РЕШЕНИЕ
№ 2914
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110210569 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. Г., с адрес гр. С., жк. Б.№ ..., вх...,
ет..., ап... срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-012971 от
25.06.2021 г., издадено от Началник група към Отдел "Пътна полиция" при
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП за
административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП за административно нарушение
по ч. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
В жалбата се излагат доводи, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи се, че са
налице нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от там и за
нарушено право на защита на санкционираното лице. Жалбоподателят сочи
също, че нарушение на правилата по чл. 105 ал.1 от ЗДВП може да бъде
установено единствено и само с техническо средство "TRANSPI-1070", което
да констатира дали предните странични стъкла на МПС-то са с ограничена
или намалена прозрачност. Жалбоподателят се позовава и на чл. 105, ал. 3 от
ЗДвП. Твърди, че в АУАН и в НП не са посочени констатациите, въз основа
на които се приема, че предните странични стъкла на автомобила са с
намалена прозрачност. Според жалбоподателя твърденията на
1
актосъставителя, базирани на оценка "на око" са лишени от доказателствена
сила и са неспособни да предизвикат ангажиране на негова административно
– наказателна отговорност. Отправя се критика в жалбата и за това, че
проверката била извършена без подаване на сигнал за спиране с палка по
образец или по друг начин, предвиден в ЗДвП. По отношение на второто
нарушение се сочи, че недопустимо му е било вменено едва с издаването на
НП, като липсват факти и обстоятелства, които да са били констатирани по
време на извършената спрямо него проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен защитник – адв. Б., като поддържат жалбата и в съдебни прения
се прави искане процесното НП да бъде отменено, и при този резултат от
въззивната съдебна проверка съдът да присъди и разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, съгласно приложено
адвокатско пълномощно.
Въззиваемата страна - Началник група при ОПП – СДВР, редовно
призована не изпраща представител пред СРС и не взема становище по
съществото на спора, не са представени и писмени бележки.
Съдът, като се запозна с доводите в жалбата, анализира и провери
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 09.06.2021 г. около 12: 50 часа в гр. С., на паркинга на Централна
ЖП гара в гр. С., находящ се на бул. К. М. Л. № ... жалбоподателят
управлявал личния си автомобил „Ф. П.“ с рег. № .... , като спирал на
паркинга. По същото време и на същото място се намирали свидетелите Й.Т.
– служител на СПС - СДВР и В.С. – понастоящем служител на ОДМВР -
Перник. Те възприели, че предните странични стъкла на автомобила са
затъмнени, подходили към жалбоподателя за извършване на проверка и
указали на същия да свали фолиото, на което последният отказал да изпълни.
С оглед така установеното свидетелите извикали служители на ОПП – СДВР
за съдействие, като свидетелят П.Ц. на длъжност младши автоконтрольор
съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 950920 от 09.06.2021 г. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и
по чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДВП.
Жалбоподателят подписал така предявения му акт като отразил, че
посоченото в него не кореспондира с обективната действителност.
Въз основа на този АУАН, Началник Група към ОПП – СДВР издал
процесното Наказателно постановление № 21-4332-012971 от 25.06.2021 г., с
което на основание чл. 185 от ЗДвП за административно нарушение по чл.
105, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДВП за административно нарушение по ч. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДВП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
/десет/ лева, като от фактическа страна наказващия орган е приел, че
2
жалбоподателят управлява личния си автомобил с намалена прозрачност на
предните странични стъкла /залепено фолио/ на процесната дата, време и
място и е без СРМПС.
Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на
05.07.2021 г. и е обжалвано чрез ОПП – СДВР от същата дата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите А. Й. и М. Ж., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 283 от НПК: справка картон на водача; Заповеди № 8121К-
13180 от 29.10.2019 г. и № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи; докладна записка, възражения от жалбоподателя до
Началник отдел ОПП-СДВР, покана за доброволно изпълнение, АУАН №
950920 от 09.06.2021 г.
Показанията на свидетелите С., Ц. и Т., макар и с неголяма
конкретика и обстойност по отношение на фактите съдът приема за
добросъвестно представени, непредубедени и непротиворечиви, поради и
което съдът ги кредитира с доверие по отношение на извършената проверка и
установеното, че автомобила на жалбоподателя е бил със затъмнени стъкла.
Приложените по делото и приобщени на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства /цитирани по-горе/ са достоверни, непредубедени,
обективни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От представените заповеди за компетентност се установява, че
съставения акт за административно нарушение и издаденото въз основа на
него атакувано наказателно постановление за издадени от лица, в кърга на
тяхната компетентност.
При така възприетото съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
АУАН и Наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, изхождат от компетентни лица поради и което не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП на това основание.
По отношение на наведеното възражение, че проверката спрямо
жалбоподателя и автомобила му е извършена без предварително подаден
сигнал за спиране с палка по образец или по друг начин, предвиден в ЗДВП,
съдът намира същото за неоснователно и без значение за предмета на делото,
доколкото органите на реда имат правомощия да установяват нарушения,
респективно да извършват проверки и при възприемане на конкретни
обстоятелства на пътя, които да им позволяват да извършат съответната
проверка, независимо дали са предприели действия за спиране на автомобила
3
или същия вече е бил спрял по една или друга причина. В случая от
показанията на св. Т. се установява, че момента в който жалбоподателят и
автомобила са били възприети от него, той е спирал на паркинга на
Централна ЖП гара – София, и в този смисъл вече не е бил в движение,
когато по отношение на него е била извършена проверката
Независимо от констатираното по-горе, настоящия съдебен състав
намира, че в хода на административно – наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които индикират формално
основание за отмяна на процесното Наказателно постановление, като
наведените в тази връзка доводи на жалбоподателя са основателни и съдът се
солидаризира с тях.
Във фактическата част на наказателното постановление е описано и
възприето от наказващия орган, че автомобила на жалбоподателя е с намалена
прозрачност на предните странични стъкла, а в същото време като нарушение
е вменено, че е ограничена видимостта през челното, задното или през
страничните стъкла на автомобила, осигуряваща видимостта на водача на
пътя – нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДВП. В конкретния случай
нарушението е описано неясно и противоречиво, като е налице смесване на
двете форми на изпълнително деяние по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП –
ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на стъклата.
Едновременно е посочено, че предните странични стъкла на автомобила,
осигуряващи видимост към пътя, са с ограничена видимост и с намалена
прозрачност /залепено фолио/. В случая не става ясно дали видимостта е
ограничена или прозрачността на стъклата е намалена и ако да – при какви
стойности, което е от значение с оглед нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП,
предвиждаща изключение от общото правило.
Неясното описание в АУАН и НП на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението представлява нарушение на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Едновременното посочване в АУАН и
НП, че стъклата са и с намалена прозрачност, и с ограничена видимост (при
условие, че в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП ограничаването на видимостта и
намаляването на прозрачността на стъклата са две отделни изпълнителни
деяния) води до неяснота на административното обвинение и ограничава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не знае срещу кои точно
факти да се защитава, респективно да организира адекватно защитата си,
както и е пречка съдът да извърши проверката по същество – има ли
извършено нарушение и какво.
Посочените нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере в какво го обвинява административно –
4
наказващият орган и да организира по адекватен начин защитата си. Това е
недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се
очертават пределите на административното обвинение и последното следва да
бъде ясно, конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на
вмененото нарушение - в случая по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
На следващо място съдът намира, че в издаденото наказателно
постановление като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл. 185
ЗДвП, като въз основа на нея е определено наказанието по вид и размер, а
именно "глоба" в размер на 20. 00 /двадесет/ лева. Съдът намира така
приложената санкционна разпоредба за неправилна. По силата на цитираната
норма, с подобна санкция се наказват нарушителите, които извършат
нарушения на закона, за които липсва изрично посочена санкция. Случаят
обаче не е такъв, тъй като визираното нарушение по чл. 105 ал.1 от ЗДВП,
следва да бъде субсимирано под санкционната норма на чл. 179, ал. 6 ЗДвП,
предвиждаща санкция за нарушаване правилата за технически изправно
МПС.
Установява се, че административнонаказващият орган е приложил
санкционна норма, която не е относима към така установената фактическа
обстановка. Неправилно квалифицираното от наказващия орган нарушение
обаче не представлява основание за отмяна на акта и наложената с него
санкция във всички случаи, тъй като в подобни хипотези въззивният съдебен
състав, осъществяващ контрол за законосъобразност на издадените
наказателни постановления, разполага с предвиденото в чл. 63, ал. 7 ЗАНН
правомощие да измени последните. С оглед задължителните за съдилищата
указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС
от І и ІІ колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета
от ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. С оглед съобразяване със забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя, в случая обаче съдът не може
да осъществи тази своя контролна функция доколкото санкцията по чл. 179,
ал.6 от ЗДВП в зависимост от констатираните неизправности на МПС се
явява по-тежка.
Независимо от горното съдът намери, че дължи произнасяне и по
5
същество касателно нарушението по чл. 105 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда изключение на
посочената по-горе забрана, а именно ограничаване на видимостта, както и
намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и предните
странични стъкла, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад
от двете страни на автомобила. Безспорно се установи по делото, че
жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство със
затъмнени странични стъкла на предните врати, т. е. била е налице намалена
прозрачност. Законодателят е предвидил в чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, че се
допуска намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от
Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните нормативни
граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство. От
показанията на свидетеля Ц. се установява, че при извършената проверка
контролните органи не са разполагали с такава апаратура, поради което
такова замерване не е извършено. По тази причина не може да се направи
категоричен извод, че прозрачността на предните странични стъкла на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на
допустимите ограничения. При това положение издаденото постановление е и
необосновано, тъй като нарушението не е доказано по безспорен начин от
обективна страна, поради което следва да бъде отменено и на това основание.
По отношение на второто вменено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДВП, а именно, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, съдът намира, че също са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до отмяна на процесното НП и в тази му
част на формално основание. Съгласно цитираната законова разпоредба
водачът на МПС е длъжен да носи Свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява и да го представи на контролните органи при поискване.
6
Възраженията на жалбоподателя по отношение на това нарушение са
също основателни, доколкото в АУАН, макар и изключително нечетлив не се
установяват фактически обстоятелства, които да сочат, че такива констатации
са били направени от страна на контролните органи, като едва в НП се сочи,
че водачът е без СРМПС и е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 от ЗДвП с глоба в размер на 10/десет/ лева, за това, че не носи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява.
Действително нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява на
наказващия орган да издаде НП, ако е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, но е недопустимо едва с
Наказателното постановление да се въвеждат фактически положения, които
изобщо не са били посочени като установени в акта за установяване на
административно нарушение, доколкото по този начин изначално се
ограничава възможността на санкционираното лице да разбере какво
нарушение е извършил, респективно да организира защитата си първоначално
пред наказващия орган по реда на чл. 44 ал.1 от ЗАНН, което от своя страна е
абсолютно основание за отмяна на НП.
Независимо от горното съдът намира, че следва да обсъди и това
нарушение по същество, като намира, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се
изисква при проверка да представи Свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, като при поискване от контролните органи не е носил и
съответно представил същото. Този факт не се потвърждава от разпитаните
свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта
за установяване на административно нарушение, като и тримата по
отношение на тези факти не заявиха никаква конкретика, същите имаха
възприятия единствено и само по отношение на затъмнените стъкла на
автомобила на жалбоподателя. При това положение не може да се приеме за
несъмнено, че жалбоподателят не е носил СРМПС и не го е представил на
контролните органи при проверката, поради и което НП и в тази му част е
както незаконосъобразно, така и неправилно.
С оглед горните съображения и изхода на делото, претенцията на
7
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени, като
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-012971 от
25.06.2021 г., издадено от Началник група към Отдел "Пътна полиция" при
СДВР, с което на К. К. Г., с адрес гр. С., жк. Б. № ..., вх..., ет..., ап... на
основание чл. 185 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 105, ал. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20
(двадесет) лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП за
административно нарушение по ч. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ОПП – СДВР да заплати на К. К. Г., ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева,
съгласно приложен договор за възлагане на правна защита /л.23,24/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8