О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283,
08.08..2019
г., гр. Котел
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на ……..08.2019
г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
като разгледа докладваното от Председателя
гражданско дело № 92 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
по делото е образувано по главен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, който
съдът намира за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес, да предяви
иска си, с оглед дадените му от съда указания при условията на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК по предходното ч.
гр. д. № 500/2018 г.
Тъй като срокът по чл.131 от ГПК
е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140
от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 02.10.2019 г. от 10:30часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДЯВЯВА проект за доклад на
делото: Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната
правна квалификация: Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата Р.Ж.Ц., че последната дължи
на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение № 307/15.10.2018 г. по ЧГД № 500/2018 г. на РС Котел за следните
парични суми: 424.03 лева, представляващи главница по договор за паричен заем; 46.37
лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.05.2017 г. до 03.11.2017г.; 36.00 лева, представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 340.68 лева, представляващи неустойка по
договора за кредит за периода 06.06.2017 г. до 03.11.2017 г. (падеж на
последната вноска) и 48.75
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 08.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата, считано от дата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени разноските както в
заповедното, така и в настоящото производство.
Вземането по договора за кредит е
било цедирано в полза на настоящия заявител с договор за цесия от 01.01.2018
г.,
В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на оспореното вземане.
Твърди се, че на 08.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една
страна, и ответницата, от друга, бил сключен договор за потребителски паричен заем
№ 2764367, с подробно описани клаузи в него по отношение на лихви, неустойки и
пр., за сумата от 500.00 лева, с месечна погасителна вноска 72.23 лева, за срок
от осем месеца на осем вноски, което обложено с лихвените проценти като крайна
сума възлизало на 577.84 лева. От задължението били изплатени само 230 лева,
като от тях 113.56 неустойка за неизпълнение, разходи 9 лева, договорна лихва
31.47 лева и главница 75.97 лева.
Твърди се, че срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 03.11.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Позовава се, в условията на
алтернативност, на връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към
исковата молба, в рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни
актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото
производства.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения по реда на чл. 26 от ЗПП процесуален
представител на ответницата. В него искът се счита за допустим, но
неоснователен. Счита, че ответницата е следвало да бъде уведомена лично за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и че тя не може да настъпи
автоматично, при неплащане на определен брой вноски, нито пък, че следва да се
счита за уведомен чрез връчването на исковата молба, още повече, връчена на
особен процесуален представител; че посочената правна норма в ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дела № 4/2013 г.и че постановеното по него, не пораждало
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-кредитополучател, както в настоящия случай. Счита, че посочената
разбивка по отношение на погасената сума от 230 лева за неясна и неподкрепена с
доказателства. В тази връзка счита иска за неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли.
Съдът указва на основание чл.146,
ал.1, т.3 от ГПК на страните, че от страна на ответницата не се признава нито
едно от твърдените в исковата молба обстоятелства.
Съдът указва на основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно –
релевантни факти: че на 08.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата е бил сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника парична сума в размер на 500.00 лева и да се установят
съществените елементи на договора – срок, лихви, падеж, както и съобразяване с
императивните изисквания на чл.20-24 от Закона за потребителския кредит в
актуалната му редакция към ДВ, бр.57 от 28.07.2015 г.; кои са елементите,
формиращи всяка месечната погасителна вноска; кога ответницата е преустановила
плащанията по кредита; станал ли е кредитът предсрочно изискуем; изпратено ли е
на ответницата съобщение по реда на чл.60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост на
кредита; размерът на всяка една от сумите от задължението; че на 01.01.2018 г.
кредиторът по договора за кредит е прехвърлил в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД всички вземания, произтичащи от договора за кредит; че
договорът за цесия е бил съобщен на длъжника.
Съдът
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото писмените доказателства, приложени с исковата молба – Договор за паричен заем с №
2764367/08.03.2017 г.; Тарифа на
„Изи Асет Мениджмънт" АД относима към договори за паричен заем; Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г, сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение
от Приложение № 1 от .01.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2Q10 г, сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Пълномощно
от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е
успълномощено „Агенция за събиране на вземания" да уведомява длъжници от
името на „Изи Асет Мениджмънт" АД; Уведомително писмо за извършена цесия
от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД
с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2764367 от 03.01.2018 г.
ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяваща изпращането на
уведомително писмо за извършена цесия до длъжника; Уведомително писмо от „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2764367 от 05.02.2019 г.
за извършената цесия, ведно с обратна разписка към товарителница № 68214281,
удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до длъжника.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото
и частно гражданско дело № 500 по описа на РС Котел за 2017 г.
ПРЕПИС от
отговора да се изпрати на ищеца.
УКАЗВАМ
на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги
напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам
на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на
медиаторите към Министерството на правосъдието.
ПРЕПИС
от настоящото определение да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: