О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-565 12.02.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
3508 от 11.12.2019г., постановено по
гражданско дело № 4318/2019г. по описа на Бургаския районен съд, е осъдена
Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.С.А., ЕГН **********
от гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 9, вх. 1, ет. 1, сумата от 1423.58 лева главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 213.79 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., 1495
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.05.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 186.96 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2016г. до 31.05.2019г. Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, е осъдена да
заплати на Р.С.А. сумата от 380 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати
по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 106.94 лева и 180
лева разноски за експертиза. С
горепосоченото решение Р.С.А., е осъдена да заплати на Главна дирекция
“Гранична полиция“ сумата от 20.58 лева съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК , от
лице, имащо правен интерес,съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е
отработил, съответно е компенсиран
положения извънреден труд, ако такъв е налице. Приложима е нормативната
уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Само Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния
въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата, общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143.Сочи, че Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е
налице специална уредба.За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на на
служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. Според въззивника,
за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е
положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно
установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с
въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. В МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от работещите по трудово
правоотношение, на които е разрешено 7 часа. Цитира съдебна практика, приложима
към процесния случай.
Сочи, че предвид заключението на вещото лице, ищецът е
положил часове нощен труд, които след преизчислението с коефициент 1,143 водят
автоматично до извънреден труд и по този начин се стига до ситуация, в която
едни и същи часове се отчитат едновременно като извънреден и като нощен труд,
което е недопустимо.
Според ЗМВР, редът за разпределяне на работното време,
неговото отчитане и компенсиране се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, според която работните смени се организират в седмичен и
месечен график, като извънредният труд се отчита почасово с протокол, издаден
от съответния ръководител на звено, който съответно се изпраща в звено „човешки
ресурси“. С оглед така описаната нормативна уредба, и доколкото в претенцията
си ищецът изрично претендира възнаграждение за извънреден труд, то същата се
явява неоснователна. Цитира практика на Окръжен съд Бургас в този смисъл.
Дори и НСОРЗ да е приложима, то преобразуваните часове
нощен труд следва да бъдат заплатени допълнително, но не като извънреден труд.
Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Иска от съда решението да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв.И.И., съдебен адрес: ***.
С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите, направени
от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поддържа се тезата, че
трудовото законодателство е приложимо, доколкото е налице непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР. В противен случай държавният
служител в МВР би се поставил в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови правоотношения. От
приетото по делото заключение, се установява по категоричен начин размерът на
дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, поради и което
претенцията се явява основателна. На основание чл.84 ЗЗД, ответникът е изпаднал
в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение, поради и което и акцесорната претенция е основателна. Посочена
е съдебна практика, относима към спора.Моли да се потвърди обжалваното решение
и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** и отговор на жалбата от ответната страна –
Р.С.А., ЕГН **********, чрез адв.И.И., съдебен адрес: ***,съобразно мотивите на
настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: