Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
IV-287 /21.12.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав, на тридесети ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2300/2020г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение №
1716/21.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 10194/2019г.
С това решение съдът е отхвърлил исковете на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25, ет.2, офис № 4, представлявано от управителя Димитър Бориславов Бончев за
установяване по отношение на С.А.Н. ***, че същата дължи на дружеството
следните суми:
2127.94 лева- изискуема главница по
договор за паричен заем № 3083710/22.11.2017г.;
331.34 лева- договорна лихва за
периода от 21.04.2018г. до 17.11.2018г.;
36 лева- разходи за събиране на
просрочени задължения;
138.42 лева- обезщетение за забава
за периода от 22.04.2018г. до 01.04.2019г.;
законна лихва върху главницата,
начислена от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК–02.04.2019г. до
окончателното изплащане
За тези суми е издадена заповед за изпълнение
№ 1530/03.04.2019г.
на БРС по ч.гр.дело № 2801/2019г.
Подадена е въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против решение № 1716/21.07.2020. Въззивникът твърди,
че решението е неправилно и оспорва извода на съда за нищожност на договора за
цесия. Не посочва доказателства. Жалбоподателят не се представлява в съдебно
заседание. Становището си по спора изразява в писмена молба, приложено по
делото преди първото съдебно заседание. Жалбоподателят иска от съда да отмени
съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи иска и да присъди
извършените съдебни разноски. Прави искане за присъждане на съдебни разноски в
настоящото производство.
Ответната страна – С.Н. представя писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в
жалбата. В съдебно заседание Н. се представлява от служебно назначен особен
представител – адвокат Янко Пашов. Адвокат Пашов пледира за отхвърляне на
жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Като взе предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК против С.А.Н.. Ищецът
твърди, че на че на 22.11.2017г. ”Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключил с ответницата договор за паричен заем, по силата на
който Н. е получила кредит от 3000 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 12
месечни вноски, до 17.11.2018г. Вноските по кредита съставляват изплащане на
главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем. Ответницата е изплатила сумата от 1229,64 лева, с които са
погасени 357,58 лева договорна лихва и 872,06 лева главница. С договор за цесия
от 01.09.2018г. вземането по кредита е продадено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Ответницата е уведомена лично за цесията.
През
2019г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за процесните суми. Образувано е ч.гр.д.№ 2801/2019г. по описа на Бургаския
районен съд и е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2 127,94
лева – главница; 331,34 лева – договорна лихва; 36,00 лева –разходи, законна
лихва и 138,42 лева – обезщетение за забава. Длъжникът подава възражение,
поради което ищецът предявява установителен иск. „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД иска от съда да постанови решение, с което да
бъде признато съществуването на вземането, което дружеството има срещу
ответника за сумите, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК.
Ответницата
С.Н. се представлява от особен представител, който представя писмен отговор. В
отговора процесуалният представител на Н. прави възражение за нищожност на
договорната лихва и на разходите за събиране на вземането и възражение за
анатоцизъм.
В хода на
съдебното производство са събрани относимите към спорното правоотношение писмени
доказателства, между които е и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между “Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и
приложение № 1/01.09.2018г., с което е прехвърлено вземането към Н.. След
анализ на договорните клаузи, районният съд формира извод за нищожност на
цесията поради липсата на писмено съгласие за прехвърляне на вземането от
кредитора по Закона за особените залози. В резултат на това съдът отхвърля иска
изцяло.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е
допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1716/21.07.2020г.
е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.3 от Закона за особените залози, обн. Дв,
бр.105/2016г.
залогодателят няма право да се разпорежда, нито
повторно да залага заложеното вземане без съгласието на заложния
кредитор. Цитираната правна норма е императивна и се прилага към договора за цесия,
тъй като същият е сключен на 01.09.2018г. Последицата от нарушаването на
императивните правни норми е нищожност на разпоредителното действие. В
конкретния случай цесията е сключена без предварителното съгласие на заложния
кредитор за прехвърляне на вземането. Поради това, цесията не поражда желаните
от страните по нея правни последици. При това положение, искът е неоснователен
и правилно е отхвърлен от съда.
Възражението на въззивната страна за неправилно
тълкуване на договора, е неоснователно. Действително в чл.10 от договора страните
са се споразумели, че заемодателят може да прехвърли правата по договора за
кредит по всяко време на трети лица, включително да заложи вземането в полза на
трето лице съгласно Закона за особените залози. Така цитираната клауза обаче не
може да дерогира императивното изискване на чл.17, ал.1 от Закона за особените
залози. Поради това, възражението не може да има за последица отмяна на
съдебното решение.
В останалата част от жалбата въззивното
дружество пресъздава уговорените между страните условия по договора за цесия,
които съответстват напълно с текста на договора, приложен по делото, но не
променят крайният резултат на спора.
Предвид гореизложеното, жалбата е
неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Решението на районния съд е правилно и
трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1716/21.07.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 10194/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.