ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277
гр. В. 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 – 278 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Постъпила е частна жалба от Н. ВЛ. Н. ЕГН **********, с постоянен
адрес с.Р. ищец по гр.д. № 25/2021 г. по описа на РС гр. Б., чрез адв. П.С., със
съдебен адрес за връчване на книжа, призовки и съобщения гр.В. против
протоколно определение № 96 от 29.06.2021 г. по гр.д.№25 /2021 г. по описа
на Районен съд-Б. .
Сочи се ,че в мотивите си за прекратяване съдът се основавал на
съдебна практика на ВКС и на ТР № 3/2015 г. на ОСГК ВКС. Приемало се, че
след като по делото за развод е постигнато споразумение, с което страните са
изразили становище, че „придобитите по време на брака движими и
недвижими вещи остават в обикновена съсобственост между съпрузите...” то
така предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 ЗЗД вр. чл.17 ал.1
ЗЗД, чл. 124 ал.1 ГПК е недопустим. Така постановеното определение, което
прегражда пътя на делото ,било неправилно и незаконосъобразно поради
следното:
На първо място искът бил предявен като инцидентен установителен иск
с отговор на искова молба по гр.д. № 350/2020 г. по описа на РС гр. Б. за делба
1
на движими и недвижими вещи след развод. С исковата молба за делба се
искала подялбата на общо 20 недвижими имота, две МПС-та, два телевизора
и една готварска печка. С отговора на исковата молба за развод били
предявени общо 8 инцидентни установителни иска /ИУИ/, включително с
този, по който делото е прекратено с обжалваното определение. Исковете
били срещу различни ответници, като били предявени три различни иска на
самостоятелно правно основание, с които се искало да се прогласи даден
договор за покупко-продажба за нищожен, да бъде обявен същият договор за
действителен между страните по сделката като дарение, а по отношение на
един от ответниците да се признае за установено, че ищецът е изключителен
собственик. ИУИ били общо осем на брой, тъй като се касаело до осем
отделни сделки извършени по различно време и между различни страни.
Поради горното се поддържа,че настоящата жалба не би могла да бъде
разгледана в пълен обем и решена правилно единствено и само в рамките на
гр.д. № 25/2021 г. по описа на РС Б., без да се има предвид и гр.д. № 350/2020
г. по описа на същия съд. ИУИ били отделени от делбеното производство с
нарочно определение на съда по гр.д. 350/2020 г. от 12.01.2021 г. на основание
чл. 210 ал.2 ГПК в самостоятелни производства.
На следващо място се поддържа,че е РС -Б. неправилно се позовавал на
ТР № 3/2015 г. ОСГК на ВКС. Внимателният прочит на това тълкувателно
решение водел до извода, че постигнатото съгласие при споразумение по
дело за развод, че движимите и недвижими вещи остават в обикновена
съсобственост касаело изключително случаи ,отнасящи се до доказване на по-
голям принос на единия от бившите съпрузи или промяна в дяловете при
трансформация на лично имущество само на единия от тях. Макар да било по
принцип вярно, че постигнатото съгласие между страните има силата на закон
и че влязлото в сила решение за развод не би могло да бъде пререшавано
освен в предвидените в Закона случаи. Именно тези случаи били предявени и
като правно основание за предявяване на иска под формата на ИУИ.
В случая искът бил заведен срещу петима ответника, като само един от
тях бил ответник и по делото за делба. С обжалваното определението за
прекратяване се засягали права и интереси и на другите четирима ответници,
като спрямо тях съдът не би могъл да приеме, че има споразумение по дело за
развод, към което те нямали никакво отношение и не следвало да се
2
произнесе по иска, като го счита за недопустим. С последното настоящия
състав предрешавал спора по делото за делба вместо съобразно събраните
доказателства да се произнесе с решение уважава или не така предявения иск.
Сочи се ,че в случая следвало да се изследва и волята на страните при
формиране на споразумението им при делото за развод. На делба подлежали
общо 20 недвижими имота, две МПС-та, два телевизора и една готварска
печка. При споразумение в смисъл, че всички движими и недвижими вещи
остават в обикновена съсобственост едва ли която и да е от тях си била давала
сметка това точно какво означава или колко и какви са тези движими и
недвижими вещи. Депозирайки подобен елемент от споразумение за развод
по- скоро се имало предвид, че към момента на развода се цели единствено
прекратяване на брака и другите задължителни елементи от това предвидени
в СК, а имуществените отношения са оставени да се решават в един бъдещ
процес или както е отразено и по диспозитива на решението за развод „ .... ще
бъдат поделени в бъдеще време”.
Поради горното се иска да се отмени обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно.
Към жалбата са приложени :
1. Копие от исковата молба за делба
2. Копие от отговор на искова молба по реда на чл. 231 ГПК по
делото за делба
3. копие от инцидентен установителен иск послужил за образуване
на гр.д. 25/2021 г. по описа на БРС
4. Копие от решение за развод
Постъпил е писмен отговор от .И К. Й. чрез адв. и пълном.Р.Д., гр.В. ,в
който се поддържа ,че подадената въззивна частна жалба е недопустима и
неоснователна.Поддържа се ,че по делото за прекратяване на брака между
страните било сключено споразумение, което било потвърдено и от съда с
влязъл в сила съдебен акт, който имал силата на присъдено нещо спрямо
ищеца и ответницата И. К. относно уредените в споразумението
имуществените права на придобитите по време на брака движим и
недвижими вещи. Със самото споразумение било уговорено, че придобитите
3
по време на брака движими вещи и недвижими имоти оставали в режим на
обикновена съсобственост.Съгласно разпоредбата на чл.9 и чл.20а, ал.1 от
ЗЗД уговорките между страните по договора имали силата на закон за тях и
следва да бъдат спазвани. Съгласно ТР №3/2015година на ОСГК
споразумението относно имуществените отношение между съпрузите имало
характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Силата на присъдено нещо
след одобряването на тази спогодба не може да бъде пренебрегната.
Сочи се ,че в настоящото производство ищецът твърдял, че
продажбата, осъществена между него и първите двама ответници, всъщност
прикривала дарение. В нотариалния акт за покупко-продажбата изрично било
записано, че купувачът е платил договорената сума, а продавачите са
получилили изцяло и в брой парите. Това изявление на страните по
продажбата било само част от общото удостоверяване на всяка от клаузите по
нотариалния акт, направено от и пред нотариуса, в чиято компетентност било
да изповяда сделката, спазвайки изискванията на закона. Освен този запис
нотариусът прочитал на глас текста на проекта за нотариален акт за покупко-
продажба и едва след това той се подписвал от него и от страните.
Ответницата по частната жалба била оспорила така направените
твърдения. Имотите ,предмет на делото ,били придобити чрез покупко-
продажба, уговорена и в нотариалният акт.Наличието на дарствено намерение
никога не било налично между страните, освен сега след разтрогването на
брака между ищеца и ответница Илиана Крумова и заведеното дело за делба
на придобитите по време на брака имуществени права.
Твърди се ,че в настоящето производство се доказало по безспорен
начин наличето на влязло в сила съдебно решение относно прекратяване на
брака между страните и постигане на споразумение между тях относно
характера на придобитите по време на брака имуществени отношения.
Приложената към въззивната частна жалба уточняваща искова молба за делба
на имотите предмет на делото и твърдениято на ищцата за съсобственост
върху тези имоти подкрепяли основанията на съда за прекратяване на делото
при недопустимост на предявените искове.
Видинският окръжен съд като съобрази твърденията в частната
4
жалба и след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. ВЛ. Н. от с. Р. против Н. ИВ.
Т., В. ИВ. ТР. и ИЛ. КР. Й.. В исковата молба се сочи, че ответницата ИЛ. КР.
Й. е предявила иск за делба на имущество, представляващо СИО, придобито
по време на брака й с ищеца. В делбената маса са включени и поземлен имот
с идентификатор 56753.76.19 от 3.551 дка, с начин на трайно ползване Нива, в
местността „Средока“, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
П. и Поземлен имот с идентификатор 56753.83.8 от 2.404 дка, с начин на
трайно ползване нива, в местността „Под Глама“, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. П. - и двата предмет на Нотариален акт за
покупко -продажба на земеделски имоти № 191, том XII, рег. № 3147, дело №
2438 от 30.07.2007 г. на И.Д. Нотариус при Районен съд - Б.. Твърди се в
исковата молба, че въпреки, че сделката е извършена под формата на покупко
- продажба, същата е прикрито дарение, тъй като имотите са наследствени на
В.Н. Н.- наследодател на ищеца Н. ВЛ. Н.. Ищецът сочи, че на практика не е
извършена покупко - продажба, като е било постигнато съгласие между
страните по сделката, че посочената в нотариалния акт продажна цена, няма
да бъде заплащана и не е заплащана.
Поради това се претендира съда да обяви сделката, материализирана с
нотариален акт за покупко - продажба на земеделски имоти № 191, том XII,
рег. № 3147, дело № 2438 от 30.07.2007 г. на И.Д. Нотариус при Районен
съд- Белоградчик за нищожна, поради симулативност на същата и съдът
да признае за установено по отношение на ответницата ИЛ. КР. Й., че ищеца
Н. ВЛ. Н., е изключителен собственик на процесиите земеделски имоти.
Във връзка с твърденията на ищеца, че с ответницата ИЛ. КР. Й. са
бивши съпрузи и че имотът е придобит по време на брака им, по делото е
изискано и приложено Решение № 360 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 513/ 2019 г.
по описа на РС – Видин /л.43 от делото/.С решението по горецитираното
дело е прекратен с развод бракът между ищеца и ответницата ИЛ. КР. Й.,
като е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4
СК. От съдържанието на утвърденото от съда споразумение между страните
се установява, че „придобитите по време на брака движими и недвижими
вещи остават в обикновена съсобственост между съпрузите и ще бъдат
5
поделени за в бъдеще.“
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира
,че така предявените обективно и субективно предявени искове са
недопустими и че производството по делото следва да бъде прекратено.
Пред районния съд са предявени два обективно съединени иска :
-по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД - обявяване на
нищожност на сделката, материализирана в Нотариален акт за покупко -
продажба на земеделски имоти № 191, том XII, рег. № 3147, дело № 2438 от
30.07.2007 г. на И.Д. Нотариус при Районен съд - Б., поради привидност на
сделката и
-иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за правото
на собственост на върху процесиите имоти - че ищеца е изключителен
собственик на земеделските имоти.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Д. Ц. „в частта относно
имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към
доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се
избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху
придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване
по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите
имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на
брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска
имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със
споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон
съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от
бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на
Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със
споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху
всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да
запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от
правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от
тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други
обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от
съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не
6
надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични
средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и
обратно - да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания
по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези
случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-
прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за
развод (т. 8 от ППлВС № 5/15.03.1978 г.). Възможно е обемът на правата на
съпрузите да е определен и съобразно действителното правно положение.
Тогава споразумението е с характер на установителен договор.“
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите не е
задължителен елемент от споразумението. Ако включат такива обаче, в тази
част споразумението има характер на спогодба. Когато в споразумението
съпрузите са посочили, че придобитият по време на брака имот остава след
прекратяването му в съсобственост, те признават, че е имал качеството на
СИО и в тази част решението има характер на спогодба.Поради това не
подлежи на пререшаване въпросът за собствеността върху имотите,
придобити по време на брака, тъй като този въпрос е уреден в постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 СК ,което съгласно чл. 20а, ал. 1
ЗЗД уговорките между страните по договора имат на закон и следва да бъдат
спазвани .Ако в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по
време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по този
начин признават, че тя е имала качеството на СИО.
В настоящия случай страните са уговорили, че имуществото,
придобито по време на брака им, остава в съсобственост, като по този начин
същите са признали, че това имущество е придобито в режим на СИО и в
тази част решението има характер на договор на спогодба или на
установителен договор .Поради горното е недопустимо в последващ исков
процес въпросът за собствеността върху имотите, представляващи СИО ,да
бъде пререшаван, след като страните вече веднъж - в бракоразводния процес
са признали,че придобитото по време на брака имущество е придобито в
режим на СИО.
Неоснователни са развитите в частната жалба доводи относно това ,че
7
жалбата не би могла да бъде разгледана в пълен обем и решена правилно
единствено и само в рамките на гр.д. № 25/2021 г. по описа на РС Б., без да се
има предвид и гр.д. № 350/2020 г. по описа на същия съд и тъй като
инцидентните установителни искове били отделени от делбеното
производство с нарочно определение на съда по гр.д. 350/2020 г. от 12.01.2021
г. на основание чл. 210 ал.2 ГПК в самостоятелни производства.Въззивната
инстанция намира ,че не съществуват процесуални пречки за разглеждане на
жалбата ,тъй като предявените пред районния съд искове имат самостоятелно
правно значение и липсват основания за спиране на производството по
делото поради наличието на преюдициален спор /Чл.229 ал.1 т.4 ГПК/.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това ,че страните в хода на бракоразводния процес не са си давали ясна
сметка за правните последици на споразумението и че са изразили ясно само
желанието си имуществените отношения да се оставят за решаване в един
бъдещ процес.Това е така ,тъй като волята на страните е ясно и категорично
изразена и отразена в диспозитива на влезлия в сила съдебен акт.По силата на
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните по договора имат на закон и не
може да се променят по волята на една от страните в последващ исков
процес.
С оглед горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 96 от 29.06.2021 г. по
гр.д.№25 /2021 г. по описа на Районен съд-Б.,с което е прекратено
производството по гр.д.№25/2021 г. по описа на Районен съд-Б.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда и при
условията на Чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8