Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. К., 21.06.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 1192 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.с.”, ул. „Я.” № **Б, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Ю. против ответниците К.К.П., ЕГН ********** и Х.Д.П., ЕГН ********** ***, постоянен адрес ***, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че последните дължат сумата в общ размер на 66.19 / шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот – Апартамент № *, находящ се в гр. С., община С., ул. „593” № *, вх. „*”, абонатен № *****. Същите са  използвали доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2014 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

          Поддържа се още, че  ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 1018 / 2017 г. по описа на РС – гр. К., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците.

         Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат общата сума от 66.19 / шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева, от които 34.50 / тридесет и четири лева и петдесет стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 10.90 / десет лева и деветдесет стотинки / лева, за периода от 15.09.2014 г. до 22.05.2017 г., сумата от 16.20 / шестнадесет лева и двадесет стотинки / лева – сума за разпределение на топлинна енергия, сумата от 4.59 / четири лева и петдесет и девет стотинки / лева – законна лихва за забава, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват иска, като посочват, че ответниците са прехвърлили имота на тяхната дъщеря В.Х. П. на 21.11.2014 г. Твърдят, че вземането е погасено и по давност, като сочат, че е изтекла тригодишната погасителна давност. Излагат и други доводи, с които оспорват иска.

   Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 1605 / 20.04.2018 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се признаят така предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски / приложен е и списък по чл. 80 от ГПК / .  

Ответниците редовно призовани явява се ответницата К.К.П., която е съпруга на другия ответник, който не се явява, а се представлява от съпругата си. Същата моли съдът да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани и излага подробно съображенията си. Същата е представила пред съда подробни писмени бележки.     

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство заварен препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № ***, том **, рег. № ****, дело № *** / 2007 г. се установява, че Д.М.М.продава на ответницата К.К.П. процесния имот, находящ се в землището на гр. С., а именно : АПАРТАМЕНТ  № *, ул. „***“ № *, вх. „*“, ет. *, целият с площ 3 401 кв. м., при съседи : улица, улица, улица – тупик, УПИ VIII – 622, УПИ ХVI – 622, улица – тупик, УПИ ХIV – 618, УПИ III – 614, 615, УПИ XII – 620 и УПИ XI – 720 за сумата от 66 400.00 / шестдесет и шест хиляди сто и четиристотин / евро, която продавачът е получил напълно и в брой от купувача, при подписване на настоящия нотариален акт.

Съдът констатира, че се търсят задължения за периода от м. 05.2013 г.  - м. 04.2014 г., а самите ответници сочат, че са прехвърлили имота на дъщеря си на 21.11.2014 г., т. е. през процесния период те са били собственици на имота / видно и от приложения заверен препис от нотариален акт за дарение от 21.11.2014 г. /.

    Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответниците за имот – Апартамент № *, находящ се в гр. С., община С., ул. „*” № *, вх. „*”, абонатен № *****.

    Ищецът е предявил искове с общ размер 66.19 / шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева, от които 34.50 / тридесет и четири лева и петдесет стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м.04.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 10.90 / десет лева и деветдесет стотинки / лева, за периода от 15.09.2014 г. до 22.05.2017 г., сумата от 16.20 / шестнадесет лева и двадесет стотинки / лева – сума за разпределение на топлинна енергия, сумата от 4.59 / четири лева и петдесет и девет стотинки / лева – законна лихва за забава, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че задължението на ответника възлиза на сумата в общ размер 66.19 / шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева.

Същото изрично е заявил в заключението, че е изготвил експертизата си само въз основа на данни предоставени по делото от ищеца и третото лице помагач – „Т.“ ООД, като той не носи отговорността относно верността на извършените изчисления по отделните фактури.

А още с отговора ответникът първо направи възражение, че задълженията са погасени по давност и оспори съдържанието на представените като доказателство незаверени справки, върху които е изградено заключението на вещото лице. Ответникът твърди, че Приложение № 1 към заключението на съдебно – счетоводната експертиза,  не са достатъчно доказателство за съществуването и размера на претендираното вземане, доколкото съдържащата информация в тези извлечения от сметки е производна и нейната достоверност и обективност не може да бъде проверена без да е установено на база на какви количества и стойности са направени изчисленията, т. е. какво е било действителното потребено количество топлинна енергия за процесния период.

Съгласно чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – в настоящия случай същото е подадено с вх. № 3044047 / 12.06.2017 г., поради което съдът напълно споделя доводите на ответниците, че претенцията за заплащане на топлинна енергия за месец 05. 2013 г. – до месец 04. 2014 г.  е погасена по давност, тъй като с ТР № 3 / 2011 г. ОСГКТК на ВКС се приема, че помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителни дружества, представляват периодични плащания по смисъла на разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и спрямо тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

В разглеждания казус има изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за задълженията за заплащане на топлинна енергия, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 12.06.2017 г. 

Съгласно разпоредбата на чл. 154. ал. 1 от ГПК, доказването на претендираното количеството потребена топлинна енергия, в качеството му на основание на предявения главен иск, е било в тежест на ищеца, т.е. той е следвало да проведе неговото главно доказване. Съгласно правната теория (С. Ж., М. А., С. О, П. В., И. Р. „Българско гражданско процесуално право“, изд. „С.“, девето преработено и допълнено издание, стр. 256), за да изпълни предназначението си, главното доказване задължително трябва да бъде пълно - да създаде сигурно убеждение в истинността или неистинността на конкретно фактическо твърдение. Поради това с оглед оспорванията на ответниците, касаещи изходните данни, въз основа на които са определени процесните задължения, ищецът е бил длъжен да докаже и тяхната достоверност. В случая това не е постигнато. Независимо от изричното му задължаване да представи Протоколи за главни отчети на уредите, индивидуални сметки, изравнителни сметки, дебитни и кредитни известия на името на ответника, такива документи не са били представени. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 190 ал. 2 от ГПК. вр. чл. 161 от ГПК  / за възможното прилагане на която ищецът е бил предупреден /, съдът намира, че такива документи не съществуват, а ако съществуват не съдържат данните, претендирани от „Топлофикация - С.“ ЕАД. Това компрометира достоверността на отчетите за ползвана топлинна енергия през процесния период в сградата, в която се намира процесния топлоснабдсн имот. Така, изходните данни за правилното определяне на потребената от жалбоподателя топлинна енергия или липсват или са недостоверни. Същото важи и за всички следващи изводи и изчисления, основани на тези данни, вкл. и в заключението по ССЕ. Независимо че експертизата е изпълнена технически коректно и обосновано, тя не може да компенсира недостоверността на данните, въз основа на които е работила. Поради това, съдът намира за недостоверни и крайните резултати, отразени в заключенията по ССЕ, тъй като те са базирани именно на тези данни.

С оглед горното съдът намира така предявените искове за неоснователни и недоказани.

Тъй като ответниците не са направили искане за присъждане на разноските /  не е представен списък по чл. 80 от ГПК /, съдът не следва да се произнася за разноските по делото.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 

     ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № ***, представлявано от Г.Б. – изпълнителен директор искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД против ответниците К.К.П., ЕГН ********** и Х.Д.П., ЕГН ********** ***, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, вземането на ищеца за общата сума от 66.19 / шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева, от които 34.50 / тридесет и четири лева и петдесет стотинки / лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.  - м.04.2014 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 10.90 / десет лева и деветдесет стотинки / лева, за периода от 15.09.2014 г. до 22.05.2017 г., сумата от 16.20 / шестнадесет лева и двадесет стотинки / лева – сума за разпределение на топлинна енергия, сумата от 4.59 / четири лева и петдесет и девет стотинки / лева – законна лихва за забава, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :