МОТИВИ към Присъда № 66
от 03.07.2018 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1397 по описа за
2017 година.
Районна прокуратура – Свиленград са
внесли срещу подсъдимия Н.М.К. *** обвинителен акт, с който на същия са му предявени
обвинения за извършени
престъпления по чл. 144, ал. 3, предл. 1 - во, вр. ал. 1,
предл. 1 от НК за това, че на 02.03.2013 г. в района на дивечовъден участък „Балдарана“,
в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково се заканил с убийство на
М.Н.М. с ЕГН: ********** ***, като извадил и насочил срещу него пистолет с думите:
„Ще ви застрелям като кучета“; „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и
за това, че на 02.03.2013 г. в района на дивечовъден участък „Балдарана“, в землището
на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково се заканил с убийство на П.Д.П. с ЕГН:
********** ***, като извадил и насочил срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям
като кучета“; „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Лицата, посочени в обвинителния акт
като пострадали от описаните в него престъпления – М.Н.М. и П.Д.П. са
конституирани, след отправено искане пред РС – Ивайловград в качеството им на
частни обвинители, а предявените от тях граждански искове против подсъдимия Н.М.К.
всеки с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на по
10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането са приети
за съвместно разглеждане от съда.
С Присъда № 11 от 14.06.2018 г., постановена
по НОХД № 17/2017 г. по описа на РС Ивайловград, подсъдимият Н.М.К. е признат за
виновен за виновен по първото от така повдигнатите му обвинения, поради което на
основание чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 54 НК е осъден
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66,
ал. 1 НК районният съд е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“
за срок от три години. С цитираната присъда подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъплението и по второто от повдигнатите му обвинения, поради което
на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 54 НК е осъден
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66,
ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от три години. Със същата присъда на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е
определено едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените наказания, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК РС
- Ивайловград е отложил изпълнението на определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на М.Н.М. сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието
– 02.03.2013 г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен, а на П.Д.П. - сумата
от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието
– 02.03.2013 г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда
подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково сумата от 600 лв., представляващи разноски по делото
за съдебна психиатрично-психологична експертиза, а по сметка на РС Ивайловград сумата
от 196,43 лв – сторени по делото разноски, както и сумата 220 лв – държавна такса
върху уважените размери на гражданските искове.
С Решение № 132 от 23.10.2017 г.,
постановено от Окръжен съд – Хасково по ВНОХД № 496 по описа за 2017 г., постановената от РС
– Ивайловград присъда е отменена по жалба на защитника на подсъдимия и по жалба
от частните обвинители и граждански ищци с оплаквания както относно размера на
наказанието, така също и с оплаквания относно предявените граждански искове, а
делото – върнато на РС – Ивайловград за ново разглеждане от друг състав на
съда, а след невъзможност за сформиране на състав, с Определение № 143 от
17.11.2017 г. на Върховния касационен съд, постановено по ЧНД № 1164/2017 г.,
НОХД № 61/2017 г. по описа на РС – Ивайловград е изпратено за разглеждане от РС
– Хасково, станало основание за образуване на настоящото съдебно производство.
В него, лицата посочени в обвинителния
акт като пострадали от описаните в него престъпления – М.Н.М. и П.Д.П. отново са
конституирани, след отправено искане пред РС – Хасково, в качеството им на частни
обвинители, а предявените от тях граждански искове против подсъдимия Н.М.К. всеки
с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на по 10 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - приети за съвместно разглеждане от
съда в хода на наказателното производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Свиленград, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. Н.М.К. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по
несъмнен начин. Счита, че в хода на съдебното следствие били събрани безспорни доказателства
за виновността на подсъдимия и установени всички признаци от субективна и обективна
страна на извършеното престъпление закана за убийство, като предлага подробен
анализ на осъществената фактическа обстановка и анализ на престъпния състав по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и признаците, по които това престъпление се
разграничава от други престъпни състави. По отношение на субективната страна на
всяко от извършените престъпления, представителят на държавното обвинение приема,
че то било извършено от подсъдимия изцяло при пряк умисъл, същият съзнавал много
добре какво върши, използвайки пистолет. Предлага съдът да признае подсъдимия
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
а при индивидуализация на наказанието да бъдат отчетени обществената опасност
на деянието и на дееца. Предлага съдът да прояви строгост, като подходящо в
случая, се явявало наказанието лишаване от свобода, което да се определи при
условията на чл. 54 НК в размер, съобразно или близо до установения максимум.
Изразява становище и по въпроса относно основателността на предявените
граждански искове и предлага да бъдат уважени.
Частните обвинители и граждански ищци
– М.Н.М. и П.Д.П., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, в което
съдебното следствие е обявено за приключено. Чрез упълномощения по делото
повереник – адв. М.М. от САК заявяват, че поддържат обвинението и предявените
граждански искове. Пледира се от повереника, след анализ на осъществената
фактическа обстановка и на достоверността на доказателствените източници, че
обвинението било доказано изцяло от обективна и субективна страна и изразява
становище относно вида и размера на наказанието, което следвало да се наложи на
подсъдимия съобразно предвиденото в закона при условията на чл. 54 НК в размер
около средния, а гражданските искове следвало да бъдат уважения в пълния
предявен размер, като аргументира обстойно доводите в подкрепа на тази теза.
Защитникът на подсъдимия Н.М.К. – адв. Н.П. ***
пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание многобройните
доказателства, обосноваващи извод за невиновност на неговия подзащитен, като
излага подробни съображения в подкрепа на наведените доводи, след като прави
разбор на гласните доказателствени източници, приобщени по делото. Твърди се от
защитата, че въз основа на изложеното обвинителният акт не можел да произведе
целеният ефект, а именно с него да бъда повдигнато обосновано обвинение в
извършване на престъпление като обстойно и аргументирано излага твърденията си,
акцентирайки на вътрешни противоречия в гласните доказателствени източници,
подкрепящи обвинителната теза, включително и свързани с интелектуалния капацитет
на свидетели – очевидци и годността им правилно да възприемат и възпроизвеждат
факти, от значение по делото. Позовава се и на процесуалното развитие по
обвинението в досъдебна фаза, включително и относно това по чл. 216, ал. 1 НК,
от което самите пострадали се били дезинтересирали, а същите трудно били
откривани от органите на досъдебното производство и отказвали да участват в
процесуално – следствени действия и по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, което сочело на извод, че това обвинение било скалъпено по отношение на
неговия подзащитен. Моли съда да признае подсъдимия за невинен по отношение на
престъпленията, за които е предаден на съд и да бъде оправдан по така
повдигнатите му обвинения.
Другият измежду упълномощените
защитници на подсъдимия Н.М.К. – адв. М.Р. *** също пледира за оправдателна
присъда. Придържайки се в основна линия към изложеното от адв. Н.П. навежда
допълнителни аргументи във връзка с оценката на гласните доказателствени източници,
приобщени по делото, откъм тяхното съответствие с обективната истина и навежда
обстойни аргументи за несъстоятелност на обвинителната теза. Също пледира за
липсата на съответна процесуална активност от лицата, сочени като пострадали
при сигнализиране за твърдяното посегателство срещу тях, въпреки очевидният
интерес у тях обвинението да бъде обосновано, което сочи за колебливост у тях
относно фактите, която следвало да бъде третирана в полза на подзащитния й. Моли
съда да признае подсъдимия за невинен по отношение на престъпленията, за които е
предаден на съд и да бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения
Подсъдимият
Н.М.К. заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен
по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения за
случая, а в своя защита се придържа към изложеното от неговите защитници, но
наред с това заявява и собствени аргументи, за това, че липсвали доказателства
за неговата виновност, а същевременно никой досега не бил поставил въпроса за
неговото алиби и свидетелите, които го потвърждавали. Набляга и на сериозните
разминавания по отношение на твърдяното средство за извършване на
престъплението, като единственият пистолет, който притежавал бил представен пред
съда и на цвят бил „бял“, а не както твърдели пострадалите черен, а в деня на
инкриминираните събития, оръжието се намирало в касата на подсъдимия в град Хасково.
Всъщност той притежавал пистолет, но никога не го носел със себе си, за да е
било въобще възможно да го използва. В даденото му право на
последна
дума изразява позицията си, че повдигнатото обвинение било
скалъпено и не били положени достатъчно усилия този факт да бъде установен, но
насочва вниманието на съдебните заседатели, като имащи най – тясна връзка с
обществото и негови представители в правораздаването да сторят това, за „спят
спокойно“. Моли за справедливост от съда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.М.К. е роден на *** ***, същият е *** гражданин, *** образование, ***, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 7, издадена от Районен съд – Ивайловград на 02.02.2015 г. подсъдимият Н.М.К.
не е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение, като същият с Присъда от
17.06.2004 г., постановена от РС – Хасково по НОХД № 251/2004 г. в сила
08.11.2004 г., след като е изменена с Решение № 446/08.11.2004 г. на ОС – Хасково
в наказателно – осъдителната част и е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ в размер
на 500 лева за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. От събраните за
подсъдимия характеристични данни се установява, че за същия има регистрирани криминални
прояви, няма данни да страда от психически заболявания и да се води на отчет в
психиатрично заведение, занимава се с частен бизнес и е известен като
конфликтна личност, въпреки, че същевременно не са вписани данни за нарушаване
на обществения ред, нито такива за злоупотреба с алкохол или контакти с
криминално проявени лица.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че към 2013 г.
подс. Н.М.К. притежавал имот в с. ***, община Ивайловград, като селото попадало в района на дивечовъдния участък
„Балдарана“, стопанисван от „***“ ЕООД – София по силата на Договор № 2 от
11.01.2010 г., сключен с Държавно горско стопанство Ивайловград, с който на
дружеството било възложено стопанисването и ползването на дивеча в този
дивечовъден участък. В същия период и конкретно към инкриминираната дата –
02.03.2013 г., подсъдимият притежавал и имал издадено на негово име Разрешение
за носене и употреба на огнестреелно оръжие № ***, Разрешение за носене на ловно оръжие № *** и Разрешение за съхранение
№ ***, валидни до 31.01.2017 г.
по отношение на: пистолет „Берета“ кал 9х19, ловна пушка „ИЖ“, кал. 12, ловна
пушка „Браунинг“ кал. 12, ловна карабина „Браунинг“, кал. 308 уинч. и ловна
карабина „ИЖ – 18“, кал. 308, с посочени номера, видно от Писмо, рег. № 1970р –
2121 от 13.02.2015 г. подписано от Началника на РУ на МВР – Хасково, обичал да
ловува.
В същия период частните обвинители и
граждански ищци М.Н.М. и П.Д.П. работели в „***“ ЕООД, като задълженията им били насочени да обезпечат
дейността на „***“ ЕООД – София, възложена по силата на цитирания договор за стопанисването и
ползването на дивеча в дивечовъден участък „Балдарана“, като в наряд от двама
служители извършвали обход на участъка със служебен автомобил с цел подхранване
и опазване на дивеча от бракониерски лов, поддържане на ловно – стопанските
съоръжения. Свидетелят М.Ш.М., също работел в дружеството, но към 02.03.2013 г.
вече бил напуснал.
В този период, между свид. С.М.Д.,
като представляващ по закон дружеството „***“ ЕООД, както и работещите, сред които частният обвинител
и граждански ищец М.М. и свидетелят М.М., от една страна, и подсъдимият Н.М.К.
- от друга, били налице крайно обтегнати отношения, които се дължали на поведението
и на двете страни, обусловено и от обстоятелството, че село Бубино попадало в средата
на дивечовъдния участък, а подсъдимият бил възприеман като лице, осъществяващо
бракониерски лов в този участък. Тези съмнения датирали още от времето, когато
друго дружество, стопанисвало дивечовъдния участък - „***“ ООД, като поведението на подсъдимия било сред основните
причини ръководителят на това дружество в лицето на управителя К. Л. К., да вземе решение за
преустановяване на дейността, за което споделил впоследствие пред свид. С.Д..
Тази съмнения относно дейността на
подсъдимия Н.М.К. били обективирани в Доклад от С. З. - Началник ловно стопанство
до управителя на „***“ ЕООД - София, вх. № 429 от 05.07.2010 г. и последвала Жалба от управителя
на „***“ до Директора на ОДМВР - Хасково,
изх. № 432 от 06.07.2010 г.; Доклад от М.М. - дивечовъд, до управителя на „***“ ЕООД, град София, вх. №
16 от 17.01.2011 г. и свързаните с него - Жалба от управителя на „***“ ЕООД - свидетеля Д., изх.
№ 23 от 18.01.2011 г. до Директор на ОД на МВР - Хасково, Писмо от С.Д. до Директора
на ДГС - Ивайловград, с изх. № 20 от 17.01.2011 г. и Писмо изх. № 107 от
26.01.2011 г. на Държавно горско стопанство - гр. Ивайловград, Рапорт от М.М., с
вх. № 442/01.08.2011 г. на „***“ ЕООД, град София и свързаните с него - Жалба от М.Н.М. ***, Писмо-отговор
на жалбата peг. № 20138 от 20.09.2011 г. на Директор на ОД МВР - Хасково, Жалба
от С.М.Д. изх. № 443 от 01.08.2011 г. на „***“ ЕООД, град София, Писмо-отговор на жалбата peг. № 20139
от 20.09.2011 г. на Директор на ОД МВР - Хасково, Писмо на Началник на РУ - Ивайловград
№ ЯИ-6711 от 19.08.2011 г. до Директор на Регионална дирекция по горите - Кърджали,
Писмо на Директор на РДГ - Кърджали, изх. № 2486 от 29.08.2011г., както и документите
по полицейска преписка № ЯИ- 6176/2011 г. по повод сигнал от М.Н.М., подаден чрез
телефон 112, кореспонденция между РУП - Ивайловград и Община Ивайловград, между
РУП - Ивайловград и РДГ – Кърджали, Рапорт от М.М. до „***” ЕООД, вх. № 627 от
16.08.2012 г. и свързаните с него - Жалба, изх. № 634 от 17.08.2012 г. на „***“ ЕООД - София до Началника
на РУ на МВР - Ивайловград, Писмо на Началника на РУ „Полиция“ - Ивайловград с
peг. № ЯИ 7374 от 19.09.2012 г. до Д.; Писмо, изх. № 633 от 17.08.2012 г. на „***" ЕООД - София до Директор
на ОДМВР - Хасково и Писмо от Директор на ОДМВР - Хасково, peг. № 21910 от
05.10. 2012 г.
до Д., както и документите по полицейска преписка № ЯИ-2331/2012 г. по жалбата изх.
№ 634 от 17.08.2012 г. на „***“ ЕООД, град София, писмени документи, съдържащи се в административнонаказателна
преписка по издаване на Наказателно постановление № 9/2008 г. на Началник РУМВР
- Ивайловград срещу подсъдимия Н.К. и неговото обжалване пред PC – Ивайловград,
приобщени хода на съдебното следствие като писмени доказателства. Потвърждение
на тези съмнения в установени и документирани случаи на бракониерство от страна
на подсъдимия Н.К. липсвало, но въпреки това последният бил нееднократно
забелязван в този период от свидетелите М.М. и М.М. в района на дивечовъдния
участък с ловно оръжие, както и да монтира ловни чакала по дървета в района. Призивите
на свид. М.М. и на други лица, ангажирани с опазване на дивеча в участък
„Балдарана“, и поканите за включване в организирани ловни излети, отправяни към
подсъдимия, същият демонстративно отклонявал, заявявайки, че не му били нужни
каквито и да са позволения да ловува където и да било и нямало да се съобразява
с никого.
Особено показателен бил случай, в
който подсъдимият провалил ловен излет в дивечовъдния участък, като заставайки зад
пусиите гърмял с ловната си пушка във въздуха. За тези действия срещу подсъдимия
било издадено НП за нарушение на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните
оръжия и боеприпасите, което било отменено от съда, поради процесуални нарушения
и фактически грешки, допуснати от контролните и наказващите органи, а в друг
случай, след покана да се включи в ловен излет, демонстративно отказал и произвел
изстрел с огнестрелно оръжие над главите на членове на ловната дружинка, в
която имало и представители от ръководството на ОД на МВР - Хасково. Тези
особености в поведението на подсъдимия Н.М.К. и след като опитите с посещения
до имота му в с. Бубино, общ. Ивайловград да се постигне диалог и
разбирателство не дали резултат, били в основата свид. С.М.Д., в качеството си
на управител на „***“ ЕООД, град София, да издаде нареждане до работещите в стопанисвания от
дружеството дивечовъден участък „Балдарана“ да избягват и да не влизат по
никакъв начин в конфликти с подсъдимия, а когато такива случаи възникнат, да се
докладва на работодателя за предприемане на съответни мерки със сигнализиране
на компетентните органи. В този смисъл били и Заповед
№ 95/20.08.2012 г., Заповед № 48/12.05.2010 г., Заповед № 69/9.07.2010 г., Заповед
№ 88/01.08.2011 г., издадени от свид. С.Д., именно в качеството му на управител
на „***“ ЕООД, град София.
На инкриминираната дата - 02.03.2013 г.,
подсъдимият посетил вилата си в с. Бубино, като със себе си довел свидетелят Х.К.Ю.,
който трябвало да прави ремонт в сградата - поставяне на ламперия. Свидетелят Ю.
се заел с ремонтните дейности, а подсъдимият Н.К. му помагал. От време на време
си почивали. Присъствието на подсъдимия в селото било установено от свидетелите
А.О. и А.А., които познавали подсъдимия в положителна светлина като човек,
който полага грижи и е ангажиран за населеното място, в което се установил, а
последната се занимавала с градинарство в двора на подсъдимия, който той й разрешил
да ползва.
На същата дата – 02.03.2013 г.,
частните обвинители и граждански ищци -М.М. и П.П. изпълнявали служебните си задължения
като дивечовъди в дивечовъдния участък „Балдарана“, като извършвали обход с
високо проходим автомобил марка „***“, рег. № ***. в около 16.30 часа двамата преминали със служебния автомобил през с. Бубино,
попдащао на територията на дивечовъдния участък и били забелязани от подсъдимия.
Той решил да види какво ще правят и тръгнал след тях.
След като напуснали с. Бубино, М.Н.М.
и П.П. продължили пътя си по „черен“ горски път широк в различни участъци около
2,5 - 3 метра,
минаващ покрай дере, и на около 260 метра от селото, в най-ниската част на пътя
от двете страни, на който имало високи дървета, двамата усетили, че нещо се
случило с превозното средство и чули тракане. Мястото било сенчесто, както поради
това, че пътят бил в дере с дървета, така и поради това, че слънцето вече било ниско
над западния хоризонт. Спрели, слезли от колата и установили, че двете предни гуми
били спукани, като в тях били забити метални шипове, заварени върху метални планки.
Двамата започнали да демонтират гумите за да ги сменят, когато изведнъж, няколко
минути след като спрели, зад автомобила от посока с. Бубино се появил подсъдимият
Н.М.К., който застанал на 5-6
метра от свидетелите и като видял как са спукани гумите,
започнал заплашително да им разпорежда да не минават повече по този път, като заплашил,
че ще им пука гумите, тъй като бил сложил навсякъде шипове. Частните обвинители
и граждански ищци – М.М. и П.П., стремейки се да избегнат разрастване на
конфликта и в изпълнение на указанията на работодателя всячески да избягват разправии
с подсъдимия отговорили спокойно на подсъдимия, съгласявайки се с отправните от
него искания, но въпреки това последният бил разярен и продължавал на висок тон
да говори и отправя претенции, и това си състояние внезапно извадил иззад кръста
си пистолет, който свид. М.М. бил забелязвал да носи и друг път и започнал да насочва
оръжието ту към М.М., ту към П.П., като в същото време отправял към тях вербални
заплахи, че ще ги застреля като кучета, ще ги убие, че види ли ги да минават по
този път, щял да ги гръмне да ги хвърли в гората. Продължил да крещи, че щял да
ги избие като кучета, да ги застреля и продължил да им разпорежда да не минават
по този път, тъй като щял да пука гумите и да ги убие. Псувал ги, с което допълнително
засилвал ефекта от заплахите по отношение на М.М. и П.П., които изпаднали в
състояние на стрес, ужасени да не би подсъдимият да изпълни заканите си и да ги
убие.
Няколко минути по - късно, подсъдимият Н.К. сам
преустановил действията си и изричането на заплахите и си тръгнал обратно към село
Бубино, откъдето бил дошъл, а след като се окопитили, М.М. и П.П. сменили с резервната
едната от двете спукани гуми, която била напълно спаднала и със забитата планка
с шипове в другата гума се придвижили до шосето, минаващо през село Падало, където
мобилните телефони вече имали обхват на обслужващия ги оператор. Там спрели, тъй
като и другата гумата спаднала напълно, и свидетелят М.М. се обадил на бившия си
колега – свидетелят М. М., който бил в дома
си в с. Д***, като го помолил да
дойде да им помогне да ремонтират гумите.
По – късно М.М. се обадил и на управителя
на „***“ ЕООД - свидетелят С.Д., на
който разказал, за спуканите гуми и че били заплашвани с пистолет от подсъдимия
Н.К.. Свидетелят С.Д., който всъщност бил не в чужбина, както смятал частният
обвинител и гр. ищец М.М.,*** указал на същия, заедно с колегата си П.Д.П. да напуснат
мястото и да сигнализират полицията. Тези указания не били изпълнени, тъй като
свид. М.М. обяснил на свид. С.Д., че се страхувал и със своя колега разчитали на
него да подаде сигнала, както и било сторено.
Междувременно, по – късно на
02.,03.2013 г., когато свидетелят М.М. дошъл, било вече тъмно, и след като
заедно със свидетелите М.М. и П.П. демонтирали колелото със спуканата гума, се
отправили с автомобила на М.М. към с. Въгларово при свидетеля Х.М.Ю., който работел
в автомобилен сервиз за гуми в с. ***, а по пътя пострадалите разказали за случилото се. Взели свидетеля Ю. и отишли в сервиза в с. Силен, но той не могъл да поправи
спуканата гума, тъй като била много разкъсана. Тогава, свид. М.М. върнал свидетеля
Х.Ю. в с. *** и след това с автомобила си закарал свидетеля П.П. ***, а свидетелят М.М.
също останал да нощува там, тъй като се страхувал да остане сам, а свид. К.П.,
съпруга на П.П. по онова време, ги посрещнала и оправила легло и за М.М., като
впоследствие й било споделено за случилото се.
На следващия ден, М.М. и П.П. отишли на
мястото, където оставили предишната вече служебния автомобил – марка „***“ и сменили гумите му с нови.
След като останал още две нощи в дома
на П.П., М.М. отишъл при родителите си в с. ***, обл. Хасково - свидетелите Н.М. и П.М., на които споделил за случилото се. Последните
забелязали, че синът им бил силно притеснен. Споделил пред тях, че иска да напусне
работата си, поради заплахата.
В първия работен ден след инцидента -
понеделник 04.03.2013 г. свидетелите М.Н.М. и П.Д.П. се срещнали със свидетеля С.Д.,
като подробно му разказали за инцидента. И двамата били силно уплашени и изразили
намерение да напуснат работа, но последният се опитал да ги разубеди да не напускат,
като ги уверил, че ще положи грижи за тяхното лечение и бъдеща безопасност. По негово
указание, М.М. и П.П. изготвили писмени рапорти, които били заведени в „***“ ЕООД на 06.03.2013 г., а
на 08.03.2013 г., свид. С.М.Д. подал жалба срещу подсъдимия, която постъпила в Окръжна
прокуратура - Хасково на 11.03.2013 г., с приложени копия от рапортите на двамата
и снимки на планките със шипове, спукали гумите.
На 22.03.2013 г., в РП - Ивайловград постъпил
и сигнал от пострадалите М.М. и П.П., в който описали инцидента.
На 26.03.2017 г. свидетелят С.Д. организирал
и изпратил М.М. и П.П. на преглед и лечение в Център за психично здраве „Проф. Н.
Шипковенски“. Там били прегледани, било установено наличие на посттравматично стресово
разстройство (F43.1) за М.М. и разстройство в адаптацията (F43.2) за П.П.. Било
им предписано лечение и им бил разрешен отпуск, поради временна неработоспособност
за срок от 7 дни. Видно от медицинските документи двамата споделили, че изпитват
страх за живота си в резултат на възникнал инцидент - заплаха с пистолет извършена
на 02.03.2013 г.
От заключенията на вещите лица, по приетите
комплексни съдебни психиатрично-психологични експертизи, се установява, че към момента
на изследването през лятото на 2014
г. - повече от 1 година след инцидента свидетелите М.М. и
П.П., като последица от преживяното насилие, страдат от посттравматични стресови
разстройства, част от групата разстройства определени като Реакция на тежък стрес
и разстройства в адаптацията. То е свързано с преживяването на изключително травматично
житейско събитие пораждащо остра стресова реакция с опасност за живота, насилие
или заплаха за насилие, нараняване. След като премине, личността постоянно си припомня
и преживява отново и отново събитието, избягва стимули, които могат да възбудят
спомени за травмата, което и причинява силен дистрес, нарушава равновесието в живота
й и води до повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените,
представите, сънищата, емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата и вегетативни
нарушения, тревожно-депресивен синдром и поведенчески нарушения.
Според заключенията на вещите лица свидетелите
М.М. и П.П. са в състояние да възприемат правилно факти, които имат значение за
делото и са със спомен за поведението си и за хронологията на последователността
на действията, по време на извършване на деянието. При свидетеля М.М. към момента
на изследване се установяват клинични данни за персистиращо посттравматично стресово
разстройство с флуктуиращ ход и наличие на завишена тревожност и страхови преживявания,
чувство на застрашеност, нарушен сън, страх да остава сам, изводими от психотравмения
стимул. Спомените за травмата освидетелстваният преживявал отново в неочаквани моменти
и което се намесва рязко в ежедневието. Внезапни, живи картини и спомени, съпроводени
с болезнени емоции и усещания, завземат цялото внимание на преживяващия. Нарушенията
причиняват клинично значим дистрес и нарушения на социалното, професионалното и
други важни области на функциониране.
При свидетеля П.П. към
момента на изследване се установяват, според заключението на вещите лица, клинични
данни за персистиращо посттравматично стресово разстройство с флуктуиращ ход и наличие
на завишена тревожност и страхови преживявания, чувство на застрашеност, нарушен
сън, страх да остава сам, с прояви на невротичност, стеснителност, тревожност, емоционална
лабилност, изводими от психотравмения стимул. Спомените за травмата освидетелстваният
преживявал отново в неочаквани моменти и което се намесва рязко в ежедневието. Внезапни,
живи картини и спомени, съпроводени с болезнени емоции и усещания, завземат цялото
внимание на преживяващия. Нарушенията причиняват, според вещите лица, клинично значим
дистрес и нарушения на социалното, професионалното и други важни области на функциониране.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка
и бюлетин за съдимост, от приетите като писмени
доказателства документи, представени за пръв път пред РС – Ивайловград,
цитирани на съответното място, от заключенията на вещите лица по назначените в
досъдебна фаза комплексни съдебни психиатрично – психични експертизи, които
възприема като компетентно и безпристрастно дадени, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и
дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо
място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им
относно фактите, свързани с факта на вида и боря на притежаваните от него
огнестрелни оръжия към дата 02.03.2013 г., за които има издадени разрешения
съответно за носене, ползване и съхранение, както и че е запален ловец, че
членува в ловната дружинка в с. Царева поляна, обл. Хасково, но се е случвало
да ловува най – често в района на съседното на с. Бубино, село с тамошната
ловна дружинка, но и в районна на самото с. Бубино, общ. Ивайловград /законно, когато
това все пак се е случвало според мнението на самия подсъдим, изразено в
обясненията, дадени пред съда/, а в периода от 2002 – 2003 г. до инкриминирания и
през време на инкриминирания период е притежавал къща в с. Бубино, общ.
Ивайловград, като на процесната дата – 02.03.2013 г. се е намирал в с. Бубино,
общ. Ивайловград и заедно със свид. Х.Ю. извършвали
ремонтни дейности в къщата – монтирали ламперия, както и че на следващия ден
продължили със същата дейност. Съдът приема отчасти за достоверни обясненията
на подсъдимия и относно факта, свързан с пожар в притежавания от него имот в с.
Бубино, общ. Ивайловград в период, следващ датата на инкриминираните събития, с
изключение на тези за авторството на деянието, който факт не е потвърден по
съответния ред, а съвсем отделен остава въпросът за качеството на работа на
органите на досъдебното производство във връзка с разследване на този инцидент,
с оглед данните за образуване на досъдебно производство 5 години по – късно,
който въпрос обаче няма отношение към предмета на делото. В този смисъл следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по
делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на
подсъдимия в посочената част, като логически последователни и безпротиворечиви
на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели по отношение на основното му занимание на
02.03.2013 г. следобяд – свид. Ю., свид. А., а по отношение на страстта му към
лова – от показанията на останалите свидетели, най – вече М.М., П.П., М.М. и С.Д..
Показанията на последните от изброените свидетели са гласните доказателствени
източници, кредитирани с доверие от съда, опровергаващи обясненията на
подсъдимия в опит на последния да отрече изострените отношения с тези лица при
и по повод упражняване на дейността, възложена на „***“ ЕООД, град София по опазване на дивеча в дивечовъден
участък „Балдарана“ в контекста на служебните отношения, в които са се намирали
преди или на процесната дата с това дружеството, от
една страна и стремежа на подсъдимия Н.К. да упражнява хобито си в същия район
и демонстративното отношение на същия, прерастващо в агресия към призивите да
го прави като част от ловна дружинка- от друга без в
действителност обаче да са установени по несъмнен начин негови бракониерски
прояви. Показанията на тези свидетели относно факти за предшестващи събития,
тяхна реакция в контекста на нареждания на свид. С.Д., като управител на „***“ ЕООД, град Хасково за
начина на процедиране и уреждане на отношенията на служители на дружеството във
връзка с дейността в дивечовъдния участък „Балдарана“ с подсъдимия са
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и конкретно на цитирани
на съответното място документи, приобщени като писмени доказателства и
логически последователни. Поради това служат за годна доказателствена основа за
градене на фактическите извод на съда и преценка на достоверността на гласните
доказателства за следващата група събития, включени в предмета на изследване по
делото на чисто житейски принцип, като установяващи мотивите и причините за
дадено поведение при конкретния повод, довел до инцидента, за който е
образувано и се води наказателното производство. За
тази група факти с основно значение за разкриване на обективната истина и
правилно решаване на въпросите относно отговорността съдът дава вяра най – вече
на показанията на М.Н.М. и П.Д.П., всеки от които конституиран и участващ по
делото и в процесуалното качество частен обвинител и граждански ищец. В тази
връзка следва да се отбележи, че показанията на посочените свидетел са вътрешно
безпротиворечиви и съответни на останалия събран доказателствен материал
относно поведението на подсъдимия и тяхното собствено поведение на
инкриминираната дата в контекста на формираните отношения между страните. Показанията
им, въпреки тезата на защита в обратна насока са убедителни и логически
последователни, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на
фактическите си изводи, като противоречието с обясненията на подсъдимия и
вътрешните несъответствия досежно обстоятелството присъствал
ли е на място, извършвани ли са някакви действия от него с оръжие и най – вече
отправял ли е вербални заплахи и с какво съдържание, съдът счита, че се касае
за нюанс във възприятията на двамата, с оглед изминалия период от време,
обстановката, в която са се разиграли събитията, емоционалното състояние, в
което са се намирали. Тези несъответствия са преодолени с извършването на
допълнителни процесуални действия, като поставяне на свидетелите в очна ставка
и приобщаване на показания, чрез прочитането им на съответното основание,
дадени в по – ранен момент пред орган на досъдебното производство, в разпит
проведен пред съдия в досъдебната фаза или пред друг състав на съда, когато са
имали по – ясен спомен за разигралите се събития. На следващо място, въпреки индициите за възможна заинтерисованост от изхода на делото,
поради участието им като страни в процеса и имуществения интерес, който имат от
определен изход на делото /парадоксално защитата твърди тъкмо обратното,
опирайки се на механизма и периода от време за сигнализиране на съответните
органи – МВР и прокуратурата, обяснимо
гледна точка на пострадалите, както с оглед емоционалното състояние в
което са се намирали, така и с оглед нареждания на работодателя как да се
действа в такива случаи и конкретно в процесния,/ разпитани в качеството на
свидетели М.М. и П.П. са обещали да говорят истината, след като им е била разяснена
отговорността за лъжесвидетелстване, а като преки участници в събитията и оттам
очевидци, дават обосновани показания за фактите, от значение по делото с
посочените нюанси и особености при възприемането им и последващо възпроизвеждане
пред съответния орган, при това в тяхната цялост и хронология. Съдът възприема
като обективни и съответни на доказателствата по делото и показанията на свидетелите
С.М.Д. за негови конкретни действия във връзка с процесния инцидент и за такива
предшестващи и последващи същия от гледна точка взаимоотношенията с подсъдимия,
предприет в съответното професионално
качество като обективни и вътрешно безпротиворечиви. По този комплекс от
фактори, определящи за преценката, като достоверни се приемат показанията му,
както и тези на свид. М.М. и Х.Ю. относно случилото се на инкриминираната дата.
Посочените
свидетели пресъздават техни преки и непосредствени впечатления за възприетите
факти, имат относително ясен спомен за тях и ги излагат в детайли при проведените
от органите на досъдебното производство и от съда разпити. По отношение на показанията на свидетелите Н.М., П.М. и К.П.
също е необходимо да се отбележи, че не са налице обстоятелства, които да
внасят съмнение в тяхната достоверност, поради което относно фактите, свързани
с опосредените им впечатления за случилото се с пострадалите М.М. и П. П. и за преките им относно емоционалното и психическо състояние в което са
се намирали, а с тези гласни доказателства
се консолидира изводът за достоверност на изложеното от последните двама
и се отстраняват определени несъществени нюанси относно мястото, на което
частният обвинител и граждански ищец е пренощувал на датата непосрествено след
инцидента и в следващите. От друга страна, налице е основание само за частично
кредитиране на свид. Ю. и свид. А., които на инкриминираната дата се вършели
определен тип работа в имота на подсъдимия в с. Бубино, общ. Ивайловград –
монтиране на ламперия от първия и обработване на посеви в двора от втория,
което само по себе си изисква да се приеме тяхна обективна невъзможнст да
проследят присъствие на подсъдимия в имота през цялото време, поради което
опитите да се обоснове алиби на подс. Н.М.К. в инкриминирания времеви отрязък
са изцяло безуспешни.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в
акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Н.М.К. *** е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 – во, вр.
ал. 1, предл. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от
дееца такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление
и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който
се преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер. За разлика от
принудата и конкретно тази, осъществима чрез заплашване, заканата няма за цел или
предназначение да формира воля у другиго да предприеме някакво поведение или да
се въздържи от предприемането му, а се изчерпва с осъществяване на психическо въздействие,
поради което тезата на страни в процеса, за стремеж да се предизивика друго,
различно от предвиденото в закона въздействие на волята не следва да се
обсъжда, доколкото не е определящо за
съставомерността по предложения в обвинителня акт текст от закона. За да е съставомерна
заканата с убийство, тя трябва да е насочена или към самия адресат или някой от
неговите ближни, съобразно кръга от лице, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо
място, както правилно се сочи и от прокурора в хода на съдебните прения, достатъчно
за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да възбуди основателен
страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина
осъществено, а не непременно да е възбудила такъв страх, което изисква на това
място да бъде обърнато внимание, че събирането на доказателства в тази насока,
в това число и най – вече от заключенията на вещите лица по назначените комплексни
съдебни психиатрично – психични експертизи за натъпване на такива вредни
последици, са определящи най – вече за преценка на степента на обществена
опасност на конкретното деяние и на основателността и доказаността на
гражданскоправните претенции, но не и за принципната позиция относно
съставомерността. Поради това, заключенията на вещите лица е необходимо да
бъдат обсъждани преди всичко и най – вече в такава светлина и както бе вече
отбелязано, не е налице основание да се поставят под съмнение
безпристрастността и компетентността на специалистите, назначени като вещи
лица, а критиката относно ползването при текстообработка в двете заключения на
еднакви изразни средства не е само по себе си основание за дискредитиране на
изводите, до които специалистите са достигнали в писмените заключения откъм верност.
Освен това, характерът на изследването не предпоставя преценка на доказателствения
материал с такъв интензитет, както например при техническа или графическа
експертиза, при които обследваните предмети и документи следва непременно да
бъдат приобщени по съответния ред към доказателствената маса, доколкото се
изследва психическото състояние на лица в актуален момент, като обектите са се
явявали на прегледи и интервюта, а медицинската документация, съпътстваща всеки
от случаите, е приобщена в хода на разследването като доказателства по делото.
При установената по делото фактическа обстановка,
описана по – горе не буди
съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна страна е, предприето
поведение с конкретни действия и изрази от страна на подсъдимия Н.М.К.. Същият,
при създалите се отношения във връзка с дейността на работодателя на частните
обвинители и граждански ищци по повод дейността, възложена на „***“ ЕООД, град
София по опазване и обгрижване
на дивеча в дивечовъден участък „Балдарана“,
от една страна и желанието на подсъдимия да упражнява хобито си, като запален
ловец именно в района на с. Бубино, общ. Ивайловград без да се съобразява с
дейността на дружеството и лицата, които са ангажирани с нея, от друга и
непрестанните конфликтни ситуации по този повод са солидна основа за възникване
и развитие на разигралите се на инкриминираната дата събития. Действително,
липсват установени и санкционирани прояви на бракониерски лов от страна на
подсъдимия, но същият е бил забелязван да подготвя ловни съоръжения за осъществяване
на лов на територията и в разрез със задълженията на дружеството, стопанисващо дивечовъдния участък и самото подаване на жалби и сигнали в
тази връзка е достатъчно, за да подейства негативно на настроението на
подсъдимия и на нагласата му при контакти, осъществявани с представители и служители
на това дружество. А начина на обективиране и
демонстрация на неглижирането на установените правила
и ред за участие в ловни изгледи и конфликтната натура на подсъдимия,
демонстрирана пред разпитаните свидетели е дало повод на ръководството на „***“ ЕООД, град София в
лицето на управителя С.Д. да създаден специален ред за общуване и контактуване
с подсъдимия от неговите служители, за да се избегнат ситуации на сериозна
ескалация на напрежение с негово участие. На процесната
дата обаче, такава ескалация на напрежение не е било възможно да бъде
избегната, тъй като и да липсват преки доказателства, че именно подсъдимият е
монтирал и поставил средствата – метални шипове и метални планки, за които са
били прикрепени на пътя, попадащ в маршрута на наряда, осъществяващ дейност по
обход, хранене и опазване на дивеча, резултатът от повреждането на гумите на
превозното средство с висока проходимост и създадената невъзможност
пострадалите М.Н.М. и П.Д.П. да продължат пътя си е била използвана именно от
подсъдимия. При това целенасочено, за да осъществи деянието, като фактът, че
същият е последвал превозното средство, след като го е забелязал преди това да
преминава през с. Бубино сочи на преднамереност в последващите му действия. Тук
е мястото да се отбележи, че воденото разследване за престъпление и по чл. 216,
ал. 1 НК е довело до прекратяване на наказателното производство, но това е
станало окончателно не поради неглижиране от страните
на процесуалните средства за атакуване на прокурорския акт, а поради неправилна
преценка кое лице всъщност има качеството пострадал, респ. ощетено юридическо
лице, предвид собствеността на превозното средство, повредено от това
посегателство, оттам и кое е лицето, разполагащо с надлежна актива
процесуалноправна легитимация да атакува постановлението за прекратяване на
наказателното производство в тази част. По този начин, макар и сам да се
отъждествява с извършител на деяние по чл. 216, ал. 1 НК, като лице поставило
шипове и да е манифестирало този факт и целта му пред пострадалите лица, дори и
да не е безсъмнено доказано това да е така, последното е достатъчно да обоснове
съставомерност и от обективна, и от субективна страна
на последващите действия на подсъдимия именно по текста на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което са му повдигнати обвинения. С
появяването му внезапно и неочаквано на мястото на инцидента с превозното
средство и заявявайки свое поведение, като конкретна причина пострадалите да не
могат да продължат пътя си, последващите действия на подс.
Н.М.К., изразяващи се в изваждане на носен от него оръжие – пистолет, възприето
недвусмислено като действие и от двамата пострадали, без значение дали е
законно притежаваното или друго оръжие от същия вид, размахването и
последователното му насочване ту към единия, ту към другия от тях с отправяне
на псувни и вербални закани, че ще ги убие види ли ги още веднъж да минават в
този район и по този път, че ще ги застреля като кучета е достатъчно да обоснова
създадена ясна представа в съзнанието и на М.Н.М., и на П.Д.П., че подсъдимият
може да изпълни тази си закана. Тя е подсилена предвид агресивното му
поведение, насложените отношения и преднамереното създадената или най –малко
използвана ситуация на повреда на превозното средство, препятстващо
възможността за бързо оттегляне на двамата пострадали от мястото на събитието. И
двамата са възприели, всеки себе си като адресат на отправените закани, които
по своята същност са не за друго, а именно за престъплението „убийство“. Тоест,
така обективираната закана е не каква да е, а закана
с убийство, в какъвто смисъл дори буквалното възприемане на изразите на
подсъдимия в аспекта на жестовете и действията на същия, не сочат на различен
извод, а тъкмо напротив - изразен е и начинът, по който подсъдимият въздейства
психически на всеки от пострадалите от гледна точка визирания механизъм на
убийството, с което го заплашва – застрелване, ефектът от които вербални
действия е засилван от насочване на средство, годно да предизвика такъв резултат,
а именно огнестрелно оръжие - пистолет. Поставяният основен въпрос годна ли е
тази закана с убийство да предизвика страх у пострадалия, че престъплението,
с което е заплашван, може да бъде
наистина осъществено, с което да се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 144,
ал. 3, предл. 1 – во, вр. ал. 1 от НК бе до голяма степен даден по – горе, като
тук само следва да се добави като фактор уединеното и безлюдно място, на което
се осъществяват събитията. В обобщение, отговорът на поставените въпроси
относно характера на деянието и неговата съставомерност
е положителен. За неговото достигане от решаващо значение са не просто съдържанието
на изречените от подсъдимия думи по адрес на всеки от пострадалите и естеството
на предприетите от него действия, а фактът, че същият си е служил с пистолет,
което по своя вид и своите характеристики следва да се приеме за годно средство
за извършване на престъплението, с което е бил заплашен всеки от частните
обвинители и граждански ищци в контекста на установения факт, че действията са
били предприети от подсъдимия в особено емоционално състояние на раздразнение и
склонност към проява на агресия. Последното е особено показателно и всъщност решаващо
да се достигне до извода, че за всеки от пострадалите е възникнало достатъчно
основание да изпита страх от отправената по него адрес закана с убийство от
страна на подсъдимия, че престъплението ще бъде осъществено ако не в момента,
то в следващ, тъй като психичното състояние на подсъдимия е било такова, че
сочи на възможно и вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването
му. А трайно влошените и изострени отношения по повод осъществяване на лов и на
обгрижване на дивеча в участък „Балдарана“
в разрез с желанието на подсъдимия да ловува необезпокоявано допринасят за възникването
на основателен страх, доколкото сочат на мотив у подсъдимия да пожелае да осъществи
намеренията си в действителност. Ирелевантен за преценката на съда по същество
от гледна точка преценка наличието на основание за ангажиране отговорността на
подсъдимия е фактът дали пострадалите реално са изпитали страх, но в
конкретната хипотеза заканата за убийство е била отправена по такъв начин към
всеки от тях, че в контекста на описаното по – горе, сочи на действителна заплаха.
Заканата може да се приеме, че е възбудила основателен страх за осъществяването
и у всеки от пострадалите, а чисто житейски би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й, не само у частните обвинители и граждански ищци, но и у което
и да е друго лице.
След като
от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха
всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК, следва изрично да се отбележи, че кръгът от защитавани обществени
отношения и спецификите в кръга от пострадали лица, всяко от които явяващо се отделен
и самостоятелен адресат на отправената закана с убийство, без значение, че
подборът на изразни средства, с които това е сторено във вербален аспект е в
множествено число, и в контекста на указанията на ОС – Хасково при осъществения
контрол по изпълнение на изискванията на акта по чл. 246 от НПК, обосновават в
съвкупност определен материалноправен извод. А именно,
че с описаното по – горе деяние, подсъдимият е осъществил в хипотезата на
идеална съвкупност престъплението по чл. 144, ал. 3, предл.
1, вр. ал. 1, предл. 1 от
НК по отношение на пострадалия М.Н.М. и същото престъпление - по чл. 144, ал. 3, предл.
1, вр. ал. 1, предл. 1 от НК
по отношение на пострадалия П.Д.П., като не буди съмнение и въпросът за авторството
на всяко от тях. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността
именно на подсъдимия в извършване на деянието и оттам на всяко от
престъпленията, като неговите и тези на защитата му възражения по този въпрос са
изцяло несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен начин.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с
действията си ще предизвика негативно психологическо въздействие у всеки от
пострадалите и страх от възможно осъществяване в действителност на заплахата с
престъпление и е целял този резултат по отношение, както на М.Н.М., така и по
отношение на П.Д.П., поради което и от субективна страна тезата за извършване
на две отделни престъпления с едно деяние намира опора в доказателствения
материал.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия Н.М.К. за престъплението по
чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1 от
Наказателния кодекс, извършено спрямо М.Н.М., след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс,
основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието,
което деецът е оказал на разследващите
органи, в хода на разследването и
макар да не се признава за виновен, той дава обяснения пред съда, като цялостното
му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително, с
изключение на отделни прояви на неспазване на реда на съдебното заседание,
които не са с характер и от естество да променят горния извод.. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни
за личността на подсъдимия – същият е семеен и е трудово ангажиран. От друга страна формално е налице
основание да се приеме, че е с чисто съдебно минало към датата на деянието, но данните за съдимостта му,
макар и в аспекта на предходно освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а НК именно за престъпление по
чл. 144 НК, в тяхната конкретика сочат на извод за по
– завишена степен на обществена опасност на дееца. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва да се
наложи по вид наказание „Лишаване
от свобода”. Очертаните факти,
макар и
да не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, обосновават превес на първата група обстоятелства над
отегчаващите отговорността такива, поради което предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
за подсъдимия Н.М.К. следва да бъде
определено
при условията на чл.
54 от НК, доколкото няма специален минимум, за срок от 5 месеца над общия минимум,
съобразявайки и опирайки се на продължителния срок на развитие на наказателното
производство по случай, който не разкрива значителна фактическа и правна
сложност. Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на предпоставките за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да
окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, като едновременно с това му осигури и възможност да упражнява трудова
дейност, с която издържа себе си и семейството си, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
При определяне
вида и размера на наказанието за подсъдимия Н.М.К. за престъплението по чл.
144, ал. 3, предл. 1, вр. ал.
1, предл. 1 от Наказателния кодекс, извършено спрямо пострадалия
П.Д.П., след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид отново степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението, като при индивидуализация на наказанието,
съдът прецени целият комплекс от обстоятелства, които имат значение за определяне
на вида и размера на наказанието, както при другото осъществено престъпно
посегателство от същия вид. По този начин и без да се повтарят относно съображенията,
аналогични на вече изложените, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление,
съдът намира, че в случая следва да се наложи отново по вид наказание „Лишаване
от свобода” при условията на чл. 54 от НК, за срок от 5 месеца над общия минимум,
съобразявайки и опирайки се на продължителния срок на развитие на наказателното
производство по случай, който не разкрива значителна фактическа и правна сложност.
Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено
с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на
предпоставките за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието.
С оглед вида
на така наложените с постановения съдебен акт наказания на подсъдимия Н.М.К., и
като взе предвид, че същите са за деяния, извършени в условията на идеална съвкупност,
съдът прие, че са налице условията по чл.23, ал.1 от НК за тяхното групиране. По
тези съображения на подс. Н.К. бе определено едно общо
и най – тежко наказание на измежду наложените му с присъдата по делото наказания,
а именно а именно - „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца. Така определеният
размер на общото наказание е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, като едновременно повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото, без да се налага ефективното му изтърпяване. Приложението на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на определеното общо наказание
е обусловено както от наличието на формалните предпоставки за това, предвидени
в цитираната разпоредба, така и от липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване за постигане на посочените по – горе цели на наказанието.
По отношение
на предявения граждански иск:
Предявеният
от М.Н.М. *** против подс. Н.М.К. *** граждански иск,
приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство,
за сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия
извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че
е доказан по основание. Несъмнено, вследствие на престъпния акт по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК от страна на подсъдимия Н.К., осъществяващ
признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата
обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява
престъпление, пострадалият М.М., срещу когото е било насочено, е претърпял неимуществени
вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени.
С оглед установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият
е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност,
както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна
връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира,
че следва да бъде дадена защита увреденото лице, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният
от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе
посочено. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан,
въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 4 000 лева. Преценката
на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо
място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е
необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия, както и възможните,
но най – вече установени последици след това – за неговото психическо състояние.
Такива доказателства за причинено психическо разстройство са установени в хода на
наказателното производство, поради което размерът на обезщетението бе определен
въз основа на доказателствата за настъпили вредни последици, с неимуществен характер,
но само такива, явяващи се пряка и непосредствена последица от престъпното деяние,
като не съществува пречка обезвреда за допълнително настъпили
неимуществени вреди да бъде дирена пред гражданския съд в производство по реда на
ГПК. При анализа на основателността и доказаността на
гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, не без значение
за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен
състав, се явява вече и поведението на пострадалия. В конкретната хипотеза обаче,
не е установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си, предшестващи
или по време на инкриминирания инцидент, би могло да се приеме, че е допринесъл
по някакъв начин за осъществяване на съставомерния резултат.
Последното съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери своето
отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия
в допълнително намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия М.Н.М. неимуществени
вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде
уважен, а именно 4 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деянието – 02.03.2013 г., като за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена в тази част.
Предявеният от П.Д.П. *** против подс. Н.М.К. *** граждански иск, също приет за съвместно разглеждане
от съда в рамките на наказателното производство, за сумата в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди отново намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на
деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание.
Несъмнено, вследствие на престъпния акт по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК от страна на подсъдимия Н.К., осъществяващ признака „деяние” по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият
П.П., срещу когото е било насочено, на свой ред също, както и другият
пострадал, е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Същият по отношение на неимуществените вреди,
съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера
на 3500 лева. Преценката на съда по справедливост обхваща установените последици
по отношение на неговото психическо състояние. Доказателства за причинено психическо
разстройство са налице, поради което размерът на обезщетението бе определен въз
основа на доказателствата за настъпили вредни последици, но с различен
интензитет спрямо тези за другия пострадал, което дифренцира
подхода при определяне на размера на обезщшетението
за вреди с неимуществен характер, при това само за такива, явяващи се пряка и непосредствена
последица от престъпното деяние, като не съществува пречка обезвреда
за допълнително настъпили неимуществени вреди да бъде дирена пред гражданския съд
в производство по реда на ГПК, включително и довели до невъзможност за
извършване на процедури „ин витро“. И по отношение на този пострадал не е
налице каквото и да е основание да се възприеме от съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери своето
отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия
в допълнително намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия П.Д.П. неимуществени
вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде
уважен, а именно 3500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деянието – 02.03.2013 г., като за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена в тази част.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството
че подсъдимият Н.М.К. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на по сметка на Окръжна прокуратура - Хасково сумата в размер
на 600.00 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждения на вещи лица
по назначените в хода на досъдебното производство съдебни психиатрично -психологични
експертизи, а по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 196.43 лева, разноски
по делото при разглеждане на делото пред РС – Ивайловград, сумата в размер на
94.62 лева – разноски за явяване и изслушване на вещите лица пред РС - Хасково и
сумата общо в размер на 300.00 лева - държавна такса съобразно уважения размер на
всеки от предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.