Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .03.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Камелия Александрова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 2794 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „еМДи БГ“ ООД –
Варна, представлявано от управителя Диана Тодорова Диамандиева чрез
пълномощника й адв.Р.Н. ***, против Решение №260337/09.03.2021г по АНД №4176/2020г
на Районен съд – Варна, 45 с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“– Варна НП № 03-0118000/25.03.2020г. чрез намаляване
размера на наложената на касаторите Имуществена санкция на осн.чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 от КТ – от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1500 (хиляда и
петстотин) лв. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение
на материалния закон, като се оспорва извода на ВРС за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и се твърди, че в АУАН и в НП
липсва описание на всички съставомерни елементи на трудовото правоотношение,
каквито при това не са и установени; твърди се и необоснованост на решението (което
е извън касационните основания за оспорване по реда на ЗАНН пред касационната
инстанция) с аргумент, че съдът неправилно е отказал да кредитира показанията
на самото посочено в НП лице, като считат за доказано твърдението си, че в деня
на проверката то е било заведено на място за запознаване с работата, и едва ако
му допадне – да започне такава в дружеството. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново по същество за отмяна на
незаконосъобразното НП; претендира се и присъждане на разноски за всички
инстанции. В съдебно заседание по
същество дружеството-касатор, надлежно призовани, не се представляват и не
изразяват становище.
Касационият ответник Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, надлежно призовани, не се представляват и не ангажират становище по
жалбата.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Касационният съдебен състав счита жалбата за
неоснователна.
Анализирайки събраните в производството пред себе си
релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че св.С. А.и колегата
му св.М. М.предложили на св.И. В.и на друг техен познат да им помогнат за 2-3
дни на строителния обект в кк „Св.Св.Константин и Елена“, където техният
работодател „еМДи БГ“ ООД извършвало монтаж на строителни изделия през м.март
2020г. При извършена на 05.03.2020г проверка свидетелите Д. И.и С.И. – инспектори
в Д „ИТ“ – Варна, установили на обекта четири лица, които полагали каменна
облицовка – едно от тях бил св.И.В. Проверяващите дали на всички лица да
попълнят саморъчно декларации, като конкретно Василев декларирал, че работи като
общ работник в „еМДи БГ“ ООД от същия ден, на обект – жилищна сграда в УПИ II-89 в кк
„Св.Св.Константин и Елена“, че има сключени трудов и граждански договори –
което поправил лично в противния смисъл, че получава дневно възнаграждение в
размер на 40лв, първото от които ще получи в края на работния ден, че има два
почивни дни – събота и неделя, и час и половина почивки в работния ден. Допълнително
в приложението към констативния протокол св.В. вписал, че работното му време е
от 8ч до 17ч, като описал и разпределението на почивките в рамките на работния
ден, потвърдил двата почивни дни седмично и получаваното трудово
възнаграждение, вписал, че няма сключен трудов договор, и се подписал.
В хода на проверката били събраните допълнителни
доказателства, вкл. договор от 25.09.2019г между „Бутик билд“ ООД и „еМДи БГ“
ООД за монтаж на изделия от естествен камък в жилищна сграда в
к.к.“Св.Св.Константин и Елена“; писмо от ТД на НАП-Варна, според което към
10.03.2020г И.В. В. няма сключен трудов договор с работодателя „еМДи БГ“ ООД; обяснение от 09.03.2020г от управителката на
дружеството, според което от началото на м. март 2020г на строителния обект при
тях работят двама общи работници на граждански договори, на които се заплаща за
свършената работа, като управителят все още не е взел решение за постоянното им
назначаване. Констатациите в хода на проверката били отразени в Протокол
№ПР2006911/13.03.2020г, с който били дадени задължителни предписания. За установеното
нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 алл.2 от КТ – затова, че като работодател е
допуснал до работа лицето Иво Владимиров Василев на длъжност „общ работник“ на
строителния обект, с определено работно време и трудово възнаграждение, без да
е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение, св.Д. И.съставил АУАН против дружеството от 13.03.2020г. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от управителя Д.Д., с
твърдение, че в „еМДи БГ“ ООД няма работници без сключен писмен трудов договор,
които да изпълняват възложена им работа с определено работно време и определено
трудово възнаграждение. По повод на същото е изготвено становище от ст.ю.к.Б. Н.
при Д „ИТ“ – Варна, в което е посочено, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а вмененото на дружеството нарушение на
трудовото законодателство е безспорно доказано. Въз основа на акта е издадено и
НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението по чл.62 л.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, за което
на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на
5000лв.
Въззивният съд коментирал последователно всички
събрани гласни и писмени доказателства – по отделно и в тяхната взаимна
обвързаност, и изложил съображения кои от тях и защо кредитира, респективно –
кои и защо отказва да кредитира. При така установената фактология ВРС приел от
правна страна, че АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица, в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
основания за отмяна, АУАН и НП съдържат всички минимално изискуеми за
редовността им реквизити от формална страна. По приложението на материалния
закон съдът приел, че вмененото на дружеството-работодател нарушение е
безспорно доказано, правилно квалифицирано и обективно съставомерно. Конкретно
съдът посочил, че за да е осъществен обективният състав на нарушението по чл.62
ал.1 от КТ, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, трудова
функция, трудово възнаграждение, както и липса на сключен трудов договор. Съдът приел, че всеки от тези елементи е
доказан със събраните в хода на съдебното следствие пред него доказателства,
вкл. с показанията на свидетелите М. и А., според които те са имали уговорка с
управителката на дружеството Д. да си водят общ работник при нужда, и св.И. В.е
бил именно такъв работник. По-нататък съдът обсъдил и изложил съображения за
неприложимост на разпоредбите на чл.415в от КТ, съотв. чл.28 от ЗАНН в
конкретния казус. Обсъждайки справедливостта на наложената Имуществена санкция
по размер, въззивният съд приел, че определеният такъв от АНО от 5000лв – между
минималния и средния по приложимия санкционен текст, не е съобразен с тежестта
на нарушението, и преди всичко с факта, че то е първо по ред за
дружеството-работодател, поради което
приел, че и санкция в специалния минимум от 1500лв. е достатъчна за постигане
на целите по чл.12 от ЗАНН. С тези съображения въззивният съд изменил НП
единствено чрез редуциране размера на наложената на „еМДи БГ“ ООД имуществена
санкция.
С решението си ВРС осъдил дружеството да заплати на
АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. В тази му част
първоинстанционното решение е оставено в сила с допълнително решение
№260/08.06.2021г по АНД №4176/2020г, оставено в сила с решение
01710/17.12.2021г по ч.к.АНД №1556/21г на АС – Варна, II тричленен състав, и не е предмет на
настоящото произнасяне.
Касационният съдебен състав намира така достигнатите
изводи по същество на въззивния за доказателствено обвързани, обосновани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях в хипотезата на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията на касаторите са неоснователни.
На първо място възражението за липса на съществени
елементи, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП е от една страна
неконкретизирано (доколкото не се сочи кой/кои от тях липсват), а от друга
е неоснователно. В акта и в НП са описани изпълняваната длъжност „общ
работник“, мястото на изпълнение на работата – строителен обект – жилищна
сграда в гр.Варна, кк „Св.Св.Константин и Елена“, УПИ II, определено работно време от 09:00ч
до 16:00ч, определено трудово възнаграждение (40лв. на ден според саморъчно
декларираното от работника). Всички тези елементи, както и
продължителността на трудовата седмица и дневните почивки, са установени по
безспорен начин в хода на АНП със събраните писмени и гласни доказателства,
поради което противно на поддържаното от касаторите, не е необходимо събиране
на допълнителни доказателства за установяването им. Както предходният, така и
настоящият съдебен състав счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП се
съдържа достатъчно ясно и пълно описание на релевантните факти, установяващи
съществуващо между „еМДи БГ“ ООД и св.И. В.трудово правоотношение, за което не
е сключен трудов договор в писмена форма между страните, респективно – за
осъществен състав на нарушение по чл.62 ал.1 от КТ.
Неоснователно е и второто възражение – за недоказаност
на нарушението (под формата на необоснованост на решението). Невярно е
твърдението, че в това отношение съдът се е позовал единствено на декларацията
на св.В. – слабограмотно според тях лице. То е опровергано от мотивите на
проверяваното решение, където съдът е посочил поименно показанията на кои
свидетели и в каква част кредитира, респективно – защо отказва да цени. В
допълнение към изложеното от него следва да бъде допълнено, че самата
управителка на „еМДи БГ“ ООД на практика е признала осъществяването на
нарушението във възражението си по АУАН, а показанията на свидетелите М., А. и
В. – работници в дружеството, го потвърждават, наред със саморъчно
декларираните от тях обстоятелства в констативния протокол и в декларацията на
самия Иво Василев, като показанията на проверяващите, установили нарушението на
място, ги допълват и потвърждават. Поради изложеното възражението за
недоказаност на нарушението се преценява като неоснователно.
По идентичен начин обосновано, правилно и законосъобразно се е
произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с
поддържаните от касатора пороци. В хода на дължимата съгл.чл.218 от АПК
служебната проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, настоящият съдебен
състав намира, че решението не страда и от други пороци, налагащи ревизирането или отмяната
му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията на „еМДи БГ“ ООД
за присъждане на разноски е неоснователна, а АНО не са отправили такова.
Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК,
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260337/09.03.2021г по АНД №4176/2021г. на Районен съд – Варна, 45 с-в, с което е изменено
издаденото от Директора на Д“ИТ“ – Варна НП № 03-0118000/25.03.2020г. чрез
намаляване размера на наложената на „еМДи БГ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
Имуществена санкция на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ – от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1500
(хиляда и
петстотин) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.