Решение по дело №183/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 194
Дата: 28 май 2018 г. (в сила от 28 май 2018 г.)
Съдия: Катя Христова Щерева-Николова
Дело: 20181800500183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 

                                                    

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                              гр.С.,28.05.2018 г.

 

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

                                      

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                   

                                                                                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:      КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                                         ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                           

при участието на секретаря  Теодора Вутева като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №183 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

            С решение №99 от 15.12.2017 г. по гр.д.№546/2017 г. РС Ботевград, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, е  признал за установено по отношение на А.П.Ю. и  Ц.К.Ю. - съпрузи, съществуването на вземането на „Т.С.”ЕАД срещу тях солидарно,  за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4118 от 07.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1457/2016г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1555.36лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.  за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ.“С.“, ж.к.Б., бл.39, ет.1, ап.2, както и за сумата от 204.71лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2014г. до 09.08.2016г., както и за сумата-главница от 55.47лв./, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 11.10.2013г. до 30.04.2015г. и за сумата от 16.05лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 11.10.2013г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва  върху горните суми-главници, считано от  11.10.2016г. до окончателно изплащане на вземането. Отхвърлени са предявените искове в останалата им част: за сумата-главница над 1555.36лв. до пълния предявен размер от 2401.30лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., както и за сумата над 204.71лв. до пълния предявен размер на сумата от 209.47лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2014г. до 09.08.2016г., както и за сумата-главница над сумата от 55.47лв. до пълния предявен размер на сумата от 82.26лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. май на 2013г. до 30.04.2015г. и за сумата над 16.05лв. до пълния предявен размер на сумата от 16.75лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 09.08.2013г. до 09.08.2016г., като неоснователни и недоказани.

           

 

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанионното производство А.П.Ю. и Ц.К.Ю., в частта, с която са признати за установени  дължимите парични суми към „Т.С.“ЕАД. Въззивницте считат, че в обжалваната част решението на РС Ботевград е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуални закон. Твърдят, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички техни възражения, а именно, че не установено точното количество доставена топлинна енергия, която следва да заплатят. Твърдят, че изводът на съда, че няма несъответствие между сметките за дялово разпределение и отчетите на индивидуалните измервателни уреди не отговаря на фактическото положение.Оспорват и размера на разноските. По същество искането е да бъде уважена жалбата и да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

            В съдебно заседание жалбоподателката Ю. поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на РС Ботевград и да бъдат отхвърлени предявине искове изцяло.

            Ответната страна – „Т.С.“ЕАД не взема становище по жалбата.

            Третото лице-помагач – „Т.С.“ЕООД не взема становище по жалбата.

 Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстационния съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречие с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не е постановено в противоречие с императивни правни норми. Същото е и правилно.

Единственото оплакване в жалбата, че не е установено количеството доставена топлинна енергия, не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

За да приеме възражението на отв.Ю., че не е установена реално доставената до имота топлинна енергия за неоснователно, съдът е кредитирал заключението на съдебния експерт К. Б.. Вярно е, че Ю. е оспорила заключението, но изрично е заявила че не желае назначаването на друго експертиза, не е ангажирала и каквито и да било други доказателства за установяване на това твърдение.

Неоснователна е жалбата и в частта относно разноските. Ответниците са осъдени да заплатят разноски общо в размер на 566, от които 430 лв.са възнаграждения за вещите лица Б. и Т..

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща и към неговите мотиви.

Воден от горното и на основание чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №99 от 15.12.2017 г. постановено по гр.д.№546 по описа на  РС Ботевград за 2017 г., в частта, с която е  признато за установено по отношение на А.П.Ю. и  Ц.К.Ю. - съпрузи, съществуването на вземането на „Т.С.”ЕАД срещу тях солидарно,  за което е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4118 от 07.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1457/2016г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1555.36лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.  за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ.“С.“, ж.к.Б., бл.39, ет.1, ап.2, както и за сумата от 204.71лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2014г. до 09.08.2016г., както и за сумата-главница от 55.47лв./, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 11.10.2013г. до 30.04.2015г. и за сумата от 16.05лв., представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 11.10.2013г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва  върху горните суми-главници, считано от  11.10.2016г. до окончателно изплащане на вземането.

            В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца-„Т.С.“ ЕООД.

            Решението не подлежи на обжалване-чл.280, ал.3 от ГПК. 

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.                                              

 

 

                                                                                             2.