Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16043 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.А.Я.,
Г.В.Я. и В.В.Я. срещу З.Е. АД, с която са предявени искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 200000 лв. за първата ищца и по 150000 лв.
за втори и третия ищец, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 09.01.2014 г., вследствие на което на 09.01.2014 г. е починал В.
Г.Я. – съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 09.01.2014 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починал В. Г.Я.. От загубата на своя близък са
понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска като недопустим по
съображения, че приложение намира КЗ в сила от 01.01.2016 г., който въздига в
предпоставка за допустимост на иска спазване
на процедурата по чл.498 КЗ, каквато не е проведена. Оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че е налице независимо съпричиняване от страна на водачите на
двете МПС, взели участие в произшествието. Позовава се на съпричиняване от
страна на наследодателя на ищците
поради непоставяне на предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявени са
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение на основание §22 ПЗР на КЗ, според който
част ІV на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г./. Процесните искове
се основават на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което приложим за тях е отменения КЗ.
С влязла в
сила на 29.08.2016 г. присъда № 1216 от 18.03.2015 г. на Окръжен съд Благоевград
по н.о.х.д. № 360/2014 г. С.Н.М.е признат за виновен в това, че на 09.01.2014
г. около 06:20 ч. при управление на лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № ******в
района на с.Струмяни, ПП-1 Е-79, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.46 ал.2, вр. чл.45, ал.1 и ал.2 ППЗДвП
– движейки се по черен път и предприемайки включване в Е-79, не е пропуснал
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, без да спре на
пътен знак Б2 – „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, в резултат
на което се е ударил в лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******и по
непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване със С.И.М., е
причинил смъртта на В. Г.Я., ЕГН:**********.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено
е удостоверение за наследници от 29.09.2016 г. (л.18), от което е видно, че
починалият е оставил наследници по закон А.А.Я. – съпруга, Г.В.Я. и В.В.Я. –
синове.
От
показанията на свидетеля И.Д.В.се установи, че ищците са живеели в едно
домакинство с починалия, в отношения на разбирателство. Техният съпруг и баща е
подкрепял семейството, включително финансово, като е помагал и в грижите за
първото си внуче. Неочакваната му смърт се е отразила тежко на неговите близки,
които все още не са се възстановили и продължават да скърбят.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От
присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на
лекия автомобил „Лада Нива“ с рег. № ******, неговата вина и причинната връзка
между ПТП и смъртта на В. Г.Я..
Родствените отношения между починалия и ищците обуславят тяхното право на
обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (53 г.),
възрастта на ищците (А.А.Я. – 54 г., Г.В.Я. – 30 г. и В.В.Я. – 28 г.);
обстоятелството, че ищците и починалият са живеели заедно, в едно домакинство,
грижели са се един за друг; същността на връзката родител-дете и
обстоятелството, че бащата е подкрепял синовете си морално и финансово. При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 120000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари –
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях
неимуществени вреди
Неоснователно
е оплакването на ответника във връзка с приетото във влязлата в сила присъда на
наказателния съд независимо съпричиняване от страна на застрахования при
ответника водач С.Н.М.и С.И.М., управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******, в който пострадалият е
пътувал на предна дясна седалка. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането
от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент /в посочения смисъл –
решение № 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на наследодателя на
ищците поради непоставяне на предпазен колан. От комплексната експертиза по
делото се установи категорично, че В. Г.Я.,
който е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №
******, е бил с поставен предпазен колан, тъй като са констатирани добре
изразени класически признаци за посоченото – широки лентообразни кръвонасядания
в горната предно-дясна част на гръдния кош и в областта на корема и долната
част на гръдния кош вляво. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установява поведение на наследодателя на ищците, с което да е допринесъл
по някакъв начин за настъпване на вредоносния резултат, поради което
възражението за съпричиняване е неоснователно.
При така установените факти съдът приема, че исковете следва да се уважат
за сумата от 120000 лв. за всеки от ищците. Върху така определеното обезщетение
се дължи законна лихва, от датата на увреждането – 09.01.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
На процесуалния представител на ищците следва да се присъди сумата от 8301,60
лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 238 лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 14400 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Е. АД, ЕИК: ******, адрес: ***, да заплати на А.А.Я., ЕГН:**********, Г.В.Я., ЕГН:********** и В.В.Я., ЕГН:**********, основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от по 120000 лв. за всеки,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта
на В. Г.Я. при произшествие,
осъществено на 09.01.2014 г.,
заедно със законната лихва от 09.01.2014 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълните предявени размери от 200000 лв. за А.А.Я. и по 150000 лв. за Г.В.Я. и В.В.Я..
ОСЪЖДА З.Е. АД, ЕИК: ******,
адрес: ***, да заплати на адв.Б.Е., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 8301,60 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.А.Я., ЕГН:**********, Г.В.Я., ЕГН:********** и В.В.Я., ЕГН:**********, да заплатят на З.Е. АД, ЕИК: ******, адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 238 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Е. АД, ЕИК: ******, адрес: ***, да заплати по
сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 14400 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника З.О.З. ЕИК:******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: