратени са запорни съобщения за запор на трудовото
възнаграждение и до работодателя на ищеца - на 05.09.2018г., 02.09.2019г.,
15.07.2020г. Давността по отношение на вземането е прекъсната и е започнала да
тече нова такава.
Както
е посочено в ТР № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Както
е записано в Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС - докато изпълнителното
производство трае, давността спира да тече. От друга страна, ищецът по делото
се позовава на разпоредба от ЗЗД по отношение на така наречената абсолютна
десетгодишна давност, която все още не е влязла в сила. Съгласно текста на
същата действието й ще да настъпи на 02.06.2021г. Към момента на подаване на
исковата молба в действащото законодателство няма разпоредба, уреждаща
хипотезата на абсолютната давност на частните задължения. В тази връзка
твърдението на ищеца за настъпване на абсолютна давност е невярно.
Предвид
гореизложеното, смята, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелства.
Смята, че същите са недоказани, неверни и необосновани и моли съда да отхвърли
иска като неоснователен. Счита, че погасителната давност по посочените от ищеца
задължения по изпълнителен лист и прилежащите към тях вземания не е изтекла, а
от там всички възникнали задължения за ищеца по повод посочения изпълнителен
лист, в това число разноски по изпълнително дело, са дължими.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените в производството разноски, включващи и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от приложените към делото изп. д. №
20118650400450 на ЧСИ Маргарита Д. *** действие Окръжен съд - Стара Загора,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4361/2010г. по описа на Pайонен
съд – Стара Загора по реда на чл.410 от ГПК, по силата на който М.Ц.П. е осъден да заплати на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД /сега
„А1 България“ ЕАД/
с ЕИК 131468980
сумата от 328,32
лева главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 27.07.2010г.; сумата от 65,00 лева
- разноски.
Страните
не спорят, че ищецът не е възразил против издадената заповед за изпълнение,
нито се е възползвал от възможността да подаде възражение по чл.423 от ГПК.
От приложеното към делото копие на изп. д. №
20118650400450 на ЧСИ Маргарита Д. *** действие Окръжен съд - Стара Загора се установява, че
издадения изпълнителен лист е послужил като
основание за образуване на същото на 22.07.2011г. На 04.09.2011г. на
ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, която е получена лично от същия,
като той не се е възползвал от възможността да подаде възражение против
заповедта за изпълнение. Поради тази причина съдът е издал изпълнителен лист,
тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила. От влизането
на заповедта в сила, започва да тече нова давност. По изпълнителното дело е
осъществено частично плащане на задължението. По изпълнителното дело през всяка година са извършвани
действия по принудително изпълнение, които са прекъснали давността по отношение
на вземанията. На 26.08.2011г., 29.03.2013г., 13.03.2014г.,
12.05.2015г., 09.03.2017г. са изпратени запорни съобщения до банки, както и на 05.09.2018г.,
02.09.2019г., 15.07.2020г. са изпратени
запорни съобщения за запор на трудовото възнаграждение до работодателя на ищеца. Според
ТР № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Видно
от изпълнителното дело, към момента същото е висящо, а според Постановление № 3
от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, докато изпълнителното производство трае,
давността спира да тече.
Разпоредбата
на чл.112 от ЗЗД/Изм.-ДВ бр.102/01.12.2020г., в сила от 02.06.2021г./, според
която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват задължения на физически
лица, към момента не е влязла в сила. Към момента в действащото законодателство
няма разпоредба, уреждаща хипотезата на абсолютната давност на частните
задължения.
Съдът счита, че общата петгодишна погасителна давност съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД не е изтекла, тъй като изп. д. № 20118650400450 на ЧСИ Маргарита Д. *** действие Окръжен съд -
Стара Загора е висящо и с образуването му е прекъсната давността.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.124 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1564,29 лева, от които главница в размер на 328,32 лева, законна лихва в
размер на 333,73 лева за периода от 27.07.2010 - 15.07.2020г., разноски - 65
лева, 100 лева разноски по изп. дело, такси в размер на 687,24 лева и 50 лева в
полза на държавата, поради погасяване по давност се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
М.Ц.П. с ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, чрез адвокат
Л.Д. против „А1
България“ ЕАД,
с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Кукуш № 1, представлявано от
Александър Димитров и Младен Маркоски, с който се претендира съдът да признае за установено, че
не дължи сумата
от 1564,29 лева, от които главница в размер на 328,32 лева, законна лихва в
размер на 333,73 лева за периода от 27.07.2010 - 15.07.2020г., разноски - 65
лева, 100 лева разноски по изп. дело, такси в размер на 687,24 лева и 50 лева в
полза на държавата, предмет на Изпълнителен лист от 04.10.2010г.
издаден по частно гр. дело № 4361/2010г.
по описа на Районен съд –Стара Загорак и е образувано изпълнително дело № 20118650400450 на ЧСИ Маргарита Д. *** действие Окръжен съд - Стара
Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Ц.П. с ЕГН **********,*** със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Л.Д. да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Кукуш № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски сумата от 200,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: