Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Град Свиленград, 20.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав
На двадесети април две хиляди двадесет
и първа година,
В публично заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен
секретар: Жаклин Арнаудова,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 693 по описа на Съда за 2020
година,
намери за установено следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника П.С.С.,
че същият дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 205/2020 г. по описа на
РС-Свиленград.
Ищецът твърди, че с ответника (абонат)
сключили договор с номер ********* от 01.04.2015 г., който бил с рамков
характер и имал за предмет предоставянето на електронни
съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни
от ищеца на ответника чрез подписването на допълнителни индивидуални договори
и/или приложения към рамковия договор.
С Приложение № 1 от
01.04.2015 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС, съгласно чл. 3.1 от
Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С Приложение № 1 от
06.04.2015 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с, съгласно чл. 3.1 от
Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С Договор за
продажба на изплащане от 06.04.2015 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника продукт - Пакет Lenovo
А536 DS White+SIM64K Трансфер S. Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
06.04.2015 г. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 5,90 лв. Предаването
на вещта от продавача на купувача станало с приемо-предавателен протокол, представляващ
Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от
18.01.2016 г. „А1 България“ ЕАД
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв.
с ДДС, съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил
24 месеца.
С Договор за
продажба на изплащане от 18.01.2016 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника продукт - Апарат Lenovo
А536 DS Black MAT 15. Устройството било предоставено в пакет с
горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
18.01.2016 г. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 6,50 лв. Предаването
на вещта от продавача на купувача станало с приемо-предавателен протокол,
представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от
10.02.2016 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга
за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв.
с ДДС, съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил
24 месеца.
С Договор за продажба
на изплащане от 10.02.2016 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника продукт -
Апарат SAM
Galaxy J1 Black MAT 15. Устройството
било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
10.02.2016 г. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 8,00 лв. Предаването
на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от
23.02.2016 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС. Срокът за ползване по
абонамента бил 24 месеца.
С Договор за
продажба на изплащане от 23.02.2016 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника
продукт - Апарат Huawei P8lite DS Black MNP MAT 15. Устройството било предоставено в пакет c
горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
23.02.2016 г. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 16,00 лв.. Предаването
на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от
30.06.2016 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с
месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. Срокът за ползване по
абонамента бил 24 месеца.
С Допълнение към
Приложение № 1 от 30.06.2016 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника допълнителен
пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лв. с
ДДС. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С Договор за
продажба на изплащане от 30.06.2016 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника
продукт - Апарат SAM Galaxy J5 Gold MAT 20 ADX БО. Устройството било предоставено в пакет c
горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
30.06.2016 г. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,98 лв. Предаването
на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Освен това, всички
останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове
(допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни
данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се
таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и
Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“.
За неуредените в
идивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“
ЕАД) и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
оператора по стандарти GSM, UMTS и LTE
(наричани накратко „общите условия“).
На основание
сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на
изплащане ищецът „А1 България“ ЕАД издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл.
26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз
основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите
били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни
услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане.
Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за
съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори,
времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни,
за коя SIM
карта или услуга, използван интернет, телевизионни
програми и пр.
Съгласно чл. 26.5
от общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок
след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
след който период от време вземането му ставало изискуемо.
От страна на ответника
П.С.С. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори
в общ размер на 869,30 лв., представляваща главница, разпределена както следва:
сумата 236,98 лв. - неплатена цена на ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 27.12.2016г. – 27.03.2017г., и
сумата 632,32 лв. - неплатена
цена за предоставени продукти на изплащане, дължима по горепосочените договори
за продажби на изплащане.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца
и обезщетение за забава, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, в общ размер на 264,79
лв., считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една
от съответните фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
При неплащане на
дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се
считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на
услугата, за която било забавено плащането.
На основание чл.92
от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното
неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 469,79 лв. Неустойката
била начислена съобразно договорите и съдебната спогодба, подписана между
Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д.№12268/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г.
Съгласно последната, в договорите за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от, считано от 01.07.2016г., се въвеждало правилото, че когато
абонатът е физическо лице, както в настоящия случай, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не
можел да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по
техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС. По отношение на договорите
преди тази дата ограничението за максималния размер на неустойката не важало.
С оглед горното,
претендираната неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 469,79 лв., била разпределена
както следва:
1.
62,08 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.1 от Приложение № 1 от
01.04.2015 г.
2.
62,08 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.1 от
Приложение № 1 от 06.04.2015 г.
3.
112,50 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 18.01.2016 г.
4.
133,20 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 23.02.2016 г.
5.
49,98 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от
Приложение № 1 от 30.06.2016 г.
6.
49,95 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от
Допълнение към Приложение № 1 от 30.06.2016 г.
Освен това, при
предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на
абоната, се дължало и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната
цена на крайното устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане),
предоставено в пакет с прекратения договор. В тази връзка ответникът дължал и
сумата 92,91 лв. -
неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство
Апарат SAM
Galaxy J5 Gold MAT 20 ADX БО,
предоставено c Договор за
продажба на изплащане от 30.06.2016 г., в пакет с мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********.
Предвид изложеното,
ищецът иска от съда да признае за установено
по отношение на ответника, че последният му дължи сумите: 236,98
лв. - главница, представляваща неплатена цена на
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017
г., предоставени по рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти
на изплащане с номер *********, сключен на 01.04.2015 г., сумата 632,32 лв.
- главница, представляваща неплатена цена за предоставени продукти на
изплащане, дължима по Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 DS White+SIM64K от 06.04.2015г., Договор
за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 DS Blak MAT 15 от 18.01.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J1 Blak MAT 15 от 10.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Huawei P8 Lite DS Blak MNP MAT 15
от 23.02.2016г., Договор
за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J5 MAT 20 ADX от 30.06.2016г., сумата 264,79 лв. – обезщетение за забава върху горните две главници,
считано от падежа на сумите по всяка една от съответно издадените фактури до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.03.2020г. до окончателно погасяване на задължението, сумата 469,79 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на рамковия договор, сумата 92,91 лв.
– неустойка, представляваща стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата, предоставени на изплащане, както и
стойността на невърнатато техническо оборудване, предоставено за временно
ползване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 205/2020г. по описа на РС – Свиленград. Ищецът
претендира разноски по делото, както и тези, направени в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на
чл.47 от ГПК особен представител, с
който се оспорват исковете като неоснователни, с възражение, че вземанията са
погасени по давност. Относно претенциите за неустойка,
същите се оспорват като нищожни, поради противоречие с добрите нрави и
противоречащи на закона – чл.143 и сл. от Закона за защита на потребителите.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 205/ 2020г. по описа на РС-Свиленград се установява, че по заявление
с вх.рег. № 4407/31.03.2020г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 122/24.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: сумата 236,98 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на ползвани електронни съобщителни услуги за
периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г., предоставени по Рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********,
сключен на 01.04.2015 г., сумата 632,32 лв. - главница, представляваща
неплатена цена за предоставени продукти на изплащане, дължима по Договор за
продажба на изплащане на апарат Huawei P8 Lite D 5 от 23.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J1 Blak от 10.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 18.01.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J5 от 30.06.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 04.04.2015г., сумата
264,79 лв. – обезщетение за забава върху горните две главници, считано от
падежа на сумите по всяка една от съответно издадените фактури до датата на
завеждане на заявлението в съда – 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 31.03.2020г.
до окончателно погасяване на задължението, сумата 469,79 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на рамковия договор, сумата 92,91 лв. –
неустойка, представляваща стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата, предоставени на изплащане, както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване, както и съдебни разноски, включващи сумата 33,94 лв. - за
държавна такса и сумата 360,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви установителен иск за
вземането си. Настоящите искове са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са
допустими.
От
представения с исковата молба Договор от 01.04.2015г., ведно с приложените Общи
условия и приложенията към него, е видно, че оператора „Мобилтел“ ЕАД /с
настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и потребителя П.С.С. са се намирали в
облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължение да достави
на ответника електронни съобщителни услуги, при определени тарифни планове. Представени
са и фактури за начислени доставени на потребителя електронни съобщителни
услуги в исковия период.
При липса на оспорване от тези документи от страна на ответника, съдът
приема, че по силата на действителните облигационни правоотношения ищецът е
предоставил на ответника услуги в претендирания размер, респ. че поради това
има вземане спрямо ответника в исковия размер за главницата от 236,98 лв. Ответникът обаче, чрез особения
представител, е оспорил това вземане поради погасяването му по давност. Това
възражение е частично основателно, предвид факта, че вземането се погасява с изтичане
на тригодишен давностен срок, поради това, че е за периодични плащания –
чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Ето защо, иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за главницата от 236,98 лв. следва да бъде уважен частично – за
сумата 19,39 лв., чийто падеж е настъпил след 31.03.2017г. (заявлението по
чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 31.03.2020г.), а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли поради погасяване на
вземането по давност. С оглед частичното уважаване на главния иск, следва да се
уважи съразмерна частично и акцесорния такъв по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, така че да се присъди мораторна лихва върху уваженото вземане в
размер на 5,97 лв.
Представени са
с исковата молба и гореописаните договори за продажба на изплащане, видно от
които са били налице действителни правоотношения между страните, по силата на
които операторът, като продавач/ лизингодател, се е задължил да предостави на потребителя,
като купувач/ лизингополучател, лизинговани вещи за временно ползване срещу
уговореното лизингово възнаграждение, платимо в срок от 24 месеца. Видно от
приложените към договорите приемо-предавателни протоколи продавачът/
лизингодател е предоставил на купувач/ лизингополучател вещите, предмет на
договорите. С
подписването на договорите и приемо-предавателните протоколи лизингополучателят
е потвърдил, че лизингодателят му е предал вещите във вид, годен за употреба. Доколкото
се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника вещите във вид,
годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговите договори, то съдът намира,
че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в общ
размер на 632,32 лв. Това вземане обаче е също частично погасено по давност и
предвид направеното в този смисъл възражение, то ще се уважи частично – до
сумата 416,68 лв., чийто падеж е настъпил след 31.03.2017г. (заявлението по
чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 31.03.2020г.), а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли поради погасяване на
вземането по давност. Също частично следва да се уважи и акцесорния иск за
мораторна лихва, така че да се присъди сумата 121,70 лв., съразмерно на главния
иск.
Относно иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД – за сумата 469,79
лв. – неустойка за прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги,
съдът намери същия за неоснователен. В приложенията към рамковия договор (т.6.3.1)
е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на ползване.
Съгласно ТР №
1/15.06.2010 г., т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при иск за
присъждане на неустойка.
В трайната
съдебна практика по чл. 290 от ГПК, върховната съдебна инстанция е приела, че
клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е
нищожна, съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така, според Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г., I т.о. на ВКС, „уговорката за неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина
на лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски
до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до
неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за
справедливост“ (в този смисъл и Решение по т.д. №1226/2015г., I т.о. на ВКС и
др.). Ето защо, с оглед сходната правна
природа на паричното вземане за неустойка по процесния рамков договор с това по
договора за лизинг, съдът намира, че то е недължимо, тъй като почива на нищожна
клауза, противоречаща с добрите нрави. Поради това права и задължения за
страните на основание същата не са възникнали и не могат да се претендират.
Относно иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД – за сумата 92,91
лв. представляваща стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата, предоставени на изплащане, както и стойността
на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване, съдът
намери същия за основателен, доколкото в представените договори не се съдържа
клауза, уреждаща дължимостта на такава неустойка.
При този изход
от спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца доказани разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство.
По частно гр.
дело № 205/2020г. на РС-Свиленград ищецът е сторил съдебни разноски в размер на
33,94 лева - за държавна такса и 360,00 лева – за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от претенциите
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 130,88 лева за
сторените от последния деловодни разноски в заповедното производство. Разноските, сторени от ищеца в настоящото
производството са 1105,78 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 367,38 лева – разноски в настоящото производство.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.422,
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че за „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
съществува парично вземане по отношение на П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 19,39 лева - главница,
представляваща неплатена цена на ползвани електронни съобщителни услуги за
периода 27.12.2016 г. – 27.03.2017 г., предоставени по Рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********,
сключен на 01.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на заявлението в съда – 31.03.2020г. до окончателно
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата 19,39
лева до пълния предявен размер от 236,98 лева; сумата 416,68 лева
- главница, представляваща неплатена цена за предоставени продукти на
изплащане, дължима по Договор за продажба на изплащане на апарат Huawei P8 Lite D 5 от 23.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на
апарат SAM Galaxy J1 Blak от 10.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 18.01.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J5 от 30.06.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 04.04.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението
в съда – 31.03.2020г. до окончателно погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата 416,68 лева до пълния предявен размер от 632,32
лева; сумата 127,67 лева – обезщетение за забава върху горните две
главници, считано от падежа на сумите по всяка една от съответно издадените
фактури до датата на завеждане на заявлението в съда – 31.03.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата 127,67 лева до пълния предявен размер от
264,79 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане за 469,79 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с номер *********, сключен на 01.04.2015 г. и за 92,91 лв. –
неустойка, представляваща стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата, предоставени на изплащане, както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно
ползване, по Договор за продажба на изплащане на апарат Huawei P8 Lite D 5 от 23.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на
апарат SAM Galaxy J1 Blak от 10.02.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 18.01.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат SAM Galaxy J5 от 30.06.2016г., Договор за продажба на изплащане на апарат Lenovo A536 от 04.04.2015г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 367,38 лева – разноски по делото и сумата 130,88 лева –
разноски по ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението може
да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: