№ 83
гр. Пловдив , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20205330207909 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3866359, с
който на З. Д. К., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката в депозираната жалба моли да бъде отменен
обжалваният електронен фиш. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, се явява лично, като поддържа жалбата по същите съображения и
прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо е
направено възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателката е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 13.07.2020г. в
12.49ч. на път ІІ - 64 км.50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №529,
1
за превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч при управление на МПС,
товарен автомобил марка „ДАЧИЯ ДЪСТЕР“ с рег.№***. Товарният
автомобил се движел в извън населеното място със 106 км/ч при разрешена
скорост до 60 км/ч по въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Скоростта от 106 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното
техническо средство от 109 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M №529, мобилно по своя характер, преминало през съответната
проверка /видно от приложеното като доказателство заверено копие на
протокол №2-32-20 за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M/.
На жалбоподателката, в качеството й на собственик на МПС – то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателката не е посочила лице,
което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва
от правото си да обжалва така издадения против нея електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата се е движила със скорост от 106 км/ч
при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч. по въведено
ограничение с пътен знак В-26. Същата, като собственик на моторното
превозно средство, не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по
време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така
издадения против нея ЕФ. Електронният фиш правилно е издаден по
отношение на жалбоподателката като собственик на процесното МПС,
доколкото от данните по делото не се установява последната да се е
възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Нарушението е заснето с мобилна сиистема за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M 529, в съответен клип, в
който скоростта била отразена като 109 км/ч и бил отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че
последният се е движел с 106 км/ч. По делото е наличен и снимков материал,
на който е заснето нарушението. За техническото средство е бил издаден и
протокол №2-32-20 за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
2
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното
техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Предвид това и
съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението към Наредбата – изискване. Спазени са изискванията на чл.10,
ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е
бил попълнен протокол. В същия отразените данни съответстват на
процесното време и място, на номера на статичното изображение, режим на
измерване и задействие, информация за ограничение с пътен знак и
разстоянието от него до АТСС, данни за служебния автомобил и подпис на
контролния орган.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред
посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че в конкретния случай,
предвид присъствието на полицейски служител, не е следвало да бъде
издаден електронен фиш, а е трябвало да бъде съставен АУАН и издадено
НП. Използваното АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол,
без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен
орган, т.е. независимо от него и затова и възражението по този въпрос е
неоснователно. Полицейският служител не участва в процеса по установяване
на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото
отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.
След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху
съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно
да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
3
средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Не се споделя и възражението, че поставеният знак В 26 е нямал
действие, предвид множеството кръстовища, както в непосредствено близост
до мястото на контрол, така и до началото на населеното място. В конкретния
случай не може да намери приложение разпоредбата на чл.50, ал.1 от
ППЗДвП, тъй като видно от материалите, приложени към административната
преписка от знака до мястото на контрол няма кръстовище или знак, които да
отменят въведената забран на знак В26.
Предвид горепосочените съображения, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за така
вмененото й нарушение.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, който превиши от 41 до 50
км/ч разрешената максимална скорост в извън населено място. В конкретния
случай разрешената максимална скорост за движение в извън населеното
място е 60 км/ч., при въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Същата е превишена с 46 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корекция от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на атакувания електорен фиш.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3866359, с който на З. Д. К., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4