Присъда по дело №57/2018 на Окръжен съд - Русе

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

Районен съд - Русе, с присъда № 176/05.12.2017г., постановена по НОХД № 1594/2017г., признал подсъдимия Т.М.М., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес в с.гр., българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за невинен в това, че на 07.11.2016г. в Русе, управлявал МПС - л.а.„Волво” с рег. Р **** ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰, а именно 1,26‰, установена по надлежният ред в Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, поради което и на основание чл.301 ал.4, вр. чл.305 ал.6 от НПК го оправдал за обвинението по чл.343„б” ал.1 от НК.

Със същата присъда, Районен съд - Русе наложил на подсъдимия Т. М. административни наказания глоба в размер 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за дванадесет месеца, за това, че на 07.11.2016г. в Русе, управлявал МПС - л.а. „Волво" с рег.№ Р **** ВТ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8‰ до 1,2‰, установена по надлежния ред в Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

На основание чл.59 ал.4 от НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият Т.М. бил лишен от правото да управлява МПС по административен, считано от 10.11.2016г. до 10.05.2017г.

Недоволен от присъдата останал Д. М., прокурор в Районна прокуратура - Русе, кой­то я протестира с молба да бъде отменена изцяло и вместо нея постано­вена дру­га, с която подсъдимият бъде приз­нат за виновен по по­вдиг­натото обви­нение, като му се наложи наказание лишаване от свобода около миниму­ма, предвиден в чл.343„б”  ал.1 от НК. Оплак­ванията в протеста и постъпилите впоследствие допълнителни съоб­ражения могат да се свър­жат с необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като отменител­ни основания.

Недоволна от присъдата останала и адв.Б.Д. ***, упълномощен защитник на подсъдимия Т.М., която я обжалва в частта, с която на последния е наложено административно наказание. Като твърди, че присъдата в обжалваната част е необоснована и незаконосъобразна, моли да бъде отменена.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста на посочените в не­го ос­но­вания. За жалбата дава становище, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Ответникът по протеста, подсъдимият Т.М., както и защитникът му адв.Б.Д. *** го считат за неоснователен и молят да бъде оставен без уважение. Поддържат жалбата на посочените в нея основания и предлагат в обжалваната час присъдата да се отмени.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в протеста и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Въззивният протест и жалбата са подадени от правно легити­ми­рани съгласно чл.318 ал.1 от НПК процесуални субекти, в срока по чл.319 ал.1 от НПК, поради ко­ето са про­­це­су­ално допустими. Разгледани по същество, протестът е основателен, а жалбата неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказател­ства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият Т.М.М. е български гражданин, женен, с висше образование. Живее в Русе. Осъждан е веднъж за престъпление от общ характер, като впоследствие е реабилитиран по право. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС в категории „В”, „М” и „АМ”. Наказван е по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение.

През нощта на 06/07.11.2016г. подсъдимият употребил алкохол. В ранните часове на 07.11.2016г. привел в движение л.а.„Волво” с рег.№ Р **** ВТ и започнал да го управлява по улиците на Русе. С него като пътник се возела свидетелката Ю. В.. В 01:50 часа, минавал по бул.„Христо Ботев”, където го спрели за проверка от свидетелите М. А. и Г. В., полицейски служители в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Русе. Свидетелите се усъмнили, че е употребил алкохол ги го проверили с апарат „Алкотест Дрегер 7410”. Уредът отчел 1,26 ‰ концентрация на алкохол в издишваните въздушни пари. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който подписал без възражения. Свидетелите му издали и талон за изпращане на медицинско изследване, в които указали срок за явяване в МБАЛ - Русе до 02:50 часа. В 2:55 часа придружен от своя приятел - свид.С. К. той се явил в МБАЛ - Русе, и установил, че не носи личната си карта. Върнал се да я търси и я открил паднала на земята на мястото на проверката. Двамата отново се върнА. в МБАЛ - Русе, но тъй като вече било 03:21 часа, му било отказано вземане на кръв.

Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието била 1,27 ‰. Тази концентрация била в средните стойности на леката степен на алкохолно опиване, при която са наблюдавали емоционална неусточивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието и съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и др.

По повод заявената от подсъдимия (тогава обвиняем) употреба на препаратите „Клеева тинктура” и „Сандрин”, била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза след извършен следствен експеримент. Видно от заключението й, при употреба на тези препарати в терапевтични дози е възможно техническото устройство да отчете положителен резултат за период от 5 - 15 мин., но в рамките на 0,2 - 0,1‰. Стойност като отчетената при проверката (1,26‰) не можела да бъде достигната.

В случай, че се приеме, че подсъдимият е с тегло 85-90кг. и около 23 часа на 06.11.2016г. е изпил 500 мл. бира с 5% алкохол и не е употребявал друг алкохол, то след изчисление по формулата на Видмарк следвало да се приеме, че към 01,56 часа на 07.11.2016г. концентрацията на алкохол в кръвта му следвало да е 0,00 на хиляда, съответно и в издишвания въздух. В случай, че подсъдимият при тегло 85-90 кг. около 23 часа на 06.11.2016г. е изпил 500 мл. бира с 5% алкохол и около 5 - 10 мин. преди спирането за проверка е употребил „Клеева тинктура” и „Сандрин” в терапевтични количества, не е било възможно техническото средство в 01:56 часа на 07.11.2016г. да отчете стойност 1,26‰.

В хода на съдебното следствие била назначена съдебно-метрологична експертиза по отношение на техническото средство, според заключението на която техническото средство е изправно и с оглед прецизността на използвания електропреобразувател (сензор) евентуалната грешка на отчитане следва да се търси в диапазона плюс/минус 5%, т.е. отчетената стойност от 1,26‰ може да се представи в интервала 1,197 -1,323‰.

Тези фактически положения съдът приел за установени без да направи какъвто и да било анализ на доказателствата. В мотивите безкритично са инкорпорирани изцяло тезите на защитата за хода на събитията, последвали полицейската проверка. Без да обсъди тяхната достоверност, Районният съд достигнал до извода, че „у подс.М. очевидно не е била налице нагласата формално да се яви за даване на кръв, което очаквано за него да му бъде отказано”. Въпреки неясния израз, предвид съдържанието на присъдата може несъмнено да се приеме, че според първостепенния съд подсъдимият имал желание да даде кръвна проба, но само обективни пречки не му позволили добросъвестно да изпълни това си намерение. Освен с обясненията му, в мотивите, този извод е обоснован с показанията на свидетелите Ю. В. и С. К., както и със записите от охранителната камера на „Спешно-приемно” отделение на МБАЛ - Русе, според които подсъдимият и свид.С. К. се явили малко, след изтичане на определения в талона срок.

В действителност поведението на подсъдимия, дори така както е прието, съвсем не издава добросъвестно намерение за явяване в МБАЛ - Русе. Полицейската проверка е извършена на оживено дори в късните часове място, сравнително близо до централната част на града. Подсъдимият е бил в състояние без затруднение да ангажира такси, което да го откара в МБАЛ - Русе много преди изтичане на указаните в талона четиридесет минути. В мотивите няма обяснение какво наложило да събуди и повика свид.С. К., който освен, че му е приятел, живее в далечен квартал. Още по-неразбираемо е защо след пристигането му, вместо да се отправи незабавно към болничното заведение, решил първо да откара свид.Ю. В., живееща в още по-отдалечен квартал, при това разположен в съвсем различна посока.

Несъстоятелен е и доводът, свързан с изгубената лична карта на подсъдимия. С оглед задължението по чл.80 т.5 от ЗБДС и целта на пътуването до МБАЛ - Русе, той е следвало преди потегляне да се увери, че разполага с някой от предвидените в чл.13 от с.з. документи. Допълнително следва да се отбележи, че това обстоятелство не е категорично установено, тъй като се потвърждава единствено с гласни доказателства, произхождащи от заинтересовани от изхода на делото субекти. В същото време не се спори, че още първия път подсъдимият се явил в болничното заведение след указания срок. Просрочието се признава дори от него, а дори минимален, размерът му е ирелевантен, предвид достатъчния срок, предоставен от полицейските служители.

Предвид тези обстоятелства, закъснението дори да не е планирано от подсъдимия, в никакъв случай не може да се счете за резултат от действието на обективни причини.

Допълнително следва да се отбележи, че свидетелите С. К. и Ю. В. са допуснати и разпитани по искане на подсъдимия. Те са безспорно близки с него и желанието им да му помогнат е очевидно. Така например, на досъдебното производство свид.Ю. В. съобщила само, че подсъдимият употребява „Сандрин“. В съдебно заседание, вече уточнила, че процесната вечер го правил няколко пъти и дори непосредствено преди да потеглят, което наложило да го чака! В същото време, свид.М. А. е категоричен, че при проверката, подсъдимият е бил сам в колата, но тези несъответствия не са обсъдени.

При тези данни, Окръжният съд преценява, че изводите в мотивите на проверяваната присъда за „добросъвестното“ намерение на подсъдимия да даде кръв за изследване, са необосновани. Напротив, събраните доказателства установяват по-скоро обратното. Предоставената му възможност за проверка чрез кръвен тест на алкохолното съдържание в кръвта е негов личен избор, и обстоятелството, че е подходил небрежно към тази възможност, не прави деянието му несъставомерно. След като не е оспорил на място показанията на техническото средство и приел талон за медицинско изследване, при фактически отказ да се подложи на такова, в хипотезата по чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001г., употребата на алкохол се счита за установена въз основа показанията на техническото средство. Налице е законоустановена фикция, а не алтернативен способ за измерване, поради което е недопустимо отчитане и приспадане на евен­туалната грешка на уреда при отчитане, особено след като показанието му не е било оспорено от водача.

Като анализира отново всички доказателства, въззивният съд, преценява, че подсъдимият Т.М. без уважителни причини не се е явил в указания срок в МБАЛ - Русе за медицинско изследване, поради което алкохолното съдържание в кръвта му, към момента на извършеното деяние следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС и възлиза на 1,26‰. Този способ за определянето и също представлява „надлежен ред“ по смисъла на чл. 343„б“ ал.1 НК

Предвид изложеното, Окръжният съд преценява, че авторството на подсъдимия Т.М. е доказано безспорно. На 07.11.2016 год. в Русе, той управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Волво” с рег.№ Р **** ВТ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰, а именно 1,26‰, установено по надлежният ред в Наредба № 30 от 27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, престъпление по чл.343„б” ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Вината е представена под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият съзнавал наличието на всички обективни признаци на състава, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла. Наличен е и волевия момент, тъй като желаел настъпването на обществено опасните последици.

Като преценява какво наказание да наложи на подс.Т.М. съдът взе предвид, че за престъплението чл.343„б” ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лв. Кумулативно на основание чл.343„г” от НК е предвидено и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита липсата на минали осъждания, ниската концентрация на алкохол, семейното положение и трудовата ангажираност на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства взе предвид нА.чието на други наказания за допуснати нарушения на правилата за движение и отрицателните. При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лиша­ване от свобода равно на минимума в размер една година лишаване от сво­бода, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за същия срок.

При наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от НК, съдът, като прецени, че това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за минималния изпитателен срок от три години.

На основание чл.59 ал.4 от НК, съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от права, времето от 10.11.2016г. до 10.05.2017г., през което подсъдимият Т.М. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство по административен ред.

Предвид изложеното, проверяваната присъда следва да се отмени, като подсъдимият Т.М. бъде признат за виновен и осъден по чл.343„б” ал.1 от НК, като му се наложи посоченото по-горе наказание и му се възложат направените съдебни разноски.

С оглед изложеното, съдът не следва да обсъжда отделно жалбата на защитника, в която се поддържа твърдение за недоказаност на обвинението.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.336 ал.1 т.2 от НПК, съ­­дът постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.