РЕШЕНИЕ
№ 11036
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110103398 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Л. Х. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
6870, 64 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот с абонатен номер ..., представляващ апартамент №
... находящ се в гр. София, ж.к. „Г.“, бл. , вх. , ведно със законната лихва от 15.04.2022 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, сумата
от 874, 99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. – 01.04.2022 г., сумата от 48, 36 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.04.2022 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 8, 80 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019
г. – 01.04.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 20495/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
1
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове с
отговор в законоустановения срок. Сочи, че не е ползвал топлинна енергия през процесния
период. Възразява срещу начислените суми поради изтичане на срока на договора с третото
лице помагач.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т..” ЕООД с молба от 17.11.2023 г. е
взело становище, че исковете са основателни и че дяловото разпределение в процесния имот
е било извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила претендираното вземане.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Г..“, бл. , вх. , е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, с който Х Д Г. е придобил правото на собственост върху
процесния имот на 20.10.1990 г. Съгласно приложената на л. 16 по делото справка ХДГ. е
починал на 14.10.2010 г. и е оставил за свой единствен наследник своя син – ответникът Л.
Х. Г.. По силата на настъпилото наследствено правоприемство ответникът е придобил
правото на собственост върху имота през 2010 г., поради което съдът намира, че ответникът
отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
2
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че общият топломер в абонатната
станция е бил отчитан по електронен път в началото на всеки месец и от отчетеното
количество топлинна енергия са били приспадани технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество, а разликата е била разпределяна между
всички потребители. Вещото лице е установило, че проверката на общия топломер за 2019 г.
е била направена 1 година и 4 месеца след законоустановения срок за това, като при
следващата проверка е било установено, че уредът „съответства“, т.е. е бил годно средство
за техническо измерване. Посочил е, че забавянето на метрологичната проверка се дължи на
обстоятелството, че ищецът не е имал сключен договор с фирма за метрологичен контрол
поради съдебно оспорване на обществената поръчка за избор на фирма. Съгласно
заключението в процесния имот през процесния период е имало 4 броя отоплителни тела,
като за целия процесен период достъп до тях за отчитане не е бил предоставен, поради което
е било извършено служебно изчисление по МСРС съгласно чл. 6.5. от Наредба №
06.04.2007 г. Тези констатации се потвърждават от приетите протоколи, представени от
третото лице-помагач (л. 115 и л. 116). В заключението е посочено още, че топлинната
енегия, отдадена от сградната инсталация за процесния период, е била изчислена по
формулата, заложена в Наредба на база пълната отопляема кубатура. Вещото лице е
установило още, че поради липсата на достъп е била начислена топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване по реда на чл. 69, ал. 1 от Наредба № /06.04.2007 г. Така е
установило, че общият размер на реално дължимата сума за топлинна енергия за процесния
период е 6803, 71 лв., до който размер следва да бъде уважен искът за главница за топлинна
енергия и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6870, 64 лв.
Основателна е и претенцията за главница за дялово разпределение в размер на 48, 36
лв., което задължение не е погасено, както се установява от приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат
на ищеца стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях
търговец. Неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка, че срокът на договора,
сключен между третото лице-помагач и етажната собственост, в която се намира процесният
имот, е изтекъл. Съгласно чл. 2.4. от договора неговият първоначален срок е три години,
след което същият автоматично се удължава с още една календарна година, без да е
посочено, че това удължаване е еднократно, следователно същото важи за всяка следваща
календарна година, докато някоя от страните не направи изрично волеизявление за
прекратяване, каквото по делото липсва.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
3
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Видно от приетите индивидуални
справки за отопление и топла вода краят на отчетния период е 30.04 на съответната година,
следователно в процесния случай лихва върху изравнителното вземане се дължи от 15.06. на
съответната година, а ищецът претендира такава считано от 16.07.2019 г., т.е. от по-късна
дата. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че
дължимата лихва за забава върху претендираната главница е в размер на 813,03 лв.. но съдът
уважи частично иска за главница за сумата от 6803, 74 лв., поради което съразмерно с
уважената част от главницата, определено по реда на чл. 162 ГПК, искът за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 805, 11 лв. и да
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 874, 99 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 202, 21 лв. за
заповедното производство (от общо 206, 06 лв., от които 156, 06 лв. платена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 1875, 31 лв. разноски за исковото производство
(от общо 1910, 97 лв., от които 170, 70 лв. държавна такса, 1080, 27 лв. депозит за особен
представител, 560 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Я” № , установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. Х. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Б“ № , дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 6803, 74 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот
с абонатен номер ..., представляващ апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Г“, бл. ,
вх., ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК) до окончателното им изплащане, както и сумата от 48, 36 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.04.2022 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 805, 11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.07.2019 г. – 01.04.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 20495/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 6803, 74 лв. до пълния
4
предявен размер от 6870,64 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над 805, 11 лв. до пълния предявен размер от 874, 99 лв., както и
изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8, 80 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. – 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА Л. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б“ № , да заплати на „Т
С“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я” № , на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 202, 21 лв. и разноски за
исковото производство в размер на 1875, 31 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5