Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 07.11.
Плевенският районен съд, ТРЕТИ наказателен състав в публично заседание на Двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря Анелия Добрева като разгледа докладваното от съдия Митева НАХД № 2297/2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №17-0256-000524/03.10.2017гна Началник РУП към О.н.М. Митрополия,упълномощен с запавед № 8121з-952/20.07.2017г с което на И.П.Д. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал1т1 пр3 от ЗДвП,за нарушение на чл 100,ал1т2 от ЗДвП И ГЛОБА в размер на 20лв на осн.чл 185от ЗДвПза нарушение на чл 70 ал 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Плевен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява и не се представлява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
Съдът , след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2017г. на жалбоподателят И.П.Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Д 296036/20.09.17г . Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.100,ал1т2 от ЗДвП и чл 70,ал3 от ЗДвП, за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС,което управлява и за това,че водачът се движи през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0256-000525/03.10.2017г.на 2017гна Началник РУП към О.н.М. Митрополия,упълномощен с запавед № 8121з-952/20.07.2017г с което на И.П.Д. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал1т1 пр3 от ЗДвП,за нарушение на чл 100,ал1т2 от ЗДвП И ГЛОБА в размер на 20лв на осн.чл 185от ЗДвПза нарушение на чл 70 ал 3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпитите на свидетелите –актосъставителят *** Т.И. и свидетелят по АУАН Я.Е.Л.,които напълно преповтарят описаното от тях като фактическа обстановка в АУАН-нарушение. Същите твърдят,че нарушението е станало на датата написана в АУАН-20.09.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
С оспореното
наказателно постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана,за това
че е нарушил чл 100 ал1т2 от ЗДвП и чл70
ал3 от ЗДвП като е записано от административно наказващият орган че
нарушенията са извършени нае 21.09.2017г, а в АУАН е записано като дата на
извършаване на нарушенията- 20.09.2017г.Това противоречие се потвърждава и от
разпита в хода на съдебното следствие не само на актосъставителят,но и на
свидетелят по АУАН. Като в самото НП е записано че то е издадено въз основа на
АУАН Д 296036/21.09.2017г.Тази дата 20.09.2017г е вписана на три места от
актосъставителят в АУАН.
С оглед на
така констатираното противоречие между посочената в акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление дата на извършване на нарушението, съдът в
конкретния случай счита, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, т.3 пр1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5пр2 от ЗАНН,
което е достатъчно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
За да предизвика целените с издаването им правни последици, акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, като
писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обхваща акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са посочени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и
чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в нормата на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а
именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно-наказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и
съответствие между описаното в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление административно нарушение и
административното нарушение, визирано от посочените законови разпоредби.
В конкретния случай, оказа се, е налице разминаване между посочената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата на извършване на нарушението,което разминаване не можа да се сенира и в хода на съдебното следствие от разпита на актосъставителят и свидетелят.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в акта за установяване на административно нарушение, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е да е по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в акта за установяване на административно нарушение нарушение /деяние, място и дата на извършване/ и посочената като дата на нарушението, както и с наказателното постановление да се ангажира отговорността за нарушение различно от посоченото в акта за установяване на административно нарушение. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов акт за установяване на административно нарушение стига да на са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същият закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващия орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в акта за установяване на административно нарушение лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на сочения като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на наказателното постановление, акта за установяване на административно нарушение да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с наказателното постановление лицето да бъде наказано за административно нарушение, за което не се знае датата на извършване на нарушението.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №17-0256-000524/03.10.2017гна Началник РУП към О.н.М. Митрополия,упълномощен с запавед № 8121з-952/20.07.2017г с което на И.П.Д. ***,ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183,ал1т1 пр3 от ЗДвП,за нарушение на чл 100,ал1т2 от ЗДвП И ГЛОБА в размер на 20лв на осн.чл 185от ЗДвПза нарушение на чл 70 ал 3 от ЗДвП. /, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: